Новогодишни пожелания от Витоша

По стародавна традиция последния ден на годината съм на Витоша. Без никакви амбиции, просто разходка, с която да се разделя със старата година и да се подготвя за новата. Впрочем имах някои амбиции, но не се получи. Тръгнах от Симеоново по познатата пътека към Бай Кръстьо. От автобуса слязохме само аз и една жена, с която в приказки се изкачихме догоре. И никакъв човек не срещнахме по целия път! Дори дъновисти не видяхме на техните скали. На Бай Кръстьо имаше няколко момчета и това беше. Обяснимо: точно днес лифтът не работеше! А шекбе-чорбата беше фантастична. Хапнахме и жената тръгна към Драгалевци, а моят план беше да мина през Кикиша, хижа "Камен Дел" и надолу през Боянския водопад. След ресторанта, където започва пътеката, бяха минавали хора и това ме обнадежди. След малко обаче пресрещнах и самите хора: те се връщаха! Утъпкването беше тяхно дело, но само до връхчето преди Кикиша. Нататък никой не беше ходил. Разбрах, че в дълбокия сняг през морените и надолу към водопада, при това вече след обяд, няма да е разумно. Та хайде и аз надолу към Драгалевци. Нищо като пътешествие, но пък важна е традицията!

Направиха ми добро впечатление редица ремонти по пътеката - нови пейки и табели, езерцата са циментирани наново, а заслонът точно преди Бай Кръстьо е изцяло обновен. Вандалите обаче са и в планините: коминът на огнището в заслона над Симеоновските езера е запушен с камъни, а таванът на горния заслон е целият обгорял от огън, който са палили вътре! Вярно, че заслонът е доста половинчато замислен - няма огнище, а преди имаше печка с комин, но все пак малко акъл се изисква, за да се опази. Дано оцелее...

Времето хич не беше като за "зимна приказка": нямаше слънце, а и доста студено. За да не ми е новогодишната картичка само с текст, направих една снимка на заледената река:

Отбих се и в Драгалевския манастир да запаля една свещичка, както си му е редът. Ето входа на старата черква, която е от 15. век, но малко от посетителите изобщо подозират, че я има. Реставрират я със скоростта на Боянската църква, т. е. десетилетия. Дано съм жив да я видя отворена някоя ден!

И така, с една снимка от природата и една за благочестие ви пожелавам щастлива година с много интересни екскурзии!