Резерват Орлицата се намира дълбоко в източните дебри на Стара планина. Резерватът е разположен сред стръмни склонове в източния дял на Котленска планина и по-скоро в землището на Котел, и село Медвен. При създаването си през 1984-а година, както при всички резервати е било забранено разчистването на тогава съществуващи туристическите пътеки. Това е така, за да може всички видове (флора, фауна) да живеят, да се размножават и да се съхранят, така както трябва да е и за да остане природа в България. Тук, в резерватът тече красивата и дива Медвенска река, която в землището на село Медвен и екоселище Сини вир, образува приятни водоскоци, до които е изградена екопътека. Обикновените туристи стигат в подножието на водопад Сини вир, където се къпят и разхождат наоколо. После посещават екоселище Сини вир и преспиват. Мястото е подходящо за туризъм, който като цяло липсва в източна Стара планина Дълбоко в резерват Орлицата са Медвенските извори и водопадите голям и малък Скок.
Стигнахме до екопътеката. Водопад Сини вир. Ранен следобед е. Не най-подходящо време за това, с което се заехме.
Нашата цел беше да продължим по стръмния десен скат над водопад Сини вир, откъдето по стари наченки на пътека да пробием срещу течението на Медвенска река и стигнем местност Злостен, и водопадите, за които само бяхме чували, че били труднодостъпни. Тук-там изкатерихме няколко скали и сякаш ентусиазмът ни в търсене на пътека започна да се изпарява, когато случайно стъпихме на нея. Пътека като пътека. Измамно хубава, върви се бързо и скоро разбрахме, че сме изминали два километра срещу течението на реката, която се чуваше в ниското. Предварително бяхме проучили, че нагоре нещата ще загрубеят и пътеката, губейки се, навлиза в почти непроходимите дебри на резерват Орлицата. Нападалите дървета там изгниват от десетилетия, храстовидна растителност е покрила всичко и тъмнината на ждрелото на места е плашеща. До едно време пътеката следваше бреговете на реката, която пресичахме непрекъснато - клип - http://vbox7.com/play:8afee2a925. Трудно е читателят да разбере по този невзрачен клип какво точно се случва, освен че може би се забавляваме като хлапета. Забавата ни в последствие се оказа мисия и борба за оцеляване, но ние предположихме какво може да се случи... Пробивахме или по левия, или по десния бряг, но на места склоновете бяха толкова стръмни, ерозирали и с нападали вековни дървета, че се налагаше да слизаме и вървим единствено срещу течението на Медвенска река.
Останки от укрепване на стара пътека, която свършва в нищото.
В началото преди да стигнем резерват Орлицата всичко изглеждаше благо, дори се прокрадваха мисли да слезем сухи при колата, ако пресичаме по камъни или пък бързо, за да не влиза вода през гети и панталони, но ако има класация, в която да подредя сложността на терена от 1-10, спокойно този преход влезе в топ 5. Нещата бързо може да се объркат и наглед простата ситуация да се превърне в...
Впрочем, денят беше неделя и с Жоро плануваме от година това ходене в Котленска планина. Все нямаше време, някой беше зает, или други фактори заплашваха това да се случи след година или две. Затова решихме да тръгнем, въпреки шарената прогноза за времето, която до последния момент се променяше. Тя гласеше за краткотрайни превалявания и може би гръмотевици, с които екшънът по-късно да влезе в действие за нас. Оказа се, че ще направим хард тест на техниката и уменията си. Оказа се, че сме повредили няколко телефона, един фотоапарат, имаше и лошо ударено от пропадане в изгнили дървета коляно. Облаците сякаш умишлено ни обикаляха цял ден, за да навлезем дълбоко по труднодостъпните склонове на планината и да се излеят с всичка сила върху нас. И както си проправяхме път, изведнъж в продължение на половин километър, попаднахме на най-голямото находище див чесън, което съм виждал някога. Огромни плантации в поляни с цъфнала левурда ухаеха на шкембе чорба, а буковите дървета наоколо ни караха да се чувстваме като джуджета в този приказен горски рай.
Радостта ни беше кратка. Небето скоро притъмня и се отвори, за да се излее върху нас - неверниците, които снимаме в манастири и църкви безнаказано от години насам, докато забрани по лъскави, комерсиални табели и "духовни лица", стопанисващи ги, крещят по нас... От черните облаци падаха мълнии, които виждахме веднага, а по случващия се на секундата грохот-тътен, знаехме че падат на по-малко от 300 метра от нас. Интересно е да спомена, (за тези, които не знаят) че всяка секунда забавяне мълния-тътен, определя на колко метра пада смъртоносната енергия. При една секунда това се случва на разстояние до 300м. Електричеството е милиони волтове и дори светкавицата да падне на десетина метра от нас, е твърде близо и пагубно. Само мисълта, че сме тук, няма къде да се скрием и всичко, около нас е потънало в електрически реки, ни накара да разберем, че нещата вече са се объркали достатъчно и че най-лошото може да се случи във всеки един момент. Правилно е, човек да се отдалечи от водоеми, където падат обикновено светкавиците, но знаехме, че няма как да се измъкнем без да се движим в реката. Видял съм и малко и много в планината, бивакувал съм в непоносими условия, ураганни ветрове са ме принуждавали да се боря, неведнъж. Ще отбележа и това как всички скъпо струващи дрехи с мембрани и какви ли не рекламни трикове, не струват и стотинка при тези тежки условия. На моменти клякахме и изчаквахме светлината от небето да потъне в мрака с тежките си тътени. Намирахме се на километър от водопад малък Злостенски Скок и на няколко от колата. Сметнахме, че нагоре разстоянието е много малко и че дали ще се върнем или продължим, не е от особено значение при тези условия. Видях как Катя вади и прибира фотоапарата си от една наилонова торба и как от него течеше водата. Стана ми жал, защото знаех, че както ще се окаже в последствие, той се повреди, поради липса на запечатка. Телефонът на Жоро се повреди. Аз се разминах с лошо ударено коляно, пропадайки в реката през изгнилите дървета, които прескачахме неведнъж. Наоколо имаше стотици дъждовници. Наблюдаваха ни от скали и дървета по земята и се радваха на приказната за тях, дъждовна гора.
И скоро Злостенските водопади се показаха, както сочеха координатите на гпс-а. Абсолютно диво и недокоснато от човек място. Дълбоко в дебрите на източна Стара планина, резерват Орлицата се оказа поредния Рай за тези, на които им стиска, въпреки всичко да стигнат тук.
Водопад малък Скок. Един от Злостенските водопади, за който бяхме тръгнали.
На километър нагоре е отбелязан и втори водопад, за който знаем, че се нарича голям Злостенски водопад (водопад голям Скок) и пада от отвесна скала. Той не се намира по Медвенска река, а на паралелен приток, вливащ се в нея. Бленувахме да го достигнем от години. И тъй като преди малко не се отказахме и то не заради нужда да стигнем тук, а заради условията, в които е без значение това, знаехме че ако продължим още, тъмнината на нощта ще ни свари на връщане в непристъпните дебри на резервата, където ще се лутаме дълги часове с риск от хипотермия, която вече ни подсказваше, че сме прекрачили лимита. Шестте часа в студ, дъжд, вятър, мълнии и газене в Медвенска река ни се отразяваха вече. Треперихме, на моменти неудържимо. Първите признаци на хипотермията. Снимките на малък Скок не се получиха. Водите се изливаха по лещата на обектива, беше тъмно и контрастно, пръски от водопада ни приветстваха сърдито. В този ден бяхме пресекли реката над 40 пъти. По и срещу течението вървяхме няколко километра заради свлачища и нападали дървета, подгизвайки - клип - http://vbox7.com/play:d75bf5b365. Бивачно фолио в раницата при подобни преходи е задължителна част от екипировката. В резерватите теренът е труден, а в подобни условия и опасен, и екстремен, заради контузии. Не копирайте нашия подход, пазете чистота и дано природата се съхрани в този си див, непристъпен и стряскащо красив вид!
плаче за кеш там, нещо трак тва онова има ли? малко като се постопли водата сме там, пролетно измамно време без хърватските ми ботуши до подмишниците съм за никъде... поздрави.
п.п. имам и нова сапунерка, чета форума и тайно се заразих
sony RX 100
плаче за кеш там, нещо трак тва онова има ли? малко като се постопли водата сме там, пролетно измамно време без хърватските ми ботуши до подмишниците съм за никъде... поздрави.
п.п. имам и нова сапунерка, чета форума и тайно се заразих
sony RX 100
Добре си се ориентирал с фотоапарата!
Обади се да го посетим, да го кешнем и да пробваме нагоре да пробием до водопад голям Скок. Трак няма! Изключени бяха всички уреди по време на гръмотевичната буря, а и трак точно по това дере... Доста се движихме по самата река по и срещу течението (Медвенска река, това ти е "пътеката").
Мартин съм го признал за един от най-лудите авантюристи в този форум . Отдавна се възхищавам на приключенията му .
Браво за приключението което сте направили.
Миналата година в началото на май с един приятел се пробвахме да достигнем тези водопади, но за жалост неуспешно тъй като на моя приятел по едно време му стана кофти и се отказахме от търсенето. Даже имам трак на част от ходенето.
Обаче наистина има една тайна пътека след водопада която успяхме да открием. Обаче за разлика от Мартин ние бяхме тръгнали в ляво на водопада по един склон по едни стръмни пътечки. В крайна сметка открихме една пътека която върви точно по поречието на река Медвенска и върви над левия и бряг точно над един стар тръбопровод явно прекарван на времето. Като цяло в този участък над тръбопровода е проходимо макар и обрасло. Даже не сме газили въобще в реката по него. Обаче в един момент свършва този тръбопровод и оттам насетне нагоре по течението е яко газене и пресичане на реката. Точно като свърши тръбопровода тръгнахме малко нагоре но после се отказахме и после по един обрсъл склон и разни животински пътечки се изкачихме да търсим над каньона на реката един черен път достигащ обратно към селото. Тези дни ще потърся трака който бях правил миналата година, ама определено за там си трябват един гумени ботуши за цапане в реката.
Мартин съм го признал за един от най-лудите авантюристи в този форум . Отдавна се възхищавам на приключенията му .
Браво за приключението което сте направили.
Миналата година в началото на май с един приятел се пробвахме да достигнем тези водопади, но за жалост неуспешно тъй като на моя приятел по едно време му стана кофти и се отказахме от търсенето. Даже имам трак на част от ходенето.
Обаче наистина има една тайна пътека след водопада която успяхме да открием. Обаче за разлика от Мартин ние бяхме тръгнали в ляво на водопада по един склон по едни стръмни пътечки. В крайна сметка открихме една пътека която върви точно по поречието на река Медвенска и върви над левия и бряг точно над един стар тръбопровод явно прекарван на времето. Като цяло в този участък над тръбопровода е проходимо макар и обрасло. Даже не сме газили въобще в реката по него. Обаче в един момент свършва този тръбопровод и оттам насетне нагоре по течението е яко газене и пресичане на реката. Точно като свърши тръбопровода тръгнахме малко нагоре но после се отказахме и после по един обрсъл склон и разни животински пътечки се изкачихме да търсим над каньона на реката един черен път достигащ обратно към селото. Тези дни ще потърся трака който бях правил миналата година, ама определено за там си трябват един гумени ботуши за цапане в реката.
За съжаление, бяхме окъснели порядъчно, мълниите падаха наоколо и беше почти тъмно, заради облаците, а до здрач оставаха, около 2 часа. Поговорихме, обсъждайки ситуацията и тръгнахме да се връщаме. Нагоре ни очакват още 2 водопада. Единият е на 30 метра по реката, (с подход отляво) над последния водопад, който съм снимал, а на 100-а метра над него, по съседен приток е големия Медвенски Скок (той тече при подобни условия, после пресъхва). Абсолютно диво място. Подходихме разумно, защото тъмнината щеше да ни хване в нищото и да се чудим как да се движим на челници през непроходимите гори...
p.s. Въпросния тръбопровод го засякохме и ние, но както казваш, след него, в резервата няма следи от пътеки. Те са изчезнали, поради статута на мястото, никой не се занимава да чисти в тази дивотия, а и не трябва (все пак се засича синя маркировка, която е избледняла, а много от дърветата са по земята)! Приказка е там! Дано успея да се организирам отново! Поздрави от нас.
Пораснал съм на това място и дори първоначалното име на водопадите малко ме обърка. В Медвен никой не ги знае като Злостенски водопади, а просто като "Скоковете". До тях наистина се стига трудно, но една не малка част от пресичанията на реката могат да бъдат спестени. Ходил съм там последно преди десетина години и тогава броихме над 24 пресичания на реката. Някой в темата правилно беше отбелязал, малко след "Синия вир" се хваща пътя на водопровода. Това е специално изградено гравитачно трасе, в което е положен захранващия водопровод на селото. Той е заустен доста по-нагоре по реката, в местността "Машинец". Тръгне ли се по него, проблеми няма - реката не се пресича никъде. По отношение на водопадите - разкошни са. Това, което знам, но никога не съм го проверявал, е че малко над тях се намират и изворите на самата река. Не съм успявал да ги достигна обаче.
Пораснал съм на това място и дори първоначалното име на водопадите малко ме обърка. В Медвен никой не ги знае като Злостенски водопади, а просто като "Скоковете". До тях наистина се стига трудно, но една не малка част от пресичанията на реката могат да бъдат спестени. Ходил съм там последно преди десетина години и тогава броихме над 24 пресичания на реката. Някой в темата правилно беше отбелязал, малко след "Синия вир" се хваща пътя на водопровода. Това е специално изградено гравитачно трасе, в което е положен захранващия водопровод на селото. Той е заустен доста по-нагоре по реката, в местността "Машинец". Тръгне ли се по него, проблеми няма - реката не се пресича никъде. По отношение на водопадите - разкошни са. Това, което знам, но никога не съм го проверявал, е че малко над тях се намират и изворите на самата река. Не съм успявал да ги достигна обаче.
Благодаря за информацията, уточнението. За изворите имахме гпс координати, но... Друг път. За името на водопадите се подлъгах по един човек, който обикаля по водопади от 20 години и правейки съпоставка с местността "Злостен", ги "кръстихме" така. Иначе и по картите са обозначени като "Скоковете". Поздрави! Много хубав край, далеч от масовките...
Много красива пътека, използвам поста да пусна трак. Започва от последните къщи на селото, има мостче за пресичане на реката малко преди табелата "Еко-Пътека". Синя маркировка, върви по десния бряг, покрай и над реката/водопада. До водопада даже са опреснявали маркировката, след него е много стара... До първия брод след "Синия Вир" - към 2,5км, записах още към километър нагоре... Има трудно забележимо отклонение до скалите над водопада, може да се слезе и до реката, най-горния пад и казаните на водопада. Красиво е, но не е за деца и хора със страх от височини!!! От самата Еко пътека няма видимост и "Синия Вир" не се вижда!!!
На файла са и траковете, ако се тръгва от Еко селището. Трак 1 - От Еко селището с пресичането на реката да се излезе на Еко пътеката. Трак 2 - стандартната пътека до водопада плюс изкатерването по левия бряг и обраслата пътека която накрая се губи, слиза в реката е се събира с пътеката от десния бряг.
Малко снимки с телефона. Меандрите и "пещите" от скалите над десния бряг :
Най-горния пад (пък и най-високия мисля) на "Синия Вир"
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Трудно е читателят да разбере по този невзрачен клип какво точно се случва, освен че може би се забавляваме като хлапета. Забавата ни в последствие се оказа мисия и борба за оцеляване, но ние предположихме какво може да се случи... Пробивахме или по левия, или по десния бряг, но на места склоновете бяха толкова стръмни, ерозирали и с нападали вековни дървета, че се налагаше да слизаме и вървим единствено срещу течението на Медвенска река.
Доста се движихме по самата река по и срещу течението (Медвенска река, това ти е "пътеката").
