Един не толкова атрактивен маршрут, но все пак си е част от Рила Може да се съчетае страстта към изкачване на върхове с неизживяни детски пориви за откривателство стил ала Индиана Джоунс. Нещата за Марков камък са повече хипотетични, но за любителите на тракийската история може и да е интересно)) Чудесни снимки за част от маршрута вече има в подобната темата на dobrudjan4e.
Въпреки денивелацията от 1100 м, това е един сравнително лек и приятен маршрут. Изминава се за около три часа, изкачването е постепенно, а пътят през по-голямата си част преминава предимно през иглолистна гора. На по-сарите туристически карти има отбелязани две различни пътеки до върха- със син и червен цвят. В последната туристическа карта на Рила, издание на Картография ЕООД /2006/, изобщо няма отбелязан такъв туристически маршрут. В действителност обаче в момента /2009г/, има добре маркиран със зелена маркировка път.
От х. Бодрост се излиза на асфалтовия път и се тръгва в посока към Благоевград. След около 500 метра се завива вдясно по полуразрушено шосе, което извежда до няколко сгради на горското стопанство. Непосредствено до последната сграда има чешма с питейна вода. От нея се поема вдясно по горска пътечка. След по-малко от 100 м пътеките стават две- едната продължава напред и надолу към малка рекичка, приток на Благоевградска Бистрица, а другата свива надясно и се изкачва нагоре. Поема се по втората и се следва зелената маркировка по дърветата.
Добре утъпканата пътека, не толкова от туристи, колкото от коне, с които в този район се пренасят дърва, върви през гората. На моменти излиза на по-широки горски пътища и маршрутът продължава по тях. От тези участъци на Юг в далечината се виждат пистите на намиращият се над курорта Бодрост ски-център “Картала”. Гледката е красива, но и малко тъжна, защото зеленият пейзаж неестествено е нарушен от оголените дири на пистите. След около час и половина вървене от изходната точка,следи от човешко присъствие освен на отсрещните планински хълмовете се виждат и покрай самия път. Едните са съвсем пресни- изгорели вследствие на пожар/най-вероятно поради човешка немарливост/ в долната си част дървета, а другите си стоят от хилядолетия без да нарушават естествения вид на природата- различни по големина и по форма каменни блокове, за които се предполага, че са били част от намиращ се под югоизточния склон на Царев връх, тракийски култов комплекс.
Най-трудният участък от маршрута е непосредствено преди изкачването на седловината, отбелязана на картите като Добро поле. Малко преди нея гората свършва и се върви по скалист участък, обрасъл с избуяла трева и храсталаци. Тук и да се изгуби маркировката не е проблем, защото просто трябва да се излезе на седловината, откъдето Царев връх се открива в цялото си величие. Там има и информационно табло и указателни табелки за посоките към върха и за пътя към хижа Македония.
Поема се на запад, като се върви през поляни, обрасли предимно с хвойна. След около половин час се достига до най-запазената до днес част от древния мегалитен комплекс. Въпреки, че запазеното му до днес име-Марков камък, навежда на асоциации, че причудливо подредените камъни са достигнали до това място благодарение на безмерната сила на българският Херкулес- Крали Марко, археолозите смятат, че камъните пазят все още неразгадани тайни за култовите практики на траките.
Според проучвания на студентски екип от ЮЗУ в Благоевтрад под ръководството на доц. Васил Марков, тези каменни отломки и откритите подобни останки под Малък Мечи връх в района на х. Македония и под намиращия се в западна посока връх Ковачица /старо име Курутман/ са част от голямо тракийско мегалитно археоастрономическо съоръжение за определяне на лятното слънцестоен. По много от причудливо подредените заоблени камъни и до днес са запазени вдълбани дупки и соларни кръгове. Предполага се, че тук са се извършвали и ритуали в чест на почитаната от траките богиня Бендида. Едно от доказателствата, което навежда археолозите на тази теза е, че из скалите под Марков камък извира един от притоците на Благоевградска бистрица, известнен от древността с името Бендида. Прекръстен обаче в периода на социализма и отбелязан на сегашните туристически карти със “звучното българско“ име Узундолски дол. Като Бендида споменава реката и Румен Грънчаров в своя пътеводител “Върховете на Рила”:
"В югозападния край на Добро поле започва пътечка, която се спуска към поредните приказни кътове на Рила. Става дума за живописната, но труднопроходима долина на р.Бендида, така и за рядко огласяваните от човешка глъч нейни околности, които са наситени с интересни скални образования." С това име нарича реката и Борис Калайджиев в своята книга-пътеводител “Благоевградска Бистрица”, издание от поредицата “Малка туристическа библиотека” от 1974г. В миналото местността около поречието на реката, обраснала със смесена гора от бяла бреза, ясен, леска и борове се е наричала Бендишка лъка.
От Марков камък до Царев връх няма ясно очертана пътека, върви се предимно през ниска хвойна и за около половин час се достига до връхната кота, на която има постамент с българското знаме.
Царев връх може би е най- личният връх на Югозападна Рила. Не само заради впечатляващата гледка, която се разкрива от него- към Мальовишкия дял и циркуса на Рибни езера, Предела, та дори и Северен Пирин при ясно време, а и заради многото легенди и предания, свързани с него. Най-популярното от тях гласи, че от тук цар Петър се поклонил на Св. Иван Рилски, който нарочно застанал на скалата, в която се е намирала пещерата, където живеел.
Пред върха се прекланя и патриархът на българската литература Иван Вазов:
Царев връх
Девет века връщаш ме назади,
кат те гледам, върхо голи, травни,
махват се епохи и прегради
между мен и старините давни.
Виждам поколения корави,
чеда вечни на полята бойни,
образите родни, величави
на царе — боговенчани войни;
виждам века на дълбока вяра;
виждам Рила в шуми непроходни,
и там, въз скала свещена, стара,
на молитва Постникът господни;
и въз тебе, връх благословени,
в ясното пространство на ефира-
царствен старец паднал на колене
къмто Постника ръце простира.
Вто Авг 25, 2009 8:22 pm
dobrudjan4e
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Благодаря, че си синтезирала толкова информация за този район.
Почти ми мина горчивината от джиповете и АТВ-тата.
_________________ Който пие бира не умира!
Вто Авг 25, 2009 10:24 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Ахам, отново чудесен разказ Ще използвам инфото за реката за картата на Рила, мерси за което
_________________ Бутам след осмата бира
Вто Авг 25, 2009 11:22 pm
Lety
Регистриран на: 14 Авг 2009 Мнения: 11
За съжаление май ще трябва да се свиква с присъствието на джиповете в планината. Щом веднъж са тръгнали.......едва ли ще спрат
А такива мегалитни светилища и долмени има много из нашите планини, особено пък в Сакар и Родопите. Един живот няма да му стигне на човек да ги обиколи
Сря Авг 26, 2009 9:58 am
Lety
Регистриран на: 14 Авг 2009 Мнения: 11
Благодаря за добрите оценки. Не съм и предполагала, че съм такъв разказвач ама това лято Рила много ме вдъхнови
Аз съм оптимист за отсъсътвието на джиповете.В момента в парк Рила се строят пропусквателни пунктове,не само за джипове а и за туристи.Ще се следи за режима на бивакуване и други подобни правила
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Може да се съчетае страстта към изкачване на върхове с неизживяни детски пориви за откривателство стил ала Индиана Джоунс. Нещата за Марков камък са повече хипотетични, но за любителите на тракийската история може и да е интересно
Ще използвам инфото за реката за картата на Рила, мерси за което 
