Национален парк „Ретезат“ (на румънски: Parcul Naţional Retezat) е биосферен резерват, намиращ се в Ретезатските планини в окръг Хунедоара, Румъния.
Със своите над 60 върха, с надморска височина над 2300 m, и над 100 кристално чисти и дълбоки ледникови езера, Ретезатските планини са една от най-красивите части на Карпатите.
Решени и амбицирани да се разходим по висините им, се с/впуснахме в поредното щуро приключение, което ни остави без дъх и ни подложи на силово натоварване в юлския пек по откритите била на планината. Към всяка снимка има кратко описание! Приятен Ретезат!
Върховете се подават от подножието на планината. А тя е дълбока и сякаш бездънна. След Молдовяну и Негою, това беше отдавна планувана цел! Тогава останахме заредени и изумени от първенците на Карпатите, язовирните стени, дълбоките долини и пътят, виещ край тях!
По пътеката към връх Молдовяну - първенец на Карпатите.
А ние си набелязахме този острия за Ретезат, докато оглеждаме място за бивак и слушаме ледената река, в следобедния пек. Какъв ти Ретезат, та той дори не се виждаше...
На паркинга сме след 10 часа от България. Изходният пункт е село Нукшоара (Nucsoara) и Хижа Каскада (Cabana Cascada). Траклогът показа 550 км на посока от София. С шофиране през град Видин и Калафат, пътят ни минава през много населени места, с опасни завои и тирове, а трябва и ограничения да се спазват... Турбинираното quattro на Димо се позабавлява с нас... проявявайки силния немски нрав на ветеран! Карайки почти през целия път, се изкефих на динамиката и конските му сили! Димо каза, че съм като турбо невидял! А и як трафик имаше през цялото време, бях се поизморил!
Пристигнахме над Нукшоара по хубав асфалтов път, който навлиза бързо в планината. Карта, положена върху табло в началото на природния парк. Бях подробно подготвен с няколко гпс следи, които търсих тук-там, но като цяло бях изяснил концепцията предварително. Качваме се и правим кръгов маршрут, изкачвайки първо връх Пеляга (първенец на масива), връщане на Превала, от който започва бавно и мъчително изкачване на върховете Бакура и Ретезат. Невероятни гиганти, до които достигането преодолява поредица от слизания и изкачвания по стръмнини, покрити с нестабилни морени. Хората изкачват върховете за няколко дни, други палаткуват край езерата, което е забранено. Територията на Ретезат е природен парк и това не е желателно. И една полезна карта!
На път за подхода стратегически забелязахме малка поляна край асфалта. Там, в дълбините на дерето слиза черен път, извеждащ до река със сенчести поляни и красива гора. Бинго, това е мястото ни за бивак в следващите дни. А нагоре от асфалта, около табелите, има няколко малки комлекса, предлагащи места за почивка, нощувка и къмпинг зона. Не се възползвахме от това. Наоколо имаше детски лагер, а поляните бяха напечени. Изкушихме се само от ледените безалкохолни напитки и румънската бира! Следите от животни подсказват, че тук слизат овчари със стада, но не бяхме обезспокоени в двете си нощувки тук!
Димо и палатковия лагер. След пътя от България, нямаше да му се размине и на кулинарното бедствие!
Катя и палатковия лагер.
Рано сутринта и почти по тъмно прибираме палатките, изпиляваме багажа максимално и поемаме бързо по пътя към Ретезат и Пеляга. Очакват ме 2300 метра положителна денивелация в адския пек. Натоварването със силното слънце хич не жали и е дори опасно. Симтомите на топлинен удар бързо подксазват за себе си.
Катя ще снима езерата под върховото било, а ние с Димо, бягайки през все още студената гора, бързо засмукваме 1000 метра денивелация до първото езеро и подхода за Превала.
Всъщност, замислях тридневен преход с биваци край езерата и лъчове до върховете, така с пътя щяха да ни хванат, около 5 дни. Димо нямаше това време и съкратихме времето за престой в планината... Наблегнахме на ходенето, това е формулата на успеха!
По пътя. Няколко км черен път, в последствие приятна гора, която бързо набира височина и се излиза в клековия пояс под билото. И джипът BRAZZERS!
Излизаме от долината. Нямаше преспи сняг и оставих котките в колата. Добре е, защото щях да се натоваря и с тях. Само на няколко места имаше малки снежни езици, които можехме да подсечем.
И се показаха тези красавци. Докато комарите пируват с нас, се мажем против тях, против слънчево изгаряне и поемаме стремглаво край реката.
На Превала сме след час. Насреща е Ретезат! Близо 1300 метра положително изкачване за по-малко от 3 часа. Адреналинът ни действа, а амбицията да се докоснем до тези красоти, инжектира в нас сили и на бегом изкачвам връх Пеляга (първенец на масива Ретезат), който се изненадах, но е в обратна посока на този от снимката, а именно - Ретезат. Знаех си! Ще е тежък денят. Слънцето вече напичаше! Пътеката за Пеляга изкачва, а в последствие губи, около 100 метра денивелация и подсказва, че сме в Карпатите.
Ретезат. Величествен дял, разкриващ силни панорами, оглеждащи се в дълбоките езерни циркуси. Насреща - Бакура и Ретезат! И там се губи постоянно сериозна височина. Първо е здраво качване до Бакура. След слизането от Бакура, предстои 300 метра положително до Ретезат. Знам, че трябва да съм бърз и там. Между 15-18 часа дават гръмотевични цируси. Така и стана, но сетне затова.
Ретезат в далечината.
И езерата. Това трябва да е езерото Бакура. Край него и край други езера червенееха палатки.
На първенеца - връх Пеляга!
С поглед към изминатото и предстоящото!
Без СЛС, без парабени, без ГМО. Хаха, това е! Просто съм във форма! Снимам няколко панорами с телефона. Чувството е неприятно, човек да се изкачи тук без ДСЛР-а, но, това е! Направих си труда да претегля фоточантата, цялата тази лудост щеше да ми коства още 4,8 кг с широкия и телеобектива! Багажът е изпилен, трябва бързина за успех в рамките на деня. Искаше ми се да усетя тази планина по друг начин, да посрещна изгреви и залези от езерата, но не винаги се получава...
ПЕЛЯГА и трапецовидния Ретезат насреща, каквото в превод означава името на дяла, а именно - трапец! Общо десет часа за деня, които ни делят от румънските бири и кайсиеви еликсири, охладени в долината! Димо беше взел домашни ядки, а Катя беше направила домашна питка! Да, ама това лирично отклонение далеч не помага. Очаква ме пътят!
Уникалните панорами на Ретезатските планини. Радост за всеки, положил усилията да се качи тук!
Кацам на следващия връх - Бакура, яко име са му плеснали румънците... Имаше и село по път - същото име. Като цяло много села бяха в графата "забавни села"! A Ретезат е все така далеч... В кръговата врътка, която бях начертал предварително (общо 22 км.), се минава по синя и жълта маркировка, които се разделят на втората хижа. Маршрутите са добре маркирани. Умишленото ранно ставане даде добър резултат. Качих се и слязох от Пеляга за 2 часа от Превала, а тракът който намерих бе изпълнен за 12-13 часа от плнинари. Отсечката му не беше с изкачване на Пеляга, а само на Бакура и Ретезат. Така удължих с още 5-6 км трасето си. Ние изпълзяхме по синята марка, с изкачване на връх Пеляга, а слязох сам по жълтата през Ретезат. За общо време 10 часа, се оказа, че съм минал частта от трака за само 8 часа (4-5 часа по-бързо). Ако изключа бягането в част от трасето, се чудя какво ли са правили тези хора в останалото време? Но това е просто статистика! Хижите по маршрута разделят малко от малко разстоянието до билото и облекчават подходите, както е при Молдовяну и Негою - първенците на Карпатите .
И върху Бакура с изглед към Ретезат! Малки морени, редуващи се с големи морени. Много от тях нестабилни, много от тях стабилни. Много от тях без дупки помежду, много с дупки между тях! Човек може да се пребие, може и да не се пребие... Внимавах и не бързах на слизане. Имаше кости от диви кози, които са дали фира именно тук...
Тук съм още на Бакура. Острият връх вляво е връх Ретезат, а следващите няколко часа, знаех, ще прекарам по нестабилните морени и безкарайни слизания и качвания, докато се добера до прохладата на гората с реката в средата на кадъра...
Почти на върха. Връх Ретезат. И малките облачета, които бързо се увеличиха, започнаха да се вплътняват. Хукнах надолу... В 15 ч. бях на изходна позиция, оставаше ми час до колата и взе да гърми. Димо беше качил Пеляга, а Катя езеро Пиетреле (Pietrele - 1990 м.н.в.) под върха. Стигнах quattro-тo, а тях ги няма. Появяват се скоро и право към реката. Време е да презаредим батериите! Свършили сме само част от мероприятието! Предстои ни психарският път, натоварен с тирове, жега и екстремни завои...
И тези кадри не са с телефон, а не с огледално-рефлексната камера?
Привет! Радвам се, че ти харесват. Карпатите са ми любима дестинация, макар и да не ги посещавам често...
Кадрите снимах с бюджетен модел Самсунг J3! Основно панорами! Като цяло, при добри условия и светлина, се справя даже отлично, колкото да има нещо за спомен!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Приятен Ретезат! 
