Едно време, когато изкупуваха масловките по 35 ст. килото( и то след сортиране, щото имаше и червиви), тръбенките бяха най-скъпи - 70 ст. килото.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Чет Окт 29, 2015 12:27 pm
Petya
Регистриран на: 19 Мар 2012 Мнения: 271 Местожителство: София
stefan_iliev38 написа:
Съществува и вярването, че ако неотровни гъби растат близо до отровни, може част от отровата да премине в неотровните и те да станат опасни за човека. Доколко това е вярно, или е поредният мит?
Тази манатарка примерно може ли да е отровна, щом е израснала в близост до червени мухоморки?
Мит е. Не може да се получи смесване на мицела на ядлива и отровна гъба, освен ако са генетично съвместими, т.е. от едно семейство - напр. бисерна гъба и пантерка - семейство Amanitaceae. Не трябва да се берат и ако отровната и ядливата са прорастнали една в друга. Във всички други случаи няма опасност.
stefan_iliev38 написа:
По-голямата ми сестра, която по ги разбира гъбите, ми е разправяла за някакви тръбенки май че бяха - които също почернявали и това плашело хората, но били ядливи.
Тръбенките са си черни отвсякъде и по всяко време.
А коралките също са вкусни гъби, но само сярножълта (Clavaria flava) или златистожълта (Ramaria aurea). Берем ги в началото на лятото, защото есента излизат и другите, които се водят слабо отровни.
Чет Окт 29, 2015 9:13 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1969
За снимката stefan_iliev38 : Въпреки че е отдалеч и неясно, прилича ми на стара дяволска гъба, двойник на манатарката, много е тъмна отдолу. При които при срязване на месото след 1 минута избива цвят на мастило. Колкото и да са стряскащи....и тях са ми казвали опитни гъбари, че се ядяли, с три изварявания. Да не вземе някой да пробва
Много близка до Дяволската гъба и често обърквана и унищощавана поради това, е една от най-вкусните гъби - Огнената манатарка . Дяволската гъба, като по-млада , има същите червено - морави оттенъци
на пънчето, но нагоре разликата е голяма.
Точно тези светлобежови коралки, която се има може би предвид сярножълта - Clavaria flava, в огромни количесва правеха буркани на Рила, едно време.
Последната промяна е направена от аngel на Пет Окт 30, 2015 2:00 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Пет Окт 30, 2015 1:50 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Тумба-лумба шикалка...
Драги Ведрин, странджанската боровинка, както ми я описа нейният изследовател, се намира в местността Бялата пръст. Вече не помня кое точно от селата, които ти посочваш, е най-близкото. Преди години обикаляхме с кола и пътувахме от едното към другото. А в Граматиково трябваше да намеря лесничея и да му предам много поздрави от ботаника, но не го открих. Така и не видях боровинката. Много се радвам за разсадника. Но отглеждането на боровинките е трудна работа. Искат кисели почви и висока влажност, каквито в софийско нямаме. Три пъти съм садил от вносните черни боровинки, дето ги продават в суперите. Две умряха, третата едва крета. Посадих и червена, и тя линее. В моята глина нищо не се получава. Не съм чувал да се продава храстовидна клюква, каквато сигурно отглеждат по Канада.
А за това "плодче"
писах на моя приятел ботаника. Оказа се, че самото растение е нокът, но не можа да определи от кой точно вид - дали червен или черен. Всеки от нас ги е виждал по планините - плодчетата им се познават по това, че са сдвоени и съответно червени или черни. Има и един декоративен вид по дворовете, който цъфти красиво и си мени цветовете от жълто до синьо. Странните "плодчета" били... шикалки! И наистина, като се вгледах в снимката, видях, че са залепени за долната част на листенцата. Майтап!
Съб Ное 07, 2015 10:02 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
На тази снимка виждаме жълто омайниче - Geum, а не лютиче – Ranunculus . Да си оправдая харчлъка за образование.
Съб Ное 07, 2015 10:51 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Mea culpa
Ама и аз драскам, без да мисля... Щом е жълто - лютиче! По листата ясно личи, че е омайниче. Но не е онзи ендемит, българското омайниче. Изобщо, както писах, твърде малко цъфнали цветя имаше. Но в някои от езерата имаше много водно лютиче. Заедно с децата много го ценим, защото хем е красиво - снежнобяло, хем е интересно заради плуването.
А като казваш за образованието, да не е нещо ботаническо?
Съб Ное 07, 2015 11:58 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
За Г-н Сотиров. Покрай ботаниката, дендрологията и цветарството - ландшафтна архитектура. Повечето алпийски видове реално се използват в озеленяването на градските джунгли. Някои се изевяват по-успешно, други кретат някакси. Планината е един търпелив учител, всеотдаен художник. Понякога ни бие твърде лошо. Калява ни, дори отчайва. Но тя е по-истинска от всичко.
Нед Ное 08, 2015 12:21 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
За Илчо
Много интересна специалност, а и твърде полезна за форума. Значи, вече имам кого да питам тук за растенията из планините. Минавам на личната поща.
Нед Ное 08, 2015 12:30 am
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Re: За Илчо
Сотиров написа:
Много интересна специалност, а и твърде полезна за форума. Значи, вече имам кого да питам тук за растенията из планините. Минавам на личната поща.
Питай тук, за да се образоваме и ние. Сам казваш - "...твърде полезна за форума."
Пон Ное 09, 2015 1:13 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
За Илчо
Ружа 62г. написа:
Питай тук, за да се образоваме и ние.
Така де, ще питам тук. А личната поща е за лична среща.
Драги Ведрин, странджанската боровинка, както ми я описа нейният изследовател, се намира в местността Бялата пръст. Вече не помня кое точно от селата, които ти посочваш, е най-близкото. Преди години обикаляхме с кола и пътувахме от едното към другото. А в Граматиково трябваше да намеря лесничея и да му предам много поздрави от ботаника, но не го открих. Така и не видях боровинката.
Местности "Бялата пръст" има няколко в Странджа, от тях две се намират в непосредствена близост с царството на странджанската боровинка:
Много се радвам за разсадника. Но отглеждането на боровинките е трудна работа. Искат кисели почви и висока влажност, каквито в софийско нямаме. Три пъти съм садил от вносните черни боровинки, дето ги продават в суперите. Две умряха, третата едва крета. Посадих и червена, и тя линее. В моята глина нищо не се получава.
В картата на почвите в България (Койнов, 1965 г., М1:400000) [1,2] първата местност край с. Българи попада в район с жълтоземно-подзолисти (псевдоподзолисти) почви (тип 60), а втората край с. Визица -- канелени горски с рендзини (тип 57). Освен в части от водосбора на р. Велека жълтоземно-подзолисти почви изглежда не се срещат никъде другаде в България. Канелени горски с рендзини има на много места, например по оста Чирпан -- Стара Загора -- Сливен. Последните обаче са с високо pH (калциев карбонат), тъй че спокойно можем да ги изключим от разсъжденията. За отглеждане на странджанска боровинка в двора най-добре би било да бъде осигурено достатъчно количество от любимата ѝ почва, сенчесто място и добро поливане. Освен влажна почва, в родното ѝ място е налице обаче и висока влажност на въздуха във вид на мъгла, която се издига от брега на морето нагоре по долини и долове. Това вече би било трудно и за най-големите мераклии в Софийско...
Дойде времето и на хубавите чайове. Струва ми се, че продаваните в пакетчета имат някаква боя вътре - много силно оцветяват, за толкова малко количество. Затова ги игнорирам.
Липа и мащерка/ пиринската е най-дъхава/ са ми фаворити. Сушат се в няколко тави на сянка на терасата, и след това в хартиени пликове.
Има и едно семпло, но много удачно и практично устройство за правене на чай, в което можеш да си сложиш и по-голямо количество билка, която после се притиска към дъното с цедка - преса. Френска преса за чай и кафе:
Случайно взето за 24 лв, прави чай в пъти по-добре от всичко пробвано досега. За кафе не го ползуваме.
Чет Ное 26, 2015 10:11 pm
gundu
Регистриран на: 18 Фев 2012 Мнения: 181 Местожителство: София
Що за гъба е това
Средата на февруари. Пресни гъби токущо порасли. Та въпроса е: що за гъби са това?
Благодаря на знаещите!
_________________ ТУРИСТ - ЗДРАВИ КРАКА, ШИРОКА ДУША, РАНИЦА НА ГЪРБА...... И ПРАЗНА ГЛАВА,..
Пон Фев 22, 2016 4:39 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Хайде на левурдата!
Днес за пръв път тази година си купих от пазара див чесън (левурда). Това е най-многоспектърната билка, сътворена от природата: сваля кръвно, качва кръвно, антиоксидант, афродизиак, антианемично, антибактериално, профилактично и антисептично. Сто в едно! О, и перфектното мезе! Салатата се прави по един-единствен начин, всеки друг е кощунствен: нарязват се листата и се поръсват със сол, зехтин и обилно кисело мляко. Към салатата - узо с лед и малко газирана вода. Който пие, ще го оцени, но и който не пие също. А който има дворно място, може да си засади, както направих аз преди години. Стига да е сенчесто, усойно и влажно. И вече получавам прилични добиви, когато се съберат внуците. Те си умират за тази салата, за ужас на майка им, понеже после ѝ умирисват къщата. Но пък са здрави и не ги хапят комари. Та, съветвам: или от планината, или от пазара подбирате китки с коренчета и ги боцвате в почвата. Само коренчетата, де, листата ядете. Това е. Те сами се разпростират за разлика от узото, което се налага да купувате в магазина.
Пет Мар 18, 2016 12:32 am
Митак
Регистриран на: 04 Мар 2014 Мнения: 568
Да добавя, че от левурдата става и много хубава супа.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети