Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
Една Камила се е спотаила
зад Черната скала
и чака твоето вдъхновение-
да те дари с безвремие.
Зората още не се беше пукнала, когато аз възможно най-тихо се изнесох от х.Вихрен. Позволих си да карам една идея по-бързо, тъй като в този ранен час вероятността да има насрещно движение, бе малка. Имаше попътно обаче – две породисти кончета - малко и голямо, си тичкаха едно до друго по пътя – бегълци-сладури
Скоро не бях пътувала извънградско по тъмно – беше ми малко странно, а и не бях се разсънила съвсем. На бензиностанцията в Банско заредих с гориво, пих кафе и гледах към Пирин, който бавно изплуваше от тъмнината. Развиделяваше се...
Искаше ми се да имам още почивни дни, тъкмо се оправи времето, но уви – нямах. Време беше да посетя първата си любов – Рила, тази година я пренебрегнах, но се надявам есента да ѝ се реванширам. Исках да си направя малка разходка из нея, защото на следващия ден имах дълго дежурство.
Пътят от Дупница до ЦПШ Мальовица ми се видя безкраен. Още повече, че след Маджаре беше дупка до дупка и карах по полека. Паркирах на ЦПШ-то и тръгнах към х.Мальовица. Пред Чайната видях Руци и го попитах за Ричи – техния оранжево-бял котарак. С прискърбие научих, че е умрял – някой го натопил в нафта, 2 месеца се е борил да оживее, но не му стигнали животите. Това беше уникален котарак- турист – планинарстваше повече и от най-запалените планинари. Много ми стана мъчно за Ричи.
Продължих нататък с не много весели мисли за човешката природа...Малко преди хижата отбих във вляво, пресякох реката и по камънака хванах пътеката за Страшното езеро. Целта беше Камилата – все я отлагах, но днес ѝ дойде реда. Исках да мина и през премката между Ловница и Камилата – да видя как е на изкачване, че само съм слизала оттам.
Слънчо препичаше и започнах да спирам често-често.Маркировката беше подновена – голяма шарения, нова до старата;при полагането на старата е вложена повече мисъл обаче. Упражних малко ориентиране по азимут, макар че в клека по това време не се получава Като стигнах някъде срещу Ловница, изоставих пътеката и тръгнах напряко към премката. По едно време и пирамиди се появиха. Камъните бяха удобни за ходене и скоро стигнах оранжевата маркировка от миналогодишното състезание Мальовица скайрън. Не я следвах, че често беше на най-изровеното място.
Поглед назад
Приближавайки премката
вдясно имаше едни тревисти улеи(поне 2)
и се зачудих дали по тях не може да се изкачи Камилата. Само се чудех обаче, не бях в настроение за проучване. Такa че скоро бях на премката и завих надясно по една едва забелижима пътечка, която после стана по-видима. Прилича на тази към Орловец след кулоара. Стръмничко си е като гледаш надолу...
И ето ме на Камилата – обзорно, красиво, различно.
Щъках около главата и снимах, снимах и се кефех на макс. Видях пирамида в северна посока и отидох до нея – може би това е истинската кота.Имаше и кръгъл каменен заслон.А гледките – неописуемо. Много ми хареса мястото и си обещах по-често да идвам тук.
После тръгнах да слизам в източна посока. Поглед назад:
Стигнах до едно място, от което се виждаше тесен тревист участък в клека и според мен слизането по него до Маломальовишки езера си беше напълно възможно.
Само че на мен не ми се минава пак по същата пътека. Затова продължих напред - ще сляза към Първа терса, а друг път ще се кача откъм езерата. Показа се „опашката“ на Камилата. Не знаех на къде точно да слизам – по вляво или по във вдясно. Имаше и клек, а не се виждаше добре какво следва по надолу.
Реших, че ще хвана по надясно в камънака, тъй като прекосих един малък затревен участък, стръмен и много ми натовари колената. Забуксувах и затова си избрах камънака – ще е по-приятно сигурно...Да, ама не!Камъните бяха големи колкото дини и доста мърдаха, беше си опасно. Насочих се към по- едрите късове с идеята, че ще са по-стабилни. Стабилни – вятър! По едно време вече сърфирах с един огромен къс. Слава Богу, че като се изтърсих не си счупих нещо, но все пак си оставих кръвчицата на Камилата
Поглед назад:
Тук е бил моментът за кръгом и обратно примерно през БАК, но хич и не ми дойде на ума. После като бях по средата на разстоянието и търпението взе да ми изневерява, ми светна лампата, но късно е чадо...
Слизането ставаше бавно, защото вече не смеех да се изживявам като скакалец и си помагах с ръцете – всеки втори камък, буквално!, се движеше. Но какво да очакваш от опашка на Камила По едно време видях тревистата ивица, по която съм мислила преди време, да качвам Камилата. Не се прехвърлих на нея – нямаше да е по-лесно, нито по-безопасно.
Поглед назад:
Е, слязох най-после! Наистина ми дойде в повече това слизане, особено каквато съм фенка на слизането, но пък се каляват нервите и се обуздава нетърпението.
Следобедът беше един такъв мързелив, понапекъл се от слънцето, отпуснат, желиран, карамелизиран, размекнат като сирене у гювече и дори на Първа терса се усещаше безвремието.Получи се хубава разходка за има-няма 6 часа.
Преди две седмици направих и аз точно тази врътка , но наобратно и мога да споделя , че определено качването по участъка с камънака е по-удачният вариант от слизането . Иначе и аз го качих за първи път , след може би поне стотина минавания покрай него на път към някой от съседите му , все оставаше необяздена Камилата А то си заслужавало ... и със сигурност ще бъде уважен още пъти този хубав връх занапред .
Чет Сеп 17, 2015 11:26 am
Petya
Регистриран на: 19 Мар 2012 Мнения: 271 Местожителство: София
Re: Една Камила се е спотаила
Liubitel написа:
Стигнах до едно място, от което се виждаше тесен тревист участък в клека и според мен слизането по него до Маломальовишки езера си беше напълно възможно.
Възможно е по улейчето, да, даже е доста по-лесно и приятно от оня клатещ се сипей към първа тераса, а може би е и по-кратко, ако ще си слизаш към ЦПШ.
И не мен ми харесва много на Камилата, остава малко встрани и не ходят много хора там.
п.п. Поздравления за куража да ходиш сама из разни предизвикателни места (особено в Пирин).
Чет Сеп 17, 2015 2:51 pm
Liubitel
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
Dobrifin ти ме подсети за Камилата, че все я отлагам, преди време четох пътепис на Ристо Туристо тук и бях решила да я качвам, но скоро като видях в раздела "Къде се мотахте последно" твоя снимка на Камилата и викам тъй и тъй нямам много време за голямо ходене в последния ден на отпуската, я да взема да я видя тази камила едногърба ли е двугърба ли е?)))
ПС. Много е полезно колегите като не им се пишат пътеписи, поне да качват някоя снимка и две-три изречения в раздела "Къде са мотахте последно" - дават идеи, събуждат забравени желания, предизвикват, изкушават
Petya ще пробвам и от твоя път Тъкмо няма да се плаша от клека)) щом е само едно редче.Дните стават къси трябва да се мислят кратки, но благодатни дестинации без замръкване.
_________________ Всичко е възможно.
Чет Сеп 17, 2015 9:45 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Браво. Красиво изживяване преминато с хъс, описано с естествената емоция на стремлението
Браво!Имали сме почти единтични цели и маршрути-и ние разделихме "почивката" на Пирин+Рила, само че имахме повече време-да не препускаме през главапо 3 дена във всяка планина...
Пет Сеп 18, 2015 9:18 am
Liubitel
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
На мен не ми се получи обаче - времето миналата седмица беше лошо за планина. Успокоявам се, че Рила ми е по-близо и ще отскачам, когато почивам. Проблемът е по скоро, че денят намалява, а маршрутите които ме интересуват са дълги, а аз не замръквам.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Като стигнах някъде срещу Ловница, изоставих пътеката и тръгнах напряко към премката. По едно време и пирамиди се появиха. Камъните бяха удобни за ходене и скоро стигнах оранжевата маркировка от миналогодишното състезание Мальовица скайрън. Не я следвах, че често беше на най-изровеното място.
по 3 дена във всяка планина...
