Регистриран на: 24 Мар 2013 Мнения: 303 Местожителство: София
Планини в Полша
Здравейте съфорумци,
Реших да драсна някой ред за първи път. Тъй като няма информация за планините в Полша, та си помислих, че мога да бъда полезен на някого с моето скромно скитане там.
Идеята ми за полските планини дойде отпреди две години, но все не се осъществяваше. С приятели сме планирали Татрите, които ще посетим за в бъдеще. Тази година реших обаче, че вече не бива да отлагам, а да се разходя, макар и в по-ниските, но също така много красиви Пиенини и Бескиди. Планът беше следния: активна почивка далеч от България, скиторене из тамошните планини, нови емоции и впечатления и не на последно място, да видя 88-годишната си баба, която не бях виждал от няколко години и, където щях да нощувам. Бил съм десетки пъти в Полша, живял съм там, но никога не съм ходил из планините. Речено , сторено. По принцип трябваше да пътувам с брат ми, с колата. Той почти всяка седмица пътува там по работа и това ме устройваше идеално. С наближаването на датата обаче бях изненадан неприятно. Той нямаше да пътува в уговорените дни и аз оставах без транспорт. След кратко стискане на зъби от моя страна, реших, че няма как да се откажа от плановете си и потърсих алтернативи. Със самолет е скъпо и не ме устройва кацането във Варшава. С влак, също е доста скъпо –около 250-300 лева в едната посока и се пътува над 27 часа. Мразя автобусите на дълги разстояния, но май това беше единственият вариант. И така на 18.08. бях на автогарата, чакайки автобуса на Еcolines. Пътуването премина сравнително приятно, макар и дълго и изморително. Да не ви разправям, че имаше хора от всички народности, от някакъв заблуден кореец с голям фотоапарат, през един сляп италианец, който през цялото време спеше и ......., през красиви латвийки и рускини, разбира се и доста деца, до дежурните цигани-гастарбайтери. А бе пълна програма. Автобусът беше ок, на всяка седалка си имаше монитор, от който си пускаш филми, музика или игри. Интернета не работеше. И така със слушане на Metallica, Sandra и Michael Jackson стигнах до Полша. Градът, в който живее баба ми и откъдето е 50% от моята кръв се нарича Шчавница. Около 8-хилядно, прекрасно, курортно градче, пълно със минерални извори, спа комплекси и санаториуми, закътано в полите на Пиенините и Бескидите. За да не бъда сам в преходите (не обичам да съм сам в планината), пуснах запитване в тамошните планинарски форуми за компания. Първо ми писа един поляк, който е колоездач, но понеже си счупил ръката и сега не може да кара, но може да ходи. Та той ми предложи да ходим уикенда в Татрите. Аз нещо не бях въодушевен от идеята да ходя с непознат човек, със счупена ръка и то в стръмните Татри, и то само за уикенда. След това ми писа Ания. Тя ще бъде в същият район, сама е , и също си търси компания. Това ме устройваше идеално. Разменихме си координатите. Тя щеше да ме чака на магистралата и да ме закара до Шчавница. И така, след близо 23- часово пътуване, аз бях на мястото. Изработихме план за следващите 4 дни. На нея толкова и беше останало от отпуската. И се отдадох в прегръдките на Морфей.
Ден 1. План: Шчавница- вр. Соколица (Sokolica)- вр. Тжи корони (Trzy Korony) - слизане в селцето Сромовце нижне (Sromowce Niżne)- прехвърляне от към Словакия, през Червони клаштор (Czerwony Klasztor) и през пжелом Дунайца (Przełom Dunajca) да се върнем в Шчавница( Szczawnica). Всичко това е в Пиенинският народен парк (Pieninsky park narodowy), в планината Пиенини.
Срещнахме се в 8 часа. Маршрутът ни започваше от реката Дунайец, която преминахме с помощта на лодка. ( 3 злоти- около 1.5 лв.) Започна кратко, но стръмно изкачване към връх Соколица ( Sokolica). Върховете не са високи, но са много обзорни и местността е изключително красива! Само някякви си 747 м.н.в., но гледката е един път.Вижда се долу реката, отвесът е поне 200 метра, виждат се и Татрите и съседните върхове. На този връх е може би най-фотогеничното дърво, което съм виждал, както ще се убедите на снимките по долу. След като поснимахме подобаващо, продължихме по една прекрасна пътека, виеща се досущ пропаста. И макар и в горски пояс на места се откриваха страхотни гледки. След изкачването на няколко връхчета и височинки достигнахме най-високият връх в Народния парк- Тжи Корони. И тук дойде разочарованието..... Тълпи от туристи. Този връх е може би вторият по посещаемост в Полша от масовият турист, след Гиевонт в Татрите. Аз знаех, че преди много години е изградена метална платформа, за да достигнеш самия връх, иначе е невъзможно без катерачешки пособия, но отпреди година, две са въвели и такса за изкачването- 5 злоти, която важи в периода от юни до края на октомври. Ядосах се, защото гледките наистина са прекрасни оттам, не ми пука за тези 2.50 лв, а за тълпата от туристи. Трябваше да чакаме поне 45 минути..... Теглих им една българска и продължихме нататък. Пътеката ни продължи през красиви и обзорни полянки до селото Сромовце нижне. Оттам по един пешеходен мост над реката преминахме на Словашка територия. Хапнахме стабилно и вкусно и се отправихме обратно към Шчавница по 12 километровото трасе, през „Пжелом Дунайца”- на български- ждрело, дефиле. Изключително красиво място! Малко след залез слънце си пиехме биричката в едно место кръчме в градчето.
https://plus.google.com/u/0/photos/111790299286667560279/albums/6192230151174258385/6192230153329670354?pid=6192230153329670354&oid=111790299286667560279
Ден 2. Планината Горце( Gorce), или „боровинковият рай” на Полша.
Тръгнахме към 8 часа с автобус до близкото селце Шчава. Оттам поехме по черна маркировка към билото, като целта ни беше връх Турбач (Turbacz) 1310 м.н.в., най-високият в планината. Времето за придвижване го даваха около 6 часа. Пътеката водеше приятно нагоре и неусетно достигнахме на височина над 1000 метра. Това, което ни предстоеше ще си го спомням доста време. Влезнахме в „боровинковият рай”! Буквално през следващите 4-5 часа около нас имаше само боровинки, ама толкова много, че човек започва да си избира от кои да яде и да проявява капризи, че видиш ли тези били много малки. В смърчовата гора подлесът беше боровинков, на полянките пак боровинки. Доста добре си похапнахме и така през върховете Горц Камиеницки (Gorc Kamienicki), Горц- 1228 м.н.в. и Явожина Камиеницка, достигнахме до хижа Турбач. Хубава, с прекрасни условия и гледки, но доста комерсиална и скъпичка. Хапнахме, пихме по биричка и след това изкачихме близкият връх Турбач. Предстоеше ни около 2.5-3 часа слизане до село Островско, пак по черна маркировка, откъдето щяхме да си хванем автобус към Шчавница. Късно вечер отново си пиехме биричката в едно местно кръчме.
https://plus.google.com/u/0/111790299286667560279/posts/UYRCz1S5K8Q?pid=6192232441980948786&oid=111790299286667560279
Ден 3. Планът беше да качим най-високият връх на Пиенините, Висока или Високие Скалки ( Wysokie skałki) 1050 м. и оттам да минем цялото било на този дял, който следва границата. Но за съжаление даваха да се разваля времето. Ние тръгнахме, като имахме едно наум за времето. Там бурите са доста силни. Изходният пункт се казва Яворки ( Jaworki), един квартал на градчето. Оттам през хубави скални образувания и прекрасни полянки изкачихме върха. Отново дежурната прекрасна гледка, но нещо почнаха да се събират неприятни облаци и то толкова бързо, че решихме да продължим без много сантименти. След около 30- на минути дочухме някъде откъм Словакия да гърми и това ни отказа да продължаваме нататък. Слезнахме към една хижа Дурбашка (Durbaszka) и там поспряхме за по един сандвич и чай и за евентуално подобрение. Но уви! Времето си остана непостоянно и решихме да се връщаме към града. Дъждът ни свари, вече като бяхме на сухо. Не можахме да осъществим плана, но пък беше събота вечер. Парти тайм! https://plus.google.com/u/0/photos/111790299286667560279/albums/6192233837666422337/6192233840527573730?pid=6192233840527573730&oid=111790299286667560279
Ден 4. Ания трябваше да си пътува и затова се бяхме разбрали за нещо по-скромно до към 14 часа. Избрахме си връх Пжехиба (Przehyba) 1175, в планината Бескид Сондецки (Beskid Sądecki) Отново хубав преход с чудна гора и гледки от полянките. Кръгов маршрут с дежурните боровинки и къпини. В близост до върха е едноименната хижа с много вкусна храна и симпатична тераска. Самият Йоан Павел я е посещавал много често. И така, изпратих Ания и реших неделната вечер да се отдам на релакс.
https://plus.google.com/u/0/photos/111790299286667560279/albums/6192235084488657473/6192235084425299506?pid=6192235084425299506&oid=111790299286667560279
Ден 5. Реших да си взема колело под наем и да повъртя малко. За цял ден струва 20 злоти- 10 лв. Навъртях набързо 40 км, но колената ми се разбиха. До към 13.30 геройски се справях, след това вече нямах сили. Нямам голям опит в колоезденето. Оставаше половин ден. Рекох си, че няма как да си губя времето с почивки в това прекрасно време. И така, както си бях с гуменките хванах стръмното баирче към едни близки връхчета и хижа. – ( Bryjarka, Beresnik ) Следващото вече го знаете, хубави гледки, хижичка, хапване, биричка....
https://plus.google.com/u/0/photos/111790299286667560279/albums/6192235708887922193/6192235693553657170?pid=6192235693553657170&oid=111790299286667560279
Ден 6. Лошо време от сутринта, не става за планина. Отдадох се на културен туризъм и пропътувах 120-те километра до Кракув. Един от любимите ми градове, редом с Прага и София. И там беше лошо времето, понамокрих се, но посетих район, в който не бях ходил. Така нареченото „еврейско гето” Кажимиеж.( Kazimierz) Сега изглежда доста туристически, но там се е разразявала една доста черна страница от Европейската история. Предполагам сте гледали Списъкът на Шиндлер. Човек трябва да го види!
https://plus.google.com/u/0/photos/111790299286667560279/albums/6192237069374177089/6192237071326839362?pid=6192237071326839362&oid=111790299286667560279
Следващите 2 дни от моя престой няма какво толкова да разкажа.
На прибиране към България пътувах с кола. Няма да забравя какво се случваше на сърбо-унгарската граница! Стотици бежанци по пътя, изкачаха от непрестанните царевични поля, молеха се на тираджиите и размахваха банкноти, за да ги вкарат в Унгария, хиляди гастарбайтери от Турция се прибираха към домовете си в Германия, огромни задръствания, катастрофи. Съчуствах на хората, стана ми тъжно.
Изморен от 16-часовия път си бях в къщи. Мислех си за две неща. Колко е красива Полша, как трябва да обиколя всички планини там, как трябва да заведа моите приятели и кога ще мога отново да отида. Другото нещо? В неделя- 30.08. исках да отида до Рила, моята любима Рила. Вече ми се въртеше един преход до рилският Черни връх....
Последната промяна е направена от Алекс.Йо на Сря Сеп 09, 2015 11:47 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Здравей!
