Трябва да отбележа, че пътека до Петкановите водопади няма и слизането до тях изисква поне средни технически умения за придвижване в труден терен. В мокро, мъгливо време опасността от злополуки (изгубване, подхлъзване, др.). Иначе преживяването е просто уникално, а тази скрита красота се помни дълго време.
Качваме се от Паниците през Занагота
На един ляв завой напускаме коларския път и хващаме надясно през ливади и пасища
На отсрещния хълм е вр. Голям Кадемлия и х. Равна в неговите поли
Поглед на юг към Розовата долина, яз. копринка се вижда в ляво на снимката
Излязохме над Петкановите водопади и се спуснахме към тях. Стигнахме до подножието на първата каскада, като трябваше да слезем по един стръмен улей. Чувството да се разхладиш от пръските на падащите води е неописуемо.
При слизането към водопада трябваше да се премине един скален участък, както и един склон със силен наклон. Храсти, туфи и дървета служеха за опора и захват.
От тук водата се спускаше поемаше своя път надолу.
Напред и нагоре през гората към Пенчовското пръскало
Дерето на Петкановите водопади отсреща, самия водопад се пада в дясно срещу долната скала.
Долу в ниското тече р. Тъжа
Пенчовското пръскало под вр. Малка козя стена
Изкачване на вр. Малка козя стена ни предложи доста цветни пейзажи
Къдемлийското пръскало снимано от вр. Малка козя стена
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
