Здравейте,
Тази година след големите снеговалежи, изведнъж установих че пряспата между Резньовете на Витоша, която даже и в година с два пъти по-малко сняг издържа до 2 август, още на 12 юли преди въобще да са започнали още настоящите жеги, изчезна.... Дойде ми една идея, да извърша наблюдение по всички постоянни снежни образувания в мраморният дял на Пирин. Ей така през годините, все си минаваме покрай тях и си казваме колко свежест има в това чудо на природата, а са и най- южните снежници / един от които ледник / на Европа. Дали ще оцелеят и колко, какво се случва на с тях, се опитах да разбера.
Без да претендирам за научност, постоянните снежни образувания в 4 циркуса на мраморният Пирин са :
1. Масивни открити бели снежници – 3 в 3 циркуса
2. Подкаменни фирнови петна – в 4 циркуса / спорни са, аз не съм ги виждал стопени в безснежна година края на октомври, но не е сигурно/
3. Снежни и фирнови тапи в понори и пещери - в 1 циркус.
Следях по няколко часа процесите в и около всеки от тях, обиколих ги във всичките им краища, влизах от горната им подхранваща страна, отстрани, удаде ми се да вляза даже под тях, пих от водата им, спах до тях. Открих изумителни места в Пирин за които не съм предполагал че ги има.
Три дни, но беше най-интересното ходене от много години по Пирина. Подробно описание на снежниците за хората които това ги интересува, ще направя в общата тема.
Първи ден: Още рано сутринта по пътеката към Големия Казан, имаше толкова хора/похвално, повечето младежи/, че ако бяха облечени в маовки, те ти готова масовка за филма за Великия поход на кормчията . Напълних 1 литър вода от Вихренската, сложих раницата и разбрах че тежестта пак отива към критична, за това което предстоеше. Рискувах да разчитам само на снега. Малко и да си затрудня задачата, да проверя готов ли съм за това което съм намислил.... та свих по ръба с Джамджиевите скали. Минаването без подсичане отгоре по зъберите, ме срещна с много и красиви еделвайси.
Но не този ръб беше затрудняването. Дотук бях послушен и полуредовен ходач по определени стандартни места, оттук – спуснах се по големия улей/който изглежда непристъпен, но се минава нормално /до стената Триъгълника, към снежника.
Така убих два заека – хем си ходех на сянка , хем излязох в горната част на венеца / козирката, която в безснежни години се стопява / на първият бял масивен снежник - снежника на Вихрен. Оказа се, че в тоя улей се крие през деня голямо стадо диви кози, за които снежника е и единствен източник на вода.Те, доста свикнали с хората, се качиха малко по Триъгълника, а някои даже ги мързеше толкова, че си останаха легнали на снега.
Венецът тази година е много масивен, снежника също- около 140Х100 метра. Сложих на главата един полар малко поне да ме пази от падащи камъни ,
и изкачих снежника до бергшрунда/който не знае-мястото на среща на скалата със постоянния лед/сняг/.
Отгоре, такава грамада е надвиснала,
която бомбардира снежника с големи и малки камъни.....целият е надупчен от тях.
Нататък....през заслон Казана, без пътека по много приятни поляни се излиза на седловината между Палашица и най-високият-2908 м.н.в.- най-източнияг Кутел. Мястото е прекрасно за лагеруване през юли, с много цветя и изгрев, при който като на длан се виждат околните върхове.Тогава голяма пряспа чак от върха на Кутело - 2908 м.н.в. / десният на свимката/се спуска дотук с поток вода накрая си.
През процеп в най-ниската част билото от този Кутел към Палашица, който съм ползувал и друг път, започна нещо като Виа Кутелата...на 2500-600 м.н.в. има лека заравненост под 4-ти коти на Кутелите, която свършва чак при ръба на крайният западен Кутел - 2902 м.н.в. над снежника на Кончето.
Редуват се и по-трудни скални пасажи като този, 50% от пътя е в такива процепи, пътя тука е в средата на снимката....
Преминах над циркуса Кутело, в който няма постоянен сняг. Излязох и над Бански суходол.
Започна жажда.....а снегът е долу, тук няма и няма.
На някои места се редуват скални преминавания и улеи от натрошен мрамор, които са коварни – стъпваш в тях и......всички тръгнахме за Пловдив....потъваш и надолу.....
минават се само на бегом. Имах постоянно присъствие от четириноги приятели:
Най-после сняг . Върха отгоре над снега е Кутело 2902 м.н.в.
и вода ! Да, ама не веднага. Оказа се, чак утре.
Излязох на ръба на малкият Кутел 2902 м.н.в. срещу Кончето
И ето го големият снежник ! Мястото е обратно на нормалният изглед от Кончето към снежника.
Оттук по едни характерни кулички на ръба, се опитах да сляза надолу в Бански суходол, защото наоколо няма място за спане, само каминяк.
