Това е нагледен пример за несистематична и нелишена от недостатъци работа и на специалистите географи и картографи -- името на реката е преведено само в долното ѝ течение, а в горната ѝ част е написано по подвеждащ начин, с който се рискува загуба на първоначалния му смисъл.
Често срещано явление, впрочем - неточен запис (или точен запис на вече позабравено/изкривено име) и понякога безвъзвратна загуба на значението на топонима.
Малко данни за нужни поправки в картата (имах работа из района и установих неточности в някои топо- и хидроними):
1. Реката, извираща в горния (западен) край на с. Пожарево, Софийско (в източното подножие на възвишението Добър мъж, N42 45.614 E23 06.309), е грешно предадена на съветските топографски карти като Гурмазовска река - име, което е влязло и в BGMountains. Ако в Пожарево някой разбере, че селската им река носи името на съседното село, ще има бунтове. Истинското й име - Пожаревска река - е вярно предадено в ЕТК 1:5000.
2. Безименната (в BGMountains) река, извираща в източното подножие на вр. Патерица (N42 44.434 E23 05.382) и преминаваща през село Гурмазово, носи името Унгол. Макар да звучи по толкиновски, "плагиатството" в случая е на Толкин, доколкото името е старинно. Името на реката е почти правилно предадено в ЕТК 1:5000 - Унго. Името Църна бара, дадено на реката в OFRM Geotrade, е погрешно, доколкото това име не се среща преди сливането й с Пожаревската и Пролешката река на 2 км СИ от центъра на Божурище. Едва оттук насетне трите обединили водите си рекички носят името Църна бара. Последното име, впрочем, изобщо липсва в BGMountains.
3. Споменатият връх Патерица (N42 44.434 E23 05.382) всъщност е Шилява Патерица. Макар да иска твърде много фантазия да се приеме, че върхът е заострен сам по себе си, от гледната точка на двете села югоизточно от него той наистина е най-личният в района и явно това е причина за специфичното пояснение "шилява".
Това е нагледен пример за несистематична и нелишена от недостатъци работа и на специалистите географи и картографи -- името на реката е преведено само в долното ѝ течение, а в горната ѝ част е написано по подвеждащ начин, с който се рискува загуба на първоначалния му смисъл.
Често срещано явление, впрочем - неточен запис (или точен запис на вече позабравено/изкривено име) и понякога безвъзвратна загуба на значението на топонима.
Малко данни за нужни поправки в картата (имах работа из района и установих неточности в някои топо- и хидроними):
1. Реката, извираща в горния (западен) край на с. Пожарево, Софийско (в източното подножие на възвишението Добър мъж, N42 45.614 E23 06.309), е грешно предадена на съветските топографски карти като Гурмазовска река - име, което е влязло и в BGMountains. Ако в Пожарево някой разбере, че селската им река носи името на съседното село, ще има бунтове. Истинското й име - Пожаревска река - е вярно предадено в ЕТК 1:5000.
2. Безименната (в BGMountains) река, извираща в източното подножие на вр. Патерица (N42 44.434 E23 05.382) и преминаваща през село Гурмазово, носи името Унгол. Макар да звучи по толкиновски, "плагиатството" в случая е на Толкин, доколкото името е старинно. Името на реката е почти правилно предадено в ЕТК 1:5000 - Унго. Името Църна бара, дадено на реката в OFRM Geotrade, е погрешно, доколкото това име не се среща преди сливането й с Пожаревската и Пролешката река на 2 км СИ от центъра на Божурище. Едва оттук насетне трите обединили водите си рекички носят името Църна бара. Последното име, впрочем, изобщо липсва в BGMountains.
3. Споменатият връх Патерица (N42 44.434 E23 05.382) всъщност е Шилява Патерица. Макар да иска твърде много фантазия да се приеме, че върхът е заострен сам по себе си, от гледната точка на двете села югоизточно от него той наистина е най-личният в района и явно това е причина за специфичното пояснение "шилява".
Благодаря, поправките и допълненията са нанесени в BGM, както и други подробности по речната мрежа в района.
Пон Сеп 07, 2015 10:49 pm
Vatman
Регистриран на: 22 Юни 2009 Мнения: 4 Местожителство: Doom Island
След Освобождението село Гюллелер възприема българското звучене Гюльовци т.е. село на хора, които се занимават с рози (гюл).
През годините името на селото е изписвано по най-различен начин. Така например проф. Константин Иречек в книгата си "Пътувания по България" от 1883 г. записва името Гюлевца, което може да е поради липсващата в българската азбука буква ё . До скоро официално беше Гильовци, в момента е Гюльовца - за съжаление названия лишени от смисъл. Правилното е Гюльовци. Така се е наричало през по-голямата част от съществуването си до 70-те години на XX в. (тоест, на български би звучало Розари)
След Освобождението село Гюллелер възприема българското звучене Гюльовци т.е. село на хора, които се занимават с рози (гюл).
През годините името на селото е изписвано по най-различен начин. Така например проф. Константин Иречек в книгата си "Пътувания по България" от 1883 г. записва името Гюлевца, което може да е поради липсващата в българската азбука буква ё . До скоро официално беше Гильовци, в момента е Гюльовца - за съжаление названия лишени от смисъл. Правилното е Гюльовци. Така се е наричало през по-голямата част от съществуването си до 70-те години на XX в. (тоест, на български би звучало Розари)
Ето малко поправки и пояснения за картата БГМ, където според мен не е правилно нанесено или наименованията не са баш така.
1. От Етрополе маркировката към хотел Еверест не е по пътя, а започва от автогарата, която се намира там където започва синята маркировка на картата. Хотелът пък е малко по на изток, там където е уширението. От автогарата се тръгва през парка и по стълби се излиза пред хотела. И синята и зелената маркировка започва от автогарата и през парка се качва по стълбите до хотела. Двойна е синьо и зелено. Пращам трак (билетче).
2. Над Етрополе на Уменска поляна (м.Умата) няма св. Атанас. Разкопките са горе западно от Черни връх, където свършва синята маркировка. На Уменска поляна има руини на кошара, покрай които минава маршрута.
3. От Ямна покрай Стара река до билото при седловина Гроба маршрута е маркиран със синьо. Жълтата маркировка слиза от м. Солището по Бабина река и излиза на пътя покрай Стара река на завоя преди ДГС Отоките. Синята шунтира завоя на пътя, а жълтата продължава по него и излиза до автобусната спирка в Ямна. Това е маркировката на четата на Бенковски. От спирката до завоя двете маркировки вървят заедно.
4. Десеткар не се намира на разклона за Дивчовото, а на разклона за Ямна, там където се влива Свинската река в Черни Вит. Синята маркировка започва от с. Дивчовото и завива на юг по пътя към Анчова бичкия. Жълтата маркировка (четата на Бенковски) слиза от запад на пътя Черни Вит-Дивчовото на около 100 м южно от ВЕЦ-а. От там по пътя минава през Дивчовото и малко преди х. Кордела продължава на изток към м. Костина. И след ловния заслон Осморката има жълта маркировка до разклона при р. Костина.
5. Зелената маркировка покрай р. Костина започва още от разклона долу при р. Бели Вит на главното шосе.
6. Маркировката по екопътека Царичина е лентова жълта и е много добра навсякъде. Местност Слончето е там където е дадена „вишка“, а където е извора под Голяма Шаля има чешма и пейки.
7. Като се тръгне по Стара Рибарица нагоре преди Зедски дол пътят пресича реката по мост. Преди моста е огромния хотел Евъргрийн. Нагоре след Кривия рът са постройките на водохващането (на картата белязани две шахти). Реката вливаща се там от юг се казва Болованджика. Малко преди това има даден знак на шахта на водохващането. Под нея на пътя има чешма Пешова мъка и няколко пейки.
8. По река Заводна след разклона на пътеката към х. Вежен (м. Данчова бичкия) по пътя има двойна маркировка – синьо и зелено. Синята е по пътя който отива към х. Вежен, а зелената към х. Бенковски. На разклонът при Суватски дол двете маркировки се разделят.
9. Над х. Вежен има тройна маркировка – синя, жълта и червена. Жълтата минава през м. Касаджика и излиза до чешмата при изворите на р. Заводна. Другите две са както е на картата. Но в началото вървят заедно.
10. На север от Рибарица има два рида, по които е прокарана екопътека. Единия се казва Черни рът (не Черния), а другия Габров рът (не Габровия). По Дебели дял има маркирана пътека към х. Васильов. Пращам трак (билетче). Стълбовата маркировка съм я нанесъл принципно. Не съм отмятал колците.
11. Маркировката по Ръждаво било и вр. Кукуй е синя. В началото се минава по десния по широк път.
12. На маршрутът през Остриките към х. Ехо при водослива на реките Черната и Драгоманов дол има рибарник и няколко постройки. След тях се пресича реката по мост. След Драгоманов дол от изток се влива Зеленишки дол, покрай който има път към билото на рида. Веднага след като се пресече реката има бариера, табели на парка и кът за отдих. В м. Остриките при водослива на двата потока има също кът за отдих и чешма – Кольовата чешма. Горе на билото при кота 1495 е Карчов преслап.
13. Маркировката от х. Васильов през проход Богое по билото на рида е синя+зелена. Разделя се след вр. Турлата и седловина Печковец (1200 м). Зелената слиза към с. Чифлик, синята продължава по билото към Ушите.
14. Жълтата маркировка от Чифлик към Ветровити преслап започва срещу хотел Дива и е прокарана по рида Тумин дял, а не Томни дял. Тумин дял се казва и върха (1182 м). Мисля че горе седловината се казва Ветровити преслап, а не Ветровития.
15. Зелената маркировка от КК Беклемето в най-горната си част не стига до паметника (Арката). Като излезе на билото не завива на запад. На там е екопътека Беклемето. А продължава направо и се влива в билната маркировка. Там където се събират двата пътя (пътеки) преди билната маркировка има бетонна постройка, в която някога е била муфата на кабела свързващ северна и южна България. Самата маркировка над ски пистата е дадена неточно. Пращам трак (билетче). Над пътя има и стълбова маркировка.
Утре ако има време още
Чет Сеп 24, 2015 5:26 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6518
Re: Малко поправки за картата и пояснения.
Dimo Kolev написа:
Ето малко поправки и пояснения за картата БГМ, където според мен не е правилно нанесено или наименованията не са баш така.
...
8. По река Заводна след разклона на пътеката към х. Вежен (м. Данчова бичкия) по пътя има двойна маркировка – синьо и зелено. Синята е по пътя който отива към х. Вежен, а зелената към х. Бенковски. На разклонът при Суватски дол двете маркировки се разделят.
10. На север от Рибарица има два рида, по които е прокарана екопътека. Единия се казва Черни рът (не Черния), а другия Габров рът (не Габровия). По Дебели дял има маркирана пътека към х. Васильов. Пращам трак (билетче). Стълбовата маркировка съм я нанесъл принципно. Не съм отмятал колците.
Черния рът и ГабровИ рът е според ЕТК 1:5000. Ти откъде си взел имената като Черни рът и Габров рът?
Dimo Kolev написа:
14. Жълтата маркировка от Чифлик към Ветровити преслап започва срещу хотел Дива и е прокарана по рида Тумин дял, а не Томни дял. Тумин дял се казва и върха (1182 м). Мисля че горе седловината се казва Ветровити преслап, а не Ветровития.
В ЕТК 1:5000 е даден Ветровития преслап; също там е Томин дял (нашето Томни може да де механична грешка). Източници за Тумни дял можеш ли да дадеш?
За първото имам в предвид че нагоре също има двойна маркировка. Зелената продължава към Бенковски по пътя синята по. Пътя към Вежен
За второто - има екопътека с няколко карти по маршрута. Там така е нанесено Черни и Габров рът. Местните в Рибарица също така казаха като пиъах за нея.
За третото в момента не мога реагирам че съм с телефона. Само по логика ще кажа че ако върха е така то и реда по него така се казва. Или е обратно. Утре ще видя дали го има и черно на бяло някъде.
А за Ветровити преслап - на запад от Юмрука е Горни Ветровити преслап. Този е долния
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети