Здравейте пешеходци! Оказа се (или не намерих), че във форума липсва конкретна информация за една от най-хубавите ни, екзотични, усойни, устроени и донякъде трудни екопътеки, а именно Боров камък, Врачанско. Така че ще опитам да запълня празнината и да поканя онези, които са я пропускали до сега, да я посетят по времето на "златната" есен, защото това място си заслужава отвсякъде!
Доста работа е положено, за да се получи така добре. По същинската отсечка не може да се намери участък по-дълъг от стотина метра, по който да няма мостче, парапети или стълби. Без активна човешка намеса, мястото би било непроходимо. Ето къде е пътеката, погледната отсреща, от Картиново лице:
А така изглежда в Гугъл Земя:
Та мястото е южно от с. Згориград. От Враца има удобен автобус в 8,30 ч делник и 8,40 празник. От спирката на селото до хвостохранилището са към 2 км. Началото е при последния от 3-те остри завои, след къща с крепостна ограда. Моторизираните могат да стигнат до там по надупчен асфалт, но това предполага връщане по пътеката, а препоръката ми е да се мине кръгово, за да се избегне рискованото слизане, защото ако е мокро, то тази пътека ще е проблем за малки деца, хора над нормата с 20 + кг. и прощапулници в туризма. Има места, където ... Просто е нужно повече внимание!!!
Бях решил да направя "статистически" преход и да запиша, колко броя са мостчетата и т.н., но там е такава красота, че се отказах от всякакво счетоводство. Този път не ми се и снимаше. Според прочетено в мрежата, това е екопътеката с най-голяма денивелация в страната. За около 1,8 км ще изкачите към 420 м. И така да е, природата е била токова щедра, че изкачването не се усеща заради всичката околна красота. Тук е мястото да отбележа, че е добре посещението да съвпадне с пълноводие на реката. Без вода, чара на това място леко се губи. Завчера потока бе "тука има, тука нема". На водопада само капеха капки, колкото човек да си направи ритуално измиване на сурата, ("фейса" по нашенски .
Същинската пътека започва при първото пресичане на потока. Освен мостчето, там ще заварите беседка, старата (но преместена) маса с пейки, указателна табела и две огнища. На който не му се катери, може да си извади мезенце и пиенце и да си прекара чудно, докато спътниците му се бъхтят по топрака.
Пътеката е ясно проследима, препълнена с дървени пособия за улесняване на придвижването, многократно пресичаща потока, отъркваща се в множество малки водопади. Няколко от стълбите са почти вертикални, някои места са доста тесни. Най-атрактивното място е в края на първата третина, където има мост ... По-добре да се види!
Има опция от под водопада, да се върнете при колите, като свърнете на дясно, но не се качите по стълбите нагоре, а продължите покрай скалата. Там трябва да намерите пътека, по която ще стигнете в горния край на една ливада, наречена Циганска и от там надолу ще излезете на пътя за новата мина, по който ще стигнете до завоите. Не съм я минавал отдавна и не знам в какво състояние е.
Мостчето над самия водопад е атракцион - след него няма пътека. Тя е 10 м преди и на дясно.
Място за активна почивка има в началото (вече споменах), долу край водопада (маса с пейки), горе малко след водопада (маса с пейки) и в края на същинската пътека (заслон с bbq и маса с пейки). В никакъв случай не се връщайте, без да сте стигнали поне до заслона горе при поляната (има какво да се види)!
Вода се намира при последното мостче преди водопада, което е около 150 м под него и на ВиК станцията.
Тази поляна е един вид кръстопът. От тук в ляво, затваряте маршрута. На право е Плакалница и Додил, които също са кръстопът. В дясно е Паметника с пряката пътека за Пършевица.
Ако сте от София и с обществен транспорт, би било удачно да продължите през Додил, към връх Поп и в подножието му да свиете в дясно към махала Реката и Елисейна. Ще се получи чудесен еднодневен преход!
Но сега проиграваме варианта за кръгов маршрут. Веднага след заслона ще намерите пътека в ляво, която изкачва, прекосява една полянка и навлиза в гората, залесяваща Меднишки връх. Между два валога, пътеката се дели - направо е за Околчица, а на ляво е към нашето връщане в Згориград. Тази пътека е обилно белязана с черни квадрати през 2-3 дървета и рано или късно излиза на старият път свързващ селото с мината. Излезете ли на този път и ви се прииска да отдъхнете, в дясно на 200 м. има маса с пейки. И там е кръстопът за Околчица или Глава, Зебрец, Патлейна и т.н.
Ако ще се прибирате - наляво и надолу! Подминавате Панорамата и след 0,5 км пътя се разклонява. Наляво е по-краткото и стръмно, надясно дълго и полегато слизане до селото. Не знам дали падналите дървета там са разчистени.
Обща обиколка - около 10 км, обща денивелация - 670 м, същинска пътека - 1,8 км. Средна трудност, висока хубост, спускането крие рискове!
Легенда:
- св. кафяво - заход край хвостохранилището
- червено - същинската пътека
- при разклоните завивайте на ляво (при третия не е задължително). При Разклон 1 е най-високото място на маршрута - 1175 м.
Места за преспиване в къщи за гости в селото или близката Пършевица.
Та в общи линии това е. Линковете са към снимки на пътеката от минали минавания.
Забележително място, приятна разходка!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
.
