Повода да унищожим малко хранителни суровини, гравирахме и с доза автотуризъм в почивните дни. Тази част от западните Родопи, в която осъществихме кулинарната раходка е известна с туристическите масовки. Автобусите с хора, сергиите със захарен памук и забавните туристи по джапанки, пъшкащи, стъпващи по изпречилите им се препятствия на пръсти и питащи "колко още остава" винаги са ме забавлявали. Като си спомня, че преди години и аз бях така, не е за разправяне направо... Гледам да ги избягвам подобни пътеки, особено пък в уикендите, когато всичко оживява и отвсякъде се спъваш в хора, но в последно време розовият сценарий така ме е завладял, че нищо по-сериозно не се случва. Не съм ходил по високото от няколко месеца и взе да ми липсва. Тази година, както е тръгнала, май ще мине под този наслов.
Разбрахме се с Ванката, колегата ivanatora и всеки по своя път през деня. Аз по скалните светилища, той по задачи и по-късно среща за мръвки, бира, палатки и хамаци.
Белинташ. Паркирах късно на паркинга и захапах пътеката. Всички се бяха подготвили и очакваха в засада поредните посетители.
Село Врата в ниското и възвишенията на западните Родопи.
Целият скален масив е надупчен като швейцарско сирене. Мястото е нарочено за енергийно светилище. През цялото време усещанията ми бяха странни. Болеше ме глава...
[img]Отбих се и до село Мостово, от което се паркирах на Караджов камък, след девет километров и безводен пешеходен преход в двете посоки до него. Интересно място. В модерно време, на майтап се споменава, че легендата гласи как извънземните са пуснали тук камъка от снимката, за да бъде конкурентен Караджов камък на съседа си Белинташ! [/img]
Гледката над Караджов камък към вековните гори на резерват Кормисош. Тези гори, въпреки че са в резерват, масово се изсичат и скоро няма да са същите, за съжаление...
Множество скални отвори има на обзорния скален масив над камъка.
Идеята предварително гласеше да се нощува именно тук, но обстоятелствата ни принудиха да го раздадем по-лежерно. Снимах, взех си дозата свеж въздух и с бърза крачка се запътих на обратно. Тъй като не си взех вода, здраво бях ожаднял. С Ванката се срещнахме по пътеката, инструктиран по телефона ми носеше студена бира, особено ме зарадва срещата с него!
Цветната идилия над село Мостово.
В село Мостово има "обичай" хората да си закачат старите табели от МПС-о върху каменните зидове. Видях не една такава къща!
И привечер, на уханните поляни край Чотрова чешма до паркинга за скално светилище Белинташ. Изпекохме суровините, хапнахме, ударихме по един лаф и в заслужена почивка. Аз в палатката, Ванката в хамака си под навеса на беседката.
Нощта се представи напоително-дъждовна, с гръмотевици и светкавици, утрото пък ме завари така. Послушах капките над мен и бързо заспах. Завидях малко, че Иван е под навес и дъждът не вали отгоре му, но сутринта се оказа, че покривът на беседката здраво се изливал по хамака му и се наложило да става, и да импровизира с окачване на платнище над него.
Ранобудните птици изнесоха приятен концерт рано, рано и ме убедиха да не се излежавам дълго.
Сутринта всеки пое по своя път. Отдавна планувах една отдалечена екопътека до село Загражден с уникално ждрело и водопадите там, но съдбата се намеси отново и плановете си останаха за по-добри дни. Навестих доволно преливащото Сливодолско падало в съседния резерват - Червената стена, където си наводних телефоните, погазих и поснимах доволно с неделните навалици по пътеката. След проливните дъждове през нощта бях сигурен, че ще е така... До скоро!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Гледам да ги избягвам подобни пътеки, особено пък в уикендите, когато всичко оживява и отвсякъде се спъваш в хора, но в последно време розовият сценарий така ме е завладял, че нищо по-сериозно не се случва. Не съм ходил по високото от няколко месеца и взе да ми липсва. Тази година, както е тръгнала, май ще мине под този наслов.
