Величествената Родопа планина, осеяна с десетки крепости, разположени на най-невероятните и непристъпни места, които можете да си представите, че съществуват. Примамени от съхранената и неподвластна на времето крепост Устра, поехме в гънките на планината в търсене на поредното непроучено и от нас кътче. Пътища, малки пътища, пътеки, тук-там селца сгушени, около борови гори, ни посрещат в горещия следобед. И както, като че ли завоите не ще да имат край, се озоваваме в село Устрен. Малко село, с добри и гостоприемни хора, родопчани с душа и доброта в погледите, готови винаги да помогнат. А те неподвластни на материалното, съхранили част от един друг свят. Животът, като че ли спрял напълно... Тишината е нарушена единствено от някой случайно преминаващ автомобил, или потропването на селската каруца.
Силно е усещането човек да се изкачи по трудните и стръмни, обрасли със стотици нападали дървета склонове и да си представи как именно тук, на този терен, е построена такава величествена крепост и битките, и кръвта попила в изморената земя. Въпреки горещината и липсата на облаци, се озовахме под каменните, масивни стени на крепост Устра по залез.
Малък отвор във величествената стена прави възможно преминаването от другата и страна. За миг въображението ни се изостря и се пренасяме назад във вековете.
Еуфорията се засилва като се замислим как именно тук, са битували хората в жилищните постройки. Полуразрушени от времето, срещнали със сила много битки на варварски племена. Нищо не убягва от зоркия поглед на стратегически разположената система от постройки.
С придвижването и композициите тук е трудно. С доста усилия, човек може да изкара кадър, който не е сниман, освен ако не лети с парапланер над крепостта. И все пак, въпреки липсата на облачност, меките залезни цветове оцветиха интересно отвора в стената, както и съседните планински хребети. Свежата пролетна зеленина хипнотизира сетивата. Няма пролет, в която да не се радвам държейки фотоапарат в ръка. Не е както с водопадите, но определените условия, цвят и светлина, раждат също нелоши попадения.
Освен битки и не толкова славно минало, крепостта среща и красотите на времето - огнените цветове на залези, изгреви, бурни ветрове...
Вяла и плоска облачност премина частично по небосвода, колкото да ни издрани. Скоро щеше да се стъмни и побързахме, чакаше ни дълъг път и работна седмица.
Щом има крепост със сигурност е имало и някакъв път до горе, без стотици паднали дървета тогава. Не искам да си мисля след още толкова време какво ще е.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Щом има крепост със сигурност е имало и някакъв път до горе, без стотици паднали дървета тогава. Не искам да си мисля след още толкова време какво ще е.
.
Възможно е! Мен ми се върти и друг вариант! Сега масово се изсичат горите... Верятно е да е било още по-диво, нямало е асвалтови пътища, със сигурност им е било трудно да щъкат...
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Re: Крепост Устра - изгубените Родопи, част 8
martin555 написа:
.......................................................................
Силно е усещането човек да се изкачи по трудните и стръмни, обрасли със стотици нападали дървета склонове и да си представи как именно тук, на този терен, е построена такава величествена крепост и битките, и кръвта попила в изморената земя. Въпреки горещината и липсата на облаци, се озовахме под каменните, масивни стени на крепост Устра по залез.
До изоставената х. Устра има черен път. Оттам до крепостта е пътека, която е разчистена от паднали дървета. След като ходих на Устра на 1.03.2015 г. мога да направя сравнение с предишните си две ходения през 2009 г. и 2010 г. Освен това има и синя маркировка до крепостта, която не започва веднага от асфалта, но върши работа. Оказа се, че е маркиран излазът и към другата крепост или по-скоро останки от такава на отсрещния връх - този който стърчи на среден план, малко надясно от средата на цитирания кадър на Мартин. На разклона за хижата, ако се продължи направо пак по черен път, ще се видят сини марки отиващи перпендикулярно наляво по склона, в началото като че ли без пътека. Видях ги, защото нещо се бях заприказвал, заблял и на разклона за хижата авторитетно заявих на човека, с когото си говорех, че хижата е направо. И добре, че стана така, иначе нямаше да видя, че има маркировка и към другата крепост. За съжаление нямаше време да се качим до там, защото основната група ни чакаше на хижата, а времето беше напреднало.
Та ако някой ходи до крепостта Устра, носи урудка, има време и желание, може да отиде и до другата крепост и после да пусне следа (трак), за да се поя ви на картата и пътеката към другата крепост.
Между другото на крепостта Устра са снимани сцени от филма "Време разделно".
.......................................................................
Силно е усещането човек да се изкачи по трудните и стръмни, обрасли със стотици нападали дървета склонове и да си представи как именно тук, на този терен, е построена такава величествена крепост и битките, и кръвта попила в изморената земя. Въпреки горещината и липсата на облаци, се озовахме под каменните, масивни стени на крепост Устра по залез.
До изоставената х. Устра има черен път. Оттам до крепостта е пътека, която е разчистена от паднали дървета. След като ходих на Устра на 1.03.2015 г. мога да направя сравнение с предишните си две ходения през 2009 г. и 2010 г. Освен това има и синя маркировка до крепостта, която не започва веднага от асфалта, но върши работа. Оказа се, че е маркиран излазът и към другата крепост или по-скоро останки от такава на отсрещния връх - този който стърчи на среден план, малко надясно от средата на цитирания кадър на Мартин. На разклона за хижата, ако се продължи направо пак по черен път, ще се видят сини марки отиващи перпендикулярно наляво по склона, в началото като че ли без пътека. Видях ги, защото нещо се бях заприказвал, заблял и на разклона за хижата авторитетно заявих на човека, с когото си говорех, че хижата е направо. И добре, че стана така, иначе нямаше да видя, че има маркировка и към другата крепост. За съжаление нямаше време да се качим до там, защото основната група ни чакаше на хижата, а времето беше напреднало.
Та ако някой ходи до крепостта Устра, носи урудка, има време и желание, може да отиде и до другата крепост и после да пусне следа (трак), за да се поя ви на картата и пътеката към другата крепост.
Между другото на крепостта Устра са снимани сцени от филма "Време разделно".
Благодаря за пояснението! На връщане слязохме по тази разчистената пътека до хижата. Слязохме сравнително бързо, дори местни, с които се засякохме, ни смъкнаха до колата в селото. Направихме малко офроуд! Иначе и аз съм си набелязал разни крепости в Родопите, но няма време напоследък... Ако отида пак натам, ще кача трак!
Щом има крепост със сигурност е имало и някакъв път до горе, без стотици паднали дървета тогава. Не искам да си мисля след още толкова време какво ще е.
Не само. Пространството около крепостите - и то в рамките на значителен радиус - е било освобождавано напълно съзнателно от всякаква растителност с цел по-добро наблюдение и контрол над непосредствената околност. Никой не е горял от желание от "близката горичка" да изскочи внезапно някое въоръжено до зъби диване.
Пространството около крепостите - и то в рамките на значителен радиус - е било освобождавано напълно съзнателно от всякаква растителност с цел по-добро наблюдение и контрол над непосредствената околност.
Че е съзнателно, това спор няма, но не съм сигурен, че първопричината за обезлесяването е стратегическа.
За строежа (после и живота) на една крепост са били нужни колосални количества дървен материал.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети