Зимен бивак в Рила. Хижа Македония - голям Мечи връх
Заформяше се забавен уикенд под наслов "Да затвърдим непреклонният механизъм". С Ванката - познат блогър, с който се следим от дълго в интернет пространството, сътворихме набързо гениалния план. Качваме се от град Благоевград (град звучи сякаш напълно излишно, все пак Благоев и град поясняват, но ми стои интересно, оставям си го така) до ски пистите на Картала и през резерват Парангалица, поемаме през снежните полета към хижа Македония. Ние, разбирайте аз, правим зимен бивак и оцеляваме както можем, първо на масата в хижата, после каквото предложи зимната нощ, а Ванко и Таня, в уютните и отоплени стаи. Блогът на Иван ме е докарвал до забавни ситуации, четейки описателните му и пълни с хумор публикации. Предисторията е, че винаги съм гледал да ги чета при липса на хора около мен, въпросните биха ме помислили за мръднал, гледайки ме как изпадам в пристъпи на истеричен смях. За който е интересно линквам му страничката, http://ivanatora.info/ посмейте се. Уловката обаче в обяснението ми към него беше, че преходът ще е айляк и се породи от следното... По утъпкана пъртина неусетно ще стигнем до хижа Македония... Къде ти, нещата загрубяха още в самото начало, в предвид липсата на снегоходки и количеството сняг.
Още е поносимо и народът е в кондиция. Скоро обаче нямаше да е така Групата затъна като танковете на Райха в украинската кал! http://vbox7.com/play:680bea37ba Ранен следобед е.
Склоновете на приказния резерват Парангалица изливат неземна и неподправена красота. Движим се сред зимна приказка.
Тъй като термостата ми отвори рано и бях доста прегрял, се задвижих по пътеката само по тениска под тежката до смазване раница. Дръпнах се напред, за да не мръзна излишно, а и знаех какво ме чака на хижата - тонове сняг, под който трябваше да освободя дупка за двуместното Husky Flame 2, зимният ни бивак за през нощта.
Скоро наближих кантона под хижата, (скиорите ме амбицираха да потичвам, налагайки добро темпо догонвайки ги, но те са джедаи, нямат стигане) дотук се стига и с коли през лятото. Все още е мъгливо, времето като цяло беше динамично - предлагаше гледки, скриваше ги, зимни му капризи. Притеснявах се за останалите от групата, дали щяха да успеят в тези условия без снегоходки, по телефона не звучаха зле, но усещах как само като натиснех червената слушалка, по билото отекваше ехо от викове по мой адрес... Не очаквах да се дръпна толкова бързо, замислях да се кача и до обзорния голям Мечи връх, но нямах почти никакъв шанс да успея да сляза по светло, чакаха ме два часа копане на сняг и установяване на палатка!
Показателно за забавянето на групата, е количеството на снежната покривка. Ако знаех какво ще ми чуят ушите, идваше ми да залегна под опознавателната табела, даже я разкопах малко, че да имам резервен вариант!
Минималистичните склонове постоянно ме приканваха да спирам и вадя фотоапарата на Катя, до който тя няма достъп в последно време, покрай ремонта на моя и болестното състояние, в което изпадам неснимайки!
Изглед към долината - започна да просветлява, а в дъното ясно личат склоновете с вековните иглолистни гори на резерват Парангалица. Там минава и пътеката за хижа Македония, хич не е безопасна за зимно преминаване, съдейки по наклона на склоновете и състоянието на снега...
И хижа Македония, определено уютна на пръв поглед и фотогенична с навеищата сняг.
Входната врата е интересна за преминаване, особено ако човек е на повече чашки и бърза да глътне малко въздух...
Барбекюто до хижа Македония!
Всичко беше прекалено хубаво за да е истина, но ето тази дупка там, под палатката от следващите снимки, чакаше мен. Да не е окопана палатка в зимни условия си е забавен сценарий, ама за този отгоре, който движи облаците... Не беше забавно обаче това с копането. Близо два часа хамалогия! Е, успокояваше ме факта че Иван, Катя и Таня пуфтяха все още затъвайки в дълбокия сняг!!! Ако не бях видял какво количество храна бяха изнесли тези на вид кротки хора, нямаше и да повярвам. В това време се събра публика от скиори и туристи, обстрелваха ме като картечари с фотоапарати и въпроси, подпитваха за лудостта ми, щото палатката беше в раницата все още, а аз копаех някаква дупка като обезумял с лавинна лопата, разбирайте хижарски фараш...
Не успях да стигна до обзорното било и голям Мечи връх по залез, така че залезът се случи тук.
Запали се небето, завря земята, в очакване на нощ трепти душата. Зимна Рила по заник слънце, снежна и красива. Долината с резерват Парангалица ясно се откроява под последните слънчеви лъчи. След близо два часа упорита борба за премахването на няколко тона сняг, зимният ни бивак бе укрепен и застрахован срещу суровите февруарски условия, а непреклонният мазохизъм затвърден за пореден път. Бях се поошляпал бая, залитах от умора, а и други опасности чоплеха полазващото любопитство в разните шишета. Катя, Иван и Таня пристигнаха за кулминацията, извадиха тежката артилерия фотоапарати и отстреляха безпощадно всичко наоколо като ловци глиган!
След като изцедихме и последните цветове, всичко потъна в сивота. В хижата беше топло, печките бълваха едни порции след порции топлина. Толкова гостоприемни и топли хижари не се срещат често! А ние напълнихме наоколо със заводски количества храна, масите без майтап оприличаваха онези лентовите транспортьори в предприятията за производство на храна и се огънаха под тежестта и! Няма да повярвате ако не го видите с очите си. Таня и Иван извадиха над три килограма руска салата, но не каква да е, а с макаронки - домашна. Вместо да си почиваме след тежкото ходене, се заехме да направим равносметка. Въпреки, че бях невинен за лекото в кавички ходене, знаех че Ванката ще напише поне няколко странички "хубави слова" за мен в блога си! Ама това вино дето го извади, червеното... Бързо забравихме несгодите от всичко...
Легнах рано. Навън духаше вятър, навяваше сняг по стените на палатката и всичко това прилежно гравирано с гъста мъгла. Времето си показа зимните магарии. Планувах да стана в пет и да отскоча до голям Мечи връх. Знаех, че оттам се откриват шеметни панорами. Катя и тя пристигна по някое време да спи. Усетих я в просъница, но продължих да спя. Червената напитка на Иван остави свой отпечатък...
Станах по план, в 5:00ч. сутринта. Разкрих затрупаната от среднощния зимен купон палатка, за да срещна мъгливото зимно утро. Екипирах се треперейки от студ и потънах в тишина по самотното било към голям Мечи връх - 2617м.н.в. Сгреших да не тръгна със зимните обувки и краката ми бяха мокри. Затова сложих една шепа химически грейки (уормъри) по джобовете, за всеки случай! Обърнах се малко над хижата, а коминчето още пушеше, представих си как всички вътре спят и никой не ми се върза да стане толкова рано, и да тръгне към върха. Челникът връщаше отразената от мъглата светлина. Жалон след жалон, след жалон, ветровита тишина и страховита мъгла синееща навред.....
Часът е 7:20. Връх голям Мечи връх, ме посрещна със силен и насрещен снеговалеж, вятър набиваше неприятно снежинките, пустата белота бе заслепяваща. Вятъра по темето на билото, дълбокия няколко метра сняг, свирещия вятър, самотата, оголените ръбове, които контрастираха зловещо и изплуваха в бездната под снежните козирки, разкриващи стотици метри пропаст само на метри от билото...... Всички още спяха в хижата, коминчето на печката там пушеше, после се носеше и ароматът на сладко от горски боровинки и топли мекици.
Селфнах се на един от азимутите навръщане.
Стигнах хижата бързо. Викнах силно и отвътре Катя ми отговори. Доспиваше си в затоплената и заледена палатка. Видимо е, имало е среднощен купон - вятър и сняг са се стоварили в лагера ни!
1 март е! Баба Марта вътре плете мартеници от вълнени конци. Без майтап! Хижарката снима за спомен случващото се, което не може да се види навсякъде. Бели и червени конци носещи пролетно настроение и планини от тонове сняг наоколо. Контрастна е планината!
Красиви рилски склонове, минималистична картина. И групата на връщане по пътеката.
Резерват Парангалица по пътеката на връщане.
След преживяното, Иван ми съобщи, че ще се видим догодина! В заключение ще кажа, че тази част от Рила препоръчвам с две ръце!
Браво ! За прехода , за снимките и за разказвача Марти !
Вто Мар 03, 2015 2:32 pm
ivanatora
Регистриран на: 21 Юни 2013 Мнения: 16
Бая емоция беше от нас - кашкавалите без снегоходки и доста майни бяха изтеглени Важното е че разходката се получи прекрасно и се върнахме доста заредени
Бая емоция беше от нас - кашкавалите без снегоходки и доста майни бяха изтеглени Важното е че разходката се получи прекрасно и се върнахме доста заредени
Замислено е продължение, само да намерим стръв за рибките!
dobrifin написа:
Браво ! За прехода , за снимките и за разказвача Марти !
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети