Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Предишния път, когато ходих, бе през ноември 2006 г. и го имаше. Беше страхотен студ - минус 17 градуса /носехме си термометър/ и ако не беше заслона щяхме да измръзнем /в заслона бе приличните минус 9 градуса. Ето снимки оттогава:
http://picasaweb.google.bg/Valijo.Ivanov/04051106
Здрасти, Вальо,
ще си позволя да покажа някои от твоите снимки, че ги предпочитам тук
И аз съм ходила там, спане на х. Осогово и ходене в една виелица до най-високия връх, ама така и не стигнахме...
Ето 2 снимки оттогава, ама предния ден:
Поздрави
_________________
Вто Окт 28, 2008 5:18 pm
Valio
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Още не знам как става свалянето на снимки. Четох някъде по форума, но по-натам ще пробвам. По нагоре съм написал в какъв студ качвахме Руен през ноември 2006 г.
Вто Окт 28, 2008 5:30 pm
asenr
Регистриран на: 10 Яну 2008 Мнения: 87 Местожителство: София
Пишеш [img]адрес на снимката[/img] и готово
_________________ Може да съм прасе, ама ми отива...
Вто Окт 28, 2008 5:37 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
за тия от Пикаса е друга системата...
Поли тук е написала, виж второто мнение цък тука
_________________
Вто Окт 28, 2008 5:59 pm
Valio
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
пътепис по темата
Ето и скромния ми пътепис по темата:
1 ден: 25.10.08г.
Знаеше се предварително, че този уикенд ще ходим в Осоговската планина. Преди три дни бе направена точна резервация /имахме предварителна такава с ориентировъчен брой хора/ за хотел „Три Буки”.
Аз, Веско и Боян щяхме да се срещнем в 08.00 часа под моста до НДК. Там дойдоха Галя /която караше колата/ и Мариела. Натоварихме се в колата и потеглихме към хотел „Три Буки”. В този момент не знаех колко човека ще бъде групата /знаех само за Руслан и моя колега Георги/. По пътя разбрах, че сме с три коли и ще се изчакаме до болницата в Кюстендил.
Всички, които бяха във втората кола, ги познавах. Колата караше Мария и освен Георги, там бяха Илияна, Вальо и Таня. В третата кола бяха Кети, двете и деца Лора и Деси, и Руслан. Групата се изясни - 12 възрастни и две деца.
След 10.30 часа бяхме пред хотела. Уговорихме се към 11.00 да тръгнем, след като се настаним. Тръгнахме в 11.06 часа.
хотел „Три Буки”
За трети път посещавам Осоговската планина, но за първи път без сняг. Първия път бе през януари 2005 година. Тогава имаше много сняг. Затъвахме много, стигнахме до някъде /предполагам връх Църни камък/ и се върнахме по-тъмно. Втория път бе през ноември 2006 година. Нямаше много сняг, но бе много студено и имаше ураганен вятър. Минахме по подветрената страна и това ни позволи да достигнем до върха. Термометъра, който специално си носихме, показа на върха - минус 17 градуса. Добре, че беше заслон „Руен”, в който влязохме да се стоплим /вътре бе само минус 9 градуса/.
Сега нямаше сняг, нямаше вятър, времето бе много приятно и имахме много добра видимост.
билото на Осоговската планина и отново билото, но от другата страна /поглед от новия заслон/
Към 12.30 часа спряхме за кратка почивка на новия заслон, приемащ планинари от септември 2007 г. на принципа на самообслужването. Вътре има бюфет, маса, две пейки /които могат да се използват за спане - широчки са/. Разбрах, че управителя на хотел „Три буки” го е направил в този вид и го поддържа. Евала на такива хора, които правят, а не рушат...
с Георги Пантев пред новия заслон този оазис го нямаше преди 2 години
На заслона се разделихме на две групи. Мариела, Кети и малката и дъщеря се върнаха към хотела, а останалите тръгнахме към върха. Аз минах по билото - вр. Църни камък, вр. Шапка, вр. Мали Руен и в 14.50 часа бях на вр. Руен. Групата бе с около 20 минути преди мен, но не бяха отишли до върха, а бяха влезли в заслона на топличко. Само колегата Георги Пантев бе ходил до върха. Руслан се е опитал да го спре, с уверението, че после всички ще отидем на върха... Но това не било достатъчно като аргумент, за да го спре...
връх Шапка и връх Мали Руен заслон Руен и връх Руен на връх Руен заслон Руен
GPS-а показа, че съм изминал 13.32 км до върха за 03.44 часа /с двадесет минутната почивка на новия заслон/. Направих си снимка със самоснимачката, поогледах се наоколо и се присъединих към групата в заслона. Няколко души, които бяха дошли преди нашата група се бяха погрижили за печката. Така, че димящия комин бе подмамил групата да влезе в заслона за да се стопли, и да „забрави” за върха. В интерес на истината, не бе студено, но бяхме загрели и изпотени.
в заслона бе уютно... ... и топличко цялата група на върха но аз съм на по-високо... вр.Руен с граничната пирамида пътя към с. Гюешево
Десетина минути бяхме на върха. Снимахме се. Наоколо нищо не се виждаше, защото бе паднала мъгла, и затова нямаше смисъл да стоим повече на върха. Беше хладно. Така, че към 16.00 часа поехме към хотела.
Надолу бе по-лесно. Но въпреки всичко някои се измориха и се придвижваха сравнително бавно. Аз бях с последните, за да контролирам някой да не изостане много назад. Времето напредваше, очертаваше се почти по-тъмно да сме в хотела. Аз не се притеснявах, защото челника ми бе в раницата. На разклона за хижа Осогово ни чакаше Руслан. Така групата стана четирима - Руслан, Илиана, Боян и аз. В 19.10 часа бяхме пред хотела. Бяхме изминали почти 28 км за 08.04 часа заедно с почивките /GPS-а показваше, че 01.25 часа сме спирали да почиваме/. Направихме си две снимки с размяна на фотографа.
След това - баня, сауна, оправяне на тоалета и вечеря в ресторанта на хотела. Руслан почерпи „на патерици” за отминалия му рожден ден.
цялата група /без мен/ в ресторанта на хотела ... и с мен
Аз съм посетил 100 национални туристически обекта два пъти. Първия път - за 22 месеца, а втория - за 11 месеца. Веско беше много заинтригуван, при предишното ходене, от моите разкази за това как съм обикалял страната, че пожела да му донеса книжките да ги види.
И така в приказки, шеги и закачки неусетно стана полунощ. Решихме да си лягаме, въпреки, че щяхме да спим един час повече /през нощта ще се върнат стрелките на часовника с един час назад/.
2 ден: 26.10.08г.
„Ставай, закъсняхме за закуската - 08.00 часа е”. С тези думи ме събуди колегата Георги Пантев. „Защо не си си преместил часовника?”, му казвам. „Едва 07.00 часа е - има време за закуска”. „Е не можах да те преметна и това е”, ми отвърна той.
Към 07.30 часа слязохме в ресторанта и закусихме.
След това излязохме на терасата, повъртяхме се и решихме да се поразходим и да огледаме наоколо.
нашия спътник в сутрешната разходка профилакториум “Три Буки” в памет на Людмил Янков е всичко това
Още на тръгване към нас се присъедини едно куче. Много ни се радваше, въртеше с опашка. Тичаше до някъде, обръщаше се да ни види и обратно към нас. Какво да го правиш - кучешка радост. Като наближихме профилакториума, то ни заряза и се затича натам. Сигурно му е замирисало на нещо за ядене. Викахме му, свиркахме, но от него никаква реакция. Оставихме го. Сигурно мястото му е познато и ще успее да се върне до хотела.
Тук решихме да не се връщаме назад, а да продължим напред по асфалтирания път. Още вчера видяхме вдясно от нашия път за хотела - табела за профилакториума. Така щяхме да направим нещо като кръг. Цялата разходка ни бе около един час.
Влязохме в хотела и погледнахме към ресторанта. Останалите бяха станали и закусваха. Поседнахме при тях.
Малко след 10.30 часа се натоварихме 11 човека в две коли /Кети с двете си деца си бе тръгнала много рано/. Идеята бе Руслан да хване автобус от Кюстендил за София.
В Кюстендил разгледахме художествена галерия "Владимир Димитров - Майстора" /аз съвсем скоро бях ходил и затова не влизах в галерията/. Помотахме се из центъра. Някои ходиха и до къща-музей "Димитър Пешев", забавиха се за срещата в 13.00 часа и се наложи останалите да ги чакаме. Георги Пантев каза, че вече много се бавим, а има спешна работа в София, и затова отиде към автогарата да си хване автобус. Така, че останахме десет човека с две коли.
Тръгнахме с идеята да посетим Земенския манастир. Хванахме първото отклонение, което не се оказа добро решение. Пътя бе много разбит, имаше огромни дупки. Предвижвахме се много бавно. На едно място край пътя спряхме до едни ябълкови дървета. Набрахме си ябълки и продължихме. Малко след 14.30 часа бяхме пред манастира.
Платихме на касата за вход и беседа и изслушахме интересния разказ за църквата, която е уникална. Има кубообразна форма - всяка страна е с дължина 9 метра. Запазени са уникалните стенописи. Днес манастирът е реставриран, укрепен и се пази като национален паметник на българската култура и архитектура.
Земенски манастир - църквата Земенски манастир - комплекса
Качихме се в колите и към 17.00 часа бяхме в София, като почти избегнахме неделното задръстване. Казвам почти, защото си имаше доста коли след Владая в посока София...
Още снимки тук:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