Наистина планините в Полша не са толкова известни. А и като гледаме физическата карта на Полша, изглежда около 90% от страната си е само равнина. Само най-южните части са планински- част от Татрите.
Как изглеждат тези планини, като ги сравняваш с нашите Рила, Пирин, Стара планина и Родопи? При нас иглолистните гори на повечето места започват на около 1000-1200 м, и на около 1900 м и нагоре постепенно оредяват, стават ниски или в Рила и Пирин се смесват с клек, който пък стига до около 2500-2600 м.
А как е там в тези полски планини? Понеже Полша е по-на север, предполагам тези граници са на доста по-ниско?
Поздрави!
Сря Сеп 09, 2015 9:46 am
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Интересно!
Сря Сеп 09, 2015 10:43 am
Алекс.Йо
Регистриран на: 24 Мар 2013 Мнения: 303 Местожителство: София
Krasen написа:
Здравей!
Наистина планините в Полша не са толкова известни. А и като гледаме физическата карта на Полша, изглежда около 90% от страната си е само равнина. Само най-южните части са планински- част от Татрите.
Как изглеждат тези планини, като ги сравняваш с нашите Рила, Пирин, Стара планина и Родопи? При нас иглолистните гори на повечето места започват на около 1000-1200 м, и на около 1900 м и нагоре постепенно оредяват, стават ниски или в Рила и Пирин се смесват с клек, който пък стига до около 2500-2600 м.
А как е там в тези полски планини? Понеже Полша е по-на север, предполагам тези граници са на доста по-ниско?
Поздрави!
Здравей, в Полша единствената висока планина са Татрите. Иначе разделението е такова: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_mountains_in_Poland.
Планините, в които бях приличат на нашите Родопи, но са по-ниски. Не ги сравнявам с Рила и Пирин. Татрите могат са се сравнят с нашите. Делят се основно на две части. Западните Татри приличат на нашите рилски "чалове", източните са по-стръмни от Мальовишкото било и Пирин. Повече от половината върхове са забранени за изкачване от обикновени туристи. В Словакия изкачването е още по-ограничено.
Да, на север нещата са малко по-различни. Горският пояс е докъм 1500 метра, след това малко клек и камъняк. Боровинки растат и на 400-700 метра, ски писти се правят и на височина от 700 метра, стига да има подходящ наклон.
Здравей, в Полша единствената висока планина са Татрите. Иначе разделението е такова: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_mountains_in_Poland.
Планините, в които бях приличат на нашите Родопи, но са по-ниски. Не ги сравнявам с Рила и Пирин. Татрите могат са се сравнят с нашите. Делят се основно на две части. Западните Татри приличат на нашите рилски "чалове", източните са по-стръмни от Мальовишкото било и Пирин. Повече от половината върхове са забранени за изкачване от обикновени туристи. В Словакия изкачването е още по-ограничено.
Да, на север нещата са малко по-различни. Горският пояс е докъм 1500 метра, след това малко клек и камъняк. Боровинки растат и на 400-700 метра, ски писти се правят и на височина от 700 метра, стига да има подходящ наклон.
Поздрави!
Да, наистина и аз като гледам снимките, много напомнят на нашите Западни Родопи, красиви са.
А защо забраняват достъпа до върховете? Ето и в България си имаме всякакви върхове, но не съм чул някой от тях да е забранен за изкачване от обикновени туристи.
Тук в Китай където съм, също има или забранени върхове (обикновено по религиозни причини- в Тибет примерно защото местните ги смятат за "свещени", и властите, за да не се дразнят местните, ги забраняват; или пък друга причина е, че властите са решили че даден връх е прекалено опасен за изкачване, и т.н.), или пък върхове в район с входна такса. Но по-екстремните и приключенски настроени туристи знаят как да минат "отзад", по тайни пътечки, или направо без пътека, и си влизат.
А в Полша и Словакия пък за какво са ги забранили?
Поздрави!
Чет Сеп 10, 2015 3:31 am
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Красиво, красиво, красиво!
Жив и здрав да си, че ни разказа и показа.
Разгледах подробно местата на картата. Названията - близки-близки, много приятни.
Благодарности!
Чет Сеп 10, 2015 9:23 am
Алекс.Йо
Регистриран на: 24 Мар 2013 Мнения: 303 Местожителство: София
Krasen написа:
Алексйо написа:
Здравей, в Полша единствената висока планина са Татрите. Иначе разделението е такова: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_mountains_in_Poland.
Планините, в които бях приличат на нашите Родопи, но са по-ниски. Не ги сравнявам с Рила и Пирин. Татрите могат са се сравнят с нашите. Делят се основно на две части. Западните Татри приличат на нашите рилски "чалове", източните са по-стръмни от Мальовишкото било и Пирин. Повече от половината върхове са забранени за изкачване от обикновени туристи. В Словакия изкачването е още по-ограничено.
Да, на север нещата са малко по-различни. Горският пояс е докъм 1500 метра, след това малко клек и камъняк. Боровинки растат и на 400-700 метра, ски писти се правят и на височина от 700 метра, стига да има подходящ наклон.
Поздрави!
Да, наистина и аз като гледам снимките, много напомнят на нашите Западни Родопи, красиви са.
А защо забраняват достъпа до върховете? Ето и в България си имаме всякакви върхове, но не съм чул някой от тях да е забранен за изкачване от обикновени туристи.
Тук в Китай където съм, също има или забранени върхове (обикновено по религиозни причини- в Тибет примерно защото местните ги смятат за "свещени", и властите, за да не се дразнят местните, ги забраняват; или пък друга причина е, че властите са решили че даден връх е прекалено опасен за изкачване, и т.н.), или пък върхове в район с входна такса. Но по-екстремните и приключенски настроени туристи знаят как да минат "отзад", по тайни пътечки, или направо без пътека, и си влизат.
А в Полша и Словакия пък за какво са ги забранили?
Поздрави!
Забраняват ги защото са опасни и хората се пречукват. Давам ти примери: Има една пътека много популярна, казва се Орла перч. Та на нея са загинали около 130 човека откакто е направена. Преди години са забранили един участък от тази пътека и сега е с дължина от около 6 км., но и това не помага за съжаление. Има обезопасителни вериги, стълби, но планината си е планина.
В Словакия пък най-високият връх Гиерлах, той е и най-високия в целите Карпати, също е забранен. Можеш да се качиш само с разрешение и водач. Още по-странното е, че Словашките Татри са изцяло забранени за туристи от октомври до май, ако не се лъжа в сроковете. Забраната не важи за ски центровете.
Чет Сеп 10, 2015 8:57 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Krasen написа:
Тук в Китай където съм,
Ама ти пък в Китай ли си! Ми прати нещо, де. Напиши и малко текст. Беше ли
тук? Как се произнася името на тая планина? Зашеметяващо дори само на картинка!
Забраняват ги защото са опасни и хората се пречукват. Давам ти примери: Има една пътека много популярна, казва се Орла перч. Та на нея са загинали около 130 човека откакто е направена. Преди години са забранили един участък от тази пътека и сега е с дължина от около 6 км., но и това не помага за съжаление. Има обезопасителни вериги, стълби, но планината си е планина.
В Словакия пък най-високият връх Гиерлах, той е и най-високия в целите Карпати, също е забранен. Можеш да се качиш само с разрешение и водач. Още по-странното е, че Словашките Татри са изцяло забранени за туристи от октомври до май, ако не се лъжа в сроковете. Забраната не важи за ски центровете.
Да, мога да си представя опасностите, наистина има места където човек може лесно да падне в някоя пропаст или нещо друго подобно. То не че не може да се случи и навсякъде другаде в не-забранени места де, примерно ако човек се отклони от някоя пътека и реши да изкатери някой склон "напряко", без пътека и т.н.
Не знам, за мен лично този въпрос за забраните е спорен. От една страна опира до грижата на властите за живота и здравето на хората, но от друга страна това създава ограничения спрямо по-опитните и обучените в приключения и оцеляване туристи- в крайна сметка къде точно е границата между личната отговорност на хората, всеки сам за себе си да преценява кое е опасно и кое не, или пък друг (в случая властите) да преценяват това вместо теб (то доколкото знам, това е явление, плъзнало навсякъде в по-развитите държави на Запад- да превърнат ако може планината в обезопасен парк, да ти сложат един куп ограничения и т.н., при което човек да загуби всякакво чувство за приключение, или че изобщо се намира сред дивата природа). Да, опазването на човешки живот е най-важно от всичко, но пък по тази логика те би трябвало да забранят не само определени върхове и райони, а и всяко отклонение от обезопасени, направени като в парк пътеки, и т.н.- опасността може да възникне навсякъде. Аз лично, бидейки малко екстремно приключенски настроен, съм против всякакви подобни ограничения, против всякакви граници, КПП-та, забранени райони и т.н. Вместо това бих предложил като алтернатива да се провежда по-сериозна просвета и обучение за тези, които тръгват на планина- как да оцелеят в екстремни условия, как да преминават през различни трудни и опасни участъци, как да бъдат екипирани и т.н., но да оставят планината на мира, да си я оставят дива, девствена, непокътната и свободна, а хората- свободни (както за щастие е все още в България)...
Ружа 62г. написа:
Krasen написа:
Тук в Китай където съм,
Ама ти пък в Китай ли си! Ми прати нещо, де. Напиши и малко текст. Беше ли
тук? Как се произнася името на тая планина? Зашеметяващо дори само на картинка!
Да, знам я тази планина, нарича се Джанг Дзя Джие. Още не съм ходил там, тя е в съседната на нас провинция Хунан. На картинка наистина изглежда зашеметяващо, и съм сигурен, че и на живо е така.
Но както и на много други подобни места в Китай, и тя е оградена с ограда, с вход и такса предполагам около 200 юана (около 50 лв), вътре не е останало и едно диво и девствено място, всичко е превърнато в парк, и през почивните дни е пълно с народ, все едно човек е в Борисовата градина в София. На входа- сергии с китайски "кебапчета", дрънкулки, и всякаква суетня. За съжаление всичко това определено разваля тръпката от посещението на подобни планини. Няма приключение, няма предизвикателства. Всичко е ограничено, организирано, "под строй".
Иначе тук където живея (в провинция Гуандонг, близо до Хонгконг), също имаме планини, но са ниски- около 500-700 м високи. Обрасли са с тропическа растителност. По-атрактивните са превърнати в паркове с входна такса, другите са диви. Все пак са красиви и екзотични.
Ето тук съм писал за някои по-интересни планини:
http://www.planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=6546
и
http://www.planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=9114
Най-долу съм сложил и линкове към снимки.
Поздрави!
Пет Сеп 11, 2015 3:32 am
Алекс.Йо
Регистриран на: 24 Мар 2013 Мнения: 303 Местожителство: София
Здравейте,
През изминалите дни бях в Полша по лични причини и ми се отвори полудневен прозорец свободно време. Реших да отскоча до Татрите, пък макар и само за няколко часа. С два автобуса достигнах до гр. Закопане- вратата на полските Татри. Оттам се придвижих до изходния ми пункт Кужнице- Kużnice, откъдето хванах синя маркировка в посока хижа Мурованиец- Murowaniec и долината на Гъсеничните езера- Dolina Gąsienicowa. След около час и 15 минути (неприлично бързо ходене) се излиза на местността Крулове Ровиенки- Królowe Rowienki. Гледките са чудесни, макар че, беше облачно.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
