От хижа Яворов до Синаница-по тайните пътеки :-) - Юли 2009

Тоя месец ми вървеше на обиколки по разни по-зачукани пътеки из Пирин. Сегашното ходене се очертаваше като потвърждение на правилото. Отдавна не бях ходил на Синаница. Реших да поразтегна ходенето дотам и за начало на маршрута избрах хижа Яворов. Тъй като бях вече бях ходил по билото дотам, логично беше да разходя деретата Smile

В петък вечер преспахме до х. Яворов, тръгнахме сутринта малко след 9:00 нагоре към Суходолския превал. Качването дотам - около 800 метра - ни взе здравето, като никой път. Попаднахме на доста неприятно време - висока влажност във въздуха, припек почти по целия път нагоре. До езерото бяхме изпотили по 2 кила вода, до превала продължихме в същия дух. Слизането по жълтата пътека към Черната вода и м. Върбите ни даде така необходимата почивка - то беше жега, то беше влага, ама това не се траеше просто.

Събите (Стъпалата) - както се виждат от хижа Яворов

Тревния склон към в. Баюва дупка и дерето на Етипицка река (става за пиене, следващата вода след Суходолското езеро по маршрута)

Освен отмарящо, слизането ни подейства и доста ... деморализиращо. Всеки метър слизане под 2300 трябваше да бъде изкачен, в посока Влахинските езера. Черната вода е на около 1900 надморска височина. Т.е. за да се качим на 2300, трябваше да слезем от 2500 до 1900, в долината на Влахинска река. Като равносметка начупения терен почти изравнява денивелациите, които се правят ако се мине по главното било, през Вихрен. Гледките тук са от съвсем друг характер - острата изсечена стена на карстовото било и самотния гигантски купол на Вихрен доминрат пейзажа през целия път нагоре за разлика от просторите, които открива билната разходка.

Пътеката, маркирана в жълто, слиза надолу по тревистия склон, покрай Албутин. Пресича две дерета и навлиза в рядка гора от черна мура и бял бор. Около 15 минути след навлизането в гората пътечката извива на югоизток и започва да подсича склона като бавно губи височина. Нейде при завоя видяхме един забележителен бял бор. Едро, солидно дърво с ужасно много жълти клони, страхотна игра на форми и линии. Снимах го разбира се, но - снимката не може да предаде впечатлението на живо...

Кичестия бял бор до пътеката

в. Вихрен и местността Черната вода

Скалното образувание Орлите

Пътечката рязко излиза от гората в близост до поток, който иде по стръмния склон откъм в. Баюва дупка. По този поток на връщане видяхме местните овчари да си подкарват овче стадо, гарнирано с няколко охранени песа. Гадините бавно се качваха по карстовия склон, като търсиха сенките. Овце - планинари, баш като нас Smile

Пред нас се беше отворила просторна тревиста долина, която пресича Влахинската река - тук още маловоден пъргав поток. Долината е добро и скатано място за паша, не напразно тук има разположени три овчарника близо един до друг.
Отдясно, под Баюва дупка се видят едри скални зъбери - Орлите. Покрити от мъгли, те придаваха страховит изглед на билото. Вихрен току се забулваше от облаци, на моменти се виждаше целия, но в мараня. В такива моменти снимките не се получават, дано ми се удаде случай отново да мина по тия места в по-добро време.

При потока изоставихме жълтата маркировка (тя слиза покрай Влахинска река към м. Пещерата и м. Върбите) и се насочихме към най-горния от трите овчарника в района. От него тръгнахме нагоре по течението на Влахинска река, покрай левия и бряг. Скоро напуснахме тревното разширение на долината и стигнахме мястото, където Влахинска река излиза от малко скално ждрело. Пътеката през клековия масив насреща започва леко вдясно, на около 50 метра от реката, след леко изкачване по тревния склон.

Пътеката се ползва активно от овчарите, които гледат добитък в м. Черната вода. По нея качват животните си до пасищата покрай Влахинските езера. Затова пътеката е царски просечена, широка на места няколко метра. Ако ходите нагоре, вода няма да ви липсва. На около 100-на метра качване след началото на клека има малко поточе с ледена вода, а след него пътеката на няколко пъти минава покрай Влахинска река.
Горе, след като се излезе от клековите масиви, пътечката се губи. Теренът става полегат, тревист. Има два варианта - или да се пресече реката и да се върви покрай десния и бряг, или да се заобиколи тумбата насреща и да се продължи по левия. Тук-там се напипват разни животински пътеки, но посоката е ясна - покрай реката, до първите Влахински езера.

На Голямото Влахинско езеро бяхме към 16:30. Там отморихме малко и тръгнахме да прехвърляме Гредаро към Муратов връх като се изкачвахме плавно нагоре по каменистия склон над езерото и след около половин час бяхме на превала към Гергийца. Горе беше мястото да наваксаме с пропуснатия обяд - гледката към двете езерни групи е уникална.

Гледка към мъгливия в. Вихрен и Горното Влахинско езеро от премката между Гергийски и Влахински циркус

На слизането надолу обувките ми се съдраха съвсем отстрани. Не знам дали фирмата Raichle произвежда боклуци или просто тия от ekipirovka.com наистина внасят бракувана стока, но ... за пореден път ми правят ядове.
След Гергийските езера се откри гледка към мраморите при връх Гергийца. На фона на гранитния пейзаж наоколо, те стоят просто извънземно. За късмет осветлението беше също толкова странно както и върха, та - получиха се интересни снимки. Оттам до Синаница имаше още около 40 минути ходене и към 19:30 бяхме на хижата. Там беше доста пренаселено и за мен не бяха изненада няколкото познати лица на приятели, които видях наоколо ...

Муратов връх и едно от Гергийските езера

Няколко снимки към сияйните мрамори на Гергийца

Скалите между Синаница и Гергийца са адски интересни

Гледки от Синаница на залеза

На другия ден тръгнахме по една заобиколна пътека през гората обратно за м. Черната вода. Пътеката се отделя от кафявата маркировка Синаница - м. Пещерата, на около 20 минути под хижа Синаница. Тръгва от около 1900 метра н.в. и поддържа почти само този хоризонтал чак до крайната точка. Маркировката е кафява, добре поставена, до пресичането и с жълтата маркировка м. Върбите - х. Яворов. В началото пътеката прехвърля голямото гористо ребро, което се отделя от Гергийца на запад и слиза до река Гергийца. Следва кратко изкачване и прехвърляне на няколкото крайни западни разклонения на рида Гредаро. В този участък пътеката излиза на места извън горския пояс и пресича тревисти пасажи, които са особено неприятни за преминаване - тревните склонове се подсичат под наклон, тревата е хлъзгава и това забавя доста хода. В гората иначе се върви добре, като цяло от х. Синаница до м. Черната вода отнема около 2:30 часа без особено бързане.

Стадо диви кози се спусна като вихрушка по източния склон на Албутин

От Черната вода до х. Яворов се върнахме по пътеките от предния ден. Там приключи нашето двудневно ходене през Северен Пирин до Синаница.

Всички снимки можете да разгледате в галерията

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Вто Дек 19, 2023 1:34 pm; мнението е било променяно общо 1 път

много красиви места сте минали/видели/снимали Very Happy

белите мрамори просто са...... нямам думи Cool

Точно един такъв пътепис и снимки ми трябваха, за да ми се оправи деня.Супер са.
Този маршрут се надявам да го направя тази есен, ако не падне рано снегът.

_________________
"Хората те оценяват най - пълно , когато положат цветя на гроба ти " Кърт Вонегът

Действително от х.Яворов до превала е душевадник ,но пък е различно от магистрала, в което е чара на ходенето.Чудесно е минаването по нетрадиционни пътеки, както сте го решили-виждаш от друг ъгъл върхари и дерета, пък и давате идеи на други планинари.

_________________
В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.

И ти си се разходил из Северен Пирин! И аз уцелих време с мараня в месноста Черната вода в началото на август и не се получиха хубави снимки. За всички които са решили да ходят в тая посока не препоръчвам кафявата пътека по която сте се върнали! Не е добре просечена и няма нищо впечатляващо (за снимане). Много по-интересно е към Влахините езера, но за съжаление времето не ни позволи да ги поснимам тази година. Така ще имаме приятното задължение пак да се помотаме в този район.

Най-не обичам като издрапам на високото да слизам пак долу, но необичайните гледни точки обикновено си заслужават труда! А скалите около Гергийца са наистина като измислени. Cool

Определено изглежда по-красиво от ходене по било! Wink

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Лелелеле... Онемях!

_________________
Сърцето има доводи, които разумът не признава. Блез Паскал

Хубав маршрут сте изходили!
Преди 2 години ( юли 2007) минавахме по друга 'тайна' пътека , свързваща Яворов със Синаница. От черна вода се хваща не нагоре по Вхалина река, ами на юг през гората зад кошарите на овчарите ( а те правят най-прекрасното прясно сирене, което съм ял..). Пътеката е била маркирана преди години, но тъй като хора оттам много рядко минаватат, е силно обрастнала с треволяци и храсти. На моменти се губи и трябва сериозно търсене на следващата точка по пътя. За сметка на това пък се минава през едни от най-дивите и чудни борови гори, през които някога съм минавал. Срещат се многовековни бели борове, бели мури... В крайна сметка се достига до един разклон под Георгиевски езера, на който е хубаво да се продължи към Синаница, а не като нас да се хване грешната пътека към езерата Smile

. Та ние тогава поехме нагоре, последва едночасов клекинг и хвойнинг и изневиделица по залез слънце се озовахме на Георгиевските езера, така и не стигнахме Синаница Smile

.. та да.. погледнете на картата и пробвайте някой път да преминете през тази чудна гора, струва си!

Здрасти,

точно по тази пътека се върнахме от Синаница - споменал съм няколко думи в пътеписа по-горе. В момента е маркирана с кафява боя, има и кол с табела под Синаница на отклонението и от пътеката за м. Пещерата. Предполагам, че е рядко използвана, защото в затревените участъци се губи. Иначе няма по-пряка пътека за Синаница от тази, откъм х. Яворов. Придвижването става много бързо.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

мда.. верно, че си го написал, ама няма кой да чете, зазяпах се по снимките и не видях Smile

. Значи все пак е останала някаква маркировка и тази година, хубаво е това.. някой път ще довърша прехода до Синаница

Впечатлението ми беше, че маркировката е доста прясна. Май спада към "нелегалните" маркировки в границите на парка - поставена без одобрение на директората, Speedy е в течение на това ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Да да, от групата на нелегалните е тази маркировка.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Едно вариантче с тайни пътечки, на този малко посещаван и див район. Неизвестните "Тайни водопади" на Окаденска река. Снимките са от времената,когато нямаше / или не разбирах/ от фотоапарати. От тези времена, много снимки се изгубиха поради заразяване на компютъра, в който бяха. Някои интересни ходения са се запазили отчасти и ще пробвам да ги запазя и като описание: http://blogailiev.blogspot.com/2017/01/blog-post_21.html

Пътепис на dido. Ех, че хубаво!
Много кози. И Гризебахова теменуга. И чудни скали.
Снимките в галерията не се отварят. Пише, че страницата не работи.