Непознат изглед към Кутелите над мен...
Започна драпане , то улеи, тоскални участъци, много внимателно и вече с лице към стената, хватка по хватка, проба – а половината от хватките мърдат...тежката раница се отлепя от гърба, когато започват надвеси .... ще друсна надолу. Обратно на куличките, още един участък се пробва, същото...кошмар. Пак изкачване към билото и ново слизане в друга цепнатина....останаха още 50 метра до циркуса....раницата отлепя....не става, наклона навсякъде и такъв:
още един процеп проба.....след часове нагоре- надолу осъзнах, че няма път за слизане, и трябва да се кача обратно до единствената шепа трева, която все пак бях набелязал. Добре, че изкачването е по-лесно от слизането по този страшно нестабилен терен, но вече 15 часа бях на крак, стъмваше се и почнах да залитам.... не ми беше до снимки, но на другия ден като видях къде съм се мотал.....с последни сили се добрах до тази спасителна площадчица 5Х5 метра, надвиснала над пропастта. Жаждата чак сега ме подсети,че от много часове не се е пило вода, да ама снега си седи сняг, в стреса не се сетих да сложа бутилките в отделението за вода на раницата да се стопят малко от топлината на гърба....та сега ги гушнах под полара. През нощта се стопиха само няколко глътки, една по-водна консерва ме спаси. Площадката беше малко в стил Валтер Бонати, те това петно трява най-долу в средата :
доста наклонена и имаше вероятност в просъница да се спусна скоропостижно надолу, та използувах един голям камик , над / за него се и вързах/ който опънах бивак- скруча/собствено производство/ и се поотпуснах... Изненадващо имаше мобилна връзка, навсякъде до тук. Опитах се да поспя, но всичко-стелка , чувал, се плъзваше веднага до камика, и от усилията по запъването с краци в него, само се въртях...нагледах се на красивото пълнолуние поне....към 2 часа, ми дойде идеята се хлъзна и да седна на тоя камик, и чудо..някак си и надуваемата стелка се нагласи, раницата идеално ме подпря отзад и съм заспал като куче в каруца....Утре – или трябва да избера лесното- качване ръба на Кутело срещу Кончето до върха, който ръб изглежда лют но е лесно проходим/ така обаче се отклонявам от идеята си, а и няма вода никъде /, или обратно по целия път дотук.... стана нещо съвсем друго обаче.....
Очаквайте: Къде изненадващо се оказаха най-големите снежни маси, не на местата на които трябваше!? Скривалището на Баю!Още по-кошмарни изкачвания. Най-интересното: Ледените пещери.
Въпрос-загатка : Някой ще познае ли , къде е третият бял масивен снежник на Пирин? Не е в Бански суходол или в Баюва дупка, вижда се само от едно място извън главното било.
По едно време изтрих цялата галимация отгоре, та я правих пак, ша ма извинявате.....малко акъл, много пот
Поздравления за начинанието. Повече от интересно! Браво! Чакам продължението с нетърпение.
И няколко бележки:
nabludatel50 написа:
Без да претендирам за научност, постоянните снежни образувания в 6 циркуса / Бански суходол е от три отделни циркуса/
Няма такова нещо. Особено това, че Бански Суходол са 3 отделни циркуса. Това раздробяване е меко казано неоправдано. Не почива на никава логика!
nabludatel50 написа:
Нататък....през заслон Казана, без пътека по много приятни поляни се излиза на седловината между Палашица и най-високият Кутел...
Излязох на ръба на малкият Кутел срещу Кончето
Кутело е един връх - с 4 коти. Коя наричаш малкия, и коя най-високия? Информацията, която даваш е невярна и твърде объркваща.
Приети забележките на Спиди и оправено горе в темата . Правилно Бански суходол е един циркус, с много дълбоко прорязани три стари легла на ледници. Малко завалено бяха описани върховете особено Кутела, оправено е /котите са ми по спомен, ще прощавате ако съм в грешка/.
Последната промяна е направена от аngel на Чет Сеп 03, 2015 8:33 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Чет Сеп 03, 2015 6:56 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Утрото....пищен пирински джулай....забравяш всичко трудно дотук, а и всичката лошотия на света е останала долу в мътилката....
С една ударна доза снежно/всичко требе да е снежно, по изключение може и ледено, иначе излизаме от правилата знаете / кафе-фрапе , и забогатял с цели литри вода / бутилките сняг вкарах в спалния чувал през нощта/, живота ми стана направо розов. Казах си – тръгва се рано, има време, ще се бие пак целия път оттук обратно до превала между вр.Безименен и вр.Кутело 2907м.н.в./ погледнах го сега колко е точно висок на карта /, оттам ще си сляза, минавал съм го. Така идеята на това ходене - да не се минава отгоре-отгоре по Кончето, което си е далече от снежника под него, се запази на 100 %, което е важно.
В долината на Бански суходол ниско долу в клека,на километри под моята спална тераска, имаше опънати и 10-15 оранжеви палатки, май са спелеолози и те си правят кефа значи, всяка година все на това място май идват.
И както си пиех кайвето и се поразтъпках на терасата, стана чудо!Пътя бил на 5 метра от мен под тераската, дето умувах накъде да се ходи.
Точно под нея един хубав скален пролом който не се вижда от по-високото, където вчера беше маршрута, разсича пропастта , и право извежда точно на първото вечно подкаменно фирново петно!
Бих си камшика и се метнах в пролома, гладен за хубаво чисто спускане, и той се оказа един десерт от много удобни големи и добре зацепени каменни блокове.
Погледнато отдолу, мащабите на скалите са импозантни. Те затова сме тука! Бившият ледник е имал огромен ледопад , и пак се е създавал след него.
Това малко ченгелче в средата на снимката е големият пролом за слизане:
Това е каменната кула, с която завършва ръба на Кутело 2902 и на която слязох вчера от ръба малко над нея. В дъното е големият снежник под Кончето, който снимах оттам. Отблизо, това не е една кула а са няколко кулички. Има уникални гледки към други кули в третия ръкав на циркуса, които са скрити и се виждат само от там....ама де късмет, не ми беше до снимки тогава.... От тази крайна на ръба кула, вдясно се виждат няколко процепа, през които също може да се слезе, но умората ме изяде - тук бяха първите опити за слизане вчера.
На горната снимка се вижда, колко лесен е подхода от крайната кула, на която завършва цялата изходена досега подбилна заравненост под Кутелите, към Кутело 2902. Погледнато от Кончето, ръбът изглежда непристъпен, защото виждате реброто което започва от средата на снимката. Достигайки Кулата, ръбът е не по-труден за преминаване от изкачване на Вихрен през Казана, и това е един хубав бъдещ маршрут.
Терена извън пролома по целият циркус, навсякъде е стръмен и завършва с отвеси .Тук по средата на снимката , бяха втората серия опити за слизане......
Какво да се прави, неуспешни, но знаете лафа, че и в Анадола опитите продължават, въпреки че са неуспешни....докато най-накрая успяха в Ливан, май се беше пръкнало едно полукозле, получовече....работят хората, нема лабаво .
Стига майтап, днеска ще внимавам, си рекох, да не взема да падна някъде здраво да ме пишете в оная тема във форума да не я споменавам, тук , без да знам че най-опасният капан скоро ще щракне.....
Но сега безгрижно, се отдадохме на петзвездните удоволствия на Кутело спа: кеф ти сняг за вода, кеф ти сняг за миене на зъби, кеф ти сняг така хубаво да се натриеш в започващата високопланинска жега, кеф ти тен....убавиня
Въобще в цялата местност, ако някой друг малоумен реши да се трепе по тия чукари, много по-добре е да се избира по-стръмен път но с големи блокове и здрави хватки, отколкото уж по-равен , но с малки блокове / половината се движат, и винаги трябва да сте готови за лицева опора, за да не се изкълчи глезен/ или дребен трошляк, който не е опасен, но много се затъва, а и обувките си ги прежалете още преди да сте влезли в него, като шкуртка ги яде. Тук- таме се виждат и поутъпкани пътечки, бе пътечки са ама кози....Четириногите приятели избират вярно най-равните места , и предпочитат все ситен сух трошляк на каменна основа ....след 3-4 крачки хлъзгането не е опасно, но е сигурно. Тия видове терени, се сменят през 10 минути, избора понякога е ограничен, но го има.
И ето ни на втората цел – подкаменните фирнови петна. Стари австрийци , с които съм шпрехал , визирайки местността с по-ниските върхове на Залцкамергут / идентична с тези места на Пирин /, упорито наричат това образувание „кар” /въпреки че буквално е грешно, но и върховете там са наречени на стари стопени ледници/ и уверено твърдят, че това е „място, където доскоро – 50-100-до 200 години, е имало съществуващ ледник”. По подобен начин ледника Корал Велета в Сиера Невада, Испания, стопил се в 1911 год, още се води съществуващ, благодарение на едно такова фирново подкаменно петно.
В първият ръкав на Бански суходол, който е една фуния под Безименният връх , има 2-3 такива петна. Сега, с учудване установих, че те са обединени в огромно фирново чудовище, дълго около 800 -1000 метра, и дебело най-малко 40 метра в средата, най-голямото снежно собразувание в момента в Пирин, много по-голямо като площ и по-обемно от постоянните снежници.
То продължава още надолу, докато накрая стигне до челната си морена:
Това е нормално за месец юли в снежна година, но не и за това време на годината. По-подробно, за да не отегчавам хората за които това не е интерес, ще отразя наблюденията си по снежните въпроси в общата тема.
Вече се появиха и пирамидки, но скоро се отклоних от тях към основната цел днес – Големият снежник, вкопал се под Кутело 2902 м.н.в.. Ето го...
с основание той се води ледник – има акумулираща горна част с характерни цепнатини, фирнова средна част , която и сега се вижда, защото снежника е много по-стръмен и твърд от този под Вихрен/той е с по-мек сняг и гледа на изток / – едно е чисто северен и е на повече сянка, второ е и на по-високо.
Доста викове на хора се чуваха от Кончето, затова не посмях да се кача до бергшрунда. Планът ми вчера беше да спя до тоя снежник и на лунна светлина или рано по изгрев да го изкача, след 10 часа е опасно, някой бабаит ще запокити камъни да види кво жа стаа ей кат ги хвърля, и до там съм. Е не стана сега , друг път.
Цветята също са тук:
Но има и много такива неща. Някой ще си познае ли фотоапарата?
Волно или неволно/както е случая/ замърсяването е доста : парцали, консерви, даже едно знаме, срязани парчета от въжето на Кончето, десетки метри ръждясали винкелови железа и старовремски метални кутии от масло- може да са от стар влек, дочул бях нещо такова . За това ще напиша отделно, наблюдавах и документирах замърсяването на всички снежници, което бях си поставил като задача. Хвана ме яд на бездушното окалване на тези приказни места на Пирин, ползувал тази красота добре, но захвърляли, зарязали после като катунари всичко, и разруших, затрупах с камъни и по този начин заличих 2 масивни грозни остатъка от дъски и ръждарии, тук и под Вихрен, изоставени с години. Исках разбира се разрешение за това, не си мислете че е било своеволие, нали е резерват .......и най-високите инстанции, разбира се , ми го дадоха. Желязото по принцип не е вредно за природата, ако си ръждясва бавно отдолу.
Оттам, бях решил да уважа третия ръкав на Бански суходол, който от главното било само свенливо загатва за себе си.... В него е и второто по големина снежно фирново поле в Пирин в момента, отново на мястото на няколко вечни фирнови петна .
Най-интересните за деня процепи и кули по ръбовете му, бяха в него. В началото му има много пещери:
Нагоре в скрит отвсякъде невидим улей, се появи и нов кандидат за вечен бял снежник – много на сянка, много дебел фирн, много високо:
Този снежник също си има венец:
И след него си казах – оттук до премката на Котешки чал се вижда, много е лесно, я да пробвам право нагоре се вижда един обещаващ улей...Тук е сниман от главното било, отдолу е толкова стръмен че не се вижда почти нищо:
неусетно се изкачиха 100 м, после стана по-трудно още 30 метра с лице към стената....стана и отвесно, раницата отлепя от гърба, но чувам вече вятъра на билото....но и през цялото време камъните в улея бяха много нестабилни, някои ми оставаха в ръцете....изкачих се през тоя нестабилен каминяк до входа на тая дупка:
....и разбрах че трябва да се връщам, от най-опасното място, толкова отвесно беше, че даже не можех да се наведа да погледна надолу да не наруша баланса и раницата да ме повлече, 20 метра опипом само на пръстите на краката , от три опита при два стъпките пропадат....кошмар. За капак и бях си забравил фотото на врата, когато малко терена стана не толкова отвесен, пак не можех да виждам къде стъпвам чак додолу.....уф....измъкнах се .
Тук точно преди билото, теренът на планината е различен от всички места по маршрута - тъмен, малко зловещ и Дракулски....няма лошо, добре е да има малко и друга страна, не само бяло....Много отвесно е навсякъде
Вместо да се връщам надолу към Котешки чал, избрах един друг процеп наблизо, оказа се също толкова труден, но поне със здрави хватки. Как съм го качил това на снимката:
Вие ми кажете. Аз не знам.
Въпреки суровия терен, и тук има цветя:
Вече на главното било, влязох за слизане към циркуса Баюви дупки от първият улей / за да мина през фирновите петна / без да стигам до заслон Кончето,. Циркуса е импозантен и равномерен, на дъното му има няколко вечни фирнови петна/ не мога да твърдя със сигурност, но не съм ги виждал стопени/. Сега не бяха толкова големи, колкото се очакваше, сравнени с тези в Бански суходол. Навсякъде се виждаха кози пътечки....далеч от тях , казахме. Тук проблеми с водата няма, има таен чудно красив извор:
На равно луксозно тревно място,
Отново на всички, добро мраморно утро !
Слънцето запали вр.Баюви дупки, и пак с хубаво снежно фрапе започвам новият ден. Тази долина е по-ласкава и гостоприемна от преминатите - поляни,треви, цветя, пътят е 90% познат и несравнимо по-лек и без опасности, сравнен с предните дни
наблизо две големи стада хайванчета- кози безгрижно рупат тревица или лежат по снега на ладовина.Но да не забравяме задачата – на 5 метра от мен е една от най-упоритите пряспи в циркуса, нищо че е относително ниско, която събира лавини от чак върха и аз не съм я виждал стопена никога.
