През нощта качвам снимките в Гугъл Снимки и утре пускам връзка към тях в настоящата тема.
От тази събота и неделя се насъбра още материал за отчет... ама по Е-4...
П. П. Пък сега тръгвам за лекция в Клуба на пътешественика, посветена на Ком-Емине или нещо подобно...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
Пон Ное 16, 2015 7:48 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3369 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Кратък отчет за маркирането - първа част:
След известни премеждия (като например търсене на бетон, кирка и мистрия в Практикер и земния път от с. Стъргел за Етрополския проход, който се оказа непроходим в горната си част за моята кола) накрая се събрахме всички при фургона с надпис "Е-3 20м ляво през копривите" край Стъргелската мандра.
Като казвам всички - да не си помислите, че бяхме много - Яница (Mariana1000), Ангел (Agos), Велина (rain), Деси (Лари), Венелин (vvvv70) и аз - Стефан (stefan_iliev38) - общо 6 души. Като се замисля - май наистина не бяхме малко, сравнено с друг път.
Тук обаче се оказа, че червената боя няма да стигне и Ангел и Велина слязоха до покрайнините на Ботевград, за да купят допълнително.
До вечерта бяха маркирани около 2 км от земния път - от фургона до там, където преките пътеки започват да секат завоите на земния път. Това извършиха Яница и Деси плюс по-късно присъединилите се към тях Ангел и Велина.
Венелин и аз се заехме с изкопаването на дупката за поставянето на маркировъчен кол на отбивката от земния път към фургона - дебела тръба, отрязана, подострена и боядисана в жълто и черно от Светозар Георгиев (който беше изрязал и над 20 метални табелки, боядисани от него в жълто). Вярната войнишка лопатка на Венко свърши много добра работа за копаенето на дупката. (Венко не ни позволи в Практикер да купим кирка с парите за финансирането на премаркирането на Ком-Емине. Не ни позволи да купим и кофа, в която да разбъркаме бетона - вместо това взе своя собствена кофа, за да не даваме излишни пари. И ако се чудите дали купихме мистрия за 3 лева, за да има с какво да разбъркваме и нанасяме бетона - имахме намерение да купим, даже я бяхме избрали и занесли на касата, но Венко ни издебна и без да го усетим е върнал мистрията от касата обратно на рафта - така че разбъркахме бетона познайте с какво - да, с войнишката лопатка. ).
Поставихме кола, забъркахме 25 кг бетон с около 5 литра вода, събрахме камъни, натрупахме ги в дупката, като запълвахме с бетон около тях - но бетонът се оказа малко и не стигна да направим заливка отгоре над повърхността и да оформим камъните като гугла. Нищо, това можеше да се направи и пролетта.
Понеже имаше още време до мръкване - отидохме на изток от фургона и започнахме да чистим тръни, шипки и къпини. Особена борба падна около първия метелен стълб, който беше в началото на гората.
Постепенно се стъмни и решихме, че за днес стига толкова. А и трябваше да се събират дърва за огъня и да се подготвя вечерята. Заехме се с дървата, за щастие имаше изрязани дървета покрай земния път. После дойдоха и останалите, запалихме огън и се заловихме с вечерята. Пийнахме си кой каквото обичаше и каквото имаше. Хапнахме "умерено". Пак останахме до късно. След като огънят загасна се преместихме във фургона, който се оказа чудесен заслон - с предверие, пейка, печка, маса, столове, 3 удобни легла и дори пердета! След полунощ най-накрая заспахме - кой на легло, кой на поляната, кой в колата...
На другата сутрин се събудих 2 часа преди изгрева. Чудесно небе! Луната - тънък сърп на източния хоризонт, който тъкмо беше започнал да се зазорява и откроява съвсем леко! Прекрасни облаци за контраст и разкош! Казах си - само 2 минути ще си затворя очите и ще се разсъня, и ще стана от колата, за да снимам...
След час се събудих отново - небето вече се беше развиделило и нямаше и помен от нощта. Зората напредваше. Бях се успал...
Все пак спасих поне част от ситуацията. Събудих и Деси, за да не мръзна сам. Имаше хубав изгрев, Рила и Витоша се виждаха чудесно, а облаците - някаква гоненица си бяха организирали и ту прехвърляха билото и изпълваха небето с бяло-бежова пелена, ту изчезваха и се изпаряваха незнайно къде...
Накратко - после закусихме, Ангел почерпи за именния си ден и се заехме да свършим и някаква работа все пак.
Маркирахме и чистехме клони, тръни, шипки и къпини на изток - доста работа имаше, но добре осъзнавахме, че догодина пак ще обрасте. Маркировката я подновихме както трябва - с рукан (собственост на Венко! ) остъргвахме добре кората на иглолистните дървета и тогава нанасяхме марките. За броя марки е излишно да се коментира. Само ще напиша, че на едно място се огледах назад и преброих 11 марки, които се виждаха. Погледнах напред и преброих 7 марки. Значи от това място се виждаха наведнъж 18 марки!!! .
Така стигнахме до едно от поточетата, край което обядвахме скромно и за кратко. Накрая пресякохме голямото стръмно дере, където изкачването по източния бряг винаги представлява трудност, и излязохме на полуизоставения земен път, по който вече напредвахме по-лесно. Имаше паднали клони, които разчиствахме, доколкото можехме, а и маркировката си личеше, че скоро беше подновявана - може би от хижа "Чавдар". Накрая вече почти нямаше нужда от нови марки и само разчиствахме.
Най-после излязохме на Етрополския проход. И там - изненада - марката върху камъка, която обозначаваше разклона за хижа "Чавдар" и за билната пътека Ком-Емине, беше заличена в частта си, сочеща към билната пътека. Защо ли?
Продължихме малко по билната пътека - полуизоставен земен път - около 550 метра. Никъде не видяхме и една червена марка! За съжаление стана късно, остана около час до залеза и решихме да се връщаме и да оставим за друг път разузнаването на тази алтернативна пътека.
На връщане разчиствахме паднали клони и заковахме няколко табелки, където имаше нужда. Стигнахме до фургона по тъмно. Завинтихме последните 2 табелки за металния стълб със специално приготвените от Светозар болтове, гайки и шайби (този човек обича да изпипва детайлите!). Накрая ги надписахме и разбира се - снимахме.
Всъщност - накрая накладохме скромен огън и изпекохме едни скромни кюфтета и кебапчета, вечеряхме скромно и скромно си взехме довиждане. Не ни се разделяше, но нямаше как.
Накрая, но и това не беше края, защото на прохода Арабаконак решихме по описанието на Планинец от форума да намерим чешмата. Намерихме я - точно около 200 метра северно от прохода от западната страна на шосето. Снимахме я.
Накрая поехме обратно към вкъщи. Каквото и да означаваше за всекиго от нас вкъщи...
Ако някой има забележка към някоя снимка - нека каже и ще бъде изтрит/а с фотошоп от въпросната снимка без въпроси.
Албумът в Гугъл Фото е частен (а не обществен), тоест не се вижда от всички, а само хора с връзката могат да го виждат.
Снимките са доста, но повечето са документални.
Както обичам да казвам - фотоапаратът толкова си може, фотографът - също.
Забележка: Обикновено вертикално ориентираните снимки сочат посоката, в която съм продължил (или от която съм дошъл), тоест показват посоката на движение, направлението на придвижване. Това, разбира се, не винаги е така, понякога вертикалната снимка е просто вертикална снимка.
Общи условия:
Снимките могат да се свалят и да се ползват за некомерсиални цели при следните условия:
Първо: Да не се преиначава информацията от тях (например да се пише, че снимката е направена през зимата, докато всъщност е било есен).
И второ: Ако на снимката има хора - да се иска разрешението на същите, ако снимката ще се публикува някъде другаде - например във Фейсбук. Логично е - ако на снимката не присъстват хора и туристи - същата да може да се ползва и без одобрението на останалите.
В полетата на Properties/Details (извикват се с десен бутон на мишката - най-отдолу, но след като снимката вече е свалена на компютъра, а не в Гугъл Снимки) съм поместил кратка информация за събитието, целите, участниците и кратко описание на маршрута.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
Стефко добър фото разказ. Малко ми се зави свят докато прецъквах набързо снимките на изгрева. Голямо въртене.
Забележки имам малко за вида на маркировката, но ... аре. Нали я има. Само да ми кажеш това нов стандарт ли е?
Максимум 4 или може и повече
Сега сериозно. На този колец дали не трябва да му се завари отдолу едно желязо напречно. Дали ако няма таково няма да може да се извади по-лесно ако разклатиш. Защото ако е под формата на Т няма как да се извади при добро бетониране
Пет Ное 27, 2015 12:38 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Може и повече.
Нов стандарт е, викаме му "бариерата" и напоследък може да се види по проблемните участъци на Е-тата.
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Ное 27, 2015 4:15 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3369 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Dimo Kolev написа:
... На този колец дали не трябва да му се завари отдолу едно желязо напречно. Дали ако няма таково няма да може да се извади по-лесно ако разклатиш. Защото ако е под формата на Т няма как да се извади при добро бетониране
Честно казано - не сме се сетили. Иначе можеше да се пробият 2 дупки в основата на тръбата и да се промуши някакво желязо през дупките. Следващия път вече ще се има предвид.
За пръв път поставяме маркировъчен кол и идеята бе по-скоро да се пробва как ще се бетонира. Да си призная - ако не беше важно на това място да има кол, едва ли щях да се занимавам точно сега с него. Може би щях да отрежа, подостря и забия обикновен дървен кол, колкото да спаси положението в близките 4-5 години.
Иначе колът е достатъчно здраво бетониран и обикновени природни сили не биха могли да го съборят или изместят. Ако имаш предвид, че някой лесно може да го измъкне и открадне - ако е решил да краде, няма начин да му попречим да го стори, ако ще каквото щеш железа да заваряваш и както щеш да го бетонираш. За доказателство - виж следното видео:
Това беше едно от най-резултатните ни премаркирания. Много добра работа в екип и много труд се хвърли. Разбира се, теренът е такъв, че през юли и август почти няма да личи
Благодарности на Светльо за табелките и кола!
На Арабаконак има големи промени - разширен път, информационни табла, маси и пейки, надявам се да изчистят и ремонтират стълбите до паметника. За съжаление минахме по тъмно и не сме снимали нищо.
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Дек 01, 2015 1:33 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Тази събота и неделя с няколко съфорумци маркирахме (или по-точно казано премаркирахме) по-билната пътека от Етрополския проход до м. Хаджийца. Нарочно казвам по-билната, защото там в момента има три варианта, ще се опитам да ги опиша в темата Варианти на Пътеката. Също така подновихме маркировката от Хаджийца до отбивката за х. Мургана по пътя и билната маркировка от изкачването на вр. Марагидия до релейната станция.
Вчера премаркирахме варианта по стария път от Губислав, както и една част от варианта по асфалта. Остана отсечката от х. Пробойница до Губислав, първия шорткът и от края на стария път до с. Лакатник.
Не сме обозначавали нищо с табели все още, засега обмисляхме къде и какви ще се сложат следващия път.
И на двете места предимно се погрижихме за маркировката, по-малко сме чистили. След Етрополския проход има една отсечка с паднали дървета и клони, която е доста неприятна за минаване. Един ден работа и трябва за да светне. По стария път за Губислав проблем са шубраците, и там един ден с ножици няма да е излишен.
Бих ви препоръчала като ходите на разузнаване, тренировка и изобщо да сложите някой инструмент в раницата и да отделите 20-30 минути за чистене някъде. Може и да няма видим резултат сега, но по време на прехода десетте клона, които няма да прескочите ще се усетят
И на двете места вариантите имат плюсове и минуси и дори за себе си не мога да дам еднозначен отговор кой е по-добър. Най-добре е да се решава на място.
За премаркиране по Пътеката в Западна Стара планина останаха отсечките:
вр. Ком - Малък Ком
Петрохан - Червената локва
Пробойница - Губислав
края на стария път - с. Лакатник
Зла поляна - Витиня
Арабаконак - малко преди Стъргелската мандра
разклон за х. Мургана - х. Свищиплаз
+ проблемния участък покрай оградата на ДДС-то между Витиня и Арабаконак, за който няма да е зле да се направи опит за почистване
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Апр 07, 2016 12:58 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3369 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Днес взехме решение - утре и вдругиден (събота и неделя 16-17.04.2016 г.) да се разходим до Златишкия проход (Кашана).
