Тежки прогнози за калпаво време бяха налегнали душите на баирувашите през т. нар. почивни дни. Аз не правех изключение. Следейки внимателно прогнозите за времето реших тактически да избегна лошите атмосферни условия като взема работен ден, за да се проведе що годе нормален и обгледен преход. Планът за баира беше да се пришпорим 4 човечета, но 2-ма се отказаха понеже имало сняг и им било сдудено. В крайна сметка останахме само аз и Жорката.
В неделя сутринта сестрата на Жоро ни извози до местността Лъките над с. Пирин, откъдето започна ходенето. Хванахме пътя за х. Пирин и до там може да се каже, че не спирахме. Първата стабилна почивка направихме на мотелчето "Горски рай", наричано още малката х. Пирин. Там строшихме половин час моабет с хижарите. След това хванахме пътеката през Башмандра. Преди да навлезем в циркуса над върхарите се скупчиха облаци и видимостта бе слабичка. Хапнахме при едно от сухите езера в долната част на циркуса в компанията на дузина крави за кураж, след което загазихме постния сняг към превала между върховете Зъбът и Куклите.
Когато стигнахме до него ни удари силен вятър и предвиденото качване на Зъбатия връх се разсъхна, още повече, че зад нас напираше упорита мъгла. решихме да не си слагане таралежи в гащите затова сметнахме за по-удачно да се смъкнем към Беговото езеро. Надолу пътеката се беше скрила под снега, но следенето не беше проблем, понеже имаше доволна видимост. Направих неколко опита да звънна на Дидо да видя как се е оправял в снега предните 2 дена, но без успех. На Беговото ез. снега почти зачезна и небето взе да се прояснява.
Тъкмо си подскачах по едни камънаци телефона звъни. Дидо се прибрал в Софията и ми звъни да ми каже да не ходя из Пирина, ама късно. Съобщи ми, че на тевно ез. паднал половин метър сняг, след което каза, че съм "луд" да ходя като чу къде съм в момента. Жорката слизаше доста бавно надолу и затова периодически го изчаквах, че и района е опасен - хлъзнеш ли се, вероятноста да се отрошиш никак не е малка. Както и да е, свлякохме се до р. Беговица, където Райко напече и се опънахме на поляната зяпайки Куклите, Бегова капа и други красоти.
Слизането към х. Беговица беше песен, много приятно. Там заварихме троица петричани качили се джип да вдишат свеж въздух, но се изнесоха. В хижичката беше само готвача - тъкмо той ни трябваше. Човека пекна кюфтенца, направи салатки и супички, а ние през това време тествахме банята и наляхме ракийцата. По едо време човека ни почерпи и по чашка винце от Мелнишко. По едно време решихме и да поспим!
Сабайле станахме към 7:30, позакусихме с чай, оплакнахме очи с гледка към Синаница, която се подаваще иззад смърчовете пред хижата и закатерихме към Солището. Някакво куче виеше самичко в една овчарска колиба. Свирнахме му 2 пъти за да се успокои и продължихме по стръмнината. Първом през гора, а след това през клек се добрахме до преслапа. Там отново ислезе вятър и се наложи да се пооблечем. Жоро пак замрънка, че било необходимо да се качим на някой връх и затова предложих да се яхнем до Кельо. Зарязахме раниците и потеглихме към връо, където стъпихме след по-малко от половин час. Горе се отвориха убави гледки във всички посоки.
След като се помотахме 20 минути горе заслизахме наобратно. На Солището подкрепихме със сандвичи и кроасани, след което се пуснахме към Кельова мандра. На кошарите отново пладнувахме под сянката на мурите и се запътихме към Лоповската поляна и Демирхан. Там ни посрещна само един кон - второто по-едро създание след кучето при овчарската колиба. Отново се заоблачи и решихме да слизаме към Лъките обратно. Там разменихме думи с един човечец тръгнал да търси загубена крава, проучихме възможностите за стоп, преоблякохме се и заслизахме по асфалта. Не след дълго се появи ГАЗ-ка, която не пропусках да стопирам. Оказа се, че това е кола на горското, като в каропсерията се возяха 8-9 жени, които кастрели клони към "Калугера" и сечището при Боримечковото.
На Нушков чарк помогнахме на жениците да натоварят едни чували с картофи, скед което се изсипахме на центъра на селото. Адин дядо тръгна да ми развива теории откъде съм, но не позна. Една жена пък си плетеше чорап и упорито искаше да я снимам. Снимах я, и да же сега ще я изтипосам във вестника, понеже вчера ми дойде "гениалната" идея да пусна едни малък материал за с. Пирин.
Пешачката издраскахме до пътя Катунци - Неврокоп, където един человек от Неврокопа откликна на нашите махания за стоп. Докато идем до родното гнездо той ни изнесе няколко лекции за жените, парите, работата и т.н. умни съвети с което походчето приключи най-благоприятно.
Малко е лозенцето. Мога и без много навалица да се оправя. На помагачите им правя инструктаж преди да почне брането, щото не става иначе. Правят се бели и недоглеждания, които могат да се отразял зле на виното и ракийката после.
Бе я зарежи тия помагачи, това е тънка работа, не е като да мааш гащи по баирите!
Съб Сеп 15, 2007 2:51 pm
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 340 Местожителство: София
Жоро пак замрънка, че било необходимо да се качим на някой връх и затова предложих да се яхнем до Кельо. Зарязахме раниците и потеглихме към връо, където стъпихме след по-малко от половин час. Горе се отвориха убави гледки във всички посоки.
....Това ми хареса Познай откъде това желание за върхове в Жорката?
Съб Сеп 15, 2007 6:35 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
бре, Митко, не мога да се пошегувам ли?
или с лозето шега не бива?
ок, тържествено обещавам никакви шеги с лозята, където и да са те
Жоро пак замрънка, че било необходимо да се качим на някой връх и затова предложих да се яхнем до Кельо. Зарязахме раниците и потеглихме към връо, където стъпихме след по-малко от половин час. Горе се отвориха убави гледки във всички посоки.
....Това ми хареса Познай откъде това желание за върхове в Жорката?
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Съобщи ми, че на тевно ез. паднал половин метър сняг, след което каза, че съм "луд" да ходя като чу къде съм в момента. Жорката слизаше доста бавно надолу и затова периодически го изчаквах, че и района е опасен - хлъзнеш ли се, вероятноста да се отрошиш никак не е малка. Както и да е, свлякохме се до р. Беговица, където Райко напече и се опънахме на поляната зяпайки Куклите, Бегова капа и други красоти.
Една жена пък си плетеше чорап и упорито искаше да я снимам. Снимах я, и да же сега ще я изтипосам във вестника, понеже вчера ми дойде "гениалната" идея да пусна едни малък материал за с. Пирин.
Мога и без много навалица да се оправя. 
