Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
С благоволението на Пирин
Тази година част от лятната ми отпуска беше посветена на Пирин. Един от маршрутите, който исках да осъществя, беше х. Синаница – з.Спано поле – х. Беговица – вр. Зъбът – вр.Яловарника – вр. Каменица –вр. Малка Каменица – з. Тевно езеро. Като си видях темпото и силите на втория ден, маршрутът беше осъществен в два дена.
В интернет четох един пътепис за изкачване на Зъбът, Яловарника, Каменица и Малка Каменица на Пелитко. Много ми хареса.Пожелах и аз да изкача не само Каменица както първоначално възнамерявах, а и да мина по неговия маршрут.
Ще започна с благодарности към всички колеги от форума, които ми помогнаха с информация и богат снимков материал. Благодаря ви колеги!
Нямах никакви притеснения за утрешния ден. Освен това бях сама в стаята – никой не ми е хъркал „Малка нощна музика”, но все пак спах лошо. „Излюпих се” от леглото към 6.00ч., след като от 1 час се въртях и сънувах някакви фантасмагории. Бързо събрах багажа и слязох в столовата за кафе. Изядох половин десерт „Корни” колкото да „постеля” на кафето, което си беше доста „отровно” – само дъха на горчиви бадеми му липсваше). Бай Живко ми показа началото на пътеката. За протокола - беше към 07.20 ч. Времена не мога да давам за всяка отсечка – поглеждах си часовника, но не запомних всичките. Понякога като стигна до желаната точка, първата ми работа не е да си гледам часовника, а да пия вода, да попивам красотите, да си гледам картата, да снимам и след това, ако се сетя гледам и колко е часа. Не ме вълнува колко време ми е отнело достигането от точка А до точка Б, времето ме вълнува само що се отнася до това: ще стигна ли по светло до хижата за пренощуване.
Пътеката от х. Беговица към з. Тевно езеро (синя и жълта марка) беше почти равна, пръст, камънак и зиг-заг между хвойнови храсти и иглолистни дървета като за начало.
Коловата маркировка беше отлична, марките също. От време на време поглеждах картата и се оглеждах за отклонение вдясно за х. Пирин. Въобще не се съмнявах, че кола с указателните табели няма да е на мястото си.
Пресякох една малка рекичка, направих няколко крачки напред и тогава ми светна червената лампа, че точно след пресичането на рекичка перпендикулярна на посоката на движение, би трябвало да има отклонение за х. Пирин. И...ами да, блея напред, а не виждам кола с табелите на 50 м вдясно, точно както е на снимката на Пелитко. Този кол го снимах няколко пъти от различно място....хахаха най-сниманият указателен кол в цял Пирин.
Ммм....чудесно, има и лентова маркировка. Време е и за малко камънак и изкачване - сбогом ливадно ходене. Доколкото си спомнях тогава, се минаваше покрай Бегова капа(не помня наизуст пътеписа, но бях сигурна че не трябва да се изкачвам през нея). Тя никак не ми изглеждаше като „връхче” от разклонението за х. Пирин. Всичко щеше да е идеално, ако ги нямаше пустите му комари. Не ми се искаше да се пръскам със спрей рано рано – харесваше ми да усещам кожата си без няколко пласта химия...Така че просто ускорих ход, за да премина по-бързо през клека, където комарите бивакуваха), което пък водеше до често пиене на вода от моя страна и скоро бях останала само с 1 литър. Обаче бях спокойна, защото знаех, че на Кукленското езеро има и там е последната вода.
Минава се покрай това сладко падче, до сами пътеката.
Днес се получаваше странно – тръгнах от х.Беговица на 07.20ч., бях на разклона за х.Пирин в 09.20 ч., а на езерото в 11.20 ч. Ето го и Кукленското/Беговишко езеро.
Оглеждах се, оглеждах се, но нъц...не се виждаше. Не беше повод за притеснение, а по-скоро ме подтикна да се поразвъртя наоколо да видя какво има зад ей нова ръбче...
