Регистриран на: 29 Апр 2015 Мнения: 46 Местожителство: София
Връх АГУНГ - Бали, Индонезия
Повечето туристи на Бали използват конкретни и добре познати маршрути, които са ОК, но решихме с Марианчето( моята съпруга ) да направим нещо по-...различно....щуро...глупаво решихме да посрещнем изгрева на най-високия връх на Бали, Агунг, активен вулкан ( докато бяхме на него нещо не изригваше...що така?!?) с респектиращите 3142метра над морското равнище. Последно се е събуждал преди 50 години и е убил 1900 човека, та си имах едно наум и му бях много благодарен, че не се прави на активен)
Звъннахме няколко телефона, сравнявахме оферти, малко пазарлъци и накрая приехме оферта два пъти по-висока от най-ниската, която ни предложиха. Ставане в един през нощта , един час с кола до подножието, три-четири часа катерене нагоре, един час почивка със закуска и три часа надолу - на хартия супер.
Предната вечер отидохме в един страхотен ресторант и злоупотребихме обилно с храна - първа грешка. Прибрахме се и при условие, че никога не заспиваме преди 2часа, по закона на Мърфи, точно тази вечер ни се доспа зверски в 11.20!?...навихме си телефона за 12.30 и откъртихме. След час и десет минути не приличахме на хора, подути, дезориентирани, омекнали - какъв вулкан, какво катерене) - втора грешка.
Шофьорът закова точно 1.00 пред рецепцията и аха да му кажа да си ходи и да го обезщетя някаква сума...ама се удържах. Един час по тъмно по тесен планински път, с много завои и рязко изкачване...вечерята реши да си ходи, ама не пускам, хубава беше Пристигаме на един голям паркинг в подножието на голям храм, дотук добре - изкачили сме 1400метра, остават по-малко от 1750 за пешата)) На паркинга имаше около двайсет луди глави от цял свят, регистрираха ни....сигурно да знаят, ония дето падна, кой беше запознаваме се с нашия водач, в случая водачка - Маде ( не МадЕ, а мАде, моля, моля) която ни посреща с единственото липсващо ни оборудване - трекинг щеки и паехали.
Първо - триста стъпала до храма, кой беее, ньи мое ни уплашиш, сдържам дъха, да не се излагам и после през една гора - право нагоре. На десетата минута си викам - ей сега умрях) От четиресет дена само по морета и океани, шезлонги, ресторанти, меки легла - и от формата ми няма и помен, не помогна дори пълният ми стомах от плюскането преди четири часа, нито необичайния час 2.00, да напрягаш несвойствено организма.
Тъкмо се чудя дали да не се изложа като кифладжия и да се връщаме, и водачката - "Stiv, are you OK" , "Yes, yes, everything is fine" - излъгах незнайно защо аз....всъщност знайно, пуста мъжка гордост)) И това беше момента, дето реших,че ще го кача ако трябва и по корем и лакти, но ще го кача....пък те да му мислят за връщането)) Последваха кошмарни три часа и половина в абсолютна тъмнина ( Луната беше млада), само на челници и само нагоре...бе какъв е тоя вулкан, така ли не направи поне двадесет метра хоризонтална тераска...нъцки.
Качвахме по едно ребро, дето хич и не посмях да поглеждам от двете му страни. И така - в шеги и закачки...да бе, със зверски сърцетуп, перманентен недостиг на въздух и мотивиращи помисли - " Улили майкуууу, ей са умрях")), криво -ляво стигнахме калдерата на вулкана.
Част от групата беше горе, не бяхме последни ( Йесссс, имало и по-куци магарета от мене), а горе кучи студ, АМА КРАСОТАААА, забравих и умора, и страх, и дезориентация. Небето изсветляло, по ръбчето от изток - порозовяло, а под нас като килим - най-пухкавите облаци, като силиконова възглавница от Илиенци
Облякох си второто пуловерче, ветровката, един бърз чай...и живвваммм. Имаше и над десет местни водачи, правят се кафета и чайове, закуски...но не преди да направят сутрешния си ритуал пред статуите..о.да, бяха си качили и обзавели малко светилище. Ние с Марианчето седнахме до тях, смях, псевдо претенции - "Копи, сър?" копи е кафе, ама им е трудно Ф-ъто, а аз " Ноу, джъст тии....със малко сметана и маааалко ванилия....и фреш фрууутс...и Наси Горенг")) ( наси горенг е най-вкусния пържен ориз, който съм ял, с цяло яйце и чипс от скариди - ям го поне един път на ден, ако не на закуска, то на вечеря). Бурен смях (балийците имат много добро чувство за хумор, постоянно се хилкат) и си остана лаф до края. Говорихме си много - за Бали, за България, за имена, религия, обичаи - и те имат Тангра -Танагра, от хиндуизма, пък аз им разказвам, че сме имали Българии, граничещи със Северна Индия и Китай и има микс на култури), много приятно. През цялото време тече и усилена фотосесия...изгрев, облаци, хора...пътища, автомобили))
Останалите бели, предимно европейци - германци, англичани, словаци, французи, холандци, въобще не влизат в разговора - твърде бели, може би...или просто рендета. Едно от хобитата на водачите е да питат, освен подопечните им, и чуждите туристи от къде са, по общо мнение бяхме първите българи, поне сред тези водачи.
Малко преди да тръгнем, станах всеобщ любимец на водачите - понеже вече имах индикации, че на връщане ще ме боли дясното коляно, извадих наколенка и крем "Артро стоп", почерпих нашата водачка, после околните, след малко всички водачи, някои по два три пъти)), искрена възхита от продукта, като малки деца са. Много потупвания, няколко прегръдки, част от тях в гръб, придружени със снимки - много мило. По средата на връщане смених наколенката със много стегнат ластичен бинт и като се намазах с крема, го подарих на водачката ни, искренни благодарности, прибра си го в раницата, но след три секунди си го премести в джоба на якето, с цип, че било твърде ценно да стои в раницата.
Надолу....мъка, по-голяма от изкачването, ма ...оцелях, щом пиша тези редове)) На няколко пъти спирахме да седна, че да смена наколенката, но веднага ни наобикаляха маймуни, и по препоръка на водачката продължавахме - брей че дейнджеръс тия мънки) Много ме болеше, но да се разсейвам, постоянно пусках майтапи, на бед инглиш ( местните на инглиш викат ингрис ), ма се разбираше, щото много се смяхме.
Стигнахме храма след по-малко от четири часа, само да отбележа че слизане от вулкан е много по-неприятно от каменистия Пирин - много прах, още повече камъчета... дребни и най-неприятни са малки фракции от пемза, леки и коварни, много хлъзгава работа. На храма - продавач на напитки - " Ар ю финис " и "ш"-ъто не им се отдава, а аз проплаках "Не, има още триста стъпала до паркинга, тикво" - ама повечето на английски, само тикво по нашенски)) Специални адмирации към Маде - много слънчева, много усмихната, голям професионалист и истински загрижена. Та те така - страхотно приключение, като седнах в колата - Сууупер, но сега като гледам снимките, Сууупер-а е бил горе))
_________________ "Трудните неща изискват много време, невъзможните малко повече" - сенсей Георги Иванов.
Много яко сте си изкарали!
Наистина е много по-вълнуващо да се ходи по диви и непопулярни маршрути, отколкото по добре познати и добре уредени за много туристи.
Иначе как изглежда самия кратер на вулкана? Какво се вижда на дъното му?
Пон Окт 05, 2015 12:46 pm
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1706 Местожителство: Плевен
Красен снимка №16 е дъното.
Пон Окт 05, 2015 1:32 pm
sbalkan
Регистриран на: 29 Апр 2015 Мнения: 46 Местожителство: София
Колега, това е дъното. Аз си представях, че като е активен вулкан, долу ще къкри оранжево - червена лава, ама не би))
_________________ "Трудните неща изискват много време, невъзможните малко повече" - сенсей Георги Иванов.
Колега, това е дъното. Аз си представях, че като е активен вулкан, долу ще къкри оранжево - червена лава, ама не би))
Terima kasih!
Да, този наси горенг наистина е много вкусен, пък и другите им храни също- напълно ви разбирам защо сте преяли точно преди похода.
Изобщо, в Индонезия храната е страшно вкусна, лютичка, много приятна (за разлика от Гуанджоу и района наоколо в Южен Китай, където храната е страшно безвкусна- тези хора тук от много суеверия за "здравословно хранене" тук, са отвикнали от всякакъв малко по-подчертан вкус), поне в Джакарта като бях, беше така, не знам на Бали дали пак е така, сигурно има различия.
А иначе в ниското предполагам че горите са джунгли, нали? Доколкото забелязах в една планина южно от Джакарта поне беше така- влажно, задушно и горещо като в сауна, и джунгла- непроходим гъсталак от двете страни на пътеката. И всякакви насекоми. Предполагам и змии.
Но като гледам как сте били облечени на високото, явно е било доста студено, или поне хладно, доста голяма разлика между долу и горе.
Пон Окт 05, 2015 6:21 pm
sbalkan
Регистриран на: 29 Апр 2015 Мнения: 46 Местожителство: София
Sama sama:)))
Да, храната им е много вкусна, сигурно защото не познават ГМО, овкусители, подобрители и т.н., реално всичко им е био и еко. Навсякъде катоси поръчаш сок, ти носят фреш,
Гората в началото приличаше на нашите гори, защото бяхме на около 1400 м, и там по принцип климата е близък до нашия и на подобни места отглеждат ягоди и други култури, които в екваториален климат не стават. В ниските части си е джунгла, имат много диви маймуни, имат и змии, но са малки и не са опасни, като цяло горите са безопасни. На върха беше около 4-5градуса, което за хора свикнали на 30-33градуса ( нощни 24-25 ) си е екстремна температура, добре че си носихме екипировката от България + чайчетата от гидовете)
_________________ "Трудните неща изискват много време, невъзможните малко повече" - сенсей Георги Иванов.
Супер! С носталгия си спомням за Индонезия, и мислим да отидем там пак. Може би не точно на Бали, а по-скоро ми се ще някой по-далечен, затънтен и далеч от туристическата глъч остров, пак хем с планина, хем с плаж, села, племена и т.н., ще видим.
А пък вие ако имате пък към Китай (по-специално района на Хонгконг и Гуанджоу), ще се радвам и да се запознаем на живо, а може и да се поразходим из тукашните планини също.
Поздрави!
Сря Окт 07, 2015 4:57 pm
sbalkan
Регистриран на: 29 Апр 2015 Мнения: 46 Местожителство: София
Krasen написа:
Супер! С носталгия си спомням за Индонезия, и мислим да отидем там пак. Може би не точно на Бали, а по-скоро ми се ще някой по-далечен, затънтен и далеч от туристическата глъч остров, пак хем с планина, хем с плаж, села, племена и т.н., ще видим.
А пък вие ако имате пък към Китай (по-специално района на Хонгконг и Гуанджоу), ще се радвам и да се запознаем на живо, а може и да се поразходим из тукашните планини също.
Поздрави!
Благодаря за поканата, колега! След две седмици се преселвам със семейството си на Бали и като се поустроим може да се възползвам от поканата, ще е хубаво да се запознаем. По-диви, но не прекалено са Флорес и Комодо, ако минавате през Бали се обадете, ще хапнем шопска салата, мусака и баница)
_________________ "Трудните неща изискват много време, невъзможните малко повече" - сенсей Георги Иванов.
Благодаря за поканата, колега! След две седмици се преселвам със семейството си на Бали и като се поустроим може да се възползвам от поканата, ще е хубаво да се запознаем. По-диви, но не прекалено са Флорес и Комодо, ако минавате през Бали се обадете, ще хапнем шопска салата, мусака и баница)
И аз благодаря за твоята покана! Ще го имаме предвид- сега по време на Китайската Нова година (януари-февруари), обмисляме евентуално пътуване към Югоизточна Азия: Лаос, Източна Малайзия или Филипини, но ще помислим и за Бали и другите острови (Нуса Тенггара). Интересни са ми по-далечните източни острови- Халмахера, Малуку и Папуа, но пък съм чувал че там имало някакви местни размирици... ще видим.
А иначе шопска салата с мусака- с удоволствие! Може и бира Bintang
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
решихме да посрещнем изгрева на най-високия връх на Бали, Агунг, активен вулкан ( докато бяхме на него нещо не изригваше...що така?!?) с респектиращите 3142метра над морското равнище. Последно се е събуждал преди 50 години и е убил 1900 човека, та си имах едно наум и му бях много благодарен, че не се прави на активен
