Ако задаваш сам на себе си този въпрос, и ти се иска да получиш що годе реалистичен отговор, изчакай да навали около метър и нещо нов сняг, нарами 30 кила раница, сложи противогаз, за да дишаш по-леко, накарай някой да ти ги заключи с метални проволки така, щото сам да не можеш ги махна. Сетне леко облечен тръгни от Яворов за Вихрен. Като стигнеш Кутело седни и си задай пак въпроса, ако тук някъде има човек, дето го е загазил толкова, че не може сам дори да ходи, ти как би постъпил, като имаш предвид, че забавиш ли дори и малко ход, за теб започва хипотермия и едва ли ще изкараш и до Вихрен... Така макар и малко, може би ще се доближиш до описваната в статията ситуация.
Това е едната страна. Другата е да проучиш живота и делото на хора като Анатоли Букреев и Денис Урубко и ще разбереш, че има и хора, готови да направят и многократно са го правили нещото да превъзмогнат само за минути амбициите си, и да се отправят на помощ. Ето малко за Урубко:
2001г се отправя към Хималаите, но този път на Лхотце (8516 м). Денис изкачва върха на 23 май 2001г. В деня преди изкачването, Урубко участва в спасителната акция за спасяването живота на полската алпинистка Анна Червинска.
През декември 2002 Денис участва в състава на полската експедиция, която пробва да изкачи от китайска страна К2 (8611 м). Върхът все още не е изкачен през зимата, а целия свят със затаен дъх следи събитията по склоновете на върха. Денис Урубко и Марчин Качкан достигат височина 7750 метра. На следващия ден им остават 900 метра по вертикала до върха, но през нощта Марчин Качкан получава мозъчен оток. С помощта на Денис, Марчин успява да слезе надолу. По пътя са пресрещнати от ръководителя на експедицията, Кшищоф Виелицки. Експедицията приключва, но Марчин Качкан е спасен.
През лятото на 2003-а Урубко в състава на казахстанска експедиция се изкачва на Нанга Парбат (8125 м) и Броуд пик (8046 м). На Броуд пик му се налага да слезе от малко под върха, за да съпроводи френския алпинист Жан-Кристоф Лафай, който получава измръзвания на височина над 7000 метра. На следващата сутрин, Денис повтаря щурма и изкачва върха.
През пролетта на 2007-а Денис Урубко пристига в Хималаите с екпедиция от млади алпинисти за изкачване на Дхаулагири (8167 м). На височина 7300 метра той е принуден да се върне с бедстващия Борис Коршунов, който изпада в тежко положение след прекараната мразовита нощ. На върха Урубко се изкачва на 2.05.2007 г.
През зимата на 2008-а Денис заминава за Макалу (8463 м) с приятелите си Сергей Самойлов, Евгений Шутов и Генадий Дуров, за да опитат да изкачат за първи път през зимата този връх. Но жестоките метеорологични условия, ураганния вятър, достигащ до 200км/ч на височина над 7000 метра ги принуждава да се откажат. През пролетта групата се връща и всички изкачват върха на 12.05.2008. При връщането назад към Катманду, достига вестта за бедстващия по склоновете на Анапурна испанец Иняки Очоа де Олса. Урубко без колебание се връща обратно, за 2 дни се изкачва до 7100 метра, но за съжаление напразно – Иняки Очоа умира.
В България също са живели и все още живеят такива хора като Урубко. Имаме герой, наречен Людмил Янков, имаме и други като него, които засега са живи и здрави, но скромно не парадират с това, което са направили. Имаме и други, които не могат да се похвалят с такова нещо. Както у нас, така и навсякъде по света има породи всякакви.
Виждал съм обаче и изключително грозни прояви на безпричинно малодушие. Ако бях Цезар, на такива бих разпоредил децимация. Тъй като не съм, ми остава да си пиша по форумите, както и да си повтарям вместо мерзавеца утешителната фраза на Витя Резун в Киевския гарнизонен арест, който пребивайки до смърт временно ослепен арестант казва - който е бил в моето положение, ще ме разбере, останалите не могат да ме съдят...
Вто Яну 12, 2016 1:03 am
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1715 Местожителство: Плевен
Аз си мисля , че е заради парите. Доста соленичко е да си платиш покрива на света, в повечето случай ти се отдава един път в живота шанса да платиш една такава експедиция....всичко е прецизирано до последната подробност или последният цент. Вървиш нагоре и срещаш човек в беда как да му помогнеш??? направиш ли го забравяш за върха, а друг път няма да има.....Мисля си , че ако не е толкова скъпо ще намалеят труповете....макар , че може и да се увеличат незнам ще тръгнат пък всякакви хора подготвени и недотам...
Вто Яну 12, 2016 11:05 am
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 623
Gergoff, единствения начин да разбереш как наистина ще постъпиш е да попаднеш в такава ситуация, мнения написани докато си на топло пред компютъра са лишени от практически смисъл. Няма нужда и да си на Еверест, на 8000 или 7000 м - хора изпадат в такива ситуации навсякъде, дори не само в планините. За Дамян, дето загина над Карлово през зимата на 2008 спомняш ли си?...
На хората закъсали горе им трябва кислород и незабавна евакуация надолу. Ако не може да им осигуриш това, как ще им помогнеш? Като им правиш компания и им дадеш чай? Обикновено повечето туристи там са в режим на оцеляване в онези последни 1000 и нещо метра, а техните водачи са там за да ги върнат живи долу. Именно своите туристи да върнат, към тях са поели ангажимент. А и да рискуваш собствения живот заради някой, който е тръгнал практически да опитва да се самоубие - има ли смисъл?
А иначе Букреев, Урубко, Людмил Янков - има и такива хора, да...
Вто Яну 12, 2016 12:02 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3139
mom4i написа:
Gergoff, единствения начин да разбереш как наистина ще постъпиш е да попаднеш в такава ситуация, мнения написани докато си на топло пред компютъра са лишени от практически смисъл. Няма нужда и да си на Еверест, на 8000 или 7000 м - хора изпадат в такива ситуации навсякъде, дори не само в планините. За Дамян, дето загина над Карлово през зимата на 2008 спомняш ли си?...
На хората закъсали горе им трябва кислород и незабавна евакуация надолу. Ако не може да им осигуриш това, как ще им помогнеш? Като им правиш компания и им дадеш чай? Обикновено повечето туристи там са в режим на оцеляване в онези последни 1000 и нещо метра, а техните водачи са там за да ги върнат живи долу. Именно своите туристи да върнат, към тях са поели ангажимент. А и да рискуваш собствения живот заради някой, който е тръгнал практически да опитва да се самоубие - има ли смисъл?
А иначе Букреев, Урубко, Людмил Янков - има и такива хора, да...
За случая с Дамян още ме е яд. Ние до обяд в тоя ден се мотахме на Плевен, а Слави и Вълков още са спали в заслона, когато той е тръгнал. После те са тръгнали след тях, но са отбили съответно на север, без да разберат, че той върви в обратната посока, на юг. Не знам там дали имаше обхват, но ако имаше, не по-късно от 3-4 часа, ако се беше обадил, щяхме да се изсипем поне дузина, и къща да направим ако трябва и с пухенки да го увием и да го завлечем на Плевен или Левски, пък ПСС да идва когато ще после. Вместо това, ние почти се бяхме прибрали, когато на Милена Слави и Вълков й звъннаха и казаха, че никакъв Дамян няма на Плевен и никой не знае къде е и тепърва ще се мисли и предполага къде може да се е дянал. А въпреки лошата си екипировка, и той сам е можел да направи нещо за себе си - сняг в ниското е имало много, затова са газили и толкова са се бавили, една дупка да бе изкопал, можеше да е друго...Това беше случай, в който можеше много неща да са направят, ако се беше разбрало съвсем малко по-рано - имаше и много хора близо до мястото, сиреч твърде различно е от описваната по-горе височинна ситуация
Вто Яну 12, 2016 12:22 pm
Криси
Регистриран на: 08 Юли 2010 Мнения: 144 Местожителство: София
Веднъж съм си имала вземане- даване с проблемна ситуация във високата планина и впечатленията ми не са добри.
Не е било на 8000 м., бяхме на 6400, Лагер 4 на Хан Тенгри. Само аз и един украинец в единствената палатка на площадката. Качихме се в хубаво време, но надвечер си задуха както то си знае. Дори ходенето до тоалетна става цяло приключение.
Вече се беше мръкнало, когато от Базов лагер се обадиха, че двама иранци за последно били видени да вървят към върха преди малко. Имало ли някой в Лагер 4? Само ние? Е, жалко, едва ли ще оживеят. Все така правели тия иранци.
Излязох от палатката само за да оставя едно малко челниче, което да им показва, че в лагера има хора. И да бях решила да изляза нагоре да ги търся нямаше да мога. Челникът ми беше откраднат в Лагер 2, най-вероятно от някой на техния акъл- с амбиции да се качи на върха на всяка цена.
Стигнаха палатката ни след полунощ. Бяха напълно неадекватни. Стоплихме ги, направихме им чай, нахранихме ги и ги оставихме в нашите чували. Мръзнали сме цяла нощ. А те само повтаряха, че са се качили на Тенгри и се чудеха защо не им се възхищаваме. Гледаха ни с превъзходство. Едно "благодаря" не казаха на другия ден.
Заради храната, която изядоха, и газта, която изхабихме да им правим чай ние нямахме достатъчно за слизането си след като се качихме на върха. (Щяхме да имаме, ако някой "смел алпинист" не беше отнесъл и провизиите, които си бях оставила в Лагер 2 при аклиматизацията).
А преди върха се засякохме и с този Урубко, за който говори Владов. Сигурно щеше да тръгне нагоре да ги търси и щеше да ги достигне бързо. Човекът и до сега държи рекордът за скоростно изкачване на Тенгри. Но ако не могат да се движат сами ми се струва невъзможно да бъдат спуснати десетки рапели надолу по полегнала скала достатъчно бързо, за да не измръзнат в този вятър.
Много хора си мислят, че желанието да помогнеш е достатъчно. Е, не е.
Вто Яну 12, 2016 1:13 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3139
Е Криси, така е с персите - арийци с претенции на велика древна нация...
Има обаче и нещо друго. Симптомите на закъсвацията по принцип не настъпват чак толкова ненадейно. Има невменяеми, които ги усещат и пренебрегват с идеята, че може да успеят, пък и случайно да им се размине наградата за проявеното нахалство. Вероятно болшинството трупове са там по тази причина. При мен мечтаното изкачване на Тенгри не се осъществи, защото усетих признаците на отока в долен лагер. Сили имах предостатъчно и можех, може би, да се кача дори на плечо Чапаева, както направиха другите, уж за аклиматизация. Далеч не бях сигурен обаче, че ще се върна на собствен ход, заради което се разбрах с тях и се върнах. После, на другия ден положението се влоши и разбрах, че за мен експедицията предсрочно свърши. Долу, имаше един, вероятно го знаеш, местен, Мухата/работи за Валиев/, казваше, че периодически връщали по някого в чувал, поради "недооценяване на ситуацията".
Не съм бил много нависоко, но доколкото приятели са ми разказвали, очевидно еднозначен отговор кой е прав и кой крив ние не може да даваме: Има хора, които са решили, въпреки всичко, да се качат, и евентуално, ако така се случи, дори да се затрият. Има други, които не мислят така, но попаднали на неподходящо място, вече нямат възможност за избор.
За първите - какъв е смисъла да ги мислим - те по нищо не се различават от келешите на мотори и беемвета, фучащи по улиците, и съответно пребиващи се всеки ден, затриващи и невинни хора покрай тях.
Вторите - очевидно са нямали късмет - еквивалент на случайно пострадали от осколки на катастрофа пешеходци...
Дето каза Момчил - евентуално известни задължения може да има този, който се е наел за пари да води клиенти, или пък членове на една експедиция - останалото е въпрос на морал - ако са приятели, а не сбирщина, заради това че са тръгнали заедно. Но да мислиш някой, който се е докарал сам до място, откъдето няма връщане, чието спасение застрашава твоя живот - защо и за какво? Да можеш, ако си велик, да го спасиш. Ако спасеният обаче е олигофрен, той още на другата година, пак ще иде някъде и все някога от глупост ще даде фира. Може като Урубко, да помогнеш и пак да се качиш, може и като Людмил - да опиташ, въпреки това да не стане, а опитът да те направи инвалид или да умреш... Може и нищо да не правиш, да се качиш на върха, като подритнеш тия дето ти пречат, зависнали вкочанени на парапета, а полуживите да гледаш равнодушно. След като не ходим там, защо изобщо ги мислим? Не знам кой, но имаше такъв, беше писал, че в планината, особено на високо, падат всякакви маски и хората най-добре там разкриват истинската си същност. Всеки ден гледаме идиотщини по улиците, но нищо не правим, тъй като сме свикнали, а се дивим на същото, случващо се обаче, в една по-необичайна среда.
Вто Яну 12, 2016 3:51 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Тежки размисли, дано не се случва на нас или хората около нас, но подобни дилеми има и в нашите дребни планини. Тогава! Напомни го Mom4i - зимата на 2008
Вто Яну 12, 2016 4:51 pm
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1252 Местожителство: софия
il4o_voivoda написа:
.......... подобни дилеми има и в нашите дребни планини. ..................
Не са дребни планините, а душите. Справка: комеминейци.
Вто Яну 12, 2016 5:50 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
tzezko написа:
il4o_voivoda написа:
.......... подобни дилеми има и в нашите дребни планини. ..................
Не са дребни планините, а душите. Справка: комеминейци.
Не започвай отново. След като не си бил там, нямаш право да съдиш.
Вто Яну 12, 2016 10:43 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6467
Ружа 62г. написа:
... След като не си бил там, нямаш право да съдиш.
Хм. За малко да подмина сентенцията на Ружа като универсална такава.
Замислих се обаче, прилагайки я върху няколко интересни минали събития и получих съвсем бързо интересни резултати.
Ружа, дали правото да съдиш се полага само след лично присъствие на мястото на събитието
_________________ Бутам след осмата бира
Вто Яну 12, 2016 11:01 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
dido написа:
Ружа 62г. написа:
... След като не си бил там, нямаш право да съдиш.
Хм. За малко да подмина сентенцията на Ружа като универсална такава.
Замислих се обаче, прилагайки я върху няколко интересни минали събития и получих съвсем бързо интересни резултати.
Ружа, дали правото да съдиш се полага само след лично присъствие на мястото на събитието
В случая - да. Ако става въпрос за съдебно дирене - не.
Предлагам да спрем, а?
Вто Яну 12, 2016 11:18 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6467
Да спрем какво?
Загадката е доста добра всъщност. Струва се да се огледа от всички страни - не си ли се замисляла ?
_________________ Бутам след осмата бира
Вто Яну 12, 2016 11:41 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
dido написа:
Да спрем какво?
Загадката е доста добра всъщност. Струва се да се огледа от всички страни - не си ли се замисляла ?
Мъчиш ме.
Вто Яну 12, 2016 11:52 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6467
А, но разбира се - спирам.
Чета тия дни една дълго-отлагана книга, та направих известни паралели с идеите вътре ...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети