По улеите на Каменица и Яловарника

Понеже много се писа по Темата (pelitco, danin94, lubitel, Ристо Туристо), а и есента е прекрасна – за всичко, разбира се, но най вече за стремленията и красотата на Пирин, преминах този емоционален маршрут, съсредоточено, опознавателно, с отворена душа, направих стотици снимки.Той е извън границите на резервати и забрани. Тръгнах на 14 септември от Тевно езеро рано, скрежът скърцаше под обувките, кристали лед още спяха в пепеляка на пътеките. Качих Малка Каменица, пътечката маркирана с пирамидки се е ясна – отляво, отдясно, после и камънак за загрявка ,сред боровинки и цветя стъпих на Голямата Каменица. Специално огледах подсичащата пътечка, но минах по ръба, за да проверя смутителния праг – 4 метра, на който сега отгоре, вляво има впечатлителна камара, която посочва лесното минаване . Пробвах го нагоре и надолу. Много е примерен.Въпреки, че хапвах-хапвах сладко боровинки, сред слънце, дъхаво пъстрило и освежаваща мъглица за час и половина бях горе.После бързо по тревни участъци слязох към премката на Безименния връх .Навред магични гледки,но Северния остър гребен на Яловарника, с високи озъбени зъбери и отвеси респектира.Подсичах високо и два пъти по затревени улеи (впрочем някакси небрежно означени с пирамидки) се качих върху му, поразтъпках се за адреналин между тия жандарми и страхотии и не се съгласих със семейство Гушени, че минаването е „в рамките на приетата повишена степен на трудност“. Мъчих се, мъчих се - да открия най лежерното минаване по хоризонтала към лесния улей за билото на Яловарника. Не то нацелих от раз – по едно лабаво ръбче стигнах до последния улей, с едва набола девствена тревица и шавливи камъни. Качих се лесно и слязох, после пак наново вече видял по-истинския. Те са къси, има сипеи, но и разцъфнали в мамещата есен цветове. Всичко е пастелно, мъглата за пикантерия. Не подминах, макар и бързешката котите на върха . Слязох - гладен за подвизи и боровинки. Обратно към безкрая – невзрачната от тук Каменица., после км Куклата.Внимателно преценявах всички процепи и страхотии надолу. Мернах едно-две камъчета и с благодарност към бай Желязко от Бургас, който миналата година в дъжд и мъгла ме отстраши за това гмурване. Нужно е Ориентиране, стабилност и по диагонала смело напред. Ту трошляк, ту грамади като за края на света, фирнован сняг, белота, но тук там и зелено, после в средата животворно поточе от вечната, сега понамаляла пряспа в пазвите на страховитата Каменица. После пирамидки, сякаш от друга цивилизация и към зеления рай на дивите кози. В 16 и нещо бях на заслона, Опитах от мезетата на Иван и Валя, замаян от безгрижните лудории на Божидарчо, от безкрайните боричкания на слънцето и мъглата или повечко от заслужената бира.

Тръгнах късно (към 16 ч.) от х. Вихрен и към Тевно езеро ми трябваше челник, но срещнах Lubitel, който вече се връщаше от скитане по горната земя; закъснели цветя; противоборството на слънце и мъгла; тайнствени силуети по Типиците; припадащия, изтощителен залез над Дженгала.

От тук щях да сляза следобед надолу близо до снега, после на изток.

Ръбът към Каменица.

Малка Каменица трудно се подминава.

Алпийски рози в рамка от сухи смрики.

Ясно маркирания праг от 4-5м.

Качва се ето от тук.

Яловарника улей до улей.

След час и тридесет на връх Каменица.

Ето я прословутата оранжева фланелка, изпотява се и съхне през 15 мин.

Ръбчето което пробвах, но за кратко.

Това какво е?

Подсича се хоризонтално по тревистия склон.

Долната пътечка, където ща не ща слязох.

Уж маркиран улей, нагоре по ръба на страха.

Това може да се премине?

Това е едната кота на Яловарника.

Другата.

Верният улей за слизане - предпоследен.

По верния улей, имаше и цветенца.

Улеят - красив и късичък.

По средата в ляво, тази маркировка те измъква на треволяка.

Отново зейналата пас на Каменица.

Единствената подсказка за път право на долу между Каменица и Куклата.

Сега къде всъщност е Каменица?

Знак на извънземни.

Това какво е?

Благословена вода от вечната пряспа под върха.

Мързеливата козичка.

Това е зеления рай.

https://lh6.google[img]usercontent.com/-bRsF-oZFEmI/VfrrorueZDI/AAAAAAAAAKQ/8KAw9Iyw6Jk/w1067-h800-no/IMG_3328.JPG[/img]

Вторник отново на път.

Минаването е по диагонала край малката пряспа в дясно.

Извинявам се за грозните правописни грешки. Извинявам се на Яловарника /"...и поне за миг върхът ме въздигне..." - автоцитат/.Извинявам се на Liubitel ,че съм го преиначил на Lubitel. Извинявам се също и на Lubitel. Извинявам се и за всички останали грешки. Но знаменосецът на четата го няма никакъв, писарят е неопитен, но вярвам пълният погром е далече, далече...