Връх Вейката - най-южно разположената точка на Р. България
Връх Вейката и рид Гюмюрджински снежник
Връх Вейката разглеждан от географска гледна точка, е най-южно разположеният обект в Република България. Поради местоположението си, отдалечеността от близките селца и дивия граничен терен, еднодневният преход дотам е нелека задача. С тръгване в три сутринта, решихме да се пробваме и да го изкачим. В цялата схема с тези пътувания, преходи... винаги има, имало е и ще има много неизвестни. Сега, в очертаващия се дълъг и горещ пролетен ден, доста злини и непредвидени ситуации ни пресякоха път, като черните котки! Слънчасахме, денят беше задушен и с лоша за снимки светлина, а на всичко отгоре колата цял ден се държа като необуздано магаре и трябваше през пет минути да спирам, където ми падне по тесните родопски пътища, за да ремонтирам някакви дребни неща, докато слънцето и жегата от двигателя ми доразказваха играта... Всичко това ми напомня, че понякога нещата просто не вървят и каквото е решено, това ще се случи.
Стартирахме в свежест с приятните уханни билки малко над граничното село Горно Къпиново. Някога граничната застава с пустеещи помещения, пътя за хижа Хвойнова поляна и сивия Ветеран на паркинга!
По пътя.
Друг ветеран, който вероятно макар и изгнил, върши безотказна работа за поддържането на граничния път. До хижата води няколко километрова отсечка, която беше добре поддържана, личеше намесата на верижната машина и трудещите се в неблагоприятните планински условия хора.
Село Горно Къпиново сгушено сред планинските хребети и меките утринни лъчи. Недоспали, прозявайки се, се понесохме с уханните треви и пролетни цветя към нашата си цел - връх Вейката.
Често спирахме. Пролетта генерира много красота.
Стигнахме маркираната гора. Стотици маркирани дървета... Снимах много, но май не успях да харесам нищо конкретно, а и светлината. Тази светлина щеше да ни мъчи цял ден.
Хижа Хвойнова поляна. Сгушена е сред вековните гори на резерват Гюмюрджински снежник, до нея в езеро Хвойнова поляна поскърцват в пролетен танц десетки жаби.
С поддръжката на пътя дотук. Нагоре става абсолютна дивотия. Дървета, храсти, цветя, нападали камъни, са превзели планинския в миналото път.
И ето ни, на граничната брада. Слънцето напичаше безмилостно и скоро яката щяхме да слънчасаме. Трудно е човек да ходи десетки километри слънчасал. Симптоми като главоболие, гадене и т.н. скапват психиката и физиката, и далеч не е приятно да се движи така...
Село Горно Къпиново в ниското.
По граничната бразда. Доста усилия ни бяха нужни да кацнем на връх Трите извора. Добре е, че тук, пътеката влиза в гората и подсича леко граничното било. Прохладата зареди временно батериите. В далечината, в Гърция и чукарите на Гюмюрджински снежник.
Гюмюрджински снежник е дълъг и широк рид, който се простира от изток на запад, на около 30км. в дължина. Ширината му достига 15км. Северно, на българска територия, склоновете му са полегати и дълги и се спускат към горното течение на река Върбица. На юг се издига като стена над Гюмюрджинската-Комотинска ниина. По пирамидите на билото преминава държавната ни граница с Гърция.
Гледката от връх Три кладенци е приятна, дори впечатляваща. Сурови скални маси контрастират особено интересно със свежата зеленина. Мащабите са неописуеми!
Първият по-остър връх е Три кладенци, откъдето подсичайки в гората излязохме до тук.
На връх Вейката - най-южно разположената точка на Република България.
Слязохме към село Горно Къпиново по рид отделящ се северно от връх Трите извора през дивите гранични гори. Жегата беше станала непоносима. В хижа Хвойнова поляна се бяха заредили джипове и съботно-неделни туристи! Празнуваха Гергьовден, завидяхме нелеко! Но си взехме дозата с изкачването на връх Вейката и поехме към друг интересен обект над село Устрен - крепостта Устра. Следващите няколко часа бяха белязани с доста главоболия, но все пак успяхме...
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Re: Връх Вейката - най-южно разположената точка на Р. Българ
martin555 написа:
.............................................
Слязохме към село Горно Къпиново по рид отделящ се северно от връх Трите извора през дивите гранични гори.
.............................................
Хубаво време сте случили и са станали хубави снимки!
Как би определил участъка до слизането на пътя, по който сте се върнали към хижата - пътека или без пътека (т.е. някога е имало пътека, но тя е обрасла)? Питам, заради коректното й нанасяне в картата, защото не съм минавал оттам. Има ли добре очертана и лесно проследима пътека или просто се следва реброто/рида, а тук там има признаци, че това някога е било пътека? В момента е нанесена като без пътека.
Re: Връх Вейката - най-южно разположената точка на Р. Българ
ivailo.hr написа:
martin555 написа:
.............................................
Слязохме към село Горно Къпиново по рид отделящ се северно от връх Трите извора през дивите гранични гори.
.............................................
Хубаво време сте случили и са станали хубави снимки!
Как би определил участъка до слизането на пътя, по който сте се върнали към хижата - пътека или без пътека (т.е. някога е имало пътека, но тя е обрасла)? Питам, заради коректното й нанасяне в картата, защото не съм минавал оттам. Има ли добре очертана и лесно проследима пътека или просто се следва реброто/рида, а тук там има признаци, че това някога е било пътека? В момента е нанесена като без пътека.
Здравей! Времето определено беше с нас, като изключим съсипващия ни задух в топлия пролетен ден. Следващия ден градушка е ударила в района, имало доста материални щети, извадили сме късмет... Относно пътеката, следвахме реброто. На моменти се откриваха шеметни панорами към изключителните гранични гори. Пътеката на места е доста трудно проследима, но както споменах, като се следва реброто няма проблеми. По него се излиза точно долу на пътя и след половин час си на хижата. Реброто се отделя от връх Три кладенци!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
