Поредица от родопски грешки. Разходка до връх Свобода

Родопите не са "моята" планина, макар че се виждат от всеки по-висок западен или южен прозорец в Хасково. Дори не ги познавам достатъчно добре. След промяната на някои имена пък съвсем се обърках, а и не съм полагал много усилия да се поправя. Така на трети, след разговор на маса, реших да уточня някакво петънце на картата. Наши хора щяха да ходят на Преспа, но за едно връхле цяла "експедиция" с преспиване не е по мой вкус. Вечерта на четвърти за първи път отворих електронната БГ баир. Браво, добра работа сте свършили, а ако аз не съм разбрал нещо или съм го изтълкувал неправилно - моя си работа. Реших, че ще отида дотам през Давидково и ще се смъкна през Лъки. Вчера денят на грешките започна. Станах рано, но позволих на жена си удоволствието да похърка. Нали Преспа се вижда от Хасково? Грешка! Тръгнахме към осем и половина, но стигнахме на паркинга на хижа "Свобода" чак в 11. Пътят след Кърджали не е от най-добрите, завои и дупки се редуват за кеф на колата и шофьора, след Давидково нагазихме в сняг, който на моменти бе над 15 сантиметра. Започнахме да откриваме нови грешки. Мима си беше забравила щеките, после се оказа че е взела две различни туристически обувки, добре че не бяха и две леви или десни. Хижата не работеше. Хижа "Свобода" и хижа "Преспа" не са една хижа, както ме бяха убеждавали някои. Връх Свобода и Енихан Баба са един връх. Преспа не се вижда от Хасково. Голият връх, мислен от мен за Преспа е висок около 1800 метра, зад него е Свобода, 1900 и трети по линията е Преспа, 2000м. Разстоянието между трите върха по права линия е може би около три километра.
Пародийно изглежда името на върха Свобода. Отгоре са капичнали имитация на ислямска гробница на разорителя на Родопите Енихан Баба. Ега ти свободата, все едно в Анкара да направят паметник на Тамерлан или в Търново на Баязид. С мекушавите маниери на нашите служби строежът бил незаконен, но номерът минал. Иначе при близостта на паркинга мястото е облагородено с безброй чешми и маси, на които можеш да се напиеш в чест на Енихан завоевателя или на Момчил защитника. Има и негова плоча, но е на човека до чатала. Снимал съм се между нея и гробницата, за илюстрация на размерите.
http://tortomanin.snimka.bg/mountain/vr-svoboda.900095
Е, поне на време случихме, а и изчистихме някои заблуждения.

Гледам, постройката 'умело' е посветена на Момчил войвода ... Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	tortomanin написа:
	Голият връх, мислен от мен за Преспа е висок около 1800 метра, зад него е Свобода, 1900 и трети по линията е Преспа, 2000м.

Последният двухилядник по маршрута Е-8 Wink

(като ходи човек със статистици винаги знае първия и последния връх по някой си признак Laughing

)

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Един ден помолих Гугъл да ми извади разни неща за Енихан баба и ми се зави свят. Легендите варират от свят човек до военен предводител. Не открих достатъчно достоверни научни доказателства нито за едното, нито за другото, вкл. и че такава личност действително е съществувала. Та покрай всичко това ми се мярна и информация, че преди тюрбето, което сега стърчи празно на върха с надморска височина 1943 м., там е имало друг религиозен обект - светилище, оброчище, параклис или др. под (религията не ми е силна страна). Докато четох разните предания и легенди, установих, че в района има интересни места и истории - старото и опожарено село Иноглово, намирало се високо някъде около вр. Преспа / Чил тепе (ако такова наистина е имало), всичките тези истории за Енихан баба, Момчил юнак и т.н.

Казвам всичко това, защото наскоро се втрещих, когато установих, че за разлика от повечето карти, които съм виждал, в ЕТК 1:5000 името Енихан баба стои не на върха с НВ 1943 м., а на съседа му на югозапад, който е висок 1867 м. На седловината между тях се намира х. Свобода. Брех, викам си, ето го поредния заплетен и обвит в мистика казус. Посъветвах се с Ведрин и той ми извади разни неща по темата. Един ден като/ако се пенсионирам, може би ще се посветя на изследвания свързани с топонимията в Родопите. Заплетени казуси и материал за работа има за целия китайски народ...

Изобщо няма да се напъвам с такива работи. Някой ден ще се кача до Преспа от село Манастир, но може и да не е тази година. Като направя друга поредица грешки, ще си призная.

	Цитат:
	Един ден помолих Гугъл да ми извади разни неща за Енихан баба и ми се зави свят. Легендите варират от свят човек до военен предводител

... това нищо не е , за един друг бабА - Демир /същия има теке в Лудогорието/, се носи мълвата, че всъщност е бил .....Хан Тервел Shocked

та внимателно с бабИте

имаше ли парцалчета там, за което уважавам мюсулманите и сектите им, че слагат само парцалчета по местата които смятат за свети, за разлика от някой от християните които закачат направо гащи, чорапи, сополиви носни кърпи и разни други нечисти фрагменти от бельото си по дърветата /справка Индипасха - Странджа/

На едната беседка, не на текето, имаше преметнато нещо на гредите, с размер на голяма хавлия. Не проверих какво е, не ми беше интересно. Изобщо, примитивните магически практики съм ги отсвирил, затова като ходих на Белиташ, само заклинания ръсих по тези, дето бяха окичили всичко с конци и парцали.... Мен ако питат, и там не е интересно.

