По изтърканите пътеки- х.Безбог - з.Тевно ез. и обратно
Привет !
Дойде време и аз да кажа няколко думи за първото ми ходене в летен Пирин. Понеже съм абсолютно начинаещ в тази планина (лятната и версия), пък и щях да обикалям сам, доста внимателно проучих всичко което е писано във форума относно планирания маршрут. Отварям скоба и казвам че този форум е по-полезен от всички досега издадени пътеводители (изключвам този на Speedy).
х. Г. Делчев - петък вечерта опънах палатката в околностите й, понеже вече бях на няколко бири ме домързя да отварям външния слой, поради което през ноща се събудих от блясъка на звездите – имах чувството че ми светят с джобно фенерче през плата. Страхотно! На сутринта установих, че пиринската роса не е за подценяване, набутах мократа палатка в раницата и скоро снимах треволяка на Безбожкото езеро. Уважаваните от мен съфорумци са подчертали предимствата на заобиколната пътека през овчарника, така че въоръжен с последната gps карта на Пирин (браво Дидо и Ко.!) и силното любопитство какво ще ми предложи Пирин на живо (снимките от форума ги знам наизуст) след 2 часа и половина пристигнах на Попово езеро. Излишно е да споменавам възторга от прекрасните гледки към Поповоезерния циркус и прекрасните Рибни езера. Най-хубавото на пътеката е че няма жива душа, с изключение на един местен боровинкаджия, който дереше горките растения със самоделно чесало. Извода е, яжте сега боровинки, че както е тръгнало, до няколко години повечето боровинкови плантации ще са изтърбушени.
Попово езеро – е няма такава магия! Кристално чиста, дълбока вода, спокойствие и хармония. Седейки в подножието на Дженгал и мушвайки набързо два мини сникърса, идеята да кача върха през превал Момини двори изглеждаше като детско упражнение...Така че към 12.30 поех към Момини езера, първоначално доволно ухилен, но след това по баира започнах леко да се озъбвам. Тук е момента да кажа, че отдавна не съм носил раница 15+ кг., упражнение, чието очарование е твърде кратко. В интерес на истината, раницата се оказа много удобна, но без нея определено е по-кеф, който твърди обратното, да знаете, че е лъжец!
Момини езера – невероятни са! Всяко едно от трите големи светеше в различен нюанс на зеленото, а Джангала се оглежда в тях в компания на пухкави бели облаци...Хармонията се разваляше единствено от някакъв полугол тип, който доволно джапаше в едно от тях, добре че не си налях вода по – долу по течението. В този момент се отделих от новоположената синя маркировка (който я е правил, доста се е постарал, браво!) и си налях вода от доказано чист водоизточник – топящия се ледник под Демиркапийски чукар. Седейки до едно водопадче, отпивах от водата – 100% Фен Шуй изживяване. Изживяването приключи, когато погледнах към превал Момини двори, търсейки пътеката, за която бях чел тук във форума. Според gps-а трябваше да загубя височина и после отново нагоре, така че реших да не следвам тази пътека, а си избрах склона фронтално пред мен. (Отварям скоба да кажа, че Момини езера не фигурират на gps картата на Пирин, може би за да се ограничи броя на киснещите се в тях....). Както и да е, изборът се оказа правилен и след 30 мин. щастливо озъбен и дишащ много по-бързо от нормалното вече се наслаждавах на Горните Валявишки езера и невероятната панорама към сърцето на Пирин.
Превал Момини Двори - изучавайки Дженгалския профил от към югозападният ръб, наивното желание да скокна до върха започна да изчезва. По-глупавото ми аз обаче се наложи, накара ме да си скрия раницата и без да губя височина (за да сляза на пътеката с екзотични оранжеви точки като маркировка), поех по хоризонтала с идеята рано или късно да достигна маркировката. Е, достигнах я, по-умното аз псувайки по-глупавото, след което и двете единодушно решиха, че качването на Джангал няма да е този път. Междувременно съзерцавах билото от Джангал до Полежан и се питах дали някой път ще ми стиска да го мина...Та поех аз по екзотичната пътека, но в обратна посока, към Тевно езеро, очаквайки че досадните каменни пасажи скоро ще свършат и ще стъпя на „grass”, както gps-a лъжеше. Нямя такъв филм, каманък до откат, това е то летен Пирин...Лутайки се около час из камънака, 10 пъти си казах колко правилно постъпих че се отказах от качване на Джангал, още повече че нямах никаква представа колко досадно и продължително ще подскачам до билото. Малко утешение ми беше постепенното откриване на гледката към Голямо Валявишко езеро, красота!. Та значи филмът с камъните имаше хепи енд, малко преди билото пътеката най-накрая стана „grass” и достигайки билото онемях.
Моментът, тази част от секундата, когато Каменица за първи път се появява на сцената, та за този момент сме щастливи че сме го усетили и оценили. Следващият такъв момент беше когато около залез слънце, седнал на камък близо до палатката, стадо диви кози премина на не-повече от 200 м. от мен. Невероятно – Каменица, огряна от залязващото слънце и нейните истински обитатели – на едно място.
Тевно езеро – много народ, много нещо. Не ме грабна местото, много цивилизация, повръщащи англо говорящи единици и други свинщини на едно място. Както и да е, изгревът не ме разочарова, щракнах Каменица в розово-синя премяна и докато събера багатериите, то станало 8 часа. Драснах към Лява Кралевдворска Порта, ясно си беше че няма измъкване от камънака по тези чукари, повторих Фен-Шуй зареждането с вода и по магистралата от Попово Езеро към 12 пиех пиринско до хижата в компанията на квакащи лелки (Ауууу, вижте колко много рибки, аууууууу, дай да им хвърлим още хляб, ауууууу, тези пък за къде са тръгнали с тези раници) и досадно мърморещи чичковци. Естественият завършек на този иначе банален уикенд беше разбира се, банята в Добринище, е няма такъв хигиеничен кеф!
Снимки тук няма да пускам, щото Дидо, Кат и Ко. вдигнаха много високо летвата, пък и местата които описвам са снимани поне 1000 пъти от пишещите в този форум...Тъй че няма да бъда 1001-я, а който иска да позяпа, да заповяда на http://picasaweb.google.bg/natchobg/tDWEqG#
Поздрави и до скорошно лутане из любимите места!
Сря Авг 26, 2009 6:00 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2492
Аз още не съм стъпвала по онзи край Много добър и подробен разказ за такива като мен
А и снимките са страхотни
Сря Авг 26, 2009 6:11 pm
jordy
Регистриран на: 13 Авг 2009 Мнения: 330
Поздравления за хубавия пътепис и снимки.Направил си голям и смел преход.Браво!
Един съвет от мен(ако позволиш).Винаги вярвай на интуицията,познанията,смелостта,ума и сърцето си.
Те никога няма да те подведат.
Сря Авг 26, 2009 6:17 pm
dobrudjan4e
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Следващия път не пропускай Джангала. Има какво да се види от там .
Хубави снимки си направил .
_________________ Който пие бира не умира!
Сря Авг 26, 2009 6:33 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Езерата са подготвени, ще влязат в картата след около година. За тревата западно от Момини двори си прав, пропуснал съм да отбележа камънака там. То въобще целия терен на Пирин трябва да се преправи, че сме ползвали доста ненадежден източник за границите на терена.
Добри са снимките. И пътеписа е интересен,
особено за тези, които не са били често
в този район на планината. През септември
се каня да се помотая няколко дни из Пирин,
ако всички мине добре ще пусна и аз
някоя и друга снимка.
Защото писах, на пак ще пиша:
Морето и повечето други планини в България
са като сандвича - след като ги консумираш
отварят апетит за нещо истинско,
а това е ПИРИН !!!
Чет Авг 27, 2009 9:05 am
natchobg
Регистриран на: 04 Ное 2008 Мнения: 107
Цитат:
Поздравления за хубавия пътепис и снимки.Направил си голям и смел преход.Браво!
Един съвет от мен(ако позволиш).Винаги вярвай на интуицията,познанията,смелостта,ума и сърцето си.
Те никога няма да те подведат.
jordy благодаря за съвета. Когато човек скита сам в планината, вътрешните гласове са особенно отчетливи...
Цитат:
Следващия път не пропускай Джангала. Има какво да се види от там .
dobrudjan4e, ето това не му харесвам на форума - качи се някой на някой връх, извади снайпера с мега оптиката и дум, дум. дум; после - моля заповядайте, гледка наляво, гледка надясно, надолу, нагоре - снимки прекрасни. И като ги разгледам снимките - е добре де, за какво тогава да катеря Джангала например - ами то всичко съм го видял вече на висока резолюция...Хайде моля, този филм все едно съм го гледал вече...(ха-ха, това е майтап, не ми се връзвайте)
Затова предлагам, високоуважаваните админи да въведат нови правила за пускането на снимки във форума - снимки от върхове и чукари само в гъста мъгла, най-добре по време на гръмотевична буря - така ще оценим подобаващо чувството за ориентация и степента на мотивация на задапаратното устройство...
Цитат:
Езерата са подготвени, ще влязат в картата след около година.
dido, тези езера доста ме озадачиха докато разбера за какво иде реч, още преди да тръгна да ги търся на gps картата. Няма да се връщам на дълго дъвканата тема за името им, ама след като разбрах че Самодивски = Момини (благодарение на речника на Speedy), отне ми доста време, ровейки се във форума приблизително да ги локализирам. След това, засичайки форумни снимки от езерата и околните върхове, теоретично предположих, че точката "бивак" трябва да е бряг на някое от тях. Супер се изкефих, когато теорията се доказа на практика този уикенд
Поздрави
Последната промяна е направена от natchobg на Чет Авг 27, 2009 11:45 am; мнението е било променяно общо 1 път
............................
dobrudjan4e, ето това не му харесвам на форума - качи се някой на някой връх, извади снайпера с мега оптиката и дум, дум. дум; после - моля заповядайте, гледка наляво, гледка надясно, надолу, нагоре - снимки прекрасни. И като ги разгледам снимките - е добре де, за какво тогава да катеря Джангала например - ами то всичко съм го видял вече на висока резолюция...Хайде моля, този филм все едно съм го гледал вече...
Затова предлагам, високоуважаваните админи да въведат нови правила за пускането на снимки във форума - снимки от върхове и чукари само в гъста мъгла, най-добре по време на гръмотевична буря - така ще оценим подобаващо чувството за ориентация и степента на мотивация на задапаратното устройство...
...............
Гледахме скоро едни снимки от Норвегия на едни фиорди и чудеса. Е приходи ми се там само като гледах снимките...
Да видиш снимка на едно място НЯМА нищо общо с това да си бил там и да го усетиш мястото с всичките си сетива....
По същата логика не ходиш на едно и също място 2 пъти по сезон?
risto_turisto, хе-хе, това за форума и снимките е майтап, няма друго такова място в БГ уеб пространството, с такива наистина страхотни снимки, изключително високо ниво на постингите и всичко друго най-най...
За Норвегия и фиордите ти пожелавам от сърце да отидеш там най-скоро, това за което обаче ще ти е необходим късмет в голямо количество е да уцелиш ден без дъжд западно от Берген...
Е, изкефи ме чувството ти за хумор!
По повод летния Пирин все се сещам за една преразказана реплика на Ива на слизане от Малък Полежан: „Абе откъде толкова камънак се взе тук изведнъж?”
За Каменица и усещането за нея ти стискам ръката. Половин час вероятно седях, когато я съзрях за пръв път и просто я гледах и попивах. Нищо друго...
_________________ Сърцето има доводи, които разумът не признава. Блез Паскал
Чет Авг 27, 2009 2:13 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Ей, браво, много ми хареса пътеписа ти
Снимките са хубави, имат си и надписи. (Това да не е за да не забравиш кое какво е (шегувам се, но все пак ми стана забавно))
И маршрута е екстра, един от любимите ми
Поздрави!
_________________
Чет Авг 27, 2009 2:28 pm
natchobg
Регистриран на: 04 Ное 2008 Мнения: 107
Благодаря на всички за чудесните думи и поздравления!
Какво по-хубаво в края на работния ден да видя толкова позитивни коментари
На човек му се приисква направо да стяга раницата и да събира материал за следващия пътепис. Ама има време дотогава, първо Рила ще видя дали си е още на място...
А имената по снимките са за разни други познати, които надничат в албума ми и за които Пирин планина се изчерпва с Мотиката и ски зона Банско.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Много добър и подробен разказ за такива като мен 
.
.
