Здравейте приятели на блиц пътешествията!
Ще ви разкажа за къс (за врачани и гости на града) преход до дестинация, станала известна с историческите събития разиграли се там преди почти 139 години. Прехода е съвсем кратък - няма и 5 километра, освен ако не решите да се върнете пеш до Челопек по автомобилния път, което ще добави още 6.
2/3 от трасето е почти хоризонтала, останалото е спускане, на места с наклон 35-40%.
От погледа на селскостопански авиатор, маршрута изглежда така:
Влагам друг смисъл в "познавателен" и ще обясня защо. Лани, приключвайки логистиката по атакуването на Миджур, вместо на сръбския първенец се оказах в едно неврологично отделение, където учтив доктор ми обясни, че съм имал "много лоша" дискова херния. Всъщност, мисля си, че човека сондира с какви пари разполагам, макар че за всеки с ай кю, двуцифрено число, би му станало пределно ясно, че от мойта трънка заек няма да излезе. Както и да е - с болест шега не бива, така че по-рано тази година, реших да си проверя възможностите наблизо. Напълних раницата с 7-8 кила напълно ненужен багаж, купих си даже евтини лидълски щеки и в 12 часа по обед бях на автогарата.
Водица си наливате от чешмата на мегдана, защото по трасето такава не видях да има. Тръгвате в посока юг, по шосето за Околчица. Къщата музей на баба Илиица е в дясно. След почти 300 метра се оглеждате за коларски път в ляво и с това цялата сложнотия по навигацията приключва. Пътя дословно прилича на това:
Тук таме в ляво се откриват гледки като тази:
Не се отклонявайте от пътя, след около два километра се стига до мястото наречено Промката. Тук пътя продулжава направо и леко в дясно. Не съм го минавал, но подозирам, че ще изведе до хубава наблюдателница над Черепишкия манастир и прилежащата част от дефилето. Вашият път обаче води надолу в дерето. Промката изглежда така:
Следва стъмно спускане. След около 300 метра се забелязват останки от постройки. Окото ми на неспециалист не може да даде заключение, но една от руините със сигурност не е от кошара:
Тук някъде е бил средновековният Коритенград, но не мога да кажа, множеството почти разрушени зидове, дали са били част от него. Отбелязвам си наум, че не бива да минавам през лятото от тук. Мястото е рай за херпетолози.
Постепенно наклона добива по приемливи градуси (проценти) и не след дълго се излиза на поляната известна с това, че е била арена на последното сражение от Априлското въстание 1876 г. Вие знаете - 12 Ботеви четници, начело с Георги Апостолов се спускат в дола в опит се спасят от ... не знам как да я нарека тази сган. Настигат ги, обграждат ги и ги избиват като кучета ето тук:
12 четници и две дечица, пасли стадо наоколо!!! На трети юни, нов стил.
Хора от Люти брод след няколко дни изкопават гроб и погребват телата. Главите през това време се разнасят гордо по съседните села. Сега са в костницата в Скравена. А тук в последствие, върху гроба се построява параклис, които в момента има ето този тъжен вид:
Дървото в близост със съгурност е свидетел на събитието, както и кошарата. Доколкото знам е оригиналната постройка:
Горният край на поляната е заета от кошарата, параклиса и една беседка с маси и пейки, а долната е чисто място заобиколено с пейки. Всяка година на 3ти юни, местните разиграват престрелката, облечени в оригинални носии и някогашното въоръжение.
На това място минава и част от екопътеката Белите скали, за която сега не мога нищо да споделя.
Надолу следва алея, която ще ви доведе до жепе линията:
Малко преди това има късо отклонение в дясно, по което се достига до железният кръст, показващ на преминаващите с влак българи, че нищо не е дадено даром и нищо не трябва да се забравя! Има и топче:
Пресичате внимателно линията, тръгвате в ляво и търсите коса отбивка към реката, по която ще минете край Ритлите. Преди това табелка ще ви информира за наличие на изворче до реката, до което така и не отидох. Прдполагам има си го.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
