Еднодневна разходка из Средна гора

За съжаление по една, или друга причина напоследък съм се отдал изцяло на мързелуване през почивните дни. При серията от четири такива, аз имах възможност да ползвам само петъка и съботата. Петъка се отдадох изцяло на почивка, а за събота Момчил ме измъкна малко навън.....
Телефона ми звъни в сряда вечер, гледам името Момчил насреща. Пак ще има оферта си казвам, и натискам зеленото копче.
- Хайде в събота с мене на Богдан - казва Момчил
Ходил съм там, но пък възможността да се разходя след близо триседмичен пропуск ме кара да се замисля.
Естествено след две минути вече сме си направили среща.....
Ставам събота рано сутринта, цяла нощ е валяло. Стигам бързо до гарата в Карлово, където влака за Копривщица е след десетина минути. Хващам го и през едночасовото пътуване съм почти сам в празния вагон. Стара планина е в черни облаци, което не ми харесва, продължава да ръми навън. На гара Копривщица трябва да изчакам момчил и Пламена, които идват от София. Скоро се събираме и се натоварваме в маршрутката за града. Цената е един лев, като питаме и кога е за навръщане. В 9.45 ч тръгваме покрай реката с идеята да качим първенеца на Средна гора - вр.Богдан. Колкото по-високо се качваме, толкова по-ясно и хубаво става времето. В един момент излизаме на билото и пред нас се появява уникална гледка. Стара планина по високите части е изцяло в сняг, което ни кара да направим не една и две снимки. Наблизо е вр.Свети Илия, който изкачваме набързо. За Момчил този връх е юбилеен. Записва си го като номер 300. Снимаме се и продължаваме по билото. Пред нас е вр.Белия камък, който е личен за този район. Тръгваме бързо натам, като на връхната точка сме в 11.30 ч. Стара Планина е все така красива и се задържаме известно време там. Започва да духа студен вятър, който ни кара да започнем да ходим отново. Минаваме покрай един слабо изразен връх с име Дебели рид. Защо пък да не отидем и дотам си казвам аз и с Момчил променяме посоката. Сега вече имаш 302 върха-го избъзиквам аз и продължаваме към Богдан. Срещаме по пътя местни хорица, които ни казват, че в района има три вълка, които в последните дни са издавили не една и друга овца. Това не ни обърква плановете и пак поемаме в посока първенеца. Времето се влошава, забързваме крачката. На върха сме в 13.50 ч., където правим по няколко снимки. Който е ходил на Богдан знае, че оттам не се вижда нищо тъй като връхната точка е на една поляна обградена отвсякъде с дървета. Затова и не се задържаме там, а бързо тръгваме надолу към разрушената хижа Богдан. Благодарение на картите, които носи Момчил, хващаме една много пряка пътека, която за по-малко от два часа и половина ни отвежда до Копривщица. Влакът обаче е в 16.45 ч., а ние в 16.20 стъпваме на асфалта. Трябва ни спешно транспорт, който да ни закара до гарата, тъй като маршрутката, с която дойдохме е тръгнала преди двайсетина минути. Избързвам напред с вдигната ръка за стоп, но явно и за това си има майсторлък - никой не спира. А времето напредва много бързо, започвам да говоря с местните хорица, но и това напразно. Даже и до пазарлък не стигам. А съм на работа от 19.30 ч. - положението не е добро. И в този момент, вече отказали се виждаме пред нас рейса за София, който тръгва след десетина минути. Не е истина-казвам на глас и веднага отивам да взимам билети. Не след дълго вече пътуваме в почти празния автобус. Успях да стигна навреме за работа доволен от разходката.
Ето и малко снимки:
http://picasaweb.google.com/g.levskara/08092007
Поздраи!!!
Жоро

здравей, Жоре,
добра разходка, предвид времето. Very Happy

ние ходихме есента миналата година, пообъркахме се, после с малко упорство намерихме върха, брахме гъби, спирахме се, мотахме се, каниха ни да вадим картофи, вървяхме дълго и оттегчително. Общо взето, връх за едно ходене Cool

Здрасти Кате Laughing

Напълно съм съгласен с теб, че Богдан е връх за едно ходене, но ти знаеш, че не бях мърдал на планина повече от 15 дена. А нямаше и да мръдна ако не беше Момчил. Та затова се съгласих да отида да се разходя. И честно съм доволен, не заради първенеца, а заради гледките, които се откриха от другите върхове, които качихме. Стара планина беше прекрасна.....
Поздрави!!!!

Да, Белият камък е може би най-доброто обзорно място в района. Отдавна се каня да отида да врътна една панорама от там. А и Вежен от там е страхотен! Изобщо ми се ходи в Средна гора, но да видим дали ще ме огреее октомври. Имаше ли много овчарски песове наоколо? Района е известен с това. Лошо няма, тъкмо си правя кучегон! Wink

Здравей Митко, имаше не един пес, но за радост те са като софийските - като се наведеш долу уж за камък хващат в обратна посока по-бързо и от събратята им с името гепард. Тъй че освен, че ни лаеха често и се движеха десетина метра зад нас, то друг проблем с тях не сме имали. А за гледката към масива на Вежен съм съгласен с теб, направо е уникална, още повече, че почти целия масив беше в сняг. Ходил съм и в района на Хисаря, но явно в тази част са най-добрите гледки към Балкана.
Поздрави!!!!
Жоро

Браво Жоро. Непознат е за мене тоя край и всякакви такива пътеписи ги попивам с интерес Smile

Навивам Митко да пуска пътеписи от по-стари негови ходения из Балкана, ама да видим...

А, мисля да ти направя густото с един пътеводител за Рила '64-и набор, мисля ще ти е интересен Very Happy

	dido написа:
	А, мисля да ти направя густото с един пътеводител за Рила '64-и набор, мисля ще ти е интересен

Брех, той мой набор бе! Значи става още! Tooth