Манастир Седемте престола - пътеки до билото

Идеята е да се провери в какво състояние е пътеката между манастир Седемте престола и билото, където пътеката излиза, както и възможността да се маркира по-добре.
При манастира има стара маркировка, после се губи. На билото има табелки, които указват отбиването на пътеката от червената маркировка.
Не сме минавали от там, макар че на няколко пъти сме тръгвали, но сме се отказвали поради лошо време или нежелание да се дерем в храстите. От разкази сме чували, че пътека де факто вече няма така че ще е старопланински глиганинг.

Засега сме четирима - аз, Стефан, Деси и Венко има още едно място в колата.
Не сме решили дали да идем до Седемте престола и оттам да тръгнем нагоре или да се качим до Чемерника и после надолу. Ще пиша като стане ясно.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Чет Май 14, 2015 11:03 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти

Както си говорихме на Загаза - направо ви се чудя защо е необходимо да си го причинявате?...

Вървейки от манастира нагоре според мен ще е по-трудно да се намери пътеката. Маркировката е жълта, доста е стара и нарядко. Пътеката също се губи на няколко места, информация от първа ръка, но с 4-годишна давност. Поне сега като не се е разлистило има шанс и да е по-лесно. На разклона от титулярната Е3 маркировка с табелата за Седемте престола има и червена и жълта. Пътеката в началото беше съвсем наред и малко по-надолу е най-големият капан - има още едно място с жълта и червена маркировка заедно. По-надолу е само жълта, много нарядко. Характерен ориентир в един от най-стръмните участъци е паметник на загинал човек.

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак

	Tito написа:
	направо ви се чудя защо е необходимо да си го причинявате?...

Този въпрос важи за всички ходения преди да си вземем колата и за 80% от преходите след това Laughing

Поумняваме бавно Wink

За мен тази пътека е свързана с първата ми среща с Ком-Емине, въпреки че тогава не знаех с какво съм се срещнала. Но възторга от намерената червена маркировка горе си го спомням много добре, та имам сантименти към тази жълта маркировка, то и ти имаш, но твоите са по-различни.

Сега сериозно - има възможност за много хубав кръгов маршрут там - качване по жълтата и слизане по зелената маркировка. С качване на Издремец, обяд на биофермата или Тръстеная и разглеждане на Седемте престола си е за еднодневен преход. Разбира се, ако не се губи човек постоянно и не се навира в драките. Та затова искаме да разузнаем какво е положението и дали може да се направи нещо.
Най-малкото ние да можем да ходим там от време на време Wink

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Разучихме пътеката, но ни отне пет часа качването с търсенето на марките, откъде е най-добре да се мине и отбелязване на разни точки в трака. Доста е стръмна в горната си част, но това е типично за старопланинските пътеки. Маркирахме половината. Чистихме малко дървета и клони, но останаха още много.
Тъкмо се шегувахме на слизане, че има следа от четирима човека минали нагоре и за тази година сигурно толкова ще си останат, и отдолу се зададе още някой. Беше направил кръгчето, за което говорих по-горе - в едната посока по пътя, в другата по пътеката, но започвайки от Чемерника.
Сега още не беше обрасло, но лятото ще има непроходими места. Иначе беше чудесно - идеално пролетно време, зеленина, хубави гледки към Издремец и Козница, особено към Козница. Не успяхме да качим Издремец, били сме оптимисти.
Дано да успеем да направим още едно ходене до там да се довърши работата, защото районът е хубав.
Само с манастира не ми харесва какво е станало, едно от любимите ни места се е комерсиализирало и вече го няма предишния дух.
Като свалим снимките и трака ще се опитам да пусна нещо за ходенето и пътеката.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Mariana1000 написа:

Разучихме пътеката, но ни отне пет часа качването с търсенето на марките, откъде е най-добре да се мине и отбелязване на разни точки в трака. Доста е стръмна в горната си част, но това е типично за старопланинските пътеки. Маркирахме половината. Чистихме малко дървета и клони, но останаха още много.
................................................................................................

Такива излети повече приличат на работа, отколкото на удоволствие, но пък са много полезни за ВСИЧКИ. Проследяването на някоя засукана (поизчезнала, нарядко и нелогично прокарана) маркировка си е тегава и бавна работа, а в съчетание с чистене на пътека става още по-бавна и тегава.
Браво на вас!

	Цитат:
	Като свалим снимките и трака ще се опитам да пусна нещо за ходенето и пътеката.

Чакам с нетърпение!

Обещания разказ и малко снимки. За съжаление GPS-а, на който записвахме трака (и то както си трябва с отбелязване на води, ъглопъти и ориентири всякакви) спря да работи и трак няма Sad

И така - подобаващо късно се изтърсихме на манастир "Седемте престола", както винаги с раници пълни с храна, боя и екипировка (разбирайте скара и щипки). Поогледахме се, че скоро не бяхме ходили на това иначе любимо за нас място. Забелязваха се осезаеми промени. Пълен с автобуси паркинг, въпреки сутрешния час. Надписи за заплащане на снимките в двора. Множество каси бира в реката и увеличен брой на заведенията. Сергия с доста скъпи броеници, сувенири и - това което най-много ме отвращава! - бутилки светена вода с етикет с цена. Не че не обичам промените, но от тези почна да ми става нещо чоглаво. Снимахме се, наляхме си шишетата с вода от чешмата в двора. За щастие на нея никой не беше сложил надпис, че се заплаща... все още.
Открихме че липсват и табелките за Лакатник, които едно време имаше до реката. Жълтата стрелка на електрическия стълб, указваща посоката беше закрита от надпис за чешмата от другата страна на реката.

Стори ми се, че идването ни ще бъде напразно. Беше изчезнала и последната следа от митичната жълта маркировка, която години наред беше подхранвала въображението ни. Преди време групата с която ходех по планините тогава, се бяхме опитали да стигнем по нея до Тръстеная и не успяхме. Предадохме се пред храсталаците и продължихме по обиколния път. Не че не стигнахме до Тръстеная, макар и с цената на замръкване, голямо закъснение и разправия с хижаря, който беше дал предварително резервираните ни стаи на други хора. Стигнахме, но мислено продължавахме да търсим пътя през камъните, къпините и клоните... и така до този април, когато загадката предстоеше да бъде разрешена Very Happy

Минахме по мостчето и се зачудихме накъде да поемем. Миналия път тръгнахме по десния път, пресякохме един ливади и според Стефан пак сме се събрали с левия път. Сега решихме да тръгнем по левия още от началото.

Беше доста утъпкан, поне дотам, докъдето гостите на манастира не ги мързеше да се разходят Wink

По-нататък преминаваше в поляни. Над тях се издигаха склоновете, по които трябваше да се изкачим. Денят се оказа първия наистина слънчев и топъл за тази пролет и заедно с издигането на слънцето, започна да спада и нашият ентусиазъм за катерене

Някои направо обявиха седяща стачка Wink

След двайсет минути пътечката през поляните излезе на широк път, по който щяхме да тръгнем още от началото, ако бяхме тръгнали по дясната пътека след моста, която малко по-нагоре стига до него.

След десет минути пресякохме поточе. Деси прилежно отбелязваше всичко на GPS-а...

Около час след тръгването, но вървяхме с доста бавно темпо, стигнахме до мястото, където пътеката се отклонява от пътя. При един ляв завой и рекичка:

Вдясно върху голям камък се виждаха жълта стрелка и червена марка:

А за най-голяма наша изненада над рекичката имаше път Shocked

Обсъдихме възможността да го е имало и преди... нито аз, нито Стефан си спомняше нещо такова. То ако имаше такъв път като слънце, щяхме ли да се откажем да тръгнем по него и да продължим по много по-заобиколния маршрут? В никакъв случай! Вярно, че тогава беше доста по-обрасло, имаше и нападала шума навсякъде, но не може да сме пропуснали да видим това:

Но на подарен кон... исках да кажа път, зъбите не се гледат Very Happy

Изненадата беше повече от приятна и с повишено настроение продължихме в посоката указана от жълтата стрелка. Smile

Десет минути по-късно се натъкнахме и на нови доказателства, че сме където трябва, винаги сме изпитвали ентусиазъм при намиране на търсените марки, но тук мисля историята беше толкова дълга и отдавнашна, че удоволствието беше не двойно, а направо тройно Jumpy

Бялата боя беше напълно изличена, но жълтата все още личеше. Нямам представа кога е правена тази маркировка.

Пътят вървеше покрай коритото на рекичката, която пресякохме при жълтата стрелка

Доста хубав път беше Smile

Докато не "свърши" Sad

Тук се минава от другата страна на деренцето. Обаче подозираме, че може да се продължи и по пътя и малко по-нагоре той отново се слива с пътеката. Дали е точно така и как е по-добре нямахме време да проверим, но може да го направим при следващото ходене. Все пак старата оригинална пътека не е по пътя.

Тези червени марки наред с жълтите ни озадачиха, макар и да знаехме от Тито, че ги има. Непонятно ни е, защо са сложени, при положение, че не само в близост има билен маршрут с такъв цвят, ами и двете пътеки се пресичат, т.е. има реална опасност да се объркат по този начин. Не знам какъв е бил замисълът при поставянето им, ако някой от форума знае, ще се радвам да сподели.
Следваха поляни, през които на места нямаше утъпкана пътека. Чудехме се как ще се маркира това място. Връзвах от време на време лентички от плат, за да не се чудим на връщане откъде сме минали. Видях, че и други са използвали този метод:

Това доказваше две неща - първо, че методът работи и второ, че някой трябва бая зор да е видял по тази пътека

На тези хубави поляни с изглед към Издремец осъзнахме че върхът е далече, пладне е близо, жегата е голяма, а храната и водата в раниците тежи. И се разположихме за обяд.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

След обилен обяд, зяпане на облаците и кратка дрямка, продължихме.

Малко след мястото, където обядвахме поляните свършиха и пътеката отново навлезе в гората. На това място бяхме много близо до поточето и даже за момент се заблудихме, че трябва да го пресечем. Направихме го, повъртяхме се малко от другата му страна и пак се върнахме обратно.

Отново намерихме марките, но не сме ги видели веднага заради липсващото бяло. Сега разбирам, защо цветната лента се огражда с бели, наистина се забелязва по-добре.

Пет минути покрай каменистото поточе и излязохме на път. Почти сме сигурни, че това е същия път, от който се отклонихме преди това и който минава по-нагоре по склона. Маркировката продължава точно по каменистото дъно на деренцето, точно на това място вода нямаше. Изобщо водата в това дере оттук насетне ту се показваше, ту изчезваше под камъните. На това място е малко гадно обрасло, на връщане освен че го маркирахме, Венко доста ряза с триона, ще видим следващия път дали има ефект от нашата дейност. Ето го мястото, а дори не се е разлистило.

После пътеката се вдигна по склона от дясна страна на каменистото поточе, като вървеше успоредно с него

Имаше малко препятствия, някои Венко ги разчисти, по-големите останаха

Склонът е доста стръмен, та по едно време почнахме да се оглеждаме и да се чудим как и откъде ще мине пътеката

В един момент обаче маркировката показа, че трябва да завием надясно по склона и да изоставим дерето. Както и направихме. Пътеката завива надясно зад това дърво:

На връщане на едно от отсрещните дървета направихме стрелка за това този завой.

Тук се върви много гадно, нагоре по склона, а после се подсича и човек все има чувството, че ще се подхлъзне е ще се свлече надолу.

Тези дървета на връщане също бяха разчистени.

15 минути след като завихме надясно и напуснахме дерето, стигнахме до друг ориентир - паметна плоча:

За пръв път чувам за някой, който в планината е загинал от падане от дърво. Обикновено причините са лавини, гръмотевици, дори катастрофи, ако има път. Та странно ни се видя, още повече на 4 януари. Венко и тук разчисти

Оттук нагоре е около половин часово стръмно изкачване, всъщност най-стръмната част от целия маршрут.

Което не пречеше на Венко да влачи клони и дървета

Като излязохме на равното бяхме възнаградени с гледка към връх Козница и цъфнали дръвчета Smile

А над нас беше емблематичният Баин камък, на който не пропуска да се снима нито един ком-еминеец.

Стана по-равно, но за сметка на това храсталясало

Имаше си и маркировка тук-там... макар по-скоро да напомняше шарени йероглифи

Храстите пак станаха гора. През короните на дърветата сякаш се провидяха и Манастирските поляни. Разбирайте - червената билна маркировка, която ни беше целта. Всъщност по начало крайната цел беше Издремец, но поради напредването на времето стана ясно, че като стигнем Пътеката ще преразгледаме плановете. За пореден път пътеката зави надясно и пресече поредното деренце с поточе. Не знам как е лятото, но сега имахме откъде да си налеем вода почти през цялото време, един от плюсовете на маршрута.

Това пък се оказа най-приятната част от пътеката - почти равно, почти път Smile

От паметника до червената маркировка на Ком-Емине го взехме за един час, но сигурно може и по-бързо.

И тук, както във Верила някой си е пожертвал части от облеклото Smile

Или по-скоро не някой, а някоя Wink

Добре, че носех бои и четки Laughing

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Поради напредналото време трябваше да избираме между маркирането и качването на Издремец. Решихме да отметнем поне горната част на пътеката докъдето можем, пък върха да го оставим за друг път. Всъщност най-голямата жертва направи Венко, защото останалите сме били на Издремец, даже повече от веднъж. Речено - сторено, извадих боята, четките и отбелязахме както трябва отбивката. Ако се бях сетила, че ще правим такава стрелка, щях да взема в едно бурканче и малко червена боя.

Червените марки като тази ги пребоядисахме в жълто. Каквато и да е била идеята да ги има, излишни са точно там:

Иначе където успявахме да ги открием, жълтите марки бяха слагани много удачно, съобразени дори с посоката на движението. Стараехме се и нашите, които попълваха празнините да са както трябва

Имахме си и фотограф, който по-добре от мен е запечатал всичко, надявам се Деси да пусне снимките после Smile

Тъкмо се шегувахме, че освен нас четиримата, никой друг няма да мине по тази пътека и напразно правим маркировката и се появи първият ни "клиент". Правеше кръгчето Чемерника - Седемте престола - Чемерника. Имаше GPS, но любезно каза, че нашите "вързулки" много са му помогнали. Very Happy

Е, щом лентичките му бяха помогнали, сега щеше направо да се наслаждава на "магистралата", която бяхме спретнали нагоре. Имаше само една забележка - неправилно сме вързали лентички там където пътя излиза на пътеката. Погрешно тръгнал надолу по тях, но после видял че продължават нагоре и се оправил. Хм, май се сетих къде е това място, но не си спомнях там да сме се объркали. Като стигнахме дотам внимателно го огледах и май разбрах каква е работата. Човекът каза, че ползва картите на ОФРМ и сигурно е продължил по пътя, вместо по пътеката. И като е стигнал до пътеката, наистина лентичките биха му се падали отдолу, защото пътят идва отгоре. Това е в подкрепа на мисълта ми по-нагоре, че може да се мине и по пътя, а не покрай реката през поляните.

Както предположихме не ни стигна времето за маркиране на всичко. Стигнахме до поляните, където ядохме, там почна да се стъмва и прекратихме. Последен поглед към Козница:

и забързахме към манастира.
Спряхме на слизане, за да маркираме по-добре отбивката от главния път, там където беше тази стрелка:

Направихме по-видима марка на един от камъните, където няма да се скрива от растителността през лятото.

Този път минахме по другия път за да видим дали няма да е по-добре да се маркира той. Но първо - там се пресичаше реката, което при повече вода щеше да е проблемно, второ не ни се стори по-късо и трето - и там нямаше стари марки. Единствения плюс беше хубавата гледка към манастира отгоре. Вече беше тъмно, така че нямам снимки, но Стефан и Деси направиха.
Накрая точно преди моста отново пресичахме реката, вече в тъмното, което окончателно ме убеди, че маркировката не трябва да минава оттам, а по пътя, по който минахме сутринта.

Макар да беше тъмно като слязохме на манастира, почти девет часа, решихме да изпечем месото и да вечеряме преди да си тръгнем. До манастира имаше беседка с камина, не беше заключено, та предположихме че е за туристите. Да, ама излезе игумена и ни се накара, че сме там. Каза, че не било редно да нахлуваме в чужд имот. Попитахме да си тръгваме ли, каза не, трябвало да се обадим на телефона написан на портата, на никого не бил отказал. Изобщо не бяхме ходили до портата на манастира. Пак се извинихме, но той май не ни прие извиненията. Само повтаряше, че не било редно и някакви натрапници едвам ги бил изгонил. Всъщност като ни гледаше с раниците, дошли от нищото в тъмното, можеше поне да ни попита добре ли сме, дали не сме закъсали планинари, ще имаме ли с какво да се приберем. Развали ни настроението тази случка и ми показа, че сутрешното ми впечатление за промяна не е било случайно Sad

Ами това е, вечеряхме, макар и с понижено от неприятната случка настроение и се прибрахме в София. Доволна съм от свършената работа, макар че това е само началото. Трябва да се домаркира останалата половина от пътеката и да се открие и поднови зелената маркировка, която води директно до Чемерника. Набираме доброволци - боята, скарата и еклерите от нас, работата и доброто настроение от вас Wink

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

За щастие трака беше спасен, ето го:
http://dox.bg/files/dw?a=cf9d5fa7fe

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

	Mariana1000 /Сряда Юни 03, 2015 в темата Пътеводител Ком-Емине? написа:
	Е как да не критикуваш, като половинчатата информация е по-дразнеща от липсата и...

С трака, който ме интересуваше, информацията е пълна,благодаря!
Оригиналният трак е във вид непригоден за ползване. Обработеният може да се изтегли от:http://dox.bg/files/dw?a=e5b4280906. Ако желаете изпратете билетче за качване в BGM.

Петре, благодаря за обработката на трака, още нямаме GPS и не знам как става това. Ще трябва да се науча.
Ние записахме трака именно с цел да пуснем билетче и да я има пътеката в картата, но и това не сме правили досега, та първо ще прочета как става в съответните теми.
Предполагам не е трудно, по-трудно ще бъде да намерим два свободни дни да довършим маркировката. Боя има, време няма Sad

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Вчера благополучно аз, Венко, Стани и Поли (ново попълнение) домаркирахме пътеката от манастир Седемте престола до билото (жълта маркировка). Понеже не правих снимки, ще се опитам да взема от някой друг участник и може да пусна по-късно.
Отецът от манастира, който ни се скара предишния път, се оказа бивш ориентировач и взе присърце маркирането. Ако му бяхме показали и предишния път боята, щяхме може би да си спестим едно мъмрене Wink

Иначе самото ходене беше чудесно, отдавна не бях влизала във всички параклиси в църквата, времето беше слънчево, освен за душата, имаше и материални неща, нанизани на лескови шишове, също така боя и добро настроение в изобилие Very Happy

Остава да тръгнем по следите на зелената маркировка Smile

П.П. Пътеката вече я има в BG Mountains Wink

http://www.kade.si/#map=16/2611766.82/5311695.38/0

****
Няколко снимки, макар и не само от маркирането Wink

https://goo.gl/photos/KBypspH8G7xPAXRQ8

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...