Родопите ни подложиха на силово натоварване. Идеята уж беше за кротък уикенд, на палатки по възвишенията на някое родопско село, лек трекинг, як мохабетинг и малко автопоход. Случи ли се обаче да се организираме с Иван, е ясно едно. Наилоните трябва да са с приоритет в подготовката на багажа. Мъгла, дъжд, вятър, съставките на успешното ходене с него. Не помня да сме организирали нещо с него, в което да е нямало вода! Не това обаче е толкова важно сега. На всичко отгоре се заформяше и бедствен храносмилателен катарзис. Този туризъм е по-изморителен и от най-тежките зимни преходи, в които съм се забърквал. А щом и Катя е с нас, сигурно е едно. Ще има покривка, вилици, свещи, печени чушки, печен лук, клечки за зъби, че дори сапун, веро и олио, без значение къде точно отиваме, а скарата все плаче ли плаче, като камъните в жлъчките ни. Та, бързо спретнахме план за действие и къде ще се ходи. В западни Родопи тепърва прохождаме, въпреки че като си гледам хардовете, повечето ми снимки са от планината Родопи, че и издаден пътеводител с мои авторски фотографии... А щом Ванката каже лежерно това означава претрупана софра, с дъговидно извита маса под нея и махмурлук в следващия ден, както и дефокусирани кадри, все пак претекста на тези ходения са снимките.....
И тръгнахме! Още като го питах как е изпекъл принцесите си сутринта, а именно на изключена печка, разбрахме че ще ни вали, но не достатъчно за да е бедствено положението.
Нагърбихме тежкия Ситроен по живописните и изровени пътища в планината и право към първата цел за деня - летовище Бяла Черква с красивия манастир там - Белочерковски манастир св.Петър и Павел. По път започнахме да попадаме и на находките, които грижливо държах под око на гпс приемника и навигирах с посоки накъде да се завива...
Ветераните от едно време. Ако не се лъжа този мотоциклет е Балкан 250.
Бързо си дадохме газ към панорамните площадки над Бяла Черква, откъдето мъглата ни засмука и позяпахме доволно няколко ката от западните Родопи, от високо!
Скоро цялата тази красота ще прелее в искрящи цветови спектакли, които могат да докарат фотографското племе до инфаркт!
Право надолу, чакаше ни слизане с колата почти до Пловдив, обектите са в съседни дерета, разделени от респектиращи ридове вкопани дълбоко в планината. Преваляваше... Направихме един бърз магазин, да купим разни дреболии - бира, вино, спирт за горене - пироманщина в действие за стомаси и черен дроб!!! Като си пазаруваме от магазинчетата в китните родопски села е сигурно едно. Поредицата е еднаква всеки път, водя си записки и се оказа последователно във времето! Още в момента на излизане от магазина, дъждът спира. Отърваваме се за пореден път от капките и продължаваме в съседното дере на планината.
Завои, дупки, завои, дупки, дупки, дупки, завои, завои, дупки, дупки, дупки, липса на асфалт. Вдигнахме Ситроена максимално и поехме в планината към селата Лилково и Ситово. Пътно знаехме за каскадата на Лилковска река, която е особено фотогенична, макар и леко невзрачна за да бъде наречена водопад. Ето, убедете се сами! А есента тук ми се ще да изкарам поне един лек "фотографски инфаркт"!
Водопадът е на отбивката между село Лилково и село Ситово. Пътищата там се разделят. По десния се стига в село Лилково, по левия в село Ситово и до двете пътят е лош, изровен, неподдържан в годините и планината си го присвоява полека-лека. Двете села с прилежащите райони бяха в списъка, а за десерт и още нещо, за което ще стане дума по-късно. Определено тази откъснатост от цивилизацията и трудния достъп, ги прави по-слабо посещавани обекти и комерсът не ги е докоснал пагубно, изливащ се в модерни евро проекти, скъпи хотели и лъскави лимузини, за миризмата на кебапчета е излишно да се каже...
Село Лилково:
Всички по-отдалечени навътре в планината села се гордеят с изящни църкви в ретро стил, повечето само с лек козметичен ремонт и мъхове по тикли и камъни.
Разходихме се! Във всички села казвах на Иван - остави ме тук и слизах на табелата, на входа на селото! Слязохме по пътя до Лилковския водопад, за да поемем в съседното дере към село Ситово. С повече внимание се преминава и с ниски западни автомобили - проблемът е, че отсечките са много дълги, от там идва тежестта им. Ако в близките години не се направи нИщо, най-вероятно ще станат почти непроходими и само местните хора, с джипове, ще могат безпроблемно да стигат до къщите си там.
Село Ситово, посрещнаха ни с няколко чепки грозде и усмивки.
Над селото, както в повечето западно-родопски села е изграден параклис, обособено е място за мохабет, маси, пейки, огнище... Там пренесохме значително количество багаж за нощния бивак. Катя остана да запали огън, с Ванката разпънахме палатки и хамаци, след което с последен напън в оставащите малко светли минути тръгнахме в дън гори тилилейски, за да разгледаме секретното в миналото зенитно поделение 32820. А ето и приятната гледка от параклиса. Село Ситово остава в ниското под нас. Тревите нежно се люлееха от вятъра, чанове отекваха в ниското, кучешки лай потъваше меко с ехо в околните планински ридове.
Поделение 32820 - Бяла Черква. Сформирано през 1961г. и закрито през 1999г. Било е въоръжено със зенитно-ракетни установки СА-75 "Двина". Секретно в миналото и с ограничен достъп, а е вероятно случайно попаднали дървари да са били разстрелвани там, такива са били онези времена, в години след войни, Варшавски договори, Студената война... Параноята е била на челни позиции! В сегашно време, тъмни субекти са в приятен хабитат и живуркат, разграбвайки каквото е останало, а то почти нищо няма там. Само руини, мухъл, носеща се сред горите миризма на изгнили греди и машинно масло.
Резултатите от обученията на войниците.
Границите на НРБ са свещени и неприкосновени.
Знаехме, че мястото крие своите тайни и няма да открием секретните тунели, в които са се криели при учение или са складирали боеприпасите. Скоро ще се стъмни. Лаещите кучета на циганите наоколо можеха да докарат човек до лудост в тази обстановка наоколо. Заваля лек дъжд и на тръгване обратно, решили да минем напряко през горите, се озовахме тук. Тунел под земята, с грижливо засадени борове върху му. Идеалната маскировка.
Тук някъде ме сви стомаха, че се наложи да ползвам за онагледяване снимка от архива на Ванката!
След което знаейки, че почти сме прекрачили лимита на времето, почти по тъмно бяхме при параклиса. А там какво да видим. Плоча с въглени, чушки се препичат, лучецът сълзи, малелей...
И изригващите в синьо апокалиптични небеса. Намалих умишлено сатурацията на синия цвят!
Иван наля вино, което купихме от магазин Старата изба в село Първенец. Почти ми се закле, че по-хубаво вино не е намирал - опитах отпивайки от чашата, повярвах му. Три чаши беше помъкнала Катя, кутии с бисквити, а бяхме само за 2 дни, не ми се мисли колко ремаркета трябваше да изнесем дотук ако бяхме за примерно седмица! Нагласихме 12 шишчета с луканка, бекон, лук, кълцаница в естествено черво. Плочата над жаравата беше малка и редът чакаха много чинии в следващите часове! Прикапваше дъжд, но Иван каза, че ще пише на времето оценка 6- и след малко спря да вали. Небето се изчисти. В пълнолунието, зад облаците се опули месечината. Доста теории за луната, кацането на луната и т.н. ни се превъртяха из прегорелите мозъци. Усещахме се, че дебатът ескалира на моменти в ожесточени спорове и изпадахме в смях. Иван явно има химически грейки скрити под дрехите! Аз умирах от студ, целият се тресях, въпреки животворната и сгряваща течност, но легнахме късно и оползотворихме почти минутите до полунощ. След което влязохме по палатки-хамаци. Дъждът се изсипа с все сили, в далечината макар и приглушено падаха светкавици, колкото да си имаме едно на ум...
Сутрините са трудни, човек залита, фокусът на техниката... не му е лесно! Все пак със светосила, висока скорост и малко заклинания успях да хвана този ранобуден дъждовник до аязмото с 50-ата на 1.8!
Светлина и облаци породиха добра комбинация, въпреки късния пейзажен час. Село Ситово в ниското. Скоро всичко ще потъне в мъгла, по-късно и заваля, дотук с хубавото време!
