Бъдни вечер: поглед от Видин към Стара планина и Карпатите!

Здравейте приятели.

За празниците по традиция си идвам в родния край - Видин. Обикновено лятото тук е адски горещо и сухо, а зимата е мразовита, като мъглата рядко се вдига. Тази година обаче Коледните празници се оказаха като Великден, поне що се касае до температурите и слънцето. Изминалите дни бяха пролетни, като вчера си бе за къс ръкав. Беше Бъдни вечер, а на небето нямаше един облак и макар че температурата достигна 21 градуса на сянка, реших да пробвам късмета си с нещо, в което досега не бях успявал - да намеря местенце във Видин, от което да видя Карпатите! Надежда за успех ми даваше фактът, че тези дни Миджур, който е на 70км, се виждаше адски ясно, а това е голяма рядкост. До Карпатите са 140-150км, а поради ниската височина от само 30м н.в. при Градската градина, трябваше да се търси място, което да е малко по-високо, за да могат планините да се покажат на хоризонта над близките полски възвишения, дърветата по поречието на Дунава, далечните сгради и т.н.
Най-важното обаче бе атмосферата да позволява достатъчно добра видимост в далечина, което е и основната причина повечето хора в града да си нямат и представа, че от Видин през зимата може да се видят Карпатите!

Ето какво ми даваше оптимизъм: след залез слънце Западна Стара планина от Копрен (най-вляво на снимката) до Миджур, Оба и западните части на Предбалкана над Дунава.

Миджур (2168м) в средата на снимката по-долу, а вдясно от него е вр. Оба (2033м)

И така на Бъдни вечер, окрилен от съвършено безоблачното небе, потеглих към Баба Вида, където се надявах, че като се кача на пясъчното игрище върху крепостната стена, ще набера достатъчно височина, за да се открие северния хоризонт. Да, ама не - оказа се, че високите дървета около гