Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Баюви дупки - Кончето - Кутело
Приятният повод - да уважим рожденничката Камелия ни събра на хижа Яворов в съботния следобед.
Все пак за да не се мисли, че сме яли и пили цяла нощ, та чак до зори, на другия ден спретнахме едно ходене по билото:
Хижа Яворов - Суходолски превал - Разложки Суходол - Баюви дупки - заслон Кончето - Кончето - Кутело - заслон Казана - Малкия Казан - х. Бъндерица /кръчмата тъдява да не забравя, че ще ме скастрят/.
От хижата се вижда това:
По трасето има подкрепителни пунктове, усмихнати момичета ни "подкрепят" с рахат локум и орехи:
Въпреки подкрепата спираме за 20 мин почивка, трябва да се изядат пържолите и кебапчетата, останали от празничната вечер, иначе ще тежат в нечия раница. А, да не забравя и краставиците, и те тежат:
Постепенно се събуждаме и наближавайки Суходолски превал вече сме готови за по-нататъшни подвизи:
Полека - лека идва по-интересната част.
Към Разложки суходол:
След него е Каменитишки превал, а отсреща ще качваме Каменитица /или както ще бъда поправен, че всъщност това е една от четирите /или пък три бяха/ коти на Баюви дупки:
И газ по баира, прошка няма:
За да не се напъвам да пиша толкоз много, заглавието за следващите снимки е "По Баюви дупки":
Групата се поразкъса по чучките:
Един поглед назад към вече преминатите Баюви дупки:
До заслон Кончето отново калорийно-подкрепителни мероприятия:
Максимата "Колкото повече пържоли на обяд, толкова по-малко страх следобяд"
се оказа вярна:
Групата смело щъпука по Кончето:
Групата по Кутело:
Слизането от Кутело към заслон Казана:
Поглед назад към Кутело:
Слизането от Кутело към заслон Казана:
Гледката към Вихрен е внушителна:
Интересната част свършва на заслона:
Някои бяхме доволни и на това, но не така мислеше господинът на снимката, който благодарение на вълшебната си фланелка отърча през билото и двата дни, за което искрено се надяваме да ни разкаже подробности:
А други двама направиха врътка към Албутин и Даутово езеро и също могат да си признаят.
Айде да са пофалим и ний....
както каза Пламен-врътнахме през Суходлски превал-Албутин-жандармите-Даутов връх-Даутово езето-по отока му към Бела река и пак на хижата.
началото-Албутин
по жандармите не се извади Хапарата(респ-телефонЯ)...
на Каменишкии връх
Даутов...
на езерото-(забележете)първа почивка, (ако не се смята пълненето на вода на Суходолско езеро-15мин.)-ма за сметка на това-напоителна
та така...
...господинът на снимката, който благодарение на вълшебната си фланелка отърча през билото и двата дни, за което искрено се надяваме да ни разкаже подробности
Tичаше та тичане да видиш. Свидетели много има. Така се беше засилил, че едва го задържах за 3 мин. по склона на в. Байови дипки, за да разменим 2-3 приказки.
Хубав поход сте направили. Групата към Даутов връх е случила и на слънчево време гледам
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
fena73 написа:
по жандармите не се извади Хапарата(респ-телефонЯ)...
Ауу, сакън, то страшно там!
И тъй като и аз трябва да пиша отчет:
Та идята за купон на Яворов и минаване по билото беше хубава, с единствен недостатък, че трябваше все пак някак да се приберем от Бъндерица. И ето, че въпросът с логистиката остана в избягваните. И аз като по-отговорен се заех
Тръгнахме по-рано и оставих групата на Бетоловото. Целият Пирин чернееше в ниски облаци. Дъждът сякаш чакаше, за да се изсипе по-долу. Щях да закарам колата до кръчмата под Бъндерица и да се върна при групата по билото.
Когато паркирах колата пред кръчмата, в нея нямаше никой, освен Иво, който се въртеше напред-назад. Взех трескаво да стягам багажа, бързайки да се изнеса нагоре най-скоропостижно.
- След десетина минути ще се разкъса и ще се отвори - изненада ме с удар под кръста Иво. Погленах нагоре в мъгляците. Много не ми се вярваше.
- Еми, щом е така, дай една овчарска салата и една бира. - чух се да казвам , докато си мислех "да бе, де да беше така ..."
Докато лапах салатата ме изненадаха Калата, Веско и Стефка. Щяли да спят на палатка около Черната вода. Така и не поддадоха на агитацията да се присъединят към купона.
В десет и половина метнах раницата и потеглих. Бях сам, можех да правя каквото си искам. Преходът принципно го даваха 8-9 часа. Ето момент да я проверя тая работа.
Всъщност нямах шанс да се движа особено бързо с раницата тежаща десетина кила.
Подкарах нагоре, първо покрай хижа Бъндерица, после по пътеката към Малкия Казан.
Попътно настигнах група от няколко човека. Водачът им ме усети отдалече и се развика: "Пазете се, пазете се, човек идва, човек идва!!", при което мен такъв смях ме напуши, че се хилех сам в следващите 15 минути.
След това заваля. Сложих дъждобран на раницата. Бях по тениска и къси панталонки, но не ми се щеше да се обличам все още.
Въпреки лошото време, нагоре подминах още групи. Ей тези са на сипея при излизането над Големия Казан.
Ич не напредваха, но пък си пееха детски песнички. Бяха се яко ушубили. Като ме видяха по тениска взеха да ме подиграват с подмятания от рода "Дайте път, идва едно кабрио!"
Още по-нагоре се разминах с групи по двама трима. "Горе духа страшен вятър", предупредиха ме съчуствено и с иражение така, сякаш очакваха да обърна и да тръгна с тях надолу. Бах!, още се ядваше все пак, не бързах да взимам решения.
След час и 17 минути, според суунтото, бях на Премката. Вярно духаше смразяващо. В първия момент не смеех да си сваля раницата, за да си облеча якето.
Продължих с идеята да подсичам де що има за подсичане, за да избегна доколкото е възможно вятъра. Въпреки лошото време се разминах и с още една група при липсващото въже под Кутело.
За пореден път се убедих, че това подсичане не е читаво. Скалите бяха мокри и хлъзгави от дъжда. Казах си че мястото никак няма да е комфортно за някой, който страда от липсата на уверена стъпка.
При излизането на ръба се чу бучене зад ръба на Кончето. Сякаш някаква мощна турбина ручеше отзад. Наистина забележителен ефект!
По самото Конче, като изключим видимостта, не беше толкова зле обаче.
Та в този участък нямаше как да бързам. Покрай Бански Суходол пък ме пресрещна такъв вятър на талази, че трябваше и аз да го блъскам с рамо, за да присътвам напред.
После покрай заслона се поуспокои, но път там се изпречи върволицата на една безкрайна група. Взех да подскачам отгоре и отдолу, за да ги заобикалям. Така докато след половин век се добрах до авангарда. И там к'во да видя, първият се обърнал и ме гледа нахилено. Ха, не кой да е, ами Speedy!
И аху, ихи ... Отиваха към Загаза.
Speedy предложи да се поспра малко да повървим заедно, ама мен пусто не ме свърташе.
И подскок подскок във все същата гъста мъгла до Суходолски превал. (Първоначално си мислех да мина по кайзеровия път, ама после се присетих за ония шубраци долу под Средоноса и ми се отщя.)
Пелената започна да се поразкъсва чак след Суходолското езеро.
В крайна сметка край хижата бях в 14:15.
Та за който се интересува от часовете: паркинга край къмпинга под хижа Бъндерица - хижа Яворов - 3 часа и 43 минути според суунтото. Това с почивките.
Здравейте!
Четох, рових, но май недочетох...имам питане относно маршрут от х. Яворов до вр. Баюви дупки колко часа е (средно ходене) и, тъй като онзи дял ми е непознат , не се ориентирах от много четене до върха през тази местност Погледец ли се минава? Какви са вариантите? Маркировката добра ли е? А Котешки чал по път ли е или се отбива преди върха? Или след върха? Съжалявам за многото въпроси, но наистина се интересувАм. Другото, което ме интересува е може ли ходенето по Котешки чал да се сравни с Кончето? По страшно ли е(колкото и да е относително това)? Благодаря!
От х. Яворов до вр. Баюви дупки е около 4 часа
Вземете си една хартиена карта на Пирин за 3,60лв и тя ще Ви от голяма полза
Пет Юни 05, 2015 4:28 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
tsvetty написа:
може ли ходенето по Котешки чал да се сравни с Кончето?
Може. По Котешкия не минава пътека, няма и осигурително въже, за което да се държиш.
Ефирно е. Реално няма трудни участъци, ако не броим страх от височината.
От Яворов има два маркирани варианта за излизане на билото. По-изпозлвания не минава през Погледец.
Пет Юни 05, 2015 4:38 pm
tsvetty
Регистриран на: 05 Юни 2015 Мнения: 9
Irha написа:
От х. Яворов до вр. Баюви дупки е около 4 часа
Вземете си една хартиена карта на Пирин за 3,60лв и тя ще Ви от голяма полза
може ли ходенето по Котешки чал да се сравни с Кончето?
Може. По Котешкия не минава пътека, няма и осигурително въже, за което да се държиш.
Ефирно е. Реално няма трудни участъци, ако не броим страх от височината.
От Яворов има два маркирани варианта за излизане на билото. По-изпозлвания не минава през Погледец.
Разбирам. И все пак по тясно ли е от там или е както от Кутело до Кончето примерно?
Благодаря!
Пет Юни 05, 2015 5:03 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
tsvetty написа:
по тясно ли е от там или е както от Кутело до Кончето примерно?
Цвети, карайте по стандартния по-безопасен и маркиран маршрут.
Като натрупате опит и познания по този дял - тогава се пускайте по Котешкия или през апокрифната пътека през Погледец.
Апропо - ходене до Котешкия чал има от х.Яворов /с GPS в ръката/, но директна връзка от хижата до Котешкия рид няма.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
