Ех тъкмо се каних да открия темата и ме изпревари. Та значи заявявам най-отговорно, че и тази година няма да го минавам туй чудо. То и за следващата ще е така. Какво да се прави - не ме кефи. Ама това не значи, че не се радвам на всеки дръзнал да тръгне по маршрута. Въпреки, че не го разбирам...
Чет Ное 26, 2015 1:12 am
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Като им се радваш, пусни им тук описанието на Ком-Емине в Централен Балкан от твоя пътеводител
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Като им се радваш, пусни им тук описанието на Ком-Емине в Централен Балкан от твоя пътеводител
Прекалено е дълго. Ще го преразкажа с няколко думи:
Ден първи:
Началото е при една чешма, където има лутане докато се излезе на билото. После се подсича, после се качва един връх дето много духа. От там може и по билото, може и от долу. Повечето от долу минават и се ... минават. Щото после трябва да се качват отново. После се излиза на превала и почват едни върхове да се изкачват. После се слиза на една хижа, само, че тя не работи. Има коне наоколо но те за яздене не стават, така, че пеша агеин. После почват едни баири, едни качвания, отново се появяват кончета, само, че този път природни. И се достига до една душевадка, която трябва да се изкачи. И като с изплезен език излезеш отгоре очакваш да видиш връх. Мухи. Излизаш на едно футболно игрище, което половин час пресичаш. Можеш да свиеш на лево към хижата, може и на десно към цивилизацията. Мястото е подходящо да се откажеш. Но разбира се ти продължаваш на изток. Тук е по-лесно. Слизаш. После пак слизаш. После достигаш до връх красавец. С красиви гледки във всички посоки. Но ти не го качваш, щото нямаш сили. Подсичаш го и си пред хижата. Размазваш се на пейките пиеш една бира и се отнасяш. 15-16 часа някъде.
Ден втори:
Ставаш още по тъмно и газ пак на изток. Казват, че изгрева от хижата е много красив. Ама кой ще чака да го види. Та до на заека таковата е лесно, после малко тралала - я от север, я от юг. И хоп на следващата хижа. Там не се спира, щото път има още много. Та тук връхче, там връхче, минаваш под козата (кой ще ти се качва по тез въжета) и излизаш на билото. Какво ти било. Една разлата поляна дет край няма. По едно време чуваш как минават колите. Иска ти се да махнеш на стоп и всичко това да свърши. Ще свърши ама в шестък. Насреща е Чорапогашника - уникална скулптура. Обстрелваш я за спомен и поемаш пак по билото. Следват две връхчета - парс от ляво, прас от дясно и си при орлето Наско. Тук вече задължително биричка, супичка. Дремване. Пляс по темето. Де ще дремеш я си вземай раничката и нататък. И ... поемаш нататък. Нататък няма нищо интересно. След няколко часа си на хотела при воденичаря Ботьо. На север има страхотно ждрело, джендем, резерват. Но ти няма да го видиш разбира се. Тук можеш да се полигавиш със себе си малко повече. До края не остава много. А е и мнооооого скучно. Върви се все през гората. Гледки няма, освен на едно връхче дето му викат Първа брачна нощ (Мечоооо). Само, че ти отново не се качваш на него, а го обикаляш през заслона от десно. (Отварям скоба. То всъщност вече я отворих . Задължително надникни в бараката, колкото и неугледна да изглежда. Поне ще изплакнеш окото. Верно старичка е снимката, но каката си я бива. Затварям скобата). Точка. Опс сложих я. Още малко така през гората и хоп на хотел номер 2. Ако си късметлия и ти се падне събота.... Еха няма да има нани нани. . Толкоз. Днеска малко. Някакви си 10-11 часа.
Ден трети:
Черешката на тортата. Както му казват. Само, че не на нашата приятелка, ами на Балканската. Само, че ... Но това после. Та значи тук се става мнооого рано. То всъщност както казах при добър късмет може и да не се ляга. Тръгваш и прас. Един баир - край няма. Драпаш, драпаш и си горе. Тук една тенекия сложили, да се скриеш ако затрещи. Като в микровълнова печка. Готино е. Насреща е Красавеца. Само, че дали ще го видиш? Мъглата често спохожда тъдява. Но важното е, че скоро се хващаш за въжетата и си на кутията. Плюнчиш молива и бъркаш. Пак бъркаш. Няма. Някой краднал тетрадката. Мамка му. Карай следващият път. Все пак се разписваш пускайки една вода и се юрваш отново по въжетата (Долу в ардъча има скрита една отлежала Бела неда. Но ти не знаеш това. Затова отпиваш само от водицата). След няколко зъбера прескачаш и корубата и си на поредния смайващ склон, дето трябва да го катериш. Е разбира се по-лесно е да се позаобиколи така леко от десно. Леко, леко и си към петолъчката. Абе драпаш нагоре, пресичаш няколко стада с добродушни кучета-пазачи и си на заслона. При градския. Или при Ицето. Който завариш. Настава кулминацията. Ще се качва Първенеца. Трепетно чувство някак си в гърдите напира. Погваш колците надъхано, зърваш кулата... За кратко разбира се. Мъглата пада от раз и след сблъсък в стената разбираш, че си отгоре му. Поне чайчето на Лорен е вкусно. Стопля тялото, не душата. Почиваш повечко с надеждата мъглата да се разсее. Надежди. Поемаш с наведена глава надолу по пътя. Поспираш покрай поредния красив заслон, където мъглата разбира се вече се е вдигнала. Поглеждаш назад с тъга, но далеч е вече да се връщаш. Чудиш се кой път да захванеш - по билото или отдолу. Разбира се отдолу е по-лесно. По-късно разбираш, че можеше водопада да зърнеш от горе. Но както и да е по пътя, по пътя, все надолу и си на хижата. Тази дето от далеч белее на полянката. Разпускаш отпред и си лягаш щастлив. Не толкова от гледките, колкото от това, че си стигнал до тук. Лягаш си ама за кратко. Скоро джамборето долу започва. Тапите не помагат. Много късно, чак на другата сутрин ще разбереш, че отново си объркал. Че алтернативата е 10 мин по на изток. Но късно е чадо. Заспивай. Ако можеш. Тоз ден към то 12-13 часа някъде излезе.
Ден четвърти:
Поемаш с зачервени очи покрай реката на изток. Туй червеното май не е от ракията. Поглеждаш за миг към другото място което можеще да те приюти, махваш с ръка и си при езерцето. Навлизаш бодро в гората, дето често гърми и дърветата пушат. Днес няма проблеми, денят е прекрасен. Над букаците се изпречва поредния колос. Правиш си селфи със него, така за кадем и поемаш по пътя. След два-три гроба и кръста си на седлото. Чимовете са там, но колибата липсва. Конете пасат си на воля, а слънцето жули от рано. Подсичаш върха и си пред скалите. Затаяваш дъх, аха да ги чуеш как пеят. Е нищо. Пък друг път кога има вятър. И така са красиви. Най-вече главата. След нея пак хвърлаш чоп от къде да преминеш - от севе или от юг. Маркировката от където е. Газиш тревите, дереш се в гората но стигаш пред хижата някак си. После разбираш, че от север е по-лесно. А върхът назад е красив и наперен. Но де ще се качваш чак там горе. Отпиваш от бирата, гледаш Масива. И каниш се някога от там да преминеш. После поемаш отново на изток. И двете Бухалчета подсичаш, после още едно дето не помня как се наричаше и спираш да сипеш вода от чешмата. Замислен поемаш по колците бодро и хоп се затриваш в гората. Тук нещо обърках ли, що ли. Ми трябваше от долу по пътя да хваниш. Както и да е връщаш се някак си долу на пътя, слизаш вече доволно, даже си свиркаш. Прегазваш калта и си на прохода, дето е малката хижа. Не ти се остава, рано е още, затуй поемаш нагоре по пътя. Хотелът остава във ляво, ти свиваш на дясно, подсичаш Витошкия първенец и излизаш на голямата вътрополска поляна. Двоумиш се закратко. Все пак решаваш да пиеш пак бира. Така, че отскачаш до кака Миленка. И тук не е лошо, но рано е още. Поемаш през пистата пак ти на изток. За пътя до следващите поляни не ми се приказва. Първо се спускаш, после пак качваш. Тъпо е някак си, но пътят от тук е. А там на поляната горе онемяваш. Два паметника един зад друг в права редица. Красива гледка. Допълнена с множество перки. Които ще гледаш два дена до насита. До Първият паметник с лъвчето почти не остана. За няма и час стъпалата изкачваш. Чак горе не ти се отива, затова свиваш у лево и слизаш на асфалта по който поемаш на кратко. Отново навлизаш в гората, подсичаш две три могили и пак излизаш на пътя асфалтов. От тук все по него през превала достигаш до малката хижа под аеродрума. Нагоре е кацнала голяма чиния, която отдавна се кани да литне. Но вече окрадоха частите и там ще се срине. Та тук май таз вечер най-после ще се наспите. Уютно е, няма джангър. Така че поспете. Особенно след днешните нови 14 часа.
Ден пети. Последен
След хижата се минава покрай хотела и скоро достигаш до перките снажни. Броих ги една година. Но стигнах до някъде и се отказах. Не става. Там някакъв връх се подсича отново и слизаш до две нови хижи, които не бачкат. След тях се подсича още една могила и се изправяш пред двата Бедека. Огромни са, но да не се плашиш. Единият вече го няма наполовина, защото са сложили поредната перка. След тях се навлиза отново в гората. То май и до края ще ходиш все в нея. Поредният връх вече отдавна не се изкачва. Но пък се минава покрай красива беседка. С водица на близо и телевизор на който можеш да гледаш първа програма. Не помня дали имаше кой знае нещо интересно нататък до поредната хижа. А спомних си. Преди нея е скалата. Пише, че от там трябва да викаш. Ми викай. То надали има кой да те чуе. Захващаш по черният път отново на изток, след седловината се спускаш за кратко покрай реката и си на мината. Но тя не работи. Тук няма какво да правиш, така че пресичаш я и си на гарата. Послушай ме - хващай си влака и бегай у къщи. Нататък все така е. Но ти няма да ме послушаш разбира се, така, че пресичаш оттатък и скоро отново си на седловината. Тук може отгоре, може и през дерето. И в двата варианта гледките липсват. Добре, че поне не е толкоз горещо. Пресичаш реката, изкачваш се малко, подсичаш поредния връх, след него изкачваш все пак един. Нататък пътеката кривуличи покрай още няколко коти и си на Припоя. Дали да продължиш по билото или да кривнеш у лево ти си избираш. Бе я стига си катерил за днеска, мини си през ски базата. След нея за кратко си и на хижата. Там виждаш табела на която пише крайната цел - 6-7 дни някакви ти остават там до морето. Надъхано слизаш до хотела, излизаш на пътя и по него си на Предела. Тук свършва за днеска похода. Излагаш се - само някакви си 10-11 часа. Но тъй е като на изток няма къде да се спинка.
От толкова ходене и на мен ми се препи бира, така че отивам да хапна. До скорошни срещи там във Балкана. Виж колко лесно е.
Чет Ное 26, 2015 2:30 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Това бургазлии се оказвате големи скръндзи - съгражданите ти не искат да дават пари за пътеводителя, ти не искаш да дадеш част от него на съфорумците. Да не би да има нещо във водата при вас? Или пък в ракията?
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Ти пък що направо не изтри мненията. По-добре щеше да бъде. Поне нямаше да ме е яд. Пък сега ще трябва да управлявам цяла нова тема. Ужаст. Пак задължения ми вменяваш. Поне и промени заглавието на "Защо няма да минавам Ком-Емине?". Така и други хора могат да се изкажат. Не е само до кефенето.
Тъкмо ми направи впечатление, че в темата пишат само хора, които нямат намерение да минават Ком-Емине.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Чет Ное 26, 2015 9:50 pm
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 862
Димо, Ком-Емине е загуба на време. В Емине-Ком е истината! Както си бургазлия, ако бях на твое място щях да обявя дуел на всеки дръзнал комеминеец - тръгване по едно и също време ти от Емона, той от Ком и среща на Узана, където да се проведе неравна схватка за надмощие. Който бие продължава напред, който падне се връща обратно носейки и раницата на победителя.
Точно така, Димо, нищо не издавай... не човек, а еминекомец!
Нооооо, щом има отряд, значи сиренето няма да е с пари. Славните чавдарци да не би да са плащали, като са пазарували в Стъргелската мандра?
Аааа, за Чавдарците моят предщественик е писъл. Аз нямам нищо общо. Даже не знам и къде се намира тази мандра. Както каза колегата по-горе - сиренето е с пари. Като пуснеш и дано пуснеш книга за Еминето в хартиен вариант ще разбереш. Въпреки това бях достатъчно щедър и пуснах опаковката безплатно. Щом жена ми разбра почти изцяло описанието значи може да се използва като олекотен гидовник за прехода. Нали всеки грам е важен.
Всъщност като се замисля за партизанското движение се оказа, че макар и косвено имам нещо общо с Чавдарците. На моя леля мъжът й е бил един от отряда, табелката на който до скоро стърчеше ръждиво в деретата на Въртопа. Знаех, че някога е бил такъв, но не знаех - не съм се интересувал къде и защо. И ето - съвсем случайно разбрах. Не че е важно - човекът си отиде отдавна, а беше един от най-известните и уважавани лекари в Пирогов.
Така, че като искаш заяждай се. Ако не искаш изтривай темата и да продължаваме нататък. Поне й промени заглавието, както те помолих. Да видим дали още някой ще сподели защо не иска да минава по тази Пътека. От край до край.
И последно. На никого и никъде не съм казвал неминавайте. Напротив както казах радвам се на другите. Че го могат и го правят. По 5-10-20 пъти. Въпрос на време, приоритети и възможности. Пък защо не и самодоказване. А на всеки сириозен разговор е нужно от време на време малко кривване в комичното. За разведряване на обстановката. Явно темата за Еминизма си я ваша и ние кривите не бива да припарваме там. Така да бъде. Успех на всички дръзнали през 2016 по Пътеката.
Пет Ное 27, 2015 11:05 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3369 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Dimo Kolev написа:
Mariana1000 написа:
... Славните чавдарци да не би да са плащали, като са пазарували в Стъргелската мандра?
Аааа, за Чавдарците моят предщественик е писъл. Аз нямам нищо общо. Даже не знам и къде се намира тази мандра...
Как да не знаеш къде се намира Стъргелската мандра, като тя е в началото на Централна Стара планина, за която планина си издал пътеводител?!
По темата - не мисля да минавам Ком-Емине лятото на 2016 г. Ако все пак го мина - ще бъде Връшка чука-Емине.
Чудя се обаче и се замислих... ако тази зима се окаже благоприятна и има с кого - замислям се за зимно преминаване...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Задължително надникни в бараката, колкото и неугледна да изглежда. Поне ще изплакнеш окото. Верно старичка е снимката, но каката си я бива. Затварям скобата). Точка. Опс сложих я. Още малко така през гората и хоп на хотел номер 2. Ако си късметлия и ти се падне събота.... Еха няма да има нани нани. 
