Като момчета на 13, двамка сутринта се отклонихме уж за малко в гората около Семково, та 12 часа се въртяхме по горските пътища, чак по тъмно излязохме на поляната пред бившите станции. Тогава градски телефони нямаше много даже. Голям стрес, едно че спътника изпадна бързо в истерия , а и от шамарите на посрещачите , които се ядоха обилно
Че това брои ли се? Един път съм изчезнал за 6 часа и съм се върнал с три печени фазана. А паника съм изпитвал един път когато ме гони "мечка стръвница", следствие на паниката съм се и загубил. Баща ми никога не ме е удрял, а майка ми само с точилката.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Съб Дек 05, 2015 4:00 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1989
didogen написа:
Един път съм изчезнал за 6 часа и съм се върнал с три печени фазана. А паника съм изпитвал един път когато ме гони "мечка стръвница", следствие на паниката съм се и загубил. Баща ми никога не ме е удрял, а майка ми само с точилката.
А-а didogen, имаш пропуски във възпитанието Баща ми бог да го прости , като ми биеше един шут ме качваше на горната площадка през 7 стъпала направо, така започнах да катеря първо . Добре че го нямаше сред посрещачите. Но това беше толкова отдавна, че се чудя вече аз ли съм бил. Във Враца по това време, имаше още жив опълченец от Шипка.
Как я позна тази мечка че е стръвница, да нямаше някоя връзка от обувки да й виси от забите ?
Съб Дек 05, 2015 11:18 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
nabludatel50 написа:
Как я позна тази мечка че е стръвница, да нямаше някоя връзка от обувки да й виси от забите ?
Как я позна тази мечка че е стръвница, да нямаше някоя връзка от обувки да й виси от забите ?
Трябва да съм бил на около 10-11 години. С нашите на палатка на Доспат, някъде между бившата спортна база "Орлино" и кървавото дере. Аз вземам една торбичка и отскачам до близкия къпинак за къпини. Обаче решавам, че искам горски ягоди, спомняйки си как предната година с баща ми се качвахме нагоре.
И така се озовах на билото. По едно време като изшумоля нещо в храстите реших, че е мечка стръвница.
Като ориентири знам, че трябва да намеря една каменна река (каменопад), да излезя на един черен път под нея. От там се вижда язовира. Та взех азимут и газ надолу. Ама слезнах няколко км. по южно. Навярно съм бягал по по-малкото съпротивление.
Набих се в първия бивак и попитах на къде е кървавото дере. Нашата палатка беше на около 200 м. от чешмата на дерето в посока базата.
Така след 4 часа от обичайното "отивам ей там" се прибрах. Така с мечката.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Съб Дек 12, 2015 11:02 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1356 Местожителство: София
Досега не съм се губил (трайна загуба на ориентация и по-точно знание за приблизителното местоположение с последваща невъзможност за излизане от ситуацията със собствени сили, т.е. без напътствия, помощ и т.н.), може би защото не съм си поставял амбициозни цели...
Може би най-значимият ми провал с последващо прецакване/отклонение от предварително набелязания маршрут, както и самопрецакване по дере, прерастнало по-късно в начална форма на фобия от дерета, беше през пролетта на 2013 г., когато все още разчитах на т.нар. от Огнедишащ Говоряща кожа (топокартата 1:50000) ...
Вместо да продължим по зелената марка, която Цецо и Владо видяха, че от дървото в средата на кадъра завива надясно и забива надолу в гората при най-високите буки, групата водена от мен продължи напред, качи се на височинката горе вляво на кадъра и откри останки от стар, наш, граничен пост, от което аз авторитетно заключих, че това е границата. След това се спуснахме без пътека по реброто, започващо от височинката с поста. Хората ми казват, че нещо това не им прилича на граница, понеже няма бразда и помощни пирамиди от варосани камъни, ама аз не, та не... Чак след около 500 м. при първата пролука вдясно между дърветата, аз видях горе високо над нас граничното било, от което ми призля. Бяхме с тежки раници и естествено на никого не му се връщаше пак горе при поста, може би защото не знаехме какво ни чака долу в дерето... Аз очаквах позапуснат път с някой и друг разрушен мост. Да, ама не, както казваше П. Бочаров... Като гледам по снимките от поста до бившата застава южно от с. Пловдивци сме се движили към 4 часа. Веднъж наджапах в реката до глезени, вторият път се пльоснах по корем в някакво вирче до реката, след което теглих едно много цветиста и гордо прегазих реката до кръста с физиономия на френски гренадир при Ватерло...
Няма такъв който не е бъркал пътя , има такива които не си признават , аз например май имам дарба да бъркам често пътеката но слава богу досега не е било фатално . Иначе сме се губили и с много опитни водачи , но както казах всичко приключваше само с удължаване на час - два на прехода.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3
Страница 3 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
А паника съм изпитвал един път когато ме гони "мечка стръвница", следствие на паниката съм се и загубил. Баща ми никога не ме е удрял, а майка ми само с точилката.
да нямаше някоя връзка от обувки да й виси от забите ?