Целите ни са:
Първо - да премаркираме маршрут Ком-Емине - от отбивката за х. "Мургана" до Златишкия проход и от Златишкия проход да връх Свищи плаз и Косишки превал, ако успеем.
Второ - изкачване на върхове - Етрополските зъбери, Мургана, Капалу, Курдуна, Свищи плаз, Голяма Занога, Миале...
Трето - снимки (дано да са останали още сини минзухари).
Който иска/може/реши - да се присъединява. Засега транспортът е една кола, но има и влакове.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
Пет Апр 15, 2016 8:01 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3369 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Утре - събота 23 април 2016 г. - планът ни е да потеглим от Орлов мост, София към 8 часа няколко души с 2 коли към Витиня. Има свободни места. После пеша: Витиня - Зла поляна - около 4 часа. Който има сили и желае: Зла поляна - връх Мургаш - около 1 час. И обратно до Витиня.
Идеята е да се премаркира отсечката Зла поляна - Витиня на връщане. Който желае, разбира се. Ако времето позволи, разбира се.
П. П. Не остана време за отчет от миналата събота и неделя - съвсем накратко - премаркирахме билото от Мара Гидия до Кашана и от Кашана лятната пътека до стълбовете в западното подножие на връх Свищи плаз (включително и със зелена боя до Каменната стърга). Също отбелязахме и коловете по билото.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
Пет Апр 22, 2016 8:37 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Предишната седмица маркирахме около Лакатник - от моста на изток, поради събора и променливото време не успяхме да свършим много работа, но поне гарата, селото и първите шорткъти са премаркирани.
Тази събота и неделя дойде ред на участъка около Свищиплаз - премаркирано е от х. Свищиплаз до седловината след Малък Свищиплаз и след това по билото до местността Гроба. Също така (за това доста се колебах) маркирахме и от м. Гроба до х. Свищиплаз. Има го в пътеводителите като резервен вариант да се слезе от билото след връх Голяма Занога.
Също така тръгнахме от х. Свищилаз на изток и донякъде подновявахме червената маркировка. За съжаление не се сетих, че имам и половин кутия зелена боя, останала от премаркирането над Кашана, и зелената марка остана неподновена, само сме ограждали с бялото. Работата остана недовършена, защото тъкмо излязохме на билото и прогнозата за времето взе че се сбъдна, а много разчитах да се забави с няколко часа. Гърмя, валя ни дъжд, би ни град на два пъти и се наложи да се откажем. Стана зле, защото тъкмо бяхме открили и повторили марките, които излизат на билото след Миале (преди бях против да се премаркират всички стари варианти, с цел да не се объркват хората, но после си промених мнението, по-добре да има поне маркировка, ако човек се набута някъде, където не трябва). Идеята беше после да продължим по билото на изток и на връщане да се опитаме да маркираме от Косишки превал на запад. Сега маркировката свършва зле и непременно тази част трябва да се дооправи преди лятото. Много ме яд, няколко часа не ни стигнаха поне да разузнаем
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Май 27, 2016 1:55 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3369 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
За утре - събота 22.10.2016 г. - има организация за премаркиране на подсичащата пътека между проход Кашана през Тотомир дере и Старата бачия до хижа "Свищиплаз". Който иска/може/реши - е добре дошъл.
Разбира се, не е необходимо да се маркира непременно с четка. Може и само разходка в пожълтялата есенна гора, както и изкачване на близкия връх Свищи плаз 1888 м, ако остане време.
Вечерта с колата се стига до хижа "Павел Делирадев" в Средна гора, където се нощува - в хижата, в колата, на палатка, на спален чувал...
В неделя - разходка в Средна гора, като евентуално на връщане може да се отбием за половин-един час до Арабаконак, за да видим какво е положението с Пътеката там.
Разбира се - това е само план. Възможни са и други варианти, приемат се мнения и препоръки.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
