Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Първа пролет в Рила
Здравейте.
Почивните дни се разходихме до х.Чакър войвода, където се проведе традиционното вече строене на иглута. Прогнозите за времето бяха ужасни, а то си беше прекрасно зимно . В началото го раздавах фоторепортер, но в последствие се включих към строежа на едно от иглутата. Изкарах си страхотно. Благодарности на Ачо, Стоян и Альошата... :
Последната промяна е направена от dobrudjan4e на Сря Мар 25, 2009 1:57 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Нед Мар 22, 2009 10:03 pm
Sinanitsa
Регистриран на: 11 Юли 2008 Мнения: 47 Местожителство: София
Готини снимки си направил!
Ето и едно страхотно стихотворение за Рила
Иван Вазов
В лоното на Рила - При Рилския манастир
Сега съм у дома. Наокол планини
и върхове стърчат; гори високи, диви
шумят; потоците, кристални и пенливи,
бучат - живот кипи на всичките страни.
Природата отвред, кат майка нежна съща,
напява ми песн?, любовно ме пригръща.
Сега съм у дома. Над мен Еленин връх
боде лазурний свод и мен при себе кани;
отсреща Бричебор ми праща здравий дъх
на своите ели и бори великани;
а Царев връх от юг издига се огромен
с плешивия си лоб и царския си спомен.
Сега съм у дома, сега съм в моя мир -
мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази,
по-светло чувствувам; свещен, отраден мир
изпълня ми духът, от нов живот талази
нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья,
от прясна сила, мощ и тайни песнопенья...
Сега съм у дома, сега съм пак поет -
във лоното на таз пустиня горска, свята;
разбирам на леса любовний тих привет,
на струите шума, на бездната мълвата.
Разменям тайна реч с земя и синий свод
и сливам се честит във техния живот.
Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.
Световните злини, тревоги са далеч -
за тях е тя стена до небеса турила -
усещам се добър, почти невинен веч.
Духът ми се цери след жизнената битва,
вкушавам сладък мир във песни и молитва.
Сега съм у дома. По часове, благат,
край бистрата река, при звучната? песен,
мечтая ил чета... Ил кат орел надвесен
над бездните стоя, и моят ум фъркат
блуждае в хаоса, до господа отива,
на мирозданьето във тайните се впива.
Сега съм у дома - не съм тук странен гост.
Природата всегда, но буйната природа,
що пълни я живот, шум, песен и свобода,
бе моят идеал величествен и прост
Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!
Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!
Сега съм у дома - участник в рилский хор.
Аз тук не се родих - тук бих желал да тлея -
под горский вечен шум - дълбока епопея -
и на Еленин връх под вечно будний взор;
да имам гроб, подир живот-синджир теглила,
в величествените обятия на Рила.
1891
Надявам се че ви харесва толкова много колкото и на мен.
_________________ Sinanitsa
Нед Мар 22, 2009 10:23 pm
windrider
Регистриран на: 24 Яну 2008 Мнения: 41 Местожителство: София, Кюстендил
Хехе, Цецко отчел.
Благодаря Цецко за снимките и добрите думи.
Нека гледат хората, що се уплашиха от "ужасните" зимни условия.
Купона беше на 6. Ако времето беше като миналогодишното, представям си
как щеше да ни побере хижата горе. Но живот и здраве догодина.
Скоро ще пусна снимков отчет, гарниран с няколко благи приказки.
Ива, стихотворението не си спомням да съм го чел някога, но е прекрасно.
Абе Иван Вазов си е Иван Вазов. А този куплет си го сложих на скайпа:
Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.
Световните злини, тревоги са далеч -
за тях е тя стена до небеса турила -
усещам се добър, почти невинен веч.
Духът ми се цери след жизнената битва,
вкушавам сладък мир във песни и молитва.
Поздрави на всички (от Кюстендил) и до нови срещи съвсем скоро:
_________________ Животът е такъв, какъвто си го направиш!!!
Ама верно си беше зимна приказка...
... и тест за мерака за планина.
У Самоков сабале в съботата как дуаше....пато се не видеше каде Боровец.
Към хижата си беше рахат - лек ветрец и приказен снеговалеж. Как па не спре да вали 2 дена
Евала на ентусиастите организатори и строители на иглутата!
Да му бехте видели в неделя сутринта очите на Дженгала - светеха от кеф - спал в построеното от неговата група иглу.
albena написа:
от Ситняково до Боровец се пързаляха с шейната
Добре, че беше Никола на качване, та да вкарам дозата
аз си взех дозата с Никола на връщане
теглих го почти по целия път от Чакър войвода до Ситняково
Пон Мар 23, 2009 1:13 pm
windrider
Регистриран на: 24 Яну 2008 Мнения: 41 Местожителство: София, Кюстендил
Албена, линка на снимката не се отваря.
А дочух, че си снимала и рисунката на Лорета, ще може ли да я шернеш и нея, че не знам дали някой се сети да я снима. Мойта фотка беше замъглена и... след това не се и сетих да я снимам
_________________ Животът е такъв, какъвто си го направиш!!!
Албена, линка на снимката не се отваря.
А дочух, че си снимала и рисунката на Лорета, ще може ли да я шернеш и нея, че не знам дали някой се сети да я снима. Мойта фотка беше замъглена и... след това не се и сетих да я снимам
Цъкни с десен бутон в/у изображението, което не ти се зарежда и виж там опция да копираш АДРЕСА на изображението. Пействаш копирания адрес в нов таб на браузъра ти и си ти.
Албена, линка на снимката не се отваря.
А дочух, че си снимала и рисунката на Лорета, ще може ли да я шернеш и нея, че не знам дали някой се сети да я снима. Мойта фотка беше замъглена и... след това не се и сетих да я снимам
_________________ Животът е такъв, какъвто си го направиш!!!
Пон Мар 23, 2009 5:01 pm
anadel
Регистриран на: 03 Дек 2008 Мнения: 78
Дайте класацията де
Никой не казва колко иглута, какъв е диаметърът на победителя...
То някои сме на стари лаври, не успях да направя отбор "мама, татко, и деца с гаджета" (аз съм мамата)
Като гледам колко много сняг е имало, явно проблемът е бил с изнасянето, а не с донасянето на сняг до строителната площадка. А и площадки не се виждат, по-скоро снежни дупки и траншеи между тях.
Браво, браво на всички! Особено на децата - как са се добрали до горе, че и на работа сте ги хванали
То снимки всеки може да щрака, но това с рисунката
Хубава традиция стана това с иглутата, браво и на организаторите!
Пон Мар 23, 2009 5:17 pm
dobrudjan4e
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
От осем отбора четири финишираха, като на два пъти организаторите удължаваха времето с по един час... Снегът беше доста кофти, много пресен отгоре, а този отдолу лесно се чупеше. Отборът на "Лентяите" за втора поредна година грабна трофея - купа тип шампанско и подаръци от магазин "Sportax". Иглуто им бе с диаметър 3 метра... и май единствено те финишираха в рамките на 2 часа, не съм сигурен... по това време яко копах ... Повече подробности от Ачо или Стоян .
_________________ Който пие бира не умира!
Пон Мар 23, 2009 5:36 pm
windrider
Регистриран на: 24 Яну 2008 Мнения: 41 Местожителство: София, Кюстендил
Цецко е прав, само пределното време го увеличихме само веднъж - с един час отгоре (вместо два пъти).
Наистина снегът беше ужасен, но поне условията бяха още по-близки до реалните. Състезанието и купона и тази година бяха на ниво, въпреки обичайния ми скептицизъм. За догодина да си знаете - времето да не ви плаши, а да се качвате нагоре.
Ще има и още подробности за купона горе, както и снимки. В момента работим със Стоянчика по въпроса.
Поздрави:
_________________ Животът е такъв, какъвто си го направиш!!!
Пон Мар 23, 2009 6:16 pm
Дженгала
Регистриран на: 21 Юли 2008 Мнения: 174
Един поглед за състезанието от участник на отбора "Оптимисти"
Най-накрая и аз успях да отида на състезанието по иглустроене на х.Чакър Войвода, че на предните години датата на мероприятието все съвпадаше с традиционната ми почивка с колегите от университета на Семково. Така че чаках с нетърпение да дойде този ден – 21 март. Дори успях да събера отбор, но в последния момент всичките се отказаха по най-различни причини да дойдат на мероприятието и останах сам. Няма страшно виках си аз – ще си намеря отбор на място, към когото да се включа. Едва точно в 14ч пристигнах на хижата, но състезанието още не беше започнато, понеже има още немалко хора, които още не са пристигнали на хижата. Марго предложи да се включа в отбора на сестра й – „Оптимисти” и аз радушно го приех. Запознах се набързо със членовете му. После се проведе бърз инструктаж и старта бе даден в 14.45ч. Още в самото начало на състезанието, след като порових за хубав сняг за рязане на тухли, дори ми мина през ума да се откажа изобщо от състезанието...даже изпитах момент на отчаяние като разбрах на каква дълбочина е подходящия пласт сняг за тухлите...но някак си се преборих сам с това лошо чувство и се надъхах позитивно докрай - повярвах, че ще се справим с предизвикателството въпреки лошите условия за строене на иглу. Работих неспирно, занимавах се основно с рязане на тухли. Едва малко след 18.30ч успяхме да завършим иглуто и бяхме много щастливи! Пределното време бе удължено от комисията с 1 час заради лошия снежен строеж на снега в дълбочина и така нашия отбор успя да се вмести във времето. С диаметър на пода на иглуто 2,20м. Завършихме на IV място от 9 отбора. Обаче 5 отбора не успяха да завършат иглутата си до края на състезанието. Причината, както казах по-горе, беше лошия сняг.
Вечерта прекарах в хижата. Купонът мина на прилично ниво – пяха се песни, запознах се с нови хора... Честно да кажа, не си спомням, откакто ходя по планините, да съм бил в хижарска столова с толкова много хора в нея.
После се пренесох в бар-хотел иглу, атмосферата там бе страхотна – с маса от сняг в средата на иглуто и греяно вино върху нея. Не се задържах дълго на снежния купон , че бях уморен от неспирната физическа работа от рязането на тухли и най-вече от ровенето в снега и отидох да легна да спя в нашето завършено иглу. По-точно да пробвам да спя, че не знаех дали ще ми стане студено...
За щастие моят зимен чувал / до минус 5 градуса комф.темп./ свърши чудесна работа. Никак не ми беше студено – бях облечен с поло и полар. А за долнище – един обикновен анцуг. Много добре спах. Но най-страхотното чувство, което изпитах, беше на сутринта – като отворих очи виждам пред мен таван от снежни блокове и фуги между тях. Те като ли че ме излъчваха бяло-синкаво сияние във формата
на груби правоъгълници...Толкова беше светло и красиво в иглуто като се събудих! Като ли че лежах в снежен Рай. А навън си валеше сняг...
Закусих в столовата и лека полека се изнесохме надолу, към Боровец. А времето -приказка – снеговалеж и такава затрупана от снега гора, направо без думи... Тези хора, които се отказаха да дойдат на х.Чакър Войвода заради „лошото” време, могат само да съжаляват. Много ми хареса това мероприятие, догодина пак ще дойда! Специални благодарности за организаторите!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети