Зеленият път

Благодаря на Петя, че така точно е описала тези места . Внимателно изчетох описанието, тъй като преди много години бях минавал тук, а се забравя. Мислех да го пусна в тази тема, но се получи много по различно , както и изникна един непознат и интересен факт , и затова с Ваше извинение ще го пусна в отделна тема.
Това е и полезен маршрут за хора, желаещи да разходят своите буйни и игриви породи кучета, без то да израни лапи по камънак или чакълестите пътеки между хижите. Тъй като минава през доста диви места, препоръчвам само около езерата ли на проверени предварително места да се освобождава кучето за свободно тичане, останалото време познайницата Ви красивата Дара беше с повод. Това се налага, защото в тревата излизат много пилета на юрдечки ли как ги казваха, които само ходят още и като нищо ще бъдат излапани. Може би има опасност и от змии, но не се видя нито една.
С изгрева на слънцето, бяхме в началото на пътеката по р. Водница / не беше ли преди Гьолска?/. Това име е по-прилягащо, тъй че го приемаме.За разлика от предишното ми ходене, когато пътека почти нямаше, тя сега е маркирана и отлично просечена , от което се вижда че това е стар коларски път. През много красивата гора,след няколко големи водопада, излизаме в клековата и после тревната зона. До основите на каменен овчарник, има възможност от объркване, държи се най-вдясно.
И тук се започна, полянка след полянка, безкрайни стъпала, които ни заведоха чак до билото на планината. Непрекъснато ни радваше ромона на неизброими потоци . Тези зелени поляни ни накараха да изоставим пътеката през езерото и да продължим по широк зелен коридор като подкова, който ни изведе на високо зелено плато под върховете. Гледайки назад, все си казвах зелено,зелено и името излезе само......Зеленият път!
Дара като утвърдена пакостница, пусната свободно изчезна в циркуса, та чак от километри се чуваше лая й. Търсене, търсене.... чак след 2 часа, се появи, все едно нищо не е било.
И пустата раница, с багажа на Дара , беше 18 кг. Нямат ли край тия мъки с огромните раници.....на шерпи се направихме, маскари с маскари...Другия път трябва да се намалява тегло.
Започнахме изкачване, тъй като по снимките на Петя под върха на Теодосиевият караул, има тревен улей, който искахме да стигнем. Пред нас бяха два върха и мислех, че този улей е в премката между тях, като се чудех защо вторият е също много висок. Оказа се , че сме изкатерили безименен връх, а езерата ги няма. По билото стигнахме красивия връх на Теодоси и тогава видяхме, че езерата са много ниско и вече в тъмнина. Ако сме били продължили по зеленият път без да качваме билото и върховете, езерата са били само на още 20 мин път. Търсенето на Дара ни забави, а и Дяволските очи на езерата бяха вече тъмни и страшни. Затова предпочетохме да слезем обратно до това високо плато под билото, където слънцето ласкаво ни помага до последно за палатката. Под голяма пряспа, до поток с вода, изпратихме залеза.
Сутринта, изчаквахме легнали вътре слънцето да изсуши палатката, и се чу лек тропот и хрупане на трева. И тук овци ли..... отварям ципа и 15 диви кози с малки , на от 25 метра по близо не съм виждал. Дара се хвърля да ги гони, тя е ловно куче без страх, подгонва да ми води всякакви добитъци за „отстрел”, вдига цели стада овци за голямо неудоволствие на овчарите. Кучетата им са обикновено мъжки, които не закачат по никакъв начин женска, само си стоят и гледат сеир отстрани как се юркат стадата.
Гонитбата доста успешно продължи кратко, но с километри. За минути дивите кози се скриха зад върховете и Дара се върна.
Само на минута от нас, се появиха езерата, облени в слънце и съвсем различни от вчера. По тревист улей, пак по зеления път, ги достигнахме бързо и седнахме на почивка между двете, където беше първоначалната ни идея да спим. Но пък изгрева от платото с целите Рупи отсреща, и бялата дантела на Топилата, Калините , също си заслужаваха.