През цветни градини,излизам на Средонозо-тук кантраста е много красив, започва участък с гладки наклонени плочи:
извеждащ до билото му. Само от това място, се вижда третият доказан,най-неизвестен вечен бял масивен снежник в Пирин, който е в циркуса Каменитица, вкопал се под отвесната стена на Средонозо, захранван от лавини. Оставих тежката раница под едни скали и по лют но нетруден улей/почнаха да ми липсват/ се спуснах връз него:
Този снежник е интересен с това, че е на чомперек – моренният му праг е по дължина, защото лавините го бият странично, а не в предният му край, където и отидох:
Тука гледам, има празно място, я да скоча да видя .... вътре започва пещера отначало снежна, после синкаво-ледена:
За съжаление бях си оставил челника на билото, и не влязох нататък, където започва мрака....
Не е опасно, леда е много стабилен, отвътре. Слабото ми фото, не може да пресъздаде ни най-малко красивите палитри на фирна...Пещерата се виеше като змия, на снежника отгоре имаше повтарящо пътя й понижение и заключих, че е с дължина около 50-60 м. и завършва на това място в скалата:
Такова нещо не съм очаквал – е не е като големите алпийски пещери, но си е наше, пиринско.....Другия път ще си взема някаква сериозна светлина и ще отида и по-навътре.
Местността е много интересна и без аналог в България. От снежника започва една голяма местност като надупчено сирене, стотици пещери и понори, малки пропасти се преплитат едно в друго. Отгоре, са надвисналите начупени стени на Средоноза и вр. Баюва дупка. Отсреща, са поляните край зиданата пътека на Каменитица. Надолу, са вековните мури. Толкова различни релефи и контрастни хабитати на малка площ, не съм виждал на друго място.
Навлязох в дупчестата зона......минавал съм в долния й край, докъдето сега не стигнах защото времето напредна и където също има много понори с фирнови тапи, не съм ги виждал стопени. Те всички поемат лавините от Средонозо и може би това е причината да ги има.
Неочаквано, попаднах на най-интересното място, за което не бях чул и предполагал.....първо ме изненада дупка, дълбоко в нея нещо лъщеше на дъното......сняг, бял сякаш сега е валял....
Изведнъж се появи и това леговище:
викам си я това ще е мястото на Баювото скривалище, просто усещам го че това е /прилича на скороизградено, но точно от това място има изглед към цялата долина, а и от него буквално можеш да скочиш, на метър от него в три посоки са три пещери....
в края на снимката е стената на Баювото кале.
според мен грешно съседният циркус е наименуван така, там няма такива образувания / само един голям открит понор, има го в общите снимки /и места за криене, а и пътят е много по-дълъг и има много клек до началото му.. Двата циркуса се събират в горският пояс, но Каменитица е по-близко до Разложкото поле, и от гората лесно направо и бързо се влиза в зоната на пещерите.
Първо влязох в една пещера под самото скривалище, вътре студ, това ще да е бил фризера на Баю:
.....влагата е такава, че фото се изпоти и не снима добре. Цветовете и нюансите са такива, че си трябва профифотографиране. Не може да се предаде и 5% от силата и уникалността на мястото.
На 10 метра в посока север от леговището на Баю, е това образувание:
Навсякъде наоколо са такива пещери,ех да имах един ден повече за тях , Стъпалата и билото на Каменитица....другия път ще започна оттук.
Тоя Баю, според легендата не се счува да му се е случило нещо лошо, добре си е живял тука. В тия жеги, си има и снег за разлаждане, кеф ти скача долу- климатика на 5 метра....Мама меси, сетричката носи.... в потвърждение на мисията ни за вечният вековен сняг, няма инфо ДА МУ СЕ Е НОСИЛА ВОДА,ЗНАЧИ Е РАЗЧИТАЛ НА СНЕГ. Няма как от 10 километра да се мъкнат стомни и ядене едновременно, освен ако сестричката е взела някоя дружка за помощ, така и Байко да й напие водата, дето се вика... . Ама малко е вероятно, за мъкненето де, за дружката може Баю да я е разлаждал като се зачерви, с водица от снег на место. Мястото е богато, има и китки за закичване на момите :
Друга версия е някой да му е издал моето тайно изворче:
/малко бих се разсърдил , ама айде, българин си е все пак, мина ми/, но пък то е и далече оттук и пътя през билото е дълъг и труден.
Най-вероятно Баю, нашият човек, се е кефил НАВСЕКЪДЕ, СЕКОГАЖ да има СНЕГ до себе си.
Върнах се на билото на Средонозо :
, та по него право, диретисима както викат на Ботушо значи, на върха Баюви дупки.
Мислех да подсека и изляза на Кабата, но вятъра изведнъж стихна, сякаш Пирин ми рече: пожалих те и тоя път в твоите лутания и не те оставих при мен в скалите си, сега мини връх по връх обратно, да видиш красотите ми, които ти показах, и отгоре....Направих го и беше чудно....
залезното слънце ме изпрати чак до Палашица, показвайки ми всеки час от пътя ми долу....
По билото на Кутело се вижда колко малък и уязвим е Пирин, цялата планина се тресеше от бясното ръмжене на един хеликоптер от строежа на новия лифт отсреща. На поляната над Палашица, стадо диви козе замръзнали гледаха това сякаш с упрек : хора, спрете тия стоежи, това изчукване и простотии по планината, ние къде да се дянем, да измрем ли.... .Още едно стадо,заварих по здрач в лабиринта между Казаните. Мислех че са последните.....не, по тъмно на Вихренска вода, ме чакаше голям и красив самец, изгледа ме дълго....сякаш каза : мислете за нас, ако е останало нещо в главите ви.... Налях си от светената вода и това беше........ само три дни, а толкова богатство в тях ... един малък опит за летене.....и една голяма среща с Пирин
и със себе си.....
Снимките от деня : http://nabl50.snimka.bg/mountain/snejnicite-na-pirin-3.878155.35970177
Последната промяна е направена от аngel на Съб Сеп 05, 2015 9:42 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Съб Сеп 05, 2015 9:21 am
andimit
Регистриран на: 19 Юни 2007 Мнения: 284 Местожителство: София
Браво колега!
Аз освен, че обичам Пирин, климатологията ме е любима.
Можеш ли да опишеш и тенденциите на въпросните снежници.
Според моето скромно наблюдение снежника в Големия Казан упорито намалява- е при по-снежни зими това не личи/ даже обратно/, но тенденцията е в постепенното намаляване.
Ти как мислиш?
Хубав ден!
Съб Сеп 05, 2015 3:28 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
andimit написа:
Браво колега!
Аз освен, че обичам Пирин, климатологията ме е любима.
Можеш ли да опишеш и тенденциите на въпросните снежници.
Според моето скромно наблюдение снежника в Големия Казан упорито намалява- е при по-снежни зими това не личи/ даже обратно/, но тенденцията е в постепенното намаляване.
Ти как мислиш?
Хубав ден!
Благодаря, разбира се че ще го направя, заради Пирина и хората, на които им е на сърце тая планина Това беше и една от целите ми освен ходенето по тези дивни места, което съм и споменал по горе - подробно наблюдение на снежните образувания и замърсяването около тях. Скоро обаче ще заминавам за 2 седмици и не знам как ще съм с времето. Ще го има, при първа възможност.
според мен грешно съседният циркус е наименуван така, там няма такива образувания / само един голям открит понор, има го в общите снимки /и места за криене, а и пътят е много по-дълъг и има много клек до началото му.. Двата циркуса се събират в горският пояс, но Каменитица е по-близко до Разложкото поле,
Това е един циркус, който Средоноса разполовява.
Каменитица e друго име (по-старото) на връх Байови дупки, което туристите некоректно пренасят върху съседния връх Разложки Суходол. А също и върху северозападната половина на циркуса Байови дупки.
Името на върха и циркуса Байови дупки идва от това на местността Байова дупка, която в по-ново време (през 1934 г.) се сдобива и с още едно име - Парева поляна (там умира човек с фамилия Парев).
В северозападния дял циркуса Байови дупки има местност Каменити дупки. А също и извор, от който някога стадата са пили вода. По тази причина този дял, в отделни описания от началото на миналия век, се упоменава с името Каменити дупки. В литературата, която съм чел, едва в 1951 г. се появява названието циркус Каменитица. В годините след това авторите застъпват разни становища. Едните казват един е циркуса, други пък - два са.
Има и куриози един и същи автор, на една страница първом казва два циркуса са, и два абзаца по-долу пише един е. Авторите на пътеводителя на Пирин 1970 г. (на 43) пишат:
Цитат:
...скалистия хребет Средоноса, който разделя циркуса Каменитица от циркуса Баюви дупки
А десетина реда по-надолу, пак на тази 43-та страница казват:
Цитат:
Право пред нас през дънерите на вековните мури се вижда скалистия хребет Средоноса, който разделя почти на две равни части големия циркус Баюви дупки
Такива ми ти работи.
Много интересни неща си намерил в този циркус. Поздравления и благодарности за това, че ги споделяш с нас.
Последната промяна е направена от Speedy на Съб Сеп 05, 2015 9:41 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Сеп 05, 2015 6:36 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Спиди , благодаря за уточненията . Ще взема есента и да си намеря тази ваша книга за Пирин, тъй като и мен ми прави впечатление, че народните наименования и поверия имат много дълбоки корени и отговарят 100 % на терена и на истинската планина. Разни псевдонаучни среди след това, които надали са се отдалечавали много от хижите с топла соба и манджа, натвориха ред бъркотии, от които и аз не мога да се очистя досега. Фрапиращ например е опита да прекръстят вр.Газей, което е старобългарско наименование и има съвсем различно значение от турското "гаази". Смятам да се пообразовам, преди средващо ходене на Пирин.
