Предел - х. Вихрен. След Рила дойде ред на полвин Пирин. :))

Продължението...

Ден първи: Предел – седловината след вр. Плешки.
Вече отпочинали след почти тридневното прекосяване на Рила поехме от Предел-а към вр. Пирин, като първа част от крос-Пирин расодката, към 08.30.
Включих GPS-а на Нокия-та със заредена Първа версия на новата планинарска GPS карта за GARMIN!. Първоначално се върви по пътя, който е стар такъв към Брежани. На точното място кривнахме в ляво и поехме по трак-а в синьо. 5 минути по-късно минахме покрай някаква градина, където стопаните и копаеха нещо в нея. Подвикнаха ни да следваме синята маркировка, след като им потвърдихме, че сме към вр. Пирин. Първоначално маркировката е отлична. Поне в първите 2/3 до върха. На места обаче се губи – боята ли им е свършила на маркировачите, не знам. Даже на едно място някакъв местен феодал безцеремонно си е оградил мястото, през средата на което минава пътеката, ама се заобикаля.
Маахме сигурно 3 часа в една безкрайна ш....на букова гора. Не крия неприязънта си към широколистните гори.
На места правих справка с машинката, че има пропуски в маркировката.
Така на ок 1900 м.н.в. влязохме в т. нар. Death Valley Shocked

Това е една тясна урва с каменисто поточе, където е последното място за зареждане на гюмовете с питейна вода. Последва едно мноооого стръмно изкачване на циркусния праг по един типичен пирински камъняк. Качихме прага и се озовахме в циркуса под вр. Пирин. Апнахме здраво с готвено мандже на котлона. ММММММ – още си спомням вкуса на яденето... Smile

Продължихме в дясно от посоката към върха с едно екстремно стръмно и продължително катерене към билото преди върха по добре оформено междуклеково тревно пространство. Много е стръмен и изморителен този участък от циркуса до билото. МНОГО.
Така в 16.15 бяхме на вр. Пирин:

– доста по-късно от очакваното, но приемливо предвид 1500-те м. денивелация и бая отровните участъци за преодоляване в ¾ от маршрута.

От тук нататък беше лесно – ясно откроено било, по което да вървим. Полюбувахме се на гледката към циркуса и поехме към вр. Плешки. Видимостта по-надалеч я нямаше никаква – имах чувството че има 95% влажност на въздуха. Никаква контрастна видимост към околните долини на реките Струма и реката служеща за раздел м/у Рила и Пирин посока Струмяни.
И тук издуха познатият ни студен ветрец от Рила.
След ок. 2 часа стигнахме до мястото за бивак – на двайсетина метра западно от седловината след вр. Плешки. Чудесно място до едни големи камъни – на завет. Духаше на доста силни пориви. Последва познатото от Рила приятно суетене около газовия котлон с последващото блажено унищожаване на резултата. Smile

. Тук е редно да спомена, че бивакувахме по-рано от предвиденото по реални, обосновани причини.

Ден втори: седловината след Плешки – з. Кончето.
На другия ден ни „изненада“ абсолютно еднаквото време във високата планина от прекосяването на Рила по-рано. Прекрасно безоблачно утро с появяващи се изневиделица бързи облаци и пълзящи мъгели.

Направихме набързо задължителните процедури по съхнене на палатката, кафе, закуска и поехме към ВОДАТА под Даутов връх. Върха не го качихме предвид голямото ходене, което предстоеше:

Снимах и позасъхналото Даутово езеро от Даутов превал:

Отвориха се гледки и към карстовото било и вр. Албутин в дясно. Ясно се вижда реброто за достигане до него:

Поехме по билото към Каменишки връх, който подсякохме от изток.
Последва едно двучасово много приятно ходене по билото по каменисти билни пътечки, между клекове, по тревни участъци, завършило с едно много технично преминаване на една скална отсечка, много приличаща в умален вид на „Жандармите“ в Рила след Шишковица. Вижда се и вр. Албутин в ляво.:

Много приятно ходене беше там. И страховитичко... Smile

Ето няколко снимки от този участък:
право напред:

поглед назад към върховете Пирин, Плешки, Даутов и Каменишки върхове:

наближаваме карстовото било:

Ето ги „пиринските жандарми“, снимани от билото преди Албутин:

Вр. Албутин в дясно и началото на карстовата част от Пирин:

Малко по-късно се отвори невероятна гледка към рида Окаден с едноименният връх:

Става ясно защо е окаден на фона на съседния бял изкрящ рида на Стъпалата. Smile

Качихме вр. Албутин и тук се отвори зашеметяващата контрастна гледка към животворната долина на Влахина река, увенчана с Муратов връх,:

и сухото бяло изкрящо карстово било в съседство:

След Албутин слязохме до Суходолски превал и като вече отренирани планинари поехме строго билно по карстовото било, преминавайки последователно през върховете Разложки Суходол и Каменитица от предната снимка. От вр. Каменитица имаше страхотна видимост към рида на Стъпалата:

... и към опушения в бял дим вр. Баюви дупки и зад него Котешки рид:

Някъде след последния връх беше целта ни за днес – заслон Кончето.
Тук ще спомена, че човек трябва да е луд за да ходи в тази част на Пирин по официалната маркирана пътека. Такива гледки има към циркусите и ридовете от изток–североизток, когато ги освети слънцето, че .... направо не знам. Имах чувството, че съм на осветената от слънцето част от Меркурий, току-що слязъл от „МЕСИНДЖЪР“.

Няколко снимки преди да стигнем заслона:
„окото“ към Вихрен:

рида Средоноса:

Така неусетно стигнахме до заслон Кончето. 5 минути преди нас там пристигна една групичка от 4 човека. Освен тях нямаше други и притеснението от това, че може да е препълнено отпадна. Тъмнината напредваше, температурите падаха и нямаше изгледи да дойдат други хора. Все пак беше и четвъртък вечер.
Хапнахме, пийнахме чай и хоп – по чувалите.

Ден трети: з. Кончето - вр. Вихрен – Кабата - “Гредарското“ езеро
За първи път от почти седмица насам ни изненада мъгла на събуждане. Ама бяхме и на 2760 м.н.в., де. Smile

Групичката от предната вечер тръгна рано – към 08.00 часа. Нас ни мързеше и понеже у планината сме дошли за рахат се излежавахме блажено поне половин час. Прекарахме една жегава нощ – много беше топло в заслона, а навън духаше студен вятър. Много добре е изолиран заслона. Бравос на ремонтиралите го!!! ръкопляскания

Така сънен още, недоспал се мотах около раницата и багажа пред заслона. С периферното зрение забелязах движение посока зад заслона. ДИВА коза. На 20 метра – не повече. Вятърът духаше от нея към мен. После до него /мъжкар беше с големи рога/ дотича малко, а малко по-назад видях майката с наострени уши в моя посока. Много плаха. Странно бяха само 3 кози. Ошашавих се от гледката в мъглата. Баси кефа, баси събуждането...
Позамислих се защо са само 3. Или е малко семейно стадо скоро отделило се от по-голямо такова и отгледало едно малко, или в тази пренаселена от хора част това е „нормалната“ бройка за стадо, предвид бракониерстването в ройона?

Хапнахме с наслада, пийнахме задължителното кафе, предвид недоспиването и поехме към останалите върхове по карстовото било – този път малко под и над 2900 м. - Бански Суходол, Кутелите и Вихрен.
Нищо по-различно то вчерашното следобедно ходене по карста, с изключение на Кончето, което е малко по-тесничко и зашеметяващия „джендем“, който се вижда малко след слизането от Бански суходол и преди кончето в ляво. Онемях. Неволно го сравних със Сакън дупка в Рила – но тука всичко беше бяло...

Минахме Кончето и продължихме по едно ръгясало въже към Кутелите.
Качихме ги всичките коти, включително последната. Гледки се отваряха по-често на североизток, отколкото на югозапад към Влахини езера. Вихрен срамежливо се криеше в мъгли. Чуваше се вече глъчката от изкачващите/слизащите от него.

На последната чучка на Кутело решихме да качим Вихрен отново през Казана и по Джамджиевия ръб. Така и направихме – върнахме се до първата кота на Кутело /2908м./ и по реброто по пирамидки слязохме до Премката. Последва слизане до големия Казан, от там по маркировката за х. Вихрен „яхнахме“ Джамджиевия.
Този път обаче се поозъбих, щото имаше прекрасна гледка във всички посоки и .... Shocked

Отново стъпих горд на Вихрен. Хапнахме на върха и поехме към Кабата. На нея свихме в дясно и поехме към най-горното от Влахините езера. Видимост имаше добра и намерих питейна вода от захранващия езерото поток, идващ някъде от под Муратов . Не както е маркирана чешма на оттока на езерото. Имаше много говежди тор около езерото, че да пием от оттока му. Smile

Продължихме нататък покрай големите четири Влахински езера и по GPS много лесно стигнахме до мястото за бивакуване – очарователното „Гредарско“ езерце, точно под кота 24..м. Мястото е уникално – закътано, малко, уютно, чистичко, има си спретнато огнище...
Кърти просто...

Поглед към Вихрен на здрачаване от МЯСТОТО:

...към върховете Бански суходол, Кутелите:

... към вр. Баюви Дупки и котата над з. Кончето – вижда се и самия заслон:

... и Премката и скаличките под Вихрен:

Лека нощ!

Ден четвърти: „Гредарското“ езерце – Влахински превал – х. Вихрен.

Добро утро!:

Прекрасен ден се заформи. Тих и слънчев.

Добър ден северен Пирине!:

Муратов и Гредаро на ранина:

Върнахме се покрай езерата, качихме Влахински превал, спуснахме се до Муратово езеро и се почнаха едни тълпи, едни навалици. Неволно се сетих за песента на баба Лили „Панаири“... Около Муратово беше бая „акано“ с найлонови торби в огнищата.
Отместих поглед и се концентрирах в/у гледките наоколо, особено на слизане към долината ра Бъндеришка река преди х. Вихрен. Красота.

Снимах мястото на изпита - Джамджиев ръб от над х. Вихрен – от вчера вече сме Джедаи /аз джедай-мастъъ Bleh

/:

Край. На това ходене.

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Последната промяна е направена от Ристо Туристо на Нед Авг 23, 2009 4:38 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Как се държи изолацията на заслона- има ли отлепени участъци? Обърна ли внимание на това как е горната врата- има ли нужда от антикорозийни мерки за зимата или от донагаждане с оглед надеждното и затваряне? Има ли още вода в заслона? Как е обшивката на прозореца- със сигурност ще тр. да се смени отново- този път с алуниниев.
Хубаво- много хубаво ходене, но защо не ги сля двата прехода?

W_sjankata написа:

Как се държи изолацията на заслона- има ли отлепени участъци? Обърна ли внимание на това как е горната врата- има ли нужда от антикорозийни мерки за зимата или от донагаждане с оглед надеждното и затваряне? Има ли още вода в заслона? Как е обшивката на прозореца- със сигурност ще тр. да се смени отново- този път с алуниниев.
Хубаво- много хубаво ходене, но защо не ги сля двата прехода?

Перфектна е изолацията, няма отлепени участъци. Външните врати /металните/ нямат нужда от нищо. Странно обаче - от вътре няма как да се затворят. Като задуха през нощта един ветър, и като почнаха да тряскат по заслона, се наложи да импровизирам. Затворих долната отвън през отворената горна и сложих отвътре едната щека през дръжките полу-разтегната и опираща в долния и горния перваз на касата.
Вътрешната дървена врата, обаче трее се оправи - поне нов райбер, че стария стои откъртен.
Някой е оставил и метални телени закачалки за окачване по въжетата и сушене на дрехите.

Прозореца е екстра.

Сливане... без един ден почивка?! Е не съм чак толкова джедай. Предвид втория ден от Грънчар до Македония и досадното маане - спускане към Добърско - 1300 м. денивелация... Оденьето трее да е рахат, а не статистика - времена, разстояния и денивелации. РАХАТ! Wink

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Последната промяна е направена от Ристо Туристо на Нед Авг 23, 2009 6:28 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Между металните /външните/ врати и вътрешната- дървена има/ше/ две "куки", с които ОТВЪТРЕ СЕ ЗТВАРЯХА МЕТРАЛНИТЕ ВЪНШНИ ВРАТИ- нали не казваш, че ги няма?!?- да не си ги отчел???- едва ли!! Камо ли пък някой да ги е пригодил за ПРОСТОР??? Ако е така- както ти казваш- "..ше се оди".. Ма кой би го направил това зло, пък- защо? Oops

Гледката от езерцето е уникална, браво за снимките. Аз за съжаление нямах късмет да видя Вихрен отсреща.

За заслона - има една кука за горната вратичка, втора не е нужна тъй като горната притиска долната. На 15-и, миналата събота се качих там.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	.............................. За заслона - има една кука за горната вратичка, втора не е нужна тъй като горната притиска долната. На 15-и, миналата събота се качих там.

А, сигурно е така - я не съм обрънал внимание - от миналата събота съм нирваносан и не обръщам внимание на подробностите...
Важното е, че се справих с шумната ситуация. А заслона е в превъзходно състояние. Баси колко е малък, а може да сбере спокойно 9 човека.

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Мани в събота срещу неделя на 15-и нямаше живо пиле там. А бях се приготвил да спя отпред Smile

Та - сам вътре, взе да става задуха. Легнах до джама и така изкарах вечерта - на отворен прозорец Smile

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Ристе, "спретнатото" огнище го направихме ние миналата седмица Cool

Измъкнахме материала за огнището от под клека, където не му е мястото и може да стане беля.

_________________

	Kat написа:
	Ристе, "спретнатото" огнище го направихме ние миналата седмица Измъкнахме материала за огнището от под клека, където не му е мястото и може да стане беля.

Нямам думи, значи Very Happy

Щях да падна, като отидохме на мястото - завет, слънце, езерце, чиста и равна полянка, в средата на която ни чакаше чисто ново, нагласено и приготвено огнище - само пъхаш малко хартия, драскаш клечката и се грееш... Shocked

Така и направихме, де - апнахме, пийнахме чай и ... се размазахме на огъня под осеяното със звезди небе.
Беше зашеметяващо. Щот беше и първата звездна тиха нощ горе от началото на това скитане.
Croc

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Ристе, вие сте били като Рило-пиринския отряд бе. Само едно агне дето не сте окрътили на Кулиното по случай успешната акция. дъра-бъра

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Kakvo e nedostatuchno na markirovkata? Da ne e lesno sam da mukna kutii s boia kato samo az macam i nikoi ne produljava sled men? Niakoi grija li go e kak se muknat kutii s boia nagore? Taia godina she naprvaia cialostna markirovka. A imeto "Death valley" e rojba na edin priatel-Zdravko.

Ристе трябва малко по-подробно да разкажеш за преминаването от Даутов към Албутин, това не е просто интересна разходка, това си е цяла планинарска драма бре Smile

.. Минаването от вр. Пирин до Даутов през онзи ми ти клек и по виртуалните ГПС пътеки също е предизвикателство, особено с голяма раница. Синята маркировка от Предела към циркуса под връх Пирин също е едно уникално изживяване, от една страна, хубаво беше че я имаше, от друга... човече с кофите боя - има си стандарти за правене на маркировка. Прекрасно е, че си ентусиаст да поддържаш тази красива и забравена пътека, но с това произволно мазане на дървета със синя боя много може да заблудите някой. Проверете по стандартните маршрути как се маркира - бяла лента-синя лента-бяла лента, на видимо място, по възможност без да се губите, маркирайки Smile

. Ще кача снимки тея дни за илюстрация..
Но да започна отначало де, миналата седмица прекосихме Пирина от Предела до Папазчаир на самоход с палатки и собствена храна.. прекрасно преживяване, което скоро няма да забравя, изпълнено с много красиви гледки и много тежки моменти с тежка раница ( особено 1-2 ден). Маршрута ни беше Предела-Вр. Пирин- Даутово езеро ( ден 1)-Албутин-Кончето ( ден 2)-Предела-Казаните-х. Вихрен-Муратово езеро(ден 3)- Спано поле-Винарска порта-Тевно езеро ( ден 4)- Дясна Краледворска порта- х. Пирин-Черна гора-Тодорова поляна ( ден 5)-Ореляк-Папазчаир(ден 6).
Имахме късмет с времето, като изключиме една 5 минутна градушка на Муратово езеро, където палатките Quechua доказаха своята сила и издържливост. ОБлаците бяха зелени, зърната грах с размери на череши. Не мислих че някога може да ми се случи лятото да ме притесни времето в Пирин, прекалено съм навикнал на зимните бури, снегове и лавини, та да се притеснявам и лятото.. ама ей на, такава градушка може добре да те нареди Smile

. Маршрутите през ден 1-2 и 5-6 бяха в 'другия' Пирин, където хора от времената на БТС групите почти не стъпват, а описанията на маршрутите от Миронски в пътеводителя му от 1960 г. още са актуални. Минаването по тея 'пътеки' с тежка раница си е истинско изпитание, такъв зор и в Качкар не бях виждал. По билото от вр. Пирин до превала към Даутово езеро пътека почти вече няма, следвахме ГПС трака от последната излязла карта, но уви растителността напредва и покрива склоновете. Особено между Плешки и Даутов положението беше интересно Smile

.
На втория ден съществен проблем представляват жандармите преди Албутин, които е снимал Ристо по-горе. До момента на възвишението по средата на склона се върви долу-горе 'спокойно' - с малко прескачане на камъни, много клекинг, малко откатерване.. Обаче, оттам нататък 'пътеката' си остава загадка за мен. Има 2 покатерване, после се слиза от дясната страна на билото, където над едни мини-пропасти се минава по нещо, което май е било пътека преди да се събори. Следва покатерване до билото.. и оттам не знам как се продължава - ние слезнахме по едно сипейче към циркуса отляво на билото, заобиколихме реброто и качихме към Албутин по един сипей-поляна.. Би било интерсно някой да сподели впечатления - най-вече има ли там 'маршрут', по който сравнително спокойно може да се минава с 10-15 кг раница и от хора, които не си падат по катеренето Smile

...
Оттам нататък единствения проблем беше водата ( нормално за главното било). На превала към Баюви дупки все още имаше снежни преспи, от които се оттичаха малки поточета с вода, ставаща за пиене ( след филтриране през кърпа де..). Оттам до х. Пирин пътя е стандартна песен, с изключение на отсечката Арнаутски гроб- Винарска порта, където клека бавно настъпва и 'изяжда' пътеката..
Истинското приключение започва на разклона при мандрите над х. Пирин, където поема маршрута за Папазчаир. Там започва истинската Пиринска джунгла, по която тук-таме има червена маркировка и една стара и много приятна пътека, губеща се из дън горите тилилейски ( Черна гора е на една от картите ми наречена тази местност). В района има безброй много самопасящи се крави и безпризорни телета, за щастие тази година си нямаха за пазачи бикове, само тук-таме се навърта по някое нахално куче-пазач. ГПС трак за таз пътека няма, но в последните години някой от парка е рисувал маркировка.. И така до Тодорова поляна.. Отгоре се възвисява Бойков връх, от който се слиза, ако някой е решил да прави 'класическия' билен маршрут от Джано през Ченгелчал. Там предусещам също пътеката отдавна си е тръгнала и клекинга ще е брутален, аз си го запазвам тоз маршрут за зимата със ските Wink

.
И за да е пълна програмата, последния ден , след акто вече си мислихме че почти сме стигнали, раниците вече се бяха сраснали с гърбовете ни, опъването и сгъването на палатката беше рутинно като миенето на зъбите, храна почти нямахме останала ( освен вездесъщия последен пакет Болонезе и няколко корнита)... и оттам следва 'дън гори тилилейски' част 2, по билото на Среден Пирин. Прекрасни гори с вековни буки и почти без човешка намеса, които си заслужават да бъдат посетени. Последния час от маршрута е по голи поляни по И склон на Ореляк, където покрай пътеката има безкрайни запаси от диви ягоди. На самия връх Ореляк се е извисил този абсурден паметник на телекомуникацията, но нямаше как да не стъпим и на него. Гледките си струват. А оттам - само надолу и надолу и надолу през поляни с ягоди и билки, през горичка с блага сянка - до Папазчаир, където хижа Попови ливади уж работи и уж може да се спи в нея, но 'туристи няма' , както каза човека грижещ се за нея. Слизането до ГОце Делчев е със задължителния стоп, по възможност с 50 тонен камион Мерцедес, пренасящ асфалт за реконструкция на прохода Smile

.. И тъй.. Ще се опитам да кача някой албум със снимки, пък дано някой друг тръгне по стъпките на Миронски и поотъпче пътеките в най-западните и най-източни части на Пирина. А ние ще чакаме есента, че много жега стана горе.. Търся си и ентусиасти за билни траверси Smile

Митко

Mitko написа:

На втория ден съществен проблем представляват жандармите преди Албутин, които е снимал Ристо по-горе. До момента на възвишението по средата на склона се върви долу-горе 'спокойно' - с малко прескачане на камъни, много клекинг, малко откатерване.. Обаче, оттам нататък 'пътеката' си остава загадка за мен. Има 2 покатерване, после се слиза от дясната страна на билото, където над едни мини-пропасти се минава по нещо, което май е било пътека преди да се събори. Следва покатерване до билото.. и оттам не знам как се продължава - ние слезнахме по едно сипейче към циркуса отляво на билото, заобиколихме реброто и качихме към Албутин по един сипей-поляна.. Би било интерсно някой да сподели впечатления - най-вече има ли там 'маршрут', по който сравнително спокойно може да се минава с 10-15 кг раница и от хора, които не си падат по катеренето Smile

...

Странно, преди месец и нещо минавахме от там и вярно, че често наглеждахме ГПС-а, участъка на жандармите си е тонизирщ, но все пак почти нямаше клекинг и пътекате специано по ръба бе проследима. Вероятно сте я изпуснали в някой момент.

Ето една картинка:

През цялото време се върви леко вдясно и съвсем малко по-ръба.

Възможно е да сме я изпуснали. Просто преди последният участък от билото в един момент пътеката наистина минаваше вдясно. Там обаче преминаването беше доста интересно - пътеката е врязана в склона над едни полуотвесни улейчета, беше пропаднала и доста ерозирала. Преминаването с голяма раница е забавно, почти си трябваше въженце. В следващия момент се стига отново на билото с леко покатерване, там опциите поне на пръв поглед бяха две - едната беше сравнително безопасно слизане наляво към циркуса под Албутин, другата - неясно откъде минаване напред през скали и клек.. избрахме първата опция, може и да сме сбъркали. При всички положения, този участък е ключов за минаване по билото на Западен Пирин, жалко че няма кой да поддържа пътека. Може би трябва да се измисли нещо..