За Белинташ/Беланташ ще си позволя да не съглася.
1.Просто е красиво и просторно горе. Духа свежо и мириши хубаво на Планина. Мани го светилище, улеи, дупки.
2. Имаме геокешове там, ненамерени още.
Laughing

	ivailo.hr написа:
	в района има интересни места и истории - старото и опожарено село Иноглово, намирало се високо някъде около вр. Преспа / Чил тепе (ако такова наистина е имало)

Покрай някогашното село Иноглово имах удоволствието да се разходя в дъждовния октомври 2009 г., при това в компанията на приятел родом от недалечното с. Петково. Тръгнахме от с. Манастир, изкачихме вр. Преспа, постоплихме се в х. Преспа и след това на слизане към с. Петково преминахме през обширните поляни на Иноглово. Днес там има само една къща и един параклис, освен многото легенди...

Последната промяна е направена от vedrin на Чет Дек 12, 2019 11:08 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Tortomanin,
като бях там преди няколко години, плочата на Момчил войвода беше надрана.
Сега от твоите снимки не мога да видя добре, но май няма драскотини, дали е полирана наново или сменена?

Не знам какво са правили, но си беше в кондиция.

Вчера отново подхванахме родопските грешки. Пиша тука, да не отварям нова тема.
Многократно, минавайки към Пещера, съм се заканвал в някой студен зимен ден да се кача на един от хълмовете край шосето. За лятото не си и помислям, вероятно ще е като на тиган. Тъй като бяхме на роднински повод в Пловдив, реших, че това е подходящият, макар и не толкова студен ден. По картите нямаше много информация, само в БГ Баир пишеше за връх Турска глава, 900+ метра. Е, спряхме колата на шосето за Пещера и се качихме на единия хълм. Другите около нас бяха почти равни по височина, нямаше за какво да се съжалява. На съседния имаше някакви антени, виждаха се едновременно Пловдив, Пазарджик, Кричим, Белмекен.... Не беше много ясно, но стига толкова. После тръгнахме към язовир "Кричим". Много харесвам този язовир, стръмните брегове и тъмната вода му дават вид на алпийско езеро. Оказа се че един от нас не виждал каскадата и продължихме нагоре. Е, без грешка не мина. Не се отбихме към стената на "Цанков камък" и почти не го видяхме. Новият път ни прекара през друга долина и видяхме само опашката на язовира в Девин. Прибрахме се през Пампорово.
Така изглеждаха нещата:
http://tortomanin.snimka.bg/mountain/peshterski-h-lmove-yazoviri-na-v-cha.903227

За разлика от други язовири, няма свободен достъп за туристи до стената на „Цанков камък“.
Сложили са бариера с охрана при отбивката към село Стоманево.

Пътувахме няколко пъти по стария път Кричим - Девин, точно в месеците преди да напълнят язовира.
Този път вече е под водата от лятото на 2012 г. Винаги спирахме край стената, за да гледаме финала на така обсъжданото
мащабно строителство.

Като каза, че сте минали през Пампорово, можело е да се отбиете дори за кратко в село Косово.
Това малко бижу е само на 3 км. в отбивка от главния път Пловдив – Смолян.

Миналата седмица посрещнахме Пролетта в Нареченски бани и на следващия ден, Косово беше най-удобната и лесна разходка.
Четири рекички, пръснати старовремски къщи из баирите, шест параклиса из околността. Тесни улички, които те извеждат
към високото и те връщат назад във вековете... Природа, която се събужда.
Гостоприемните родопчани в кръчмата „Безгрижен живот“, с ирония ми казаха: „Ами хубаво ни е селото, щото няма хора.“

Зимата и Пролетта още се разминават по пътя и върху колите едни пътуват със ски - други с каяци.
Все пак - хванахме се за зелено! Честита Пролет, планинари! Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Ако искате да видите язовир "Цанков камък" може да идете до село Стоманево. Там от баира се вижда добре, и двата му ръкава - по долината на Въча и по долината на Гашня.
По мое скромно мнение е много красив.
Село Косово и преди е било малко и в миналото е било много бедно. Старото му име е Шейтанкьой. Когато по пътя се зададял бирник селяните нарамвали всичката си по-ценна покъщина (явно не е била много) и набивали в гората. А бирникът се връщал с празни ръце. Отатам и старото име - дяволско село.

Така е!
Ахмед ага Тъмръшлията забранил в Косово да се строи черква, разрешил им само параклис.
Косовци не го послушали и съградили набързо черквата.

Като дошъл в селото и я видял, владетелят на Тъмръшката република казал, че това е дяволска работа и Дяволско село.
Косово никога не е било потурчвано.

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.