Продължаваме по Зеления път / за кратко з.п. /. Отново полянки, полянки ..... тук нещо ме гложди, нещо не е наред с тая планина вървя и не мога да разбера какво е. В един момент вдянах.....вървим през серия от мраморни понори, и така цял километър. Огледах се наоколо целия склон до върха е от мрамори. Имаше мнения от много сериозни планинари , че в този дял на планината мрамори няма даже и за цяр, затова много се изненадах, да открия километрични участъци тук и от другата страна на билото. Преди и аз не бих повярвал на такова нещо, око видя, ръка пипна, куче подуши, фотоапарат снима за който се съмнява. Ще пусна в отделната тема за Еделвайса на Рила, подробно описание и снимки на тези мраморни склонове, пасажи и един цял безименен мраморен връх от билото.
Минахме през цялата дължива на голям снежен улей, който в мрамора по-трудно се топи и по фирна почти изкачихме билото.
Виждаха се много планини....в македонско, албански, гръцки..... исполините Черна поляна, Аладжа слап, Ангелов, Мечи, Чудният Пирин / кога и с теб ще се срещнем отново, приятелю..../и южната долина , бяхме намислили там да спим, къде,къде....... в аортата на красивото езеро Сърцето, разбира се, къде другаде!
Отново по зелена трева, тераса след тераса бързо сме на езерото. Тоя ден го ударихме на шматкане и пличкане по езерата, то всеки преход с такава раница си е голям. Обикаляйки Сърцето , което е с много топла вода,видяхме интересно каменно образувание, под което някой е направил и каменен нар. Добре би защитило от дъжд, а точно насреща има наднис от камък „Липсваш ми”. Единственият ненатрапчив и интелигентен такъв , сред безкрайните просташки обезобразяващи вихренски творения.
Обиколихме и към долната част на циркуса на Мермерското езеро за гъби /нема /. Тогава видяхме мраморният връх от билото, който ще опиша в другата тема.
На другият ден, по като че ли още по-красиви поляни от Сърцето нагоре, към Мермерският превал. Набелязахме и лесно минаване до Синьото езеро, ако вчера го бяхме видели/ от самото Сърце не се вижда /, щяхме да отидем. Днес обаче ни чака доста ходене, по з.п.
От билото, надолу вече към Рибни, по също тъй красиви поляни се спуснахме до езерото. Тук разбитите и вече явно ненужни стени на езерата, ръждясали хижобараки, спомена от само едно преминаване за ръждясали стълбове, незнайно защо направени изкопи превърнали се в кални комарни блата, разбити пътища..... с нищо не ни влекат. Това не е нашата планина, която искаме да сме с нея.
Нашата планина е Маринковица. След кратко прекъсване от серпентини, Зеленият път още по-красив продължи, отново и отново поляни и поточета. В място до билото под Йосафица, има и чудни места за отсядане.
В красивата долина, приказката продължи. Маринковица е избутана от по-мощният бивш ледник на Рилска и много плавно, в почти непрекъснати километрови Тихаци, се спуска през може би най-просторните поляни, от преминатите досега. Ненужно се качихме до едни скали да не изпуснем езерото с красивите меандри на втока си, а то се оказа точно на з.п.
Набрахме си малко дъхава мащерка също както преди много много години .Уморени ,но много щастливи от чудните три дни, с които Зеленият път ни дари, си обещахме само да сме живи и здрави, всяка година по това време да сме тук. Може да променим нещо от пътя, да включим нова зелена пътека наоколо. Всеки може сам да си направи, своя Зелен път.

снимките http://nabl50.snimka.bg/mountain/zeleniyat-p-t.873521.35735705

На 8-9 август, отново минахме по част от пътя - от Гьолска река през езерцата, до двете Джендемски езера и обратно.

Тъй като снимките са много големи 16-18 МБ едната, и още не мога да се оправя с тях, ще използувам снимки от предното ходене по този слънчев пат Very Happy

Ето го и Рилско оризище, езерото с хактерна висока трева. Някой знае ли дали има друго такова високопланинско езеро?

Първият от двата сочни потока на високото плато.

На сутринта, езерата. В мраморният улей над тях към билото, и сега имаше 9 големи преспи сняг.
Сърцето, или мермерското езеро. този път не стигнахме до него.

Най-активният участник - Дара Very Happy

Много убава тая ми ти Рила, пак ще се ходи!

Ще се опитам да кача малко снимки от другото фото, те стават много по- качествени, но са много обемни:
река Гьолечица / Гьолска /:

До старата мандра , или новият десктоп Wink

:

Много, много красив разказ за чудните, зелени дни в планината. Там си затрупан с цветя и премала. Благодаря!