Случи се така , че това ходене бе планирано да бъде в съвместителство със съботна форумна сбирка или така поне си го представях аз , но уви резултатите от форумната анкета отредиха друго ( та сега ще я пропусна ) и планът набързо бе прекроен почти в движение , късно след обедно тръгване в посока юг и пристигане на х.Гоце Делчев някъде след 15 ч. Някакви тъмни , мрачни облаци се редуваха с по-ведри такива там някъде над Десилица и се чудехме дали попътно ще ни се наложи да вадим дъждобраните . Не , не се наложи , но бе крайно належащо по някое време да се опаковаме като муджахидини , в неравната битка с кръвожадните рояци комари-унищожители на човешка плът , от които забравихме и за облаци и всичко останало . Все пак криво ляво се добрахме до х.Безбог , където както се и очакваше бе доволно пълно с туристи . Ударихме му по ена ладна бира при "Бай Славе" , направихме обичайната вечерна , лека разходка до седловината и се отдадохме на обилна вечеря , както си му е реда "Със ракийка и салатка" .
Уговорката ни за ставане бе за 07 ч. , но аз се разбудих още в 05.40 и реших , че така и така съм станал да ида да пощракам малко утринни Безбожки фотки .
Тръгнахме към 08 и в 9 бяхме на вр.Безбог
След час и нещо вече снимахме от Мангъра на околовръст
След кратка чуденка дали да не отскочим и до Малкия Мангър и Газей , надделя мнението да не удължаваме , тъй като ни очакваха Ушиците , през които никой от нас не бе минавал досега ( в последствие се оказа , че сме взели много правилно решение )
Като за сефте по това било се справихме добре , къде с ДжиПиЕс-от , къде с опипване на почвата , къде с импровизации Сериозно си е това маршрутче За някои дори имаше и сериозна доза адреналин свързана с изкачването на Голямата стража
След около 2,30 ч. доволни и щастливи се фотографирахме от "обратната страна на Ушиците
За да завършим с височинните предизвикателства , отскочихме до Каймакчал и Десилица
От там нататък предстоеше едно (на мен ми се стори безкрайно) дълго слизане до автомобила , намиращ се 1300 м. по-надолу и незнам колко точно километра . И ..... пак комари , КОМАРИ , КОМАРИИИИИ
Тоя маршрут ми беше отдавна в главата и като увре́я не́колко дръ́вени гла́ви /учудващо бръже/ случи се. А некъв местен компир, дека бил одил много по Пирин, споменал на един от групата, че немало да го минат оти не бил за них...
Времето си беше баш за Пирин - шарена сенкя с ветрец. Идеал.
Чешмата с коритото на х.Гоце Делчев...ееееех, коритото със студената вода.... РАХАТ,ОРГАниЗъм!
Малко снимЧи и от менe:
Нема как да се чуе, ама наушен урок ЗАЩО е Мангър тепето:
Пирин също си има "халка"-та /Вихрен и Кутело за фон отзад/:
Дежурния сапьор-разузнавач без GPS- "от тука е пътеката, момчета":
Попътни скалички /Каймакчал отзад/:
Десилица и едно от езерата Плеше /а я си мислех, че е Перлешко.../:
... и малко рилски пейзаж :
И те така за около 10 часа бехме на рахата с морни краци в коритото на чешмата на х.Гоце Делчев...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
) и планът набързо бе прекроен почти в движение , късно след обедно тръгване в посока юг и пристигане на х.Гоце Делчев някъде след 15 ч. Някакви тъмни , мрачни облаци се редуваха с по-ведри такива там някъде над Десилица и се чудехме дали попътно ще ни се наложи да вадим дъждобраните . Не , не се наложи , но бе крайно належащо по някое време да се опаковаме като муджахидини , в неравната битка с кръвожадните рояци комари-унищожители на човешка плът , от които забравихме и за облаци и всичко останало . Все пак криво ляво се добрахме до х.Безбог , където както се и очакваше бе доволно пълно с туристи . Ударихме му по ена ладна бира при "Бай Славе" , направихме обичайната вечерна , лека разходка до седловината и се отдадохме на обилна вечеря , както си му е реда "Със ракийка и салатка" .
)
За някои дори имаше и сериозна доза адреналин свързана с изкачването на Голямата стража 