В село Извор попътно щракнахме тихите улици. Събрахме си орехи, лешници и ябълки.
Килийното училище в село Храбрино, едно от първите килийни училища в България и тънещо в разруха.
Църквата в село Храбрино, жената там се оказа учтива, поснимахме на воля. Стенописите са от 19 век и са уникални!
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Хубави снимки!
Има ли чешма до параклиса над с. Ситово?
P.S. Мале-й-й, страшна работа с това секретно ракетно поделение... Сигурно маса невинни дървари са си отишли там. А, аз си мислех, че само граничарите са били банда кръвожадни зверове, дедероноубийци и козо*би. Така поне казват от Гугъла, от телевизора и от няколко филма... Тц, тц, страшна работа... Тези тук сигурно са отпускали по една "Двина" на дървар...
Хубави снимки!
Има ли чешма до параклиса над с. Ситово?
P.S. Мале-й-й, страшна работа с това секретно ракетно поделение... Сигурно маса невинни дървари са си отишли там. А, аз си мислех, че само граничарите са били банда кръвожадни зверове, дедероноубийци и козо*би. Така поне казват от Гугъла, от телевизора и от няколко филма... Тц, тц, страшна работа... Тези тук сигурно са отпускали по една "Двина" на дървар...
Малко под параклиса, вдясно от камионния път, ще видиш малко аязмо на поляна с тръстика! Вътре водата се излива с мощна струя, така че опция е да се нощува там! А до параклиса пък има маса, пейки, не е за разправяне направо!
Не, аязмото е по-нагоре - на 100 метра след параклиса. Тук го има: http://www.openstreetmap.org/#map=19/41.93117/24.62216
Долу не знам защо са дали чешма, май се пада в някакъв частен имот.
Много добра разходка се получи - поваля ни дъжд, навъртяхме малко километри, видяхме интересни местенца
Снимах аязмото, ще кача след малко снимка! Не е това, което си ми пуснал в линка, както каза Иван, малко по-надолу е, но няма никакъв начин да не се ориентираш! На самото аязмо не е много удачно да се бивакува, на параклиса - да! Скоро дръвчетата ще се оцветят, може да повторя там!
Иванатор, не бъди скромен, всички знаем, че хубаво снимаш... Покажи някое кулинарно кадро!
Кулинарните кадри се преживяват на вкус, не толкова на вид Да се карамелизира бекончето, да се разхруска луканката... Ама айде от мен да мине (не е за бременни!)
[/img]
Пон Сеп 28, 2015 8:47 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Видях го аязмото. Водата нормална ли е или минерална (има ли някаква миризма)?
Другата чешма е отбелязвана по карта 1:50000, а там грешката е 30-50 м.
За Аязмото в Ситово казват, че водата е „жива“ и се знае още от турско време.
На това място са идвали на паша конете на Ахмед ага Тъмрашлията. Негови болни коне са оздравели от тази вода и той наредил да се изгради чешмата.
Ванга също е знаела за Аязмото и е изпращала хора да се лекуват. Водата е прочута най-вече за лечение на кожни и очни болести.
Ситовци казват, че водата от Аязмото е изследвана на два пъти преди 1989 г. и е с повишена радиоактивност, което всъщност я правило лековита.
Беше замислен панорамен път между Бяла Черква и Ситово през Башмандра, но още не сме Швейцария!
Кога ще стане, като няма хубав път за хората от Ситово и Лилково, за туристите тръгнали към мистичните Щуда Града и Ситовския надпис?
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Не това обаче е толкова важно сега. На всичко отгоре се заформяше и бедствен храносмилателен катарзис. Този туризъм е по-изморителен и от най-тежките зимни преходи, в които съм се забърквал. А щом и Катя е с нас, сигурно е едно. Ще има покривка, вилици, свещи, печени чушки, печен лук, клечки за зъби, че дори сапун, веро и олио, без значение къде точно отиваме, а скарата все плаче ли плаче, като камъните в жлъчките ни. Та, бързо спретнахме план за действие и къде ще се ходи. В западни Родопи тепърва прохождаме, въпреки че като си гледам хардовете, повечето ми снимки са от планината Родопи, че и издаден пътеводител с мои авторски фотографии... 
Да се карамелизира бекончето, да се разхруска луканката... Ама айде от мен да мине (не е за бременни!) 
[/img]
