Лакатнишки скали - Ръжишка пещера - връх Сърбеница
След добрата серия с водопадите Бовска Скакля, Под Камико и Миланов водопад, слязохме от село Миланово към паметника на Септемврийците. Оттам гледката към дефилето е повече от впечатляваща, знаех за това от години, Мариана също наклони везните да останем да пренощуваме там, въпреки че бях си наумил село Заселе, та село Заселе. Това от една страна (с наумяването) е добре, защото все пак някой ден пак ще се доберем до това чудно село Заселе и примамващите с дъхави билки поляни... Влезе ли ми мухата да направя нещо, няма връщане назад. Може да се случи след месеци, или години, но в това няма нищо лошо, по-добре късно отколкото никога, както се казва!
Така, на паметника се паркирахме в късния следобед, привечер. От лошото време не беше останала и следа, освен чудните облаци. Мислех, че по откритите скали вятърът ще ни разкаже играта, затова бях малко скептично настроен за мястото, а то какво стана, няма да повярвате. Още с излизането от колата, заварихме чудна полянка с борови насаждения до нея. Върху меката трева положих палатката, в близост до бивака пък има изградено огнище, че и вятърът почти не се усещаше. Щяхме да кажем наздраве и за Мариана, която толкова много ме убеждаваше да останем именно тук!
На метри от асвалта и паркинга, се разкрива тази гледка. Железницата и пътят вият покрай буйната река Искър, тук-там се чуват дърворезачи. Птици пеят весело, влаковете потракват бавно и сигурно по завоите на линията - идилийка!
Доста се потрудих, докато събера достатъчно дърва за огъня, след което просто се излегнахме на шалтетата, зяпахме движението на облаците и си почивахме.
Е, не ме свърташе много много и направих няколко кадъра по сумрак, с движещите се цветове на автомобили и влакове, и светещите прозорчета на къщите.
Това беше последната снимка за деня, бях повече от доволен - водопадите течаха, тук също се получиха приятни неща над Искърското дефиле, а и пробвахме от една нова ракия...
Нощта бе тиха, безветрена и зареждаща ни с нови сили за утрешния ден.
Събудих се рано, набелязах си едни скали в далечината, от които да посрещна утрото.
И го посрещнах така! Скалите с паметника, до който палаткувахме остават най-вдясно. Утринните цветове обагриха приятно масива Лакатнишки скали. Там отсреща, под скалите е Ръжишката пещера, в която се изгубихме малко по-късно! Знаех, че е в района, но не и точно къде, затова ползвах "жокер от ръкава"!
Изцедих каквото можах от меките изгревни цветове и поех наобратно да прибирам палатката.
Закуска, чай и надолу по едва видимата пътека, водеща в Ръжишка пещера.
Входа на пещерата.
Изглед отвътре.
С интересно осветление получих желаните кадри. В общи линии следващите няколко снимки ми отнеха над час.
Огнена лава по пода на пещерата.
Пещерата е неосветена и необлагородена, затова без осветление и статив, е невъзможно да направите каквото и да било. Взаимствах идеята с кадрите от ей тази публикация - https://tihomirmladenov.wordpress.com/2015/01/27/ryjishka-peshtera/. Признавам си, че не бях подготвен с осветлението, поради простата причина, че не планирах точно сега да посетим тази пещера. От друга страна, многото цветове щяха да генерират в последствие пълен кич!
Скоро бяхме отново на изходна позиция при тези най-интересни пещерни образувания, след известно замотаване по тъмните галерии.
Над село Зимевица е най-високият връх в Понор планина - Сърбеница. С това планувахме да завършим деня.
Изкачих го за час с директен подход над селото по стръмните и все още заснежени склонове на планината. Катя остана да пази колата, нали е със статус болна!
Поглед към масив Кобилини стени от връх Сърбеница.
И към село Зимевица.
От връх Сърбеница към стръмните скални масиви наоколо.
В далечината познатите тътени предвещаваха временно разваляне на времето. Прикапа ме дъжд. Едно добре охранено и недоброжелателно куче в селото ме изненада и за малко да ми види сметката... Не бях подготвен със статив в ръка, нямаше и камъни наоколо. Големината и злобата на Каракачанката надминаха всички очаквания за лошотия! Нямаше и къде да се покатеря по калната улица... Все пак се озовах невредим при колата.
Краят на великденските празници не предвещаваше нищо, освен досадно и изпълнено със задръствания приключение с безумията по пътищата. Всичко, с което ни посрещнаха тези чудни кътчета компенсира несгодите. До скоро!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Влезе ли ми мухата да направя нещо, няма връщане назад. Може да се случи след месеци, или години, но в това няма нищо лошо, по-добре късно отколкото никога, както се казва! 