На Кукленски превал се виждаха някакви животни – позагледах се, не, не бяха кози, а крави.Дааам крави... те са винаги преди мен на върха, на превала, на билото))
Изненадата ми дойде като го изкачих и видях, че трябва да слизам до същото ниво като преди изкачването. Мразя да слизам! Към Яловарника, вече се каня да слизам:
Склонът беше с голям наклон, тревист, с малко камъни. За да не ми се скупчват пръстите като пилци във върховете на обувките, трябваше да си затегна връзките отпред...Само че не знам защо много ме мързеше да си оправям връзките и го дадох малко на сиртаки – на една страна. От вр. Гредаро така ми тръгна и аз се специализирах да слизам така, пък и теренът е сходен, само дето нямаше толкова хвойна.
Не се мотах на премката между Зъбът и Яловарника, не бях изморена и си продължих.
Където е кола от изсъхнало дърво, е премката.
Изглеждаше ми съвсем нормално склона и даже леко изпитвах досада пред еднообразното маане по камънака. Имаше пирамидки, които губех и пак намирах, въобще не ги търсех и си карах как ми дойде удобно за стъпване. По едно време обаче се забих в едни огромни късове, това е доста нагоре, близо до върха, които се наложи да откатервам, щеките ми пречеха, слънцето ме жулеше и усещах как ми се изцеждат силичките. Започнах да си мечтая за едни студени айрани със сол в запотени от студ кани...бях жадна, но нарочно не спрях да пия вода, само и само да се форсирам и по-бързо да съм горе и да се „желирам” за по-дълга почивка, даже се чудех дали и да не обядвам.
Приближавам вече:
Някъде към 13.40 ч. бях на върха. Паркирах се до мястото с най-голяма концентрация на пирамиди – и се отдадох на тези три неща – снимане, пиене на вода и ядене.
Това е към билото след Ченгечал, ясно се виждаше пътека за слизане по диагонал към долината на Демиркапийска река (може да бъркам в описанието на някои снимки, поправете ме, толкова се ориентирам, съпоставяйки гледки, посоки и карта.
Маненкото езеро отгоре прилича на скат
Притеснявах се дали ще мога да разпозная улея, по който трябва да сляза, като си отгоре не е като да ги гледаш отсреща и да е съвсем ясно кой е предпоследния. На един от първите улеи имаше пирамидка, позачудих се защо е тук, но не се спрях – реших, че указва посоката, а не улей за слизане. Мислех си, че ако нещо не мога да сляза от там, ще трябва да се връщам. Боже, колко противна мисъл!Никакво връщане!Ако не стане, ще сляза към Маненкото езеро, само не пак по това нагоре надолу.
И ето го търсеният улей – точно като на снимката на Ристо Туристо, има и малка пирамидка в самия улей, има и тревичка долу, другите нямаха, има и .....сняг. Ох, какъв късмет, благодаря ви Ангели Небесни, че снегът е встрани и не пречи на слизането по него!Хич и не помислих, че може да има сняг и да е непроходим!
Заслизах бавно, много е „чакълесто” и се хлъзга, щеките ми пречат,но само на моменти, затова не си ги прибрах. От време на време ги пускам по надолу докато си намеря удобно място за стъпване и захват. Вкарвам и д-то – за къде без него)
Краят му:
Има пирамидки, но точно там където са сложени ми се вижда доста стръмно. Слизам още две идеи – леко съм се гипсирала да не се хлъзна, стеничките са отвесни по има няма 1-1,5 м, с малко място между тях като стълби, но колкото да стъпиш и то под наклон надолу. Скоро хващам един малко по-водоравен участък и само внимавам да не си изкълча глезените от неправилно стъпване. Усещам как адреналинът отстъпва място на досадата. Мислех си, че най-трудната част от маршрута днес е преодоляна. Доволна съм и съм благодарна.
Подсичането е по такъв терен:
Следва дълго подсичане на ръба между Яловарника и Безименния и на самия Безименен. Имаше една преспа сняг, неголяма, която малко смъкна нивото надолу, но нали посоката е ясна. Очаквах, че бързо ще подсека Безименния, обаче той се диплеше като акордеон и аз само качвах и слизах нагоре надолу по тези дипли докато в един момент не се видя премката. Вдигнах малко нивото и по диагонал се насочих към премката. Времето се разваляше, отдавна не печеше, имах чувството, че ще започне да се мръква, а беше рано едва 16 ч.
Каменица не изглеждаше толкова внушителна откъм премката. Това е ТЯ!
Хванах бързо по пътечката нагоре, защото започна да роси. Само това ми липсваше сега – да завали!Честно казано не помислих, че камъните ще се намокрят и ще се хлъзгам, а че като гърми е страшно. За камъните ми дойде после, но мислех че при тези температури ще имат време да изсъхнат. За около 30 мин бях горе. Исках да се снимам, но така и не закрепих фотоапарата стабилно и се отказах. Доста се помотах горе, въпреки че за снимки беше кофти, гледката беше магнетично красива и не ми се тръгваше, но трябваше да мина и Малка Каменица.
Слизайки по рошавия ръб към Малка Каменица видях подсичащата пътека отдясно. Набелязах си една туфа клек, от която мислех, че ще мога да се спусна към нея. Блажени верующите...в своите очи))
Доста голяма част от ръба бях изминала, когато той просто свърши. Виждаше се утъпкано от стъпки надясно и надолу...Дори не приближих да погледна. Усетих как ме хваща страх от високото и въпреки че понечих да погледна и вдигнах крак да пристъпя – се спрях. Едно залитане и край, а усещах как ми трепереха краката от бързото темпо. Ядосах се: „Ей да му се не види, но онази туфа клек-маркер беше от другата страна на това препяствие. Сега от къде да я хвана тази подсичаща пътека!”
Кръгом и обратно с още по-бързо темпо. Не знам защо тогава си мислех, че нямам време.Предполагам защото имах усещането, че се мотам на едно място и не напредвам. Връщам се, връщам се, а не виждам никъде отбивка, така ще стигна обратно до върха - мрънкаше едно лошаво гласче в главата ми. Гледам от Каменица към Митровото езеро има хубав камънак като венецианска стълба почти)), а после от Митровото ще хвана пътеката към Дясна Краледворска порта. Разигравах си варианти. Обаче...хм...много назад трябва да се връщам и затова понадникнах през клека отляво и видях, че има малко големи камъни обрасли с яка хвойна и подсичащата пътека долу е съвсем близо. Скоро се изкачвах по една хвойна и знам , че ще ме издържи. Този път обаче ще слизам по нея.С нейна помощ за нула време бях долу. Много доволна поех по подсичащата. Тя си е хубава пиринска пътечка до момента, в който се изкачи нагоре и свърши между някакви пирамидки, ниски, от малки бели камъчета.
Тръгнах по нея като си мислех, че тук билната пътечка е хубава=равна като по Типиците, лесна и скоро ще съм на портата.
Малко след това място Шубето ми каза „Здрасти” и ми се присламчи за компаньон.
Колко съм се лъгала!Това беше най-трудният участък за деня. Стигнах в някакви чучки, по които трябваше да слизам стръмно и опасно.Опитах се да тръгна пак отдясно на Малка Каменица по посоката на движение, за да подсека- имаше тревичка, но беше твърде стръмно, изпречиха се скали, слизането още надолу беше опасно. Разбрах с безпощадна яснота, че или минавам през чучките или се връщам чак до Каменица и хващам друг път.
Плачеше ми се. Вътрешно направо си виех - не исках да минавам през ТОВА, обаче нямаше време!(Имало е време, но не знам защо си мислех, че няма). Казах си: СТЕГНИ СЕ И МНОГО ВНИМАТЕЛНО, БАВНИЧКО, ПРЕМИНИ! ХАЙДЕ!
Бедна ми е граматиката и едва ли някога ще мога да изразя с думи сложната палитра от чувства, които ме владеха. Мисълта обаче беше една единствена и си я повтарях като мантра:”Ангели Небесни моля ви изкарайте ме от тази ситуация жива и здрава!”
В един момент вече нямаше чучки, вървеше се съвсем нормално като по скали, с елементи на елементарно откатерване на места, чувствах се ужасно уморена и много напрегната до краен предел.Исках да свърши тази пътека и да стъпя на пътека от пръст и трева! Най-после излязох на пътечката към портата и там си хвърлих раницата и щеките.
Позволих си да се отпусна и да си изплача напрежението.Този път изразих на глас благодарностите си към небесните сили. После седях и гледах Белемето, не знам колко време. Отдавна не ме росеше, така че с най-бавното възможно темпо се отправих към заслон Тевно езеро.
След целия този нащърбен камънак, който преминах, пътечката(точно каквато исках!) към Тевно ме отпусна и напълно спокойна, вътрешно притихнала и удовлетворена от изминалия ден, си вървях и вече си мислех за вкусни гозби, топла вода и масажисти. Неее, не съм се побъркала)). Просто си помечтах някой ден да го има това на Тевно и ми беше приятно да си го представям. Не знам кога пристигнах, може би към 19.30 ч.
Мисля, че не искам никога повече да минавам през, под, вляво или вдясно от Малка Каменица.Макар че никога е доста силна дума и знам ли дали някой или нещо няма да ме вдъхнови за преоткриване на тази уж Малка Каменица
Поздравления.
Един въпрос - търсен ефект ли е снимките да се оставят като връзки към тях, а не да се визуализират направо?
Ако не е - http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=210
Ако хептен не е - можем да помогнем
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
Не е търсен такъв ефект.Бях забравила как става, сега си прочетох съответния раздел за качване на снимки тук и ми светна защо така излизат.Обаче от друга страна пътеписът е твърде дълъг и се чудя не е ли по-добре така да бъде да не се затормозяват хората, които ще проявят търпение да го четат?
А, решението си е твое.
Лично на мен варианта с визуализиране в поста ми е по-пригледен. Демек ми е по-стегнато и мързеливо
Сега се заглеждам - ти питането за снимки на пътеката през Малка Каменица в съседната тема от планината /Синаница-Беговица/ през телефон ли си го правила?
А и не се измъквай - трее да се потрудиш за цялото асанье.
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
Не, не от телефона, не съм се и сетила да звъня на някой. Просто не си прочетох домашното, не знаех че ще имам проблем с Малка Каменица, знаех че има отвесен участък, който се подсича отдясно и толкова.Може и да съм била уморена и да ми е дошло в повече знам ли...Но засега това е първото наистина опасно място по което съм минавала и то не за една две крачки, дори Пътеката от Страшното към Рибни не е толкова гадна, само началото и е, но има въже. Е, представи си, че целия този участък е като да минаваш през началото на онази пътека в Рила към Рибни и то доста дълго време, една подхлъзване и край, просто няма къде да се изтъркаляш.Лично мнение, на страха очите са големи)) Не обичам отвеси.Мога и друг пример да дам - североизточния ръб на Мальовица, но там е една крачка, а аз трябваше да направя много повече. Утре ще се позанимая със снимките, че съм на чужд комп и не мога повече за днес да го ползвам
_________________ Всичко е възможно.
Чет Юли 30, 2015 5:08 pm
Йосарян
Регистриран на: 17 Юни 2012 Мнения: 685 Местожителство: Димитровград
Аз като ще минавам през такива психиращи места, защото и мен ме е страх от високо, гледам да съм с някой, защото като си сам усещанията са по-силни.
Много хубав преход, дано да успееш със снимките.
_________________ И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...
Пет Юли 31, 2015 8:13 am
Liubitel
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
Добре, ще поправя снимките да се виждат, обаче не знам как да си вляза в темата за промяна. Трябваше да имам бутони горе вдясно, както вчера имах, а днес е останал само "цитат". Прочетох съответния раздел на форума, там пише, че мога да си променям мнението, но след като ми е отговорено - не. Или аз нещо не съм разбрала, защото едва ли щеше Ристо да ми предлагаш да ремонтирам за по-прегледно...Къде бъркам?
_________________ Всичко е възможно.
Пет Юли 31, 2015 11:46 am
elena
Регистриран на: 11 Юни 2009 Мнения: 134 Местожителство: Г.ДЕЛЧЕВ
БРАВО Liubitel, много смело и перфектно ходене си направила.Впечатлена съм и ще направя малка Каменица в обратна посока, тъй като само това "връхче" от поредицата не съм качвала до сега.Моята препоръка е да ходиш с втори човек на по-опасните места по планините.УСПЕХ !
