Здравейте приятели на естественото придвижване!
С настоящият пост давам актуална информация за онези 0,000357 % от вас, които следващият месец ще направят прехода и биха искали да знаят къде, какво и как, освен ако не сте го минавали и си знаете. Това е преход по дължина на Базовският дял.
Да го кажем така - половината е изкачване, останалото ще се сетите. Старт на 500, финал на 600, най-високото 1210, придобита 920, загубена 820, максималено изкачване 43%, средно 11, спусканията 26 и 8, 17 километра. Това е компилация от няколко пътеки, основната от които е Боров камък - Околчица и има следният вид:
Замисълът беше да тръгна от ЧелОпек, но от Врачански Автотранспорт ми бойкотираха начинанието и не ми отпуснаха рейс, та се озовах в Згориград - хубаво село заселено с платежоспособни врачани и честито, местно население.
Още в селото забелязах, че съм следван от природолюбител. Оказа се, че е мераклия за първи път да посети местната екопътека и решил, че и аз съм за там, та ми влязал в следата. Упътих го, къде точно да иде и веднага съжалих - ако си бях траял щях да си намеря спътник и нямаше да си говоря сам цял ден.
Пак избрах стръмното начало, защото още нямам информация за падналите дървета в Ръжевни дол. Няколко пъти съм описвал този маршрут, така че го пропускам, освен задължителният кадър от наблюдателницата на Картиново лице:
Стига се до разклона за Зебрец, Баба и т.н., където има маса с пейки. По натам е Локвата, пейката при която ми е нещо като столова. Обичам това място, въпреки животинските отпадъци наоколо. Точно тук реших да похапна, ако и да беше рано. Внуших си, че така ще намаля товара. Глупости! Едната снимка е с продуктово позициониране и показва скромното ми меню при преходи:
Пресича се Говедарника (равна поляна към 150 декара, примерно) и се потъва в гората. Втората снимка показва Меднишки връх, място разработвано от има-няма 2000 години:
Следва коларски път, обилно обрасъл с всякакви треволяци. Ходенето не се затруднява кой знае колко. Препоръчвам все пак високи обувки и дълъг крачол или поне гети, заради копривата. Онагледяване е следното:
Мястото от следващата снимка го знам като Езерото. На времето е имало вода, сега не знам. Огледах от далеч с бинокъл, но не забелязах течове. Точно на обратната страна на кадрото е отбивката за Вълчите уши, Бук и Додил:
Има и това, съпроводено с песни на птици, щурци и прочее невидими организми:
Има и гора, която скрива слънце, небе, сателити ...:
Трябва да спомена, че маршрута е достъпен и за колелета с ентусиазирани водачи. Има участък от няколкостотин метра, в който трябва бутане. На времето, когато "шасито" ми бе по-здраво и бях законен собственик на един жълт Крос, опитах да мина от тук. Но тогава Гугъл Ърт не беше това, което е сега, а телефоните бяха с малки екрани и нямаха джипиес, та в един момент реших, че съм се изгубил и се върнах обратно през Плакалница, Пършевица, Горският дом, Колониите и т.н. А сега видях, че съм бил на точният път.
Без затруднения се излиза на шосето за Околчица. Надолу може да се слезе и по асфалта и по преки пътеки. Тук срещнах двама пастири от Челопек и си убих по най-приятен начин в приказки половин час, защото тези хора са приказливи и обичат да питат и разказват. Гледах разговорът да върви в сфери, припокриващи разбиранията и на двете страни (все пак знам, че тези си носят ТТ в торбите).
По пътя надолу срещнах единственият представител на фауната за деня - магаре със звънче, редуващо раван с престой, навярно избягало от зъл стопанин. Този път нито една змия Но пък на втората снимка се вижда зебра. Насред гората. Интересно! На първата е Марко на пост до километричен камък:
Хубавото на всички села е, че на мегдана може да си купите студена бира. Или две. На автотранспорта отмъстих, като се прибрах с нелицензиран превоз.
Трака отново е чертан според показанията на GPS-а и сателитните снимки и отново гарантирам, че е достатъчно правдоподобен, за да бъде използван и няма да се отклони на повече от 20 метра от реалната пътека. Отбелязъл съм няколко разклонения, но уточнявам че при тези за Боров камък, Додил, Йолковица и Зверино, трябва повече внимание, защото трудно се различават! Последният въобще не личи.
Маркерите от селото до римският път са черни, по римсият жълти, а от Говедарника натам - сини. На рядко са, но личат. По дървета или камъни.
Вода - нъцки. На картата за Гармин (вие знаете къде е) има два знака за извори. Никъде не видях вода за пиене. Но пък познавам един старец, багетист. Може да ме научи евентуално!
Това е то. Приятна разходка!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Но пък на втората снимка се вижда зебра. Насред гората. Интересно! На първата е Марко на пост до километричен камък:
