Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Немерцика и Грамос по 3-ти март
И двете планини се намират на границата между Албания и Гърция, като Немерцика (Νεμέρτσικα) в по-голямата си част, включително най-високия връх Maja e Papingut (2486м) е в Албания.
Тъй като през март е все още студено, пък и се стъмва рано, решихме да се установим на квартира в градчето Коница. Трите нощувки прекарани там ни излязоха по-евтино от преспиване в не малко български хижи, като условията разбира се бяха несравнини - баня с топла вода, кухненски бокс, парно. Става дума ето за това хотелче: http://www.villas.com/greece/epirus/konitsa/gerakofolia.html Първоначално хазяйката обяви 25 евра на стая (3-ма в стая), но тъй като не говореше добре английски, а пък ние й задавахме разни въпроси, като например "Къде да паркираме колите?" и стана едно объркване, и изглежда тя реши че се пазарим и смъкна на 130 евра за двете стаи за 3 нощувки.
Попътно към Коница следвахме (по погрешка, разбира се) пътят през ски курорта Василица. Качихме се с колите докъм 1800. Имаше много сняг и много завои. Пътят беше лъснат до асфалт. В края на тези планински 100 километра, които преминахме с максимални 30 км/ч, всички в колата трудно седяха прави и заплашваха, че ще повърнат.
Немерцика, гледана от терасата на хотелчето ни:
В първия предвиден за ходене ден достигнахме с колите до селцето Каколакос (Κακόλακκος) в подножието на Немерцика. Щяхме да подходим откъм Гърция по обясними причини. Набелязания връх беше към 2200 и според разследванията ми (съдейки най-вече от надписите по разни снимки в Панорамио) се казваше Пирамида.
Мъглата и прехвърчащия първо дъжд, по-нагоре сняг не ни позволиха да видим много.
Вторият набег, към Грамос, стартира от селцето Пликати (Πληκάτι).
Грамос е красива планина, която за разлика от карстовата Немерцика, повече наподобява централното било на Стара планина.
По-натам ще добавя още снимки, тракове и подробности за маршрутите.
Последната промяна е направена от igurbev на Сря Мар 04, 2015 5:35 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Сря Мар 04, 2015 3:22 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Много интересно, дано остане време лятото да го пробваме тоя баир, заглеждам го от 2008-а насам.
Защо Немерцика обаче, планината се казва Немерчка/Немърчка, част от ранното българско културно наследство е. Т.е. името и в този вид е дадено от българи.
П.П. тоя кривия път номер 20 ли е, или другия много нисък клас, селски път без номер, дето минава през Василица и слиза в Коница покрай подхода за Смолика?
_________________ Бутам след осмата бира
Сря Мар 04, 2015 4:13 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
dido написа:
Защо Немерцика обаче, планината се казва Немерчка/Немърчка, част от ранното българско културно наследство е. Т.е. името и в този вид е дадено от българи.
Възможно е, познанията ми по темата липсват. Това е името, с което гърците я наричат, сякаш. Интересно е също, че когато слизахме на връщане към селото, край колите се бяха наредили няколко полицая (вероятно гранични) и ни чакаха. Бяха дружелюбни между другото. Попитах ги за името на върха, откъдето се връщахме и един от тях ми отговори "Демерцика", с много отчетливо Д вместо Н.
dido написа:
П.П. тоя кривия път номер 20 ли е, или другия много нисък клас, селски път без номер, дето минава през Василица и слиза в Коница покрай подхода за Смолика?
Идеята бе да минем по 20, който спестява към 70 км в сравнение с обиколката по магистралата до Янина. Бях минавал по него преди, когато ходихме до Смолика и Тимфи 2011-та и знаех, че е бавен, но все пак 70 км не са малко.
Каката обаче ни подведе и се набутахме точно по неразличимия на картата път през Василица. Пътят е проходим и със страхотна панорама към Тимфи, но тесен и непрестанните завои се сучат като спирали. Накрая и на мен, хем карах, започна да ми се гади.
Сря Мар 04, 2015 4:52 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1584 Местожителство: Хасково
" В края на тези планински 100 километра, които преминахме с максимални 30 км/ч, всички в колата трудно седяха прави и заплашваха, че ще повърнат." Вече съм почти сигурен, че ми се ходи там.
Сря Мар 04, 2015 7:17 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Ето първо няколко извадки от картата за онагледяване на самото пътуване.
Района на Коница и двете изходни точки на преходите.
Хотелчето и хазяйката пред него.
Уплътняване на времето в края на първия ден:
Пътуването до изходната точка за Немерцика от Коница продължи към 50 км (малко по-малко). Първо се тръгва по 20 за Янина (Йоанина), след това по тесни пътища из гори наподобяващи Странджа.
Времето не предвещаваше гледки.
Първоначално маршрутът следваще много стръмно водохващането на селото. През лятото може би се различава пътека там, но сега или не се виждаше или не приличаше на такава.
Тракът, който бях намерил обаче, скоро започваше да подсича реброто, по което вървяхме, затова го изоставихме. Зимно не вървеше да подсичаме.
Вече напредвахме откровено без пътека.
И терена беше много крив, ронлив и хлъзгав. Започнах да съжалявам, че за пореден път ме домързя да взема котките. Не ми се мислеше какво ще е по-нагоре в зоната на снега.
Снегът започна към 1500.
За щастие и наклонът от там се поизправи.
До следващото голяма стръмно. Реброто все още беше тук там оголено.
На стръмното мъглата съвсем се сгъсти. Едва си виждахме краката. Групата изостана. С Веско спирахме да изчакваме на няколко пъти, но от останалите нямаше и помен. Можех да предположа какво е станало - бяха спря ли са да хапнат и да пийнат. Така се оказа и в действителност.
Поредното голяма стръмно, снимано на слизане, когато мъглата се поразкъса. Наклонът не личи на снимката. Горе в дъното прозира и самият връх.
Извадихме късмет, защото излязохме на качилия се на билото подсичащ трак тъкмо когато ръбът започна да прави чупки, а ние опипвахме пред нас с щеките като слепци. В този участък напредвахме много бавно.
Непостредствено преди върха пък се поразкъса.
Беше един от онези аху-иху планински моменти.
И сложихме отметката.
Не смеехме много много да мърдаме на върха предвид виждащите се отсреща огромни козирки. Таяхме надежди да прогледнем истински.
Още не бях си изпил първата бира, когато Веско обяви, че останалите пристигат. Забелязахме две почти тичащи по склона фигури. "А не, казах, това не може да са наште!". Но се оказаха набиращият се по склона Вальо и преследващият го по петите Пенчо. Скоро след това пристигнаха и жените.
Ай, наздраве!
На слизане пак всичко околно се скри, но вече следвахме стъпките си и напредвахме лесно.
И на бегом даже.
Пък Вальо отново напираше в предните редици.
След като направи няколко пируета по появилите се по-надолу камъни, се кротна обаче.
Долу при колите валеше. Както споменах, там ни чакаха гранична полиция. Разпитаха ни какви сме, що сме. Явно екипировката ни изглеждаше достатъчно убедително, за да ни повярват. Дори документите не ни провериха.
Язък за времето само!Ма планините изглеждат внушително-май трябва да се ходи пак,а...
Пон Мар 09, 2015 3:34 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Със сигурност ще има поправителен. Същото важи и за Грамос, където имахме по-голям късмет, но горе на билото пак ни спипа мъгла и леден вятър и не си го довършихме . А и двете планини си заслужават.
Пон Мар 09, 2015 3:44 pm
Анжела
Регистриран на: 29 Яну 2009 Мнения: 10
Ей хора, страшни сте! Аз живея от години в Гърция и членувам даже в планинарски клуб, но за тоя маршрут не бях чувала! Поздравления! Искаме продължение
Нед Мар 15, 2015 1:54 am
Valio
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Грамос
Опитът на Грамос започна от селцето Пликати(Πληκάτι).
От Коница стигнахме до там шофирайки 50-на километра първо на север по 20 след това се отделихме към албанската граница по тесни, но проходими планински пътища.
Препасахме раници и снегоходки и тръгнахме. Времето беше обещаващо, но след предния ден, когато макар и лишени от гледки, отчетохме над 1000 метра качване и слизане, не всички от отбора бяха нахъсани за подвизи.
Пликати и първи гледки към снежното било на Грамос.
Изгледът на планината наподобяваше този на Стара Планина и конкретно централната й част, макар Грамос с нейните 2520 да е по-високата.
В началото по план трябваше да импровизираме, за да излезем на трака, който бях намерил. Добре изимпровизирахме, макар да се наложи да прегазим едно дълбоко дере и след него сенчест, задържал снега склон. Още не изсъхналите от предния ден обувки се наквасиха хубаво в размекнатия сняг.
Излязохме на едно стръмно ребро. Пътят нагоре бе чист. А по-голямата част от групата би отбой.
Останахме само аз и Веско. Което от друга страна не беше толкова лошо. Подпалихме по удрящия челото склон.
В началото се движехме по оголените части на реброто, но по-нагоре намаше накъде и сложихме снегоходките.
Красивите "джемдемски" склонове около нас.
Поглед към най-високата част на планината. Стърчащият връх натрапчиво наподобяваше Голям Купен.
А самото ребро, по което напредвахме беше тясно и изящно. Момента преди да сложим снегоходките.
След първото стеснение прегазихме гора. След гората се изправихме пред много стръмен участък. За пореден път съжалих, че съм си спестил носенето на котките.
Ето го стъмното, снимано на слизане обаче.
На първо време успяхме да издрапаме със снегоходките. След това излязохме на каменен пасаж и аз свалих мойте. Веско си продължи с тях.
Стръмното, гледано отгоре. По спускащия се няколкостотин метра склон вляво имаше следи от лавини.
Гледащият ни Голям Купен. Или пък това беше самият първенец Чука Пецик?
"Завъртаме по билото и слизаме по отсрешния склон!", му викам на Веско. Той пък взе да ме подиграва за ентусиазма.
Наближавахме 2000 метра. Билото беше близо.
Напавихме няколко лавиращи маневри, за да избегнем стръмното.
Излязохме на заравнение току под билото. Виждаше се покрива на затрупана постройка, вероятно гранична. От другата страна на билото беше Албания. Предстоеше ни да вървъм по границата.
Билото ни пресрещна с мощен вятър. Навяването горе се беше изправило пред нас като стена. Излазихме някак на четири крака.
Дотук добре!
Оставащото трябваше да бъдат няколко приятни и панорамни километра по билото. Късметът ни обаче рязко се обърна.
Подпалихме напред, гледайки в земята и придърпвайки качулките, за да се пазим от набиващия сняг. Дотук беше с приятното слънчице, обърна го на зима.
Поглед на юг към красивите извивки на билото. Ние вървяхме на север.
А Купена се скри в нещо черно и бездънно.
Продължавахме да се набираме с много сериозна крачка по издигащото се било, но много скоро вече нищо не виждахме около нас. Налагаше се все по-често да правя справки с ГПС-а. Вятърът все така ни блъскаше. На връщане видяхме по следите как сме минали на косъм от една козирка, усетихме се да се дръпнем, когато щеката ми пропадна в нищото.
Изкачихме първия връх по пътя. Последва стеснение. След това много стръмния, фирнован склон на следващия връх. Снегоходките задържаха добре. Отново стеснение и отново се изкачвахме. ГПС-ът казваше че сме на 2200. Бяхме като сляпи. Пулехме се напред и нищо не различавахме. Отново стана много стръмно. Хлопахме с цялата площ на снегоходките и се надявахме на шиповете им. После се появи нявята наколко пръста пудра, колкото да не се мислим за много стабилни. Там спряхме. Отпред беше напълно неразличимо. Боцах с щеката и ми се струваше, че натискам стена пред мен. Имахме чуството, че билото се събираше като пирамида няколко метра пред нас. Нищо не можехме да направим, освен да чакаме да прогледне поне за малко, за да преценим къде сме и какво да правим. Вятърът блъскаше, ние чакахме. Мина се време, но не прогледнахме. Решихме да не чакаме повече, а да си ходим.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети