Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1262 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Петрохан - вр. Ком - Петрохан - Лакатник, слабо бирено
Дойде време да напиша някой друг ред и за последното каране за тази година, вероятно.
В самото начало, специални благодарности на wanderer142, за въвеждането ми в Орукса на телефона. Също така и на Борката Борисов за алтернативния маршрут от Червената локва към Цивилизацията.
Съставът на вело-биро-маратона е познатия - аз и братчеда. Четвъртък сутрин Павил, на братчеда кумът ни откара от Софето до Петрохан.
От Гинци нагоре беше една мъгла, страх ни беше от вятър горе, мислихме, че ще се мре. А и амбициозният план беше след като минем през х. Пробойница транзит и като пием по бира в Пещерата до Лакатник да идем до х. Тръстеная и от там новост към спирка Пролет (по идея на wanderer142 от неговият пътепис). Вариант бе и от Лакатник до Миланово по асфалта и спускане през Старо село по черно до Свражен... Но, планове в движение.
Стартът от Младост бе в 7, докато се съберем и пристигнем на Петрохан стана 9. До 9,25 помпахме гуми и се настройвахме психически. Павел подви опашка и върна червеното пернишко чудо в София, ние останахме сами и трябваше вече да караме. За 20 минути извъртяхме асфалта нагоре към Кулата и трябваше да го напуснем по черния път в ляво към Ком.
Карането нагоре беше приятно, имайки предвид, че понякога нагоре към върхът имаше и спускане... е първия път като ни се откри беше нагоре, с бутане...
Така изглежда спускането към върха, малко след засичането с пътеката от х. Ком за върха.
Хайде, не остана!!!
За 2 часа и 5 минути бяхме горе (в 11,30). На финалът настигнахме един пешеходен турист. Видяхме му стъпките на половината път от прохода и го следвахме. Горе хапнахме по ябълка. Слънце, тишина кеф. Яд ни хвана, че не сме си взели по едно кенче. А, пропуснах да кажа, че от Петрохан нагоре просветна, мъглата си остана между Гинци и прохода и беше супер време за средата на ноември!
Машините:
И машините дето ги карат...:
Надолу в 11,45 аз потеглих първи, като по-безрасъден. Вдигна се добра скорост. Не ми беше ден нещо с кондицията, спускането не спореше като друг път. Но след събирането с пътеката от хижата на едн по-стръмно спускане с едър камънак ми думна задната гума. Нищо ново... Братчеда каза: "Спирам времето, сменяй, гумата, като предния път преди Ябланица" Ама не ми беше весело, макар с неохота я смених за 10 минути с нова... нова, нова колко да е нова, с две лепенки на нея. Пак тръгнахме, ама май от мързел налягането бе ниско и след няма и минута и по-малко от километър задната пак клекна!!! За да не губим време в лепене, Боро ми даде неговата резервна, чисто нова и пак с 10 минутна пауза продължихме, но аз бях мега скльофан вече. Нямахме право на повече грешки, преди да трябва да лепим. След още 10 минути на едно изкачване ми отказаха скоростите. Явно жилото се беше запекло... Още 10 минути да пробва братчеда да го смаже с плюнка. Еми не стана. На баир или бутах, или свалях веригата на малкия венец отпред на ръка. Спускането по асфалта на финала бе безаварийно.
Макар и с 3 спирания в бокса за по 10 минути стигнахме на капанчето на прохода в 13 часа, или сме се спуснали за час и 15, може би без аварии да е под час, но гадаем в момента
На прохода пихме по една Загорка ретро за по 2 лева и Боро ми смаза скоростите с малко блажнотия от скарата... и взеха да работят чудесно! Купих и по едно кенче Алмус за изпът. Докато лепих първата спукана гума решихме, че няма да пием втора бира. А втората гума май не ставаше за лепене повече, още не съм гледал щетите няколко дни по-късно. 30 минути на прохода и газ към... Лакатник, стартирахме в 13,30, на чешмата преди хижата спряхме за вода и уж да не ходим до хижата, да обиколим вляво, ама малко съм опущил трака и стигнахме с подгизнали крака до хижата. Имаше големи мочурища, джвиреше, над глезените бяхме мокри.. Транзит край хижата и бутавела нагоре до билото през букака. Тук някъде реших, че сме близо до Червената локва,а там Борката ми бе казал, да не минавам по КЕ маршрута, който аз знаех, а имало алтернатива... Да де, ама се оказа, че Червената локва е на края на билото, преди да се влезе в гората, а не в началото му, заблудил съм се бил. Виждахме назад за пореден път от рзлична гледна точка и кулата и Ком.
Малко след като бяхме яхнали билото и почаха спусканията силите свършиха, и хапнахме малко хляб с ябълки, изпихме Алмусчетата, и те по 2 лева, скъпотия!!!
Последва още каране до 16 часа и бяхме при плочата на загиналите.
Веднага след това видяхме и Червената локва.
Това е и последната снимка от денят. Тук и ГПС,и моя спомен казвахаа да хванем наляво и към стръмно спсукане до гората. Беше опожарено през 2013 като го минавахме на КЕ. Ама знаех колко е тегаво и се върнахме пак до локвата. За късмет имаше обхват. Звъннах на Борката и той каза, от там да хванем коларския път надясно, а не по КЕ. Да влезем в една гора, от нея да минем през ливада и в ляво в друга гора, и като излезем от нея ще сме при Пробойница. Речено - сторено. Преди първата гора се разминахме с една джипка, аз им махнах, ама те решиха, че само ги поздравяваме хаха и продължиха, махайки ни и на нас. Карай, Борката бе обяснил, а ние имахме някъв път и на ГПСа на телефона...Безпроблемно минахме първата гора, и ливадата след нея. Влязохме във втората.
Тук дойде шокът. На ГПС пътя свърши, а в действителността започнаха да се разделят нови дърварски пътища. Два от тях свършиха до сечище и трябваше да се връщаме. Предполагам къде сме напуснали на Борката пътя, тея дни като сваля трака, ако успея де от телефона, ще го кача някъде и ще дам пояснения. Важното е, че имахме усет за посоката, Даже скоро на ГПС видяхме и път от река Пробойница и пътя покрай нея, да се качва в наша посока и свършва. Успяхме да се свържем в него, но на спускането няколко пъти се ровихме яко в клони, имаше дълбоки коловози, камъни и много шума. Абе чудо!!!
Най-сетне се докопахме до макадама по река Пробойница, за 2-3 минути стигнахем до хижата. Не се отбихме, знаех че не бачка. Бързахме по макадама, че започна да става сумрак... И тогава между два коловоза! Пак задната гума, замина на братчеда чисто новата. Наденах я в един камък, свалих я и имаше две дупки. Сложих веднага първата спукана - дето я лепнах на Петрохан, напомпах... оказа се че и тя е била с две дупки, а съм лепнал едната само. Яд, нервиии и се сетих, че от няколко месеца имам в раницата един флакон от Декатлон под налягане - подарък. Реших да видя бачка ли, леко скептично. Изстреляхме го в гумата... наду се и ... започна да излзиа пяна от външната гума от една дупка. Стреснах се че нищо няма да стане, но пък след 2 минути се метнах на колелото и то се движеше. Искахме скоро и бързо да захапем асфалта при Губислав. Стана точно по тъмно. Там се гонехме с кучета разни... Мързя ни да пускаме фенери, че бяха вътре в раниците, а и с тази скорост по асфалта колко да осветяват... ми малко! В 17,50 бяхме долу в Цивилизацията - гладни. Спряхме на разклона на дефилето за Губислав. Купихме си по няколко бири, по една закуска и фафли. Видяхме че има влак за София след 18 минутки. Отправихме се към гарата, като минахме по моста, познат на всички, минали по Е3. Качихме се на влакиса и пихме по някоя и друга бира до София.
Хубаво време, но къс ден!
Малко аварии, гуми тва онова, ама пък май закрихме календарната година подобаващо.
До нови срещи и бири!
Ще гелдам тея дни да кача и трака и да дам малко пояснения и по него, както и статистика за километри и времена, тоталът май беше 57 км, като 25 бяха от Петрохан до Ком и обратно. Слабо... излагация
А гумата още не е спаднала, интересно ми е ще може ли да се кара, и ако да - колко? Дали ще има щети и за външната... Нов способ употребих, няма отзиви, ще трябва от личен опит да се уча
Добре сте си покарали, по любим маршрут. Същата нея сутрин, като пътувах с колата за работа в Монтана, гледах масива на Комовците, гледах ясното небе, кристалното утро и ви завиждах за това, което знаех, че ви предстои. Викам си, ей сега Пацко сигурно пълзи нагоре към Ком А той Пацко в тоя момент, към 8:30, се оказва от разказа, че още не е пълзял, ама както и да е
Съжалявам, че не сте баш уцелили обиколния път след Червената локва, ама него го има, трябва някой да мине по него с ГПС, че да няма обърквания... При всички положения е за предпочитане пред слизане с колело по маркировката във Врелото.
Иии, крайно време е да стегнеш тоя таралясник или да го смениш с нещо по-читаво, това не е живот, 3 гуми за 50 км, аз за 5 КЕ-та имам горе-долу толкова, стига да не броим 2012-та, ама тогава след горското Елешница имаше форсмажор
Пет Ное 20, 2015 5:41 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1262 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
boris_borisov написа:
Иии, крайно време е да стегнеш тоя таралясник или да го смениш с нещо по-читаво, това не е живот, 3 гуми за 50 км, аз за 5 КЕ-та имам горе-долу толкова, стига да не броим 2012-та, ама тогава след горското Елешница имаше форсмажор
Някой ден, но не сега! Хахаха
Аз имам лоша карма с гумите, не е от кууоту, някой май ме е прокълнал...
Дано все пак да е само с гумите на колелото хихи
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
