До Гамила (2497) в Тимфи, но не през Астрака

Идеята никак не беше нова за мен, гласях я още преди няколко години. По 6-ти септември й дойде времето. Бях си набелязал подходи и от север, но реших, че южните склонове ще са удобни за диво къмпингуване. На първо време. (После се оказа, че от север се пречкат и мечки).

Ето линк към пътеписа и снимките: http://blog.igurbev.net/2015/09/Gamila.html

Както винаги, igurbev , на върха! Твоите и на Огнедишащият / той се изгуби, да не се е оженил Wink

/ пътешествания и снимки, които виждам от години, ме подтикнаха да се включа в този форум.
Една история за мечките в околните планини: в района на планините, но и близо до магистрала Егнатия, има селище Metsovo, което е адм. и туристически център. В разговор с гърци, в гръцкият език няма такава дума, и според всички тях това произлиза от старото българско име на селището - Мечково.

Като стана дума за мечки, историята с мечка е от същия ден вечерта. Понеже се върнах рано, та имаше мегдан за творчество.

Рядко ми се случва когато съм в чужбина да тръгна импровизирано (ще рече без трак), но това излизане от север на билото на Тимфи, което видях на хартиената карта, много ме поблазни. Направихме едно бързо офроуд проучване предната вечер,

което проучване можеше да се нарече успешно, защото черния път пресече маркировката, спестявайки около 200 метра изкачване,

но накрая завърши с крясъци и писъци откъм колата, докато аз се оглеждах из гората за място за палатката и така подгоних някакво животно в храстите. "Мечкааа", крещеше Елка. Заварих я да върти големи зелени очи иззад открехнатата предна врата.
"Е, не я ли снима!?"

Решихме за по-разумно да не спим точно в този район.

На следващата сутрин подкарах още по тъмно и се емнах по маркировката. Бях сам и щях да съм много бърз. Около 1200 метра качване по груби сметки, до обед трябваше да съм се върнал.
Но не стана точно така. Пътеката беше обрасла, маркировката се губеше. Започна се ровене в храсти, прескачане на паднали дървета, зловещи пресичания на бездънни стръмни дерета.

Северните стотици метрови отвеси на Тимфи стърчаха някъде в небесата над мен.

След 5-6 км вече се бях ошляпал от ровене, лазене и пълзене и в резултат бях дори по-ниско от мястото, където бях оставил колата. И тогава маркировката започна да се спука по едно стръмно ребро.

Зарових се в едни бъзаци, омешани с тръни, че само главата ми стърчеше отгоре.

Никак не беше нормално да продължавам да слизам все по-ниско, но какво можех да направя, след като натам отиваше маркировката? То по пътеката се измъчих, какво остава без.
След около 400 метра спускане излязох на черен път, който почти веднага след това завърши с камбана.

Около 50 метра след камбаната видях скрита в шубраците църква.

Върнах се назад и намерих как маркировката хваща отново нагоре.
Аз обаче тръгнах в обратна посока по пътя, който нямах идея къде водеше.

Подозирах какво е станало, бях изпуснал някакъв разклон вероятно около реброто, където започнах да слизам.
По-късно по картата, която беше останала в колата, се убедих в истината на това предположение. А пък моята маркировка на никакви карти я нямаше.

Бях се издънил, но карай, поне бях поразучил и тракнал из района. Следващия път знаех какво да тръся.

И ето сега, като сядам пред компютъра поглеждам и какво да видя - букмаркнат горния маршрут (линкът, който шервам). Оказва се, че съм готвил предварително тъкмо маршрута, който в последствие пробвах да направя импровизирано, но по някаква причина съм го зарязал. Странна работа.

Шопите на такава ситуация казват: Кое си требе, оно си сака Cool

Много дива и красива планина, таз Тимфи. Някъде бях чел, че там е най-дълбоката клисура в Европа.

	nabludatel50 написа:
	Някъде бях чел, че там е най-дълбоката клисура в Европа.

Каньонът Викос. Според тази статия е записан в книгата на Гинес като най-дълбокия каньон на Земята (визира се отношението дълбочина към ширина).

Грамос и Тимфи/бих помечтал и за Проклетия/ са първите места, на които ще отида като намеря възможност, много интересни планини изглеждат от пътеписите ви. На времето, пообиколих 4-хилядниците и големите ледници на Алпите. Засега, имам Рила и Пирин, което също е добре.

igurbev написа:

	nabludatel50 написа:
	Някъде бях чел, че там е най-дълбоката клисура в Европа.

Каньонът Викос. Според тази статия е записан в книгата на Гинес като най-дълбокия каньон на Земята (визира се отношението дълбочина към ширина).

Мда, но както пак там поясняват, това определяне въз основа на отношението широчина към дълбочина е малко произволно. Иначе по принцип най-дълбокия каньон на Земята (може би се има предвид само сушата) бил Cotahuasi в Перу с дълбочина около 3354 метра, което е около два пъти повече от Големия каньон в САЩ.

Последната промяна е направена от vedrin на Чет Дек 12, 2019 11:50 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Аааа, таман се чудих на кой са големите зелени очи - на мечката, или на Елка Very Happy

Как се справи Сузито бре ?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Ех,Vedrin......разби ми мечтата, че на 5-6 часа път с кола е най-дълбокият каньон на света Laughing

А все вода Викос пих / в гръц.лидл я има/ да се аклиматизирам Laughing

Добре че все остава нещо недовършено че да намазваме и ние от време навреме... Confused

	nabludatel50 написа:
	Ех,Vedrin......разби ми мечтата, че на 5-6 часа път с кола е най-дълбокият каньон на света А все вода Викос пих / в гръц.лидл я има/ да се аклиматизирам

Викос водата се ядва, доста сме я пили и ние. Това лято имахме идея за точно същия маршрут, който Иван описва, ама си казахме че там е още по-добре да се иде в друг сезон, може би в ранна пролет, когато по платата има цветя и преспи и пресъхващите езера са все още пълноводни.

Тя пролетта може би също е имагинерно понятие в тези планини, бързо идва след зимата и бързо си отива и настава суша, доколкото имам наблюдения, много пъти ходя в една фабрика в Лариса под южното подножие на Олимп, точно под върха/тя се и казва Олимп/, снегът си държи както на Пирин. През 2014 год ходихме на Метеора 2-6 май, с летни дрехи, навлекох ги всички налични наведнъж по 2-4 ката-два панталона, всички фанели.....на една планина отсреща не по-висока от 1600 м, имаше над метър сняг. Оглеждам ги тия местенца Cool

, докато пия по един евтин студен Викос.....

	dido написа:
	Как се справи Сузито бре ?

Да чукна на дърво - первектна е засега Smile

Малко статистика:
Над 3000 км към и в Алпите, 5 пасажера с багаж за 6, лиген на покрива, на място - по 1500 метра нагоре - надолу по серпентините, по магистралата 135 на автопилота и в крайна сметка - среден разход 6.

Последно към Тимфи.
- 3,9 до Кулата (на Сандански показваше 3,8 )
- 4,5 до Янина (130 на автопилота)
- след цялото офроуд бръмчене, качвах се няколко пъти до 1700, 1800 - 5

- обратно до София - 4,9

	vedrin написа:
	ама си казахме че там е още по-добре да се иде в друг сезон, може би в ранна пролет, когато по платата има цветя и преспи и пресъхващите езера са все още пълноводни.

Причината да отлагам дълго време набега към Тимфи беше, че пролетно там все задържа все още много сняг, което е предпоставка за два серизони проблема - възможността за излизане с кола достатъчно високо, защото в противен случай разстоянията стават много голями за един ден и второ, стръмните подсичания, които в сняг може да се окажат невъзможни.

Снимката е от Лакмос(южно от Мецово), в края на април тази година.

От Тимфи имам кофти впечатления, майско - снежно, мокро, тежко, не се усеща планината. Така и не успях да се организирам за юнско ходене - ем да е зелена, ем да няма сняг.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy