Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Снежни Иванов камък и Соколец - 10 април 2015
Дойде пролетта и... започнахме да правим зимни преходи
Уж всички говореха как искат слънце, зелена трева, цветя, поляни, мащерка и скара, пък като станеше на въпрос къде да се ходи и предложенията все бяха за Рила и то над 2000 метра, та да е сигурно че ще има сняг
Както обсъждахме с бай Йоцкан качване на Звездец, така се озовахме в Самоков в баничарницата на път за много популярните и високи върхове Иванов камък и Соколец. Със снегоходки в колата и никакви изгледи за цветя
Ние сме ето тези:
Съжалявам за спойлера, защото от снимката си личи, че сме качили поне единия връх, но пък който се интересува само от края, тук може да спре да чете
А началото започна с обречени опити да си направим място за паркиране край пътя с помощта на малка лопатка
Добре че мина друга кола и трябваше да освободим пътя, та Стефан заби колата в снега и си спестихме риенето. Имаше малко колебания дали вечерта ще успеем да се измъкнем, ама успяхме
Но от зимата не успявахме да се откопчим, със смесица от яд и възхищение забелязах, че по-снежно нямаше как да бъде
Върнахме се малко по пътя и покрай няколко изоставени сгради тръгнахме нагоре. Имаше следи и си помислихме, че някой може и да се е качвал, макар да ни се стори странно. След десетина минути обаче следите свършиха - или хората са се върнали, или Меца се е събудила гладна . Все пак продължихме нагоре. Затъваше се над глезените, на места и до коленете. Божо си сложи снегоходките още от пътя, останалите по различно време по пътеката. Моите през половината време стояха в раницата, както са свикнали
Уж следвахме някакъв път или пътека, но май през повечето време криволичехме между дърветата в търсене на тая пътека, отколкото да вървим по нея. Или се набирахме стръмно по склона пак със същата цел.
На мен и на Теди ни беше обяснено, че до върха се стига за три часа, денивелацията е само 700 метра. В това обяснение всичко ми беше ясно, разшифровано означаваше следното - най-малко пет часа в едната посока, и поне едно дере, което означава още 200-300 метра стръмно слизане и качване. Оказа се че съм сбъркала - не бяха пет, а шест часа
Около три часа си вървяхме така в гората, все нагоре и нагоре. Вярно красиво, ама почна да омръзва. Освен някоя постна гледчица към Витоша, нищо друго освен дървета, сняг и падащ от дърветата сняг
Към един стигнахме до едни поляни, в единия край на които беше връх Соколец, който решихме да качим на връщане. Обядвахме, отново бяхме леко излъгани и отново не повярвахме, че до върха остават само 50 минути и тръгнахме нагоре. Решихме да оставим раниците там, макар и да не трябва така, все пак джобовете на якетата не са безкрайно големи. И не мисля, че някой от нас наистина вярваше на това за 50-те минути
Особено когато след малко видяхме и връх Иванов камък
За 50 минути успяхме само да се свлечем в дерето.
А за още 50 и да излезем от него.
В интерес на истината тази отсечка беше много зимно-хубава И когато успявах да си поема въздух и да успокоя сърцето си да не бие чак в гърлото ми наистина я оценявах
Имаше само следи на животинки, никой не беше нарушил белотата на снега преди нас. Вярно че дори със снегоходките се затъваше двайсетина сантиметра и беше мъка за първия в редицата, но когато вървях отпред, усещането да правя следа беше чудесно и почти компенсираше тежестта в краката
В три и половина изскочихме (макар че това е силна дума за ходенето ни) отгоре на билцето.
И ето го върха... на една щека разстояние
Имаше малко препятствия под формата на скали...
...сняг...
...гледки към Ястребец...
...о,дааааа, и клек...
...но светлината в тунела се виждаше
Както и че това, на което сме излезли, не е върха Имаше още
Стигнахме и до там и се почна едно охкане, ахкане, възторзи, снимки, гледки, не е за разправяне. Все едно за пръв път виждаме Рила и Стара планина
Скакавците
Мечитите, Мальовица и Отовишкото било
И Стара планина чак до Триглав Направихме си обичайното изреждане на върховете, не заради разпознаването, а ей така - за удоволствие. Околостаропланинци
Стефан направи и общи снимки, плюс обичайните стотици други и стана време да си ходим
Все пак ни чакаше както обратния път, така и качване на още един връх - Соколец. Ето това е той, в долния край на поляните под него се намираха раниците ни
Надолу се смъкнахме кой както може, но май всички използвахме сходни методи
Който не можеше да търпи на жажда се възползва от стичащата се по скалата вода. Затова раниците не трябва да се оставят, дори върха да е на 50 минути Аз пък отново бях гладна
Така че с най-голямо удоволствие оставихме Иванов камък зад нас и тръгнахме първо надолу, после нагоре и така чак до раниците
Ако щете вярвайте, но стигнахме до тях за 50 минути. Значи Божо и Стефан не бяха излъгали, само дето не познаха посоката. Незначителна подробност Подкрепихме се с ядки, шоколад и вода, порадвахме се на чудната магистрала, която бяхме проправили до върха
И после решихме, че така и така сме там, нищо не пречи да отметнем и Соколец. През поляните беше лесно, после се навряхме в някакви ниски храсталаци от брезички и тополки, ама ние вече бяхме набрали инерция и спирачки нямахме
От този връх гледките бяха още по-хубави. И пак се почна старата песен на нов глас - охкане, ахкане, гледки, Скакавци, Ястребец, Мусала, Мальовица, снимки, пози иииии отбелязване във Фейсбука
Ето това е Иванов камък, дожаля ми за мен, като видях до къде съм ходила
Ястребец и Мусала, който се подава едвам-едвам
Малко по-различен поглед към Скакавците
Някои хора направиха отново стотици снимки
А други просто седяха и се опиваха от красотата на потъналата в следобедни сенки Рила
В този момент получихме за поздрав от една приятелка (и съфорумка, така че и вие ще го видите) изгрев от Анапурна и и върнахме залез от Соколец Кой каквото си има
За съжаление мисълта за залеза ни отрезви, както и факта че вече беше седем и имахме още един час светлина, а не ни се слизаше по тъмно. Така че поехме надолу, само това ни оставаше вече и в осем бяхме при колата, не вадихме челниците
Отново през храстите, поляните, раниците, надвисналите снежни клони на гората, надолу, надолу и назад.
Към цивилизования свят, където нямаше сняг, Скакавци, мирис на смола и бор, ледена вода и следи на диви кози.
Всъщност имаше ги, в сърцата ни
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Нед Апр 12, 2015 10:26 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
А върховете наистина си струва да се посетят, не са най-високи или най-лесни за достигане, но пък са обзорни и уютни И точно сега му е времето - хем клека го няма, хем сме направили път до там. Отивайте, докато снега не е завалял отново
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чудесно ходене! Явно много сте се кефили.
Много хубава зима настана, наистина! Ако всичкият този сняг се беше сетил да навали още през декември, вместо през март, цена нямаше да има. Но и на това трябва да сме благодарни, че той снегът с уверени крачки се е запътил към Червената книга. Горе е такова чистичко, бяло и пухкаво.
Един ден след вас ние налазихме по Скакавците. Заради разминаването във времето ни няма на снимките. Гледахме към Соколец и Иванов камък, видяхме някакви ровове и траншеи и си помислихме, че марсианците пак са идвали. А ти направо разби надеждите ми за скорошен контакт.
Пон Апр 13, 2015 8:41 am
iozkan
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Чудесна работа, Яни! С хубави хора и прекрасно време, нещата винаги се получават. Сега тъкмо си набрала скорост, може да пуснеш и напишеш нещо и за разходката до Балабаница, не по малко си заслужаваше. Иначе за мен какво остава, единият направи 1000-и отгоре снимки, другият пуска снимки, пише теми и пътеписи, аз мога само да дам следите, по които минахме в снега, за събирачите на тракове. Интересна е последната част от трака до Иванов камък, тоест изкачването на самата скала.
http://dox.bg/files/dw?a=8fa64423c2 http://dox.bg/files/dw?a=94fa1f5caa
Котата на Соколец на картата, идва малко по на югозапад, да речем на около 10м от действителното, вероятно може да се приеме и за грешка на уреда.
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
ognedishasht, аз пък съм сигурна, че марсианците като са видели нашите канали от Космоса и още на другия ден са качили Иванов камък. Я си прегледайте снимките, може това което ви изглежда като клек да са малки зелени човечета, които се кефят на гледките, също като нас
iozkanе, ето и нещо за Балабаница, айде сега да те изложа напълно по какви забутани места ни водиш. После да ме е срам да кажа къде съм била - един качил Мусала, друг Мальовица, пък аз Балабаница
ЗА БАЛАБАНИЦА
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Апр 13, 2015 10:29 pm
iozkan
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Tъй, тъй, какво и е на Балабаницата. Връх та дрънка, гледки има и към долината на Яденица, яз. Батак, и Родопите, и към Пирин, и към яз. Чаира и Сестримо. Един път е! . А на Мусала, и куцо магаре мож да се качи там, и зиме и лете
Вто Апр 14, 2015 8:20 pm
tedi_zloto
Регистриран на: 10 Ное 2014 Мнения: 7
Еееее и мен ме споменаха и щракнаха планинските ПРО-та.
Пет Апр 17, 2015 5:55 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
tedi_zloto написа:
Еееее и мен ме споменаха и щракнаха планинските ПРО-та.
Хубава разходка сте спретнали. Теди, добре дошла във форума и от аматьорската детска лига, чийто член съм аз...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети