Тая неделя (26.07.09) отпрашихме трима души с колата на Жоро до хижа Гоце Делчев. Пристигнахме тъкмо по времето, когато пускаха лифта. Но радостта от навременното пристигане беше заменена от тревожност, когато видяхме да се издига дим от предния капак на бу-то на Жоро. Оказа се, че освен дима има и изтичане на някаква течност (май беше вода), която си шуртеше като от чешма. Изчакахме да изтече, повъртяхме се около разните му там маркучета и кутийки, без да правим нещо смислено. Накрая оставихме всичко на произвола и се метнахме на лифта.
На половината път ни посрещна мъгла, която се оказа даже доста гъста, щом навлязохме в нея. Синоптиците ... к`во да приказваме за тях - не бяха споменали нищо такова, евентуално някакъв си вятър и понижаване на темпераратурата.
Като пристигнахме на хижата заварихме едни авери от Града, които тръгваха на разходка към гребена на Ушиците и Стражите. Моята идея за евентуално ходене беше друга, но всичко пропадна като видях едни приятели, които не бях виждала отдавна, седнали на закуска на маса при езерото. Пък и мъглата продължаваше да си лежи на земята и да закрива гледките наоколо. Все пак идеята на Ники беше да проверим желанието на туристите за опознаване на Пирин планина, а именно да попродадем малко книжки. За целта се настанихме на един подходящ камък, близо до пътеката. След близо 2 часа приказки с аверите, желанието на Жоро за високото взе връх. Още повече, че той не се беше качвал на Полежан, та отпрашихме натам. Оставихме Ники да мръзне и да се среща с интересни личности, а ние разцепвахме мъглата нагоре. На два пъти питах Жоро как е, предвид скорошната му травма с ръката, но беше добре, ръката не го болеше, затова без притеснение продължихме. Не му дадох и почивка, освен спирането за 3-4 снимки и глътка вода. На Полежан (равното между Безбог и Мангър тепе) мъглата продължаваше да е все още гъста. Обаче се чуваха разни радостни възгласи от Безбог, личеше си че там има много мощна група, която се кефеше на върха. Ние, обаче, завихме на ляво в търсене на пътеката, че се беше изгубила. Задминахме петима души, които също се бяха отправили към Мангър Тепе, трима от които за пръв път. Малко след това попаднахме на пътеката, която изглеждаше така:
Съжалявах само, че Жоро няма да види нищо от красотите наоколо, но все пак ми оставаше надеждата, че горе ще се поразбутат облаците и ще се види нещо, макар и за кратко. По средата на пътя спътника ми попита дали изобилието от камъняци е такова до върха на което отговорих положително. Предполагам си спомняше не много отдавнашния инцидент с "неговия" камък..
До върха не се отвори нито една гледка. Срещнахме обаче друг тип гледки - няколко моми по бански мааха надолу подкефени. Разменихме 4-5 думи и отминахме с различни пожелания.
На върха облаците над нас се поразбутаха, колкото слънчо да ни огрее, но само толкоз. Скоро пристигнаха част от момците и една девойка, които бяхме подминали на Полежан. Те се повъртяха малко и си тръгнаха. Тъкмо взеха да слизат и облаците взеха и те да се оттеглят. Разходих се малко по ръба към Газей и щракнах тез гледки:
Гребена на Ушиците:
Ръбът от Мангър Тепе към Газей.
Горното Газейско езеро.. с мъглица:
Поглед назад - Мангър тепе се обсажда от мъглите:
Ръбът към първата кота на Ушиците:
Г.Газейско езеро от по-близинко:
И това беше там, пелената пак захлупи. С Жоро тръгнахме наобратно, че беше време. Надолу пак имаше интересни моменти.
Като слязохме на централната пътека, започнаха да се виждат все повече кърпички и пластмасови шишета, захвърлени под клека. Докато стигна до Ники, все още пребиваващ на езерото, бях събрала цял плик само от боклуци от пътеката. Интересното беше, че хората които ме задминаваха, ме гледаха странно и любопитно. При Ники едно момиче си говореше с него, а после се поинтересува за боклука (смяташе, че сме някакъв персонал на хижата или някакви местни от района). Аз й обясних, че не сме местни, не работим в хижата и почистваме просто щото трябва да е чисто. Тя се впечатли и изяви желание да идва с нас. Надявам се да посети форума и да се присъедини към нас някой път
И така. Поехме към лифта, защото беше близо 16.00 часа.
За разлика от нашите срещи с камъните и мъглите, Ники е имал интересни срещи с разни хора. Надявам се да разкаже, че са наистина любопитни
_________________
Чет Юли 30, 2009 11:50 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Браво браво. За тоя ден го бях предвидил да се придвижим от Синаница до Газей, но още на Синанишка порта хванах друга посока. Горе на Бъндеришка порта се видя билото по Караулите съвсем запушено и ме отказа да го ходя - мразя да ходя без гледки наоколо ...
Иначе следобеда се вдигнаха мъгелите в тоя край ...
Аз снимки не правих общо взето. По едно време огря слънце и се бях наканил хижата да снимам с едни облачета интересни, но се заприказвах с хората и отиде слънцето. Само от мъгела на лифта имам 2-3 кадъра. Ето един от тях.
Иначе цял ден снимах хората с езерото, коитомпожелаха да ги запечатам заедно, а не да се редуват един друг или да се чеплезят на самоснимачка и си говорех с минаващите. Любопитно ми беше как едно семейство от Благоевград, които четат редовно писаниците ни във форума ме познаха по снимки и се обадиха. Използвам трибуната да ги поздравя. Дано книжката им хареса!
Повечето хора бяха дошли да пийнат по бира на езерото, не за баируване иначе. Половината от ходячите бяха чужденци. Имаше голяма френскоговоряща група. Доста време побърборихме пък с литовска група в обсъждане на маршрута им, надявам се съм бил от полза, и ще занесат в родния Каунас (не бяха столичани) хубави впечатления. Ползваха карта на Картография и май се пообъркаха от разликите там и тези на картосхемките с моята книжка. Едно от момчетата, Арунас, реши проблема де, като си купи една бройка да я носи из баира, а и в Литва за спомен с автограф. То всеки ден човек не попада на такива екземпляри дето пишат книги и ги продават на място по баирите.
Измежду всички приятни хора, които минаха край мен за приказка и пътеводител особено ме впечатли Мак от Етиопия, който много търсел такива книги, но за нищо на света нямало да влезе в книжарница да търси, както каза, и бе много доволен, че съм се изтипосал на мястото.
Ето заради всички тези хора, с които се срещнах този ден си заслужаваше кибиченето край гьола.
Поздрави и на колегите от ГГФ-то завършили години преди мен, които се обадиха.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
на което отговорих положително. Предполагам си спомняше не много отдавнашния инцидент с "неговия" камък..
