Регистриран на: 31 Дек 2010 Мнения: 143 Местожителство: София
Гросглокнер по традиционния маршрут
Е, бяхме се решили, че е време да опитаме нещо по-сериозно. Така звучеше Гросглокнер - първенецът на Австрийските алпи (пълният текст на пътеписа - http://radobayraktarov.blogspot.fr/2009/08/grossglockner.html). Предварително се бяхме свързали с местното алпийско бюро и си организирахме водач, който да ни съдейства към върха.
Стигнахме късния следобеда до паркинга на Люкнер хаус. От там се отправихме с пълни раници и широка стъпка към Люкнер хюте (хижа Люкнер). Ето и карта с опорните точки на маршрута.
В Люкнер хюте щяхме да пренощуваме. Преходът беше приятен и без трудности.
Соня малко се смути при вида на "хотелската ни стая", но нямаше мърдане. Г-н Люкнер си поддържа отлично хижата, а при спомена за вкусните манджи и сега ми потичат лигите.
Пийнахме и вкусна бира и с леко замаяни глави се отправихме към спалното. Мелодичното и синхронно хъркане все някога умайва и най-претенциозния гост в спалното. Наспахме се и рано сутринта поехме към Стюдл хюте (хижа Стюдл). Там беше и сборния ни пункт с водача на групата. А Гросглокнер вече се показваше величествено на заден план (в центъра).
Хижата е нова и доста модерна. Служи за стартова точка към Гросглокнер и предлага два основни маршрута - традиционният през Ерцхерцог Йохан хюте (в дясно) и по-екстремния по южния гребен (направо).
В очакване на водача и останлите от групата.
Освен ние със Соня, с нас тръгнаха и двама англичани, които също се радваха като нас на Гросглокнер (и двамата бяха 70+). От тук пътят минаваше първо през един глетчер, преди да започне да се вие покрай скалите под хижата.
Мащаба на гледчера е огромен. Хората се виждат само като точици по него.
На последната снинка се виждат отделните групи, запътели се към заветната цел. Преди щурмът на Гросглокнер утре трябваше да преодолеем едно по-стръмно изкачване. Самият път по скалите беше осигурен с въже, като от виа ферата.
С повишена концентрация качването не изискаше особени технически умения и скоро след това достигнахме последната междинна цел - Ерцхерцог Йохан хюте, намираща се на 3.451 м.н.в. Хижата беше доста пълна.
Стратегията на нашата малка група беше уточнена на вечеря- тръгваме около 4:30 с надеждата да сме първи и да не се налага да изчакваме на върха.
Така изглеждаше миенето на зъби на 3.500м и когато няма течаща вода...
Източник за изплакване на устата и очите
Тръгнахме още по тъмно. Единият от английските ни приятели имаше силен главобол и се отказа. Така поехме ние със Соня, вторият англичанин и водача. Него следвахме плътно по стъпките в тъмнината, използвайки единствено челниците си.
Още на тръгване сложихме котките. Макар и август на тази височина винаги е зима. Снегът от север беше твърд и фирнован.
...а склона сериозно стръмен
Преди върхът има отчастък, който изисква катерене по скали. И тук наклонът на пръв поглед е страшничък, но скалите са удобни за катерене. освен това всички участници сме осигурени с въже.
Единственото критично място на качване беше преминаването на едно тясно място с дължина около 3-4 м., което обаче беше подсигурено от нашия водач с въже. Ето и Соня, минавайки по него. Ние сме след нея
Гросглокнер в цялата си прелест - а ние в цялати си гордост.
Имахме късмет да наблюдаваме едно уникално природно явление, наречено "хало". Проявявава се при пречупване на светлината под определен ъгъл във влажен въздух. Според водача ни сме имали особен късмет, понеже "Хало" рядко се вижда толкова ясно както през този ден.
Неприятен момент е, че водените тук групи са много, а мястото доста ограничено. Затова пребиваването на върха трае само няколко минути и се дава мът на идващите отдолу. За късмет (отново) ние бяхме втората група и освен това нашият водач имаше да свърши някаква дребна работа по самият кръст, затова останахме да се любуваме на панорамата по-дълго от обикновено. Ето ни вече на слизане.
А това са прииждащите групи от хижата. Слизането е по неприятни, заради постоянното разминаване. Особено по скалите трябваше да се внимава. Аз и Соня по дупета в средата на снимката.
След преодоляване на скалите ни очакваше слизане на зиг-заг по снега.
Имахме достатъчно време и се наслаждавахме на момента да сме там.
Вече сме отново на Ерцхерцог Йохан хюте.
На връщане по скалния ръб попаднахме на странно изглеждащи скалните плочи - сякаш някой ги е редил. Много от тях бяха като че ли забити в земята. Каква ли сила ги е накарала да заемат това си положение?
Със намаляването на надмосрката височина се покачваха градусите.
В заключение минаването по традиционния маршрут на Гросглокнер е една приятна разходка в зимни условия. Не се изисква особена техника или опит. Ползването на местен водач е предимство заради познаване навиците на другите водачи и шанс да се поостане малко по-дълго на върха.
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Хубав пътепис и снимки! Извадили сте късмет с времето.
ronkata написа:
В заключение минаването по традиционния маршрут на Гросглокнер е една приятна разходка в зимни условия. Не се изисква особена техника или опит.
Са, не се и съмнявам, че Павел Беличовски ще го притича със снегоходките, но както казваше един приятел - това, че за някои "става със снегоходки", съвсем не означава, че други и с котки биха се справили.
Пон Апр 06, 2015 3:45 pm
t.hristov
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 1095
Чудесно преживяване, много спомени и снимки
Последната промяна е направена от t.hristov на Пон Апр 06, 2015 4:34 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Апр 06, 2015 4:21 pm
Balkandjiq
Регистриран на: 19 Ное 2009 Мнения: 582
Не мога да я харесам тая планина и тва си е...Поне в австрийската и част.Високопланински пасища и отведнъж ти изскочи една огромна безформена струпотевина от скали дето върхът и в небесата се не види...Няма я тая плавност,която е типична за Балкана примерно,няма я тая разлятост,тия пояси от различни дървета и растителност,които в Балкана са подредени като строени войници...В Алпите всичко се мени рязко.И много камънак бе мааму стара.А деретата им едни такива мрачни,усойни...
Иначе самата атмосфера на Австрия е невероятна-хижи,бири,печенки,спокойствие...
_________________ Планини има много,но Балкана е само един!
Die ihr auf unserer Heimat größter Zinne steht
wie sie durch dunklen Fels zum Lichte geht,
derer, die aus Licht ins Dunkel gingen.
Dem Vaterland helles Licht zu bringen
denkt ihrer treu, dann wird dem Mutterland ihr Tod
der Auferstehung Unterpfand
1922
Dr. Heinrich Pfannl
Seinen im Weltkrieg gefallenen Mitgliedern
der Österreichische Alpenklub
Горния текст е според този източник, тъй като не открих достатъчно четлива снимка. Струва ми се че в източника неправилно е посочено по-различно местонахождение за този надпис, а вместо него за кръглата табела е дадено следното съдържание, каквото обаче не откривам из снимките:
Als einer der Jüngsten meines Handwerks habe ich
Helmut Prünster dieses Kreuz zu Deiner Ehre, o Herr, instandgesetzt.
Lenke die Schritte derer, die diesem Kreuz zustreben!
Geleite uns alle sicher durch die Stürme des Lebens.
Erhalte meiner Heimat Österreich Friede, Freiheit und Wohlstand!
Lienz im August 1999
Zur Erinnerung an die Renovierung
des kreuzes im Jahre 1999
anlässlich
200 Jahre Erstbesteigung
Die Bergführer
Kals und Heiligenblut
Großglocknerhochalpenstraßen AG
Kärnten Salzburg Tirol
Регистриран на: 31 Дек 2010 Мнения: 143 Местожителство: София
Един опит за превод на надписите (без претенции за точност и изрядност):
Горе вляво:
Zum feierlichen Angedenken
an das von den dankbaren Völkern
Oesterreichs am 24.April 1879
begangene Familienfest des
25jährigen Ehejubiläums
"Тържествено възпоменание
на провелия се семеен празник
по случай 25 годишен брачен живот,
от благодарните австрийски жители на 24. април 1879"
Горе в средата (кръг):
Die ihr auf unserer Heimat größter Zinne steht
wie sie durch dunklen Fels zum Lichte geht,
derer, die aus Licht ins Dunkel gingen.
Dem Vaterland helles Licht zu bringen
denkt ihrer treu, dann wird dem Mutterland ihr Tod
der Auferstehung Unterpfand
1922
Dr. Heinrich Pfannl
Seinen im Weltkrieg gefallenen Mitgliedern
der Österreichische Alpenklub
"Вие, които стоите на най-високия връх в родината
той, който преминава от тъмна скала към светлината,
на тези, които от светлината отидаха в тъмното.
За да донесат на Родината светлина
засвидетелсвайте вашата вяра, тогава вашата смърт ще бъде залог
за възкръсването на майката родина
1922
Др. Хаинрих Пфанл
За падналите през (първата) световна война членове на автсрийското алпийско дружество"
Als einer der Jüngsten meines Handwerks habe ich
Helmut Prünster dieses Kreuz zu Deiner Ehre, o Herr, instandgesetzt.
Lenke die Schritte derer, die diesem Kreuz zustreben!
Geleite uns alle sicher durch die Stürme des Lebens.
Erhalte meiner Heimat Österreich Friede, Freiheit und Wohlstand!
Lienz im August 1999
"Като едно от последните творения,
аз, Хелмут Прюнстер, поставих този кръст в Твоя позит, о Боже.
Насочвай стъпките на тези, които се стремят към кръста!
Води ни нас всички през бурите на живота.
запази мира, свободата и благополучието на моята родина Австрия!
Лиенз, Август 1999"
Горе вдясно:
Ihrer Majestäten
des KAISERS FRANZ JOSEF I.
und der KAISERIN ELISABETH
errichtet vom
ALPENKLUB "ÖSTERREICH"
"На Ваше величество
Кайзер Франц Йосеф I
и на кралица Елизабет.
издигнато от Алпийско
дружество "Автрия""
Над разпятието:
Zur Erinnerung an die Renovierung
des kreuzes im Jahre 1999
anlässlich
200 Jahre Erstbesteigung
Die Bergführer
Kals und Heiligenblut
Großglocknerhochalpenstraßen AG
Kärnten Salzburg Tirol
"За спомен от реставрацията
на кръста през 1999 г.
по случай 200г от първото изкачване
Планинските водачи
Калс и Хайлигенблут (име на общината и района)
Високоалпийска илица Гросглокнер АД
Кернтрен, Залцбург, Тирол"
Под разпятието:
Kommet her und sehet an die Werke Gottes,
der so wunderbar ist in seinem Tun
unter den Menschenkindern! Psalm66.4
Dir, Gott, sei Preis und Ruhm gebracht,
Du hast ein Schöpfungswerk vollbracht,
voll Herrlichkeit und Schöne! MB
"Елате и вижте творението Божие,
Този, Kойто прави всичко красиво
сред хората (псалм 66.4)
На Тебе, Господи, да бъде славата Ти,
Ти приключи едно творение
изпълнено с Великолепие и Красота! МБ"
Здравейте, дали си пазите координатите на водача и колко струваше ако не е тайна. Според Вас, кое е най- подходящото време в годината за изкачване на върха? Била съм на Цугшпице /немския първенец през август 2014 г. и температурата там беше -2 градуса и валеше сняг! Мислите ли, че човек би се справил и без водач?
В пътеписа Ви пише, че сте се катерили 3 дни с 2 нощувки в хижи. Възможно ли е да стане само с нощувка в хижата на 3500 м?
Пет Май 22, 2015 4:22 pm
alexvan
Регистриран на: 20 Апр 2010 Мнения: 705 Местожителство: България
chefy123 написа:
. Възможно ли е да стане само с нощувка в хижата на 3500 м?
Без проблеми става.
Тръгване от паркинга и стигане вечерта в Ерхерцег Хюте.
На другия ден качване на върха и слизане до паркинга.
Пет Май 22, 2015 11:19 pm
ronkata
Регистриран на: 31 Дек 2010 Мнения: 143 Местожителство: София
Здравейте, наистина маршрута може да се мине и с едно преспиване. Трябва някъде по обяд да сте на Стюдл хюте, където обикновено е срещата с планинския водач. нямам контакт на водача, но те не са "частни", а към местното дружество, където с удоволствие ще ви съдействат. Ето и страницата http://www.bergfuehrer-kals.at/en/summer-program/glockner-bergtour/
Според мен лятото е подходящо време, но късмет също е необходим
Успех
Честно казано, ако бяхме без водач, сигурно много щях да се притесня, но някак си тези австрийски сухари действат адски успокояващо...
Качихме го /котките бяха най - ценната ми вещ/.
Прекрасно изживяване..!!!!
Сря Юли 20, 2016 10:24 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3121
ronkata написа:
Здравейте, наистина маршрута може да се мине и с едно преспиване. Трябва някъде по обяд да сте на Стюдл хюте, където обикновено е срещата с планинския водач. нямам контакт на водача, но те не са "частни", а към местното дружество, където с удоволствие ще ви съдействат. Ето и страницата http://www.bergfuehrer-kals.at/en/summer-program/glockner-bergtour/
Според мен лятото е подходящо време, но късмет също е необходим
Успех
Преди 8 години ходих там от север, от Хайлигенблут. Ако тръгнеш много рано, от паркинга на Пастерце, и най-вече без никакъв багаж, можеш да го изкачиш и да се върнеш пак на паркинга в рамките на ден, и на ерцхерцога въобще да не оставаш. Линейно от паркинга до върха и обратно са не повече от 15-16 км. Като се отчете хубавата денивелация и едни малко шибани висящи ледници, по които нагоре е лесно, но надолу - не съвсем, един ден е напълно достатъчен. Нощувка има смисъл на хижата само ако си любител на изгреви и залези от високо, иначе другото не е кой знае каква красота.
Чет Юли 21, 2016 8:47 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1979
Планинари, върнахте ме много време назад. Вече като гледам, моите снимки оттогава стават за архаични, малко тъжни и смешни
Все пак, да видим какво беше, преди много години....преспиването в хижата по традиционният маршрут беше огромната сума от 85 шилинга въпреки че имахме зелени карти на БТС, които важаха, и която сума трудно ни се откъсна от сърце, просто нямахме пари, бях виждал нацяло само 20 долара. Беше си обикновена обща хижа с нарове. С допотопни дървени пикели 2 дена в мъгла, добре че имаше следи, и хубави котки, купени със свои пари. Водачи? не схващахме значението на това понятие....
Ледникът Пастерце тогава достигаше много километри по-надолу:
На върха нямаше хора, ние не видяхме никой няколко часа, до 3500 м. имаше буря и дълбок сняг, нагоре изведнъж се успокои и грейна слънце. Спомням си опасното преминаване по снежният гребен преди върха, тук допотопното въже свърши нещо. Сега е станало върволица от посетители.
Млади , възторжени.....
Били ни включили после в една книга, като най-младите българчета, изкачили Гросглокнер и Монблан. Така и не разбрах коя.....не е важно, важното е че споменът остава, сякаш бе вчера.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
