Някои динамични разходки се случват спонтанно. С късно тръгване, безпорядък и суматоха при гласенето на багажа, много завои взети с пързаляне на гумите и стигане по тъмно през нощта, в търсене на място за палатката! Ама все си обещавам да не се подреждам така спомняйки си последния подобен уикенд... В последно време определено не съм от най-активно ходещите, по ред причини, но веднъж в месеца се случва. Дори ме хвана мускулна треска, но затова после. Първоначалния план, който скалъпихме за минути и справката по телефона от сайта на пещера Лепеница, ни увенча с надежда, че може да успеем да стигнем до 15:30ч. там ако се напънем, защото тогава влизат последните посетители. Карайки сурово, едва на ръба, стигнахме малко след 15ч. на два километра и нещо от пещерата. Пътят стана кошмарен и нямаше да успея с колата. Протичахме разстоянието, не бях във форма, краката ми се сдухаха още веднага и се задъхах до болка, все едно съм бягал цял ден с претъпканата раница, а бях с едва килограм на гърба. С Катя се разбрахме да я изчакам до пещерата и да уговоря водача, ако не е влязъл с последната група, да ни изчака. Късмет ли бе, не знам?! Стигайки до пещерата, група от хора тъкмо влизаха. Изчакаха ни и доволни, макар и силно изнервени от бягането влязохме вътре. Интересът ни към пещера Лепеница в западни Родопи се породи от това, че в близките 50-е години е била затворена за посетители поради срутване. Преди няколко години, отново отворена и проучена, на около километър навътре. Цените като за България са поносими, ако сте склонни да отделите 20лв. за вход на човек. Проникването в първите 200 метра е с цена 7лв., вторите 200 метра са 15лв., а до 600-е метра - 20лв. В сайта, за 2014-а година са упоменати други, по-ниски цени - 5, 10, 15лв., явно тази година имаше увеличение, но не това е важното, просто информативно за тези, които решат да я посетят. Правихме сметки на финикийските знаци и тъй като бяхме на ръба, се разделихме с всичките си пари, естествено не останаха за газ и се наложи да карам на бензин по завои и баири до село Равногор и обратно... В цената са включени спелео екипировка, водач и едно определено интересно преживяване. Въпреки техниката, с която снимах, липсата на каквото и да било естествено осветление и високото ИСО на фотоапарата, не родиха желаните за мен кадри. Иска статив и ниски скорости с измпровизирано осветяване! Разхладата в горещината и красивият пещерен коридор ни дариха с благодат. Имаше навеждане, застъргване с каски по ниските тавани и параноична суматоха в пазене на техниката от калта и течащите от тавана води.
Пещера Лепеница, прекарахме вътре малко под три часа.
Както споменах, кадрите ми бяха пробни, повечето не се получиха и далеч не показвам и 1/10 от красотите на тази пещера. Общо взето тези са без светкавица на високо ISO 3200-6400. Апаратът ми по чудо остана невредим! От на Катя течаха реки, кал, драма! Имаше скални коридори със сталактони, уникални галерии и тесняци, през които преминавахме полулегнали и където не снимах заради калта и водата. През пещера Лепеница преминава подземна река с ледени води, която захранва с питейна вода град Велинград.
Исках да пробвам малко звездни врътки над язовир Широка поляна или село Равногор от панорамните Бекови скали, но последното го разделихме на две части поради късното пристигане там. Въведох глухо село Равногор и се поведох по гпс-а. Той обаче реши да скъси пътя и да увеличи поне тройно времето и бъдещите проблеми, ако продължим да го следваме с ниския автомобил. Пътят за Нова махала и село Фотиново е с доста завои и поносим, минавали сме неведнъж, но пресечката отделяща се за село Равногор през планината се оказа черен път - камъни и дълбоки коловози. Ако бях погледнал и хартиената карта, нямаше да окъснеем така. И така, вече се беше стъмнило, обърнах към градовете Пещера и Брацигово, откъдето официално се стига без щети с ниски автомобили до село Равногор. Показанията на гпс-а ми подсказаха да не се пробвам за Бекови скали. Беше малко преди полунощ, а до панорамната площадка имаше четири километра пеша.
Разпънахме палатката, студът щипеше и се навлякохме с по няколко ката дрехи. В Родопите и летата са прохладни, а вече, в началото на септември си е ранна есен там. Не ми беше до снимки, но сърбежът да тествам широката стъклария дразнеше особено.
Смукнах малко ракия и установих техниката! Небето над село Равногор, млечния път и меките светлини от уличното осветление. Половин минута от звездното небе и синеещия млечен път на 11мм. изпържени на 4000 ISO с вграденото шумоподтискане. Получи се някакво замазване в небето, преминаваха бързи облаци, заформи се ветровита вечер!
След което направо заспахме. Една местна котка без малко да ни съсипе вечерята, ама навреме я хванахме в засада! Светещите очи от отразената светлина на челниците я засякоха при импровизираната ни на одеяло маса
Бекови скали. Духаше силен вятър цяла нощ. Палатката се тресеше, рейките пукаха, часовникът отброяваше минутите до 4:30 сутринта за да хванем изгрев от Бекови скали. Има много панорамни площадки в Родопите като Орлово гнездо над село Ягодина. На Бековите скали е една от тях. С чудна гледка към язовирите Кричим и Въча, и живописния път виещ край тях. Без градиенти филтри предположих, че резултатът няма да е от най-задоволяващите.
Катя никога няма тези проблеми и неволи, снима със сапунерката и се наслаждава на гледките... Кратка беше изгревната драма, а мъките със счупения статив дълги!
Междувременно, на връщане се беше генерирал интересен облак, който прецеждаше меките утринни лъчи.
Облаци нависнали над ябълковата градина в двора на параклис Свети Илия, село Равногор. Катя лежи на уханната поляна, събира кърлежи и снима есенни минзухари, които са безброй!
И с малко изкривяване на перспективата, породено от гледната точка през широкия поглед на Токината.
Толкова от Родопите, чакаме с наточени брадви есента и се надяваме цветовата феерия да се случи и този октомври. До скоро!
Завиждам за разходката и Токината .
Аз съм ограничен до 16мм (Nikkor 16-85 VR) и там има изкривяване ,но за мен лично е приятно за окото .
Иначе може и с Фотошоп да се коригира ако е RAW файл .
_________________ Избягвам употребата на БДО, ПКС, ИОМ, ИБПУ, ССОБ и телефонен способ ,но ми се налага !!!
Завиждам за разходката и Токината .
Аз съм ограничен до 16мм (Nikkor 16-85 VR) и там има изкривяване ,но за мен лично е приятно за окото .
Иначе може и с Фотошоп да се коригира ако е RAW файл .
16 е по-добре от китака ми на 18, абе иска си широчко пейзажа.
Първият ми по-сериозен обектив е това, отпушва сериозно възможностите на тялото, а и 2.8 си е 2.8! Поздрави!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Ама все си обещавам да не се подреждам така спомняйки си последния подобен уикенд... В последно време определено не съм от най-активно ходещите, по ред причини, но веднъж в месеца се случва. 
Поздрави!