_________________ В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.
Добре, ще поправя снимките да се виждат, обаче не знам как да си вляза в темата за промяна. Трябваше да имам бутони горе вдясно, както вчера имах, а днес е останал само "цитат". Прочетох съответния раздел на форума, там пише, че мога да си променям мнението, но след като ми е отговорено - не. Или аз нещо не съм разбрала, защото едва ли щеше Ристо да ми предлагаш да ремонтирам за по-прегледно...Къде бъркам?
Никъде не бъркаш. Заради разни проблемни потребители сложихме давност на възможността за редакция на постовете/мненията/.
Но и без това първичното ти /т.е. истинското/ решение беше да остане така, както е пуснато - предлагам ти така да си остане.
За следващите - преценявай си.
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
Ахааа... ми добре тогава, следващият път ще ги кача user friendly )))
Иначе ако им е възможно, моля модераторите или който там се занимава с тези неща във форума - качете моля ви някой емотикон, който си хапва тортичка, пастичка, еклерче, щото не всички сме на бира, а аз например с това бих почерпила
_________________ Всичко е възможно.
Пет Юли 31, 2015 3:47 pm
tomaraya
Регистриран на: 18 Сеп 2011 Мнения: 132 Местожителство: София
Поздрави за чудесното изживяване ! Благородно завиждам за този маршрут , а относно часовете - просто преди тръгване трябва коректно да се свери дата и час на фотото - и готово . Щото едно време като се снимаше на филм пишех в едни тефтери - място , дата , час и т.н. Сега в дигиталната ера е лесно ...
Пет Юли 31, 2015 3:58 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Възхищавам се на Lubitel за хъса и стремлението да премине сам този красив, но труден и сложен маршрут. При това тя никога не е била в тази част на планината - форумът и приятелите са били на висота. Но дали това стига - нужен е характер и благоволение отгоре. Рискът е голям! На мен ми трябваха години за подобно начинание. Първо катерих безкрайните камъни и сипеи от козя река към премката между Яловарника и Зъбът, върнах се засрамен. После след като От Беговишки превал изкачих Зъба и погледнах отвъд и надолу черна сянка, сякаш от преизподнята ме ослепи. После на третата година от тази сделка с дявола подсякох безсмислено Зъба и след като стъпих на Яловарника връхлетя мъгла, в улеите имаше сняг, не бях сигурен кой е последният, най възможен път за слизане, вървях надолу-надолу и после часове се промъквах по оттока на Маленкото езеро. А нашият герой качва без спирка Каменица, преминава незнайно как чучките на Малка Каменица и има часове в резерв. Аз не съм страхливец, но това приключение ме смали. Нямаше и да повярвам, ако случайно не бях там, на Тевно езеро, когато той финишираше- опрятен, небрежно стегнат като манекен от алпийска реклама, с поглед режещ висинето. Нека справедливата ръка на Съдбата упътва Lubitel в мечтите и силата да бъде с него!
Вто Сеп 08, 2015 1:31 am
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
Браво , Liubitel ! Много интересни места и преминавания! Но внимавай - преди години и аз се заразих по изкачвания различни от традиционните в Пирин , и вече и насила не мога да вляза в пътеките, освен ако не съм с други хора или кучето.
При такива малко екстремни преминавания, щеките повече пречат, отколкото помагат. Установих, че съвсем различно е ходенето и опасностите в мрамори и в гранит - в гранита е много по-лесно, предвидимо и приятно. Но пък при мраморите е още по-интересно и вълнуващо. Едно такова изживяване, не го сменям и за сто прехода между хижи. Всеки път на приключване, си казвам......оцелях. Напълно сливане с планината е, ако се и бивакува около върховете, но тогава и раницата винаги напомня за себе си. Успех и очакваме нови преходи!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
). Бай Живко ми показа началото на пътеката. За протокола - беше към 07.20 ч. Времена не мога да давам за всяка отсечка – поглеждах си часовника, но не запомних всичките. Понякога като стигна до желаната точка, първата ми работа не е да си гледам часовника, а да пия вода, да попивам красотите, да си гледам картата, да снимам и след това, ако се сетя гледам и колко е часа. Не ме вълнува колко време ми е отнело достигането от точка А до точка Б, времето ме вълнува само що се отнася до това: ще стигна ли по светло до хижата за пренощуване.
, и вече и насила не мога да вляза в пътеките, освен ако не съм с други хора или кучето.