Интересно е къде ще е този извор, където са поили добитъка . Моят таен извор е нависоко и не бих желал да го разкривам много, само поради факта, че извира от един много красив мрамор, мястото е малко и като нищо някой виладжия може да реши да го изчука и си занесе в двора.
Това продължение, е опит за възстановяване на глациалната история на снежниците на Пирин, която според мен не е развита. Не претендирам за научност, а за съпоставка и хипотези. Отразено е и замърсяването около снежниците.
През годините, ледниците винаги са ме влечали навремето се мотаех повече по тях в Алпите, отколкото по върховете.
Като предисловие, Пирин е имал няколко заледявания, последното от които според учените е завършило преди ок. 10000 год. Според мен е продължило доскоро-допреди 200 год, в 6 циркуса на Мраморният дял.
Най- високият дял на планината е бил там, където сега са се срещат най-големите трогови/ коритни / долини – по централното гранитно било от Ченгелчал до Муратов, като се смята че гранитният дял е бил ок. 300 м по висок от мраморният. Но големите ледници са отнесли тези върхове още преди последните заледявания. Освен това, основен фактор е и мразовото изветряне – гранитът задържа вода и даже малко количество при замръзване в цепнатина троши огромни блокове, които се свличат и повличат надолу всичко наоколо, и по леда надолу към полето. Това е и причината да има огромни останали полета от гранитни блокове и само ограничени и единични такива мраморни. В гранитният дял на планината има и видими от мореннни насипи, които са десекти пъти по-малко в мраморният дял. Водата мината през мрамора без да се задържа и по тези изледвания, процеса на денудация / заравняване/ на планината е два до три пъти по-бавен при мрамора.
Сравнявайки последните ледници на тази геогр. ширина – Калдероне под Гран Сасо,Италия, той е идентичен с нашите условия – като надм. Височина и основа. Този ледник е наблюдаван отдавна и е бил огромен до края на средновековието - 17 век/ малкият ледников период / и постепенно оттогава е намалял около 40 пъти като обем. Считам, че по това време са започнали да изчезват и ледниците в Мраморният дял на Пирин, които за мен несъмнено са съществували допреди 200 или даже 150 години.
Корал Велета в Сиера Невада, Андалузия, изчезнал наскоро – преди 100 год, е другият тип ледник – в черни скали, които много се нагряват от слънцето. Скоро летях над него и се мотах в подножието на планината – страшна суша е, да се чудиш как е имало ледник тук при постоянни температури от 37-8 градуса края на септември в подножието .И е обратно на нашите планини – над 2000 метра всичко и изсъхнало чак до сиво/ напролет и зимата е зелено и снежно, тогава и вали /, една чакълесто-каменна пустиня, надолу тук-там има редки гори / до 20%/ и между тях голо или изсъхнал храсталак. В долините, където са реките, е зелено постоянно благодарение на многото язовири. Планините на Андалусия са различни от всичко друго в Европа -много красиво е – като видиш Еl Chorro часовника спира, а такива места видах десетки .
Да се върнем на най-интересният циркус в мраморният Пирин – Бански суходол. При него един до друг са съществували три, всеки различен от тях като вид, ледника. Първо прилагам ориентировъчна снимка:
И под нея, въз основа на наблюдения и сравнение – белота и потъмняване на мрамора, растителност и остротата на моренни прагове , съм очертал какви са били ледниците тук преди 300 години:
-В черна рамка на отделният ледник, в зеленцвят е акумулираща фирнова зона и подкрепящи лавини, падащи директно върху ледника
- в червено-най-голям размер
- в синьо - оттегляне на второ ниво при започналото топене.
Твърдя че точността е до 25 метра, в планина не ползувам карта или модерни ГПС – средства /едно че не ги разбирам, струват сигурно и доста, а най-важното аз така разбирам истинското планинарство – ориентирам се само по памет/ ако не съм бил на дадено място, виждам снимки от него и толкова /, по предположение и по светлината .
Подкрепа на тези твърдения за скорошно съществуване на ледници на Пирин имам от разговори в австр. Алпи в сходен терен в Залцкамергут , със стари планинари. Те казват : те тука беше леднико на пра-прадедото/ там и ледниците са били частна земя / стопи се и останаха тия два-три кара/подкамемен фирн, както на Пирин/, вече нямаме ледник имаме скали и поляни за паша,те гледай тия белите пресни камане по морената, там стигаше леда.
Те това е било първото топене, там тоя праг второто, и така...... В предният си край и по страничните морени, нашите бивши ледници имат същите големи искрящо бели блокове, доскоро покрити от лед, същите подкаменни фивнови образувания,както и липса на растителност, както в Авст-баварската Мъртва планина.
Ледник № 1, най-импозантният, защото единствен от всички е имал огромен ледопад ,в жълтата зона:
Под който отново се е създавал. Най-големият и най-високо разположен, на платото под Кутелите, от гоето се е сривал в ледопад, и е продължавал до ок. 2100 м.н.в. – края на червената зона.След започналото стопяване на ледниковият език, се е оттеглил в синята зона, където също има прясна бяла морена и блокове:
Дължината му е била ок. 4 км, имал е голяма подкрепа и от лавините на Безименният връх.При големите снеговалежи тази година, почти се очерта долният му край:
Ледник № 2, е бил от акумулиращия вид ледници с елипсовидна форма, без изразен ледников език, поради по-малкият наклон на леда и малката площ на събираемост от лавини в долната му част. Но той е отстъпвал най-бавно, а остатък от него е сегашният ледник под Кутело 2902 м. По прясният бял каменен отвес над него, се вижда колко е бил дебел леда – още ок. 50 метра над днешният ледник:
Ледник № 3, от смесен тип. Големият наклон на леда в него и подкрепата на лавини от Котешки чал, също са формирали ледников език.
По двата прясни моренни прага, се вижда оттеглянето на ледниците в синята зона, което е започнало може би преди 300 години. След това, те постепенно за изчезнали – останали са само снежниците днес. Народът тогава, не му е било до това да отбележи тези промени – робство, робство.....
Ще продължа с качването на снимки по-късно, налага се да прекъсна и за да не се загуби направеното, извинете ме че го оставам недовършено....
[/img]
Последната промяна е направена от аngel на Вто Сеп 29, 2015 7:58 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Извинявам се не съм знаел за съществуването й, благодаря ще ми е интересно дасе запозная . Дали може да се премести , все пак малко нахално е от моя страна , когато е имало такава тема? Въпреки че правилното място е в раздела Пирин, постоянните снежници са само тук.
Аз нарочно те изчаках доста - да си развиеш темата
Продължавай - по-късно всички ще решим какво-що.
Имам още доста, ще продължа с още 2 групи долини по малко в следващите дни или седмици.Една снимка съм объркал като местоположение, но вече не може да се смени.
Отделно ще опиша точно и замърсяването, което е най-голямо под Кончето, изненадващо но № 1 в Бански суходол също има много ръждории/ тук е имало втори лифт освен този под Кончето/, в Баюви дупки под заслона е сметище от консерви направо / има и много източногермански от алуминий /, и по-малко замърсено , но също го има на снежника под Вихрен.
Другите места , чисто. Йок човек, йок проблем , нали аркадаш Коба така думаше....
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3, 4Следваща
Страница 1 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Правилно Бански суходол е един циркус, с много дълбоко прорязани три стари легла на ледници. Малко завалено бяха описани върховете особено Кутела, оправено е /котите са ми по спомен, ще прощавате ако съм в грешка/.
знаете / кафе-фрапе 
, и забогатял с цели литри вода / бутилките сняг вкарах в спалния чувал през нощта/, живота ми стана направо розов. Казах си – тръгва се рано, има време, ще се бие пак целия път оттук обратно до превала между вр.Безименен и вр.Кутело 2907м.н.в./ погледнах го сега колко е точно висок на карта /, оттам ще си сляза, минавал съм го. Така идеята на това ходене - да не се минава отгоре-отгоре по Кончето, което си е далече от снежника под него, се запази на 100 %, което е важно.
, без да знам че най-опасният капан скоро ще щракне.....
, визирайки местността с по-ниските върхове на Залцкамергут / идентична с тези места на Пирин /, упорито наричат това образувание „кар” /въпреки че буквално е грешно, но и върховете там са наречени на стари стопени ледници/ и уверено твърдят, че това е „място, където доскоро – 50-100-до 200 години, е имало съществуващ ледник”. По подобен начин ледника Корал Велета в Сиера Невада, Испания, стопил се в 1911 год, още се води съществуващ, благодарение на едно такова фирново подкаменно петно
.
в потвърждение на мисията ни за вечният вековен сняг, няма инфо ДА МУ СЕ Е НОСИЛА ВОДА,ЗНАЧИ Е РАЗЧИТАЛ НА СНЕГ. Няма как от 10 километра да се мъкнат стомни и ядене едновременно, освен ако сестричката е взела някоя дружка за помощ, така и Байко да й напие водата, дето се вика...
.Още едно стадо,заварих по здрач в лабиринта между Казаните. Мислех че са последните.....не, по тъмно на Вихренска вода, ме чакаше голям и красив самец, изгледа ме дълго....сякаш каза : мислете за нас, ако е останало нещо в главите ви.... Налях си от светената вода и това беше........ само три дни, а толкова богатство в тях ... един малък опит за летене.....и една голяма среща с Пирин
