За Щастливеца - предложения за кетегоризация - провокация

Наближава датата на рождението на Щастливеца /01.01.1863 /, а аз наивно си мисля, че всеки планинар носи в раницата си частица от него. Тя го въздига и подкрепя. Позволявам си малка интерпретация – провокация, свързана с Алеко.
Първо няколко откъслечни цитата:
„…богатствата и хубостите на България не се изучават по географическите карти, нито с разходки на файтони по гладките шосета, нито от прозорците на железничните вагони. Тия пътища са опитомени, те са вече изучени и по тях се движи вече от запад към изток цивилизацията с всичките й прелести и мерзости. …“
„Един практически съвет за тия, които не са още посещавали Черния връх и желаят да се явят в неделя, при откриване на заседанието. Който за пръв път се качи на Витоша, трябва непременно да има водач. Водачи винаги се намират, по празнични дни, във всичките села в полите на Витоша. Плаща им се по 2-3 лева. Може да се възлиза с кон от селата Владая и Княжево.
Тия два пътя са най- леките, но е дълго разстоянието до Черни връх. За кон се плаща от 4-8 лева. За пешеходците най-късият е през с. Драгалевци, а най-удобният – през с. Железница, само че това села е доста далеч от София. Последният път води без заобикалки прямо на Черния връх и тук не е нужен никакъв водач. Във всеки случай с кон или пеша трябва още в събота из вечер да се отиде в селото, от което ще се възлиза. Най-приятно е възлизането, ако се почне поне два часа преди изгряване на слънцето, за да може изгревът да ви свари на известна височина, гдето е сравнително по-прохладно и следователно по-леко за поход. Няма съмнение, че е още по-приятно да видиш от самия връх как изгрява слънцето, но това удоволствие могат да си доставят само опитните туристи. Провизията трябва да се вземе от града. …“ /из ПОКАНА/
НЕВЕРОЯТНО НАИСТИНА, НО ФАКТ : 300 ДУШИ НА ЧЕРНИЯ ВРЪХ – Това нека всеки си го препрочете изцяло – нямам сили да цитирам извлеци.
„Има бъдеще нашата хубава България!
P. S. Ще доживеем ли до свободни екскурзии по Пирин и Шар планина, господа туристи?“ / из КАКВО? ШВЕЙЦАРИЯ ЛИ?!.../
„ Един скромен съвет за бъдещите господа туристи: не разчитайте на храната и наредбата манастирска, вземайте си провизия и всички прибори за трапеза, вземайте си и леки постилки и не се разполагайте без нужда на веселба в манастирската душна ограда, а на откритото лоно на величествената и чиста майка природа.“ /из В БЪЛГАРСКА ШВЕЙЦАРИЯ /
Из МОЯТА ИЗПОВЕД
„…6.Коя е според вас най-почтената добродетел?
- Любовта като сърдечна доброта.
7.Кой порок мразите най-много?
- Скъперничеството.
9.Кое развлечение ви е най-приятно?
- Гуляй на чист въздух в мъжка компания.
25.Ако бихте желали да си имате девиза коя бихте си взели?
- Свобода, честност и любов.
28.Кое е любимото ви ястие?
- Пастърма и кисело зеле.
Напишете някоя ваша мисъл или цитат, смисъла на който вие одобрявате.
- Щастието е относително и аз съм дошел до убеждение, че цивилизацията не е направила един народ по-щастлив от други: животът сравнително е улучшен, но количественото отношение между доволни и недоволни едва ли се е изменило и едва ли ще се измени…“
Сега напред към моята скромна провокация. В Проект УСТАВ НА КЛУБ „МУСАЛА“ / нещо, което има повече общо с духа на планинарския форум, отколкото с оскотелия Б Т С/ Алеко предлага: …6. За да се възбуди охота към надпреварвания, членовете да се делят на три разряда: 3-ти разряд – тия, които са се качили само на Черния връх; 2-и разряд – които са възлизали на Царев връх, Попова шапка или Елени връх; и 1-и разряд – които са се качило един или няколко пъти на Мусала. Ще се вземат в съображение и други съпрежени с трудност и опасност пътувания. …“
Аз, си дозволявам да осъвременя и предложа на почитаемия форум следните разряди. Да се имат в предвид подробностите от планинарството преди повече от 120 години - няма подстъпи, шосета, лифтове, достъпни М П С, хижи, подробни и убедителни карти, челници, маркировки, тракове, технологична екипировка , оборудване и комуникация. Няма напътсващи описания, ФОРУМ и Спасителни служби. Но храната е натурална, истинска ,приятелството и идеите също. Природата по- девствена, необятна, с гъсти непроходими гори и множество диви обитатели. Поколенията са по-издръжливи, харамийските традиции близки, имало е множество овчари, пладнища, колиби, разбойници – според случая.
Та нека тогава дадем 3-ти разряд за изкачване на Черния връх от подстъп до подстъп /Драгалевди – Върха и обратно – най лесното, Драгалевци – Върха- Железница и още десетки варианти / Същото да важи за връх Ботев, Вихрен, Мусала
Алеко с приятеля си Н. Тинтилов при своя първи излет към Витошкия първенец на 14 юли 1889 г. са тръгнали от Железница, прекосили са цялата планина от изток на запад и късно през нощта са слезли във Владая.
2-и разряд да дадем за траверс на Мальовишкото било – Мальовица – Елени връх – Петлите –Орловец /без Злия зъб/ - Камилата – Ловница- Купените – Попова капа. Някога Елени връх се е приемал за най-високия в този дял, после Мальовица, сега е Голям Купен. Тръгвало се е през нощите от Рилския манастир направо по стръмния склон – трябват много сили, запас вода и пр. да се качиш, да обходиш, да се върнеш. Сега нарядко някой изпълзява от там. Даже преди половин век се е считало за нормална след като достигнеш и се причестиш в Рилската обител, да се разходиш еднодневно по р. Друшлявица до Седемте езера, да попиеш магията им и да се върнеш, без кой знай каква подготовка и екипировка.
1-я разряд, съобразено с мечтата на Щастливеца за Пирина да отсъдим да преодоляване с траверс , разбира се поетапно – над 40 върхове на целия Северен Пирин. От връх Пирин, Плешки, Даутов, Каменишки, Албутин, Разложки суходол,, Баюви дупки, Бански суходол, Кулело, Вихрен, Хвойнати, Муратов, Довчови караули, Бъндеришки чукар, Възела, Опрено, Типиците, Превалски,и Валявишки чукари, Момини двори, Кралев двор, Джано, Ченгелчал, Демирчал, Хлевен /Хамбарташ/. Колебая се дали да включа най-респектиращите и красиви отклонения от главното било- напр. Василашки, Тодорка, Мозговишки чукар, Джангала, Полежаните, Стражите, Каменица, Яловарника, Куклите и пр. Или те да са само плюсове.
Отделна тема са планинските преминавания, където нямам необходимия капацитет.
Как ще класираме преминаването на Е-3, Е-4 и Е-8. Нека, който ги преодолее всичките, да му се даде напрало Е – кстра категория.

Отделна тема са и зимните преминавания на планините. Но да ce върнем към Щастливеца - Изпреварил с десетилетия времето си, но вярвaм, оставал сред нас.
Eдно по-неизвестно негово стихче отпреди 125 години:

Д В Е
С Р Е Щ И

На младини го срещнах ази бодър;
с възторг той падна в моите обятья;
„Напред! Напред! За идеала святий
в бой да умреме ние като братья!“

Минаха се години. И наново
навъсен аз го срещнах меж тълпата;
на моя поздрав той едвам отвърна,
махна с ръка: „Да влеземе в кръчмата!“