В местността Козница, близо под билото на връх Вежен, се провират множество труднопроходими дерета, които се изливат в долината през интересни водопади. В отминала есен посетихме каньона на Въртопа, (големия Въртоп) за него съм описал тук в тази тема. Сега, източно от него, стартирахме в ранното есенно утро от моста на пътя, за да се "изгубим" сред труднодостъпния терен, а в последствие и във вековните букови гори с цветовете на есента. Ноември е, температурата гони 20 градуса и разходката е обещаваща. Яркото слънце попречи на кадрите и не снимахме почти нищо, а определено вировете се провираха през атрактивни теснини, въртяха есенните листа като с магична пръчка и слизаха устремени в долината, където да продължат бавно своя път. На места подходът през скалите изглеждаше невъзможен и тъй като стръмните склонове завършваха с отвесни прагове, рискът да цопнем в някой вир не беше малък. Ей това и е интересното на Стара планина. Контрастът между просторните била, по който човек може да пробяга десетки километри за броени часове и труднопроходимите дерета, в които за часове разбира, че не му е мястото там. Във Въртопа западно от тук преминаването през самия скален каньон е невъзможно без алпийска екипировка и неопрен. Тук, в малкия Въртоп е "по-благоустроено". Приликата, която направихме между двата Въртопа, е че в горната им част реките се разливат през вековни букови гори и теренът изведнъж става почти равен. И ако се спазва правилото за слизане аварийно на юг покрай река и ако човек няма ориентация, ще се натъкне на приятния терен в гората, а после... мани мани!
Ето и няколко снимки за онагледяване. В началото на подхода срещу течението на река малък Въртоп:
Водопадите са няколко, снимах само този и по-долу един, тъй като само тук слънцето не беше се изляло контрастно върху скалите и що-годе ставаше за кадри. Оттук-оттам се качвахме през скалите. Навсякъде се изливат подобни води в улеите на Въртопа. На места листата се въртяха като в центрофуга.
И тъй като скалите бяха като препечени филии, заложих на няколко цветни абстракции с останалите и неокапали есенни листа.
Над малък Въртоп реката изглежда видимо и коварно спокойна, за да се шмугне с пълни сили в каньона.
След което импровизирайки по склоновете западно от дерето, захапахме ридът, по който се озовахме бързо в изходна позиция при колата.
Такива усилия, откривателства и красоти са смисълът на планинарството и трябва да се насърчават. Нека повечко души се наследят на предизвикателствата на Балкана, на стремителната вода и пастелното обилие на есента. За туй пак благодаря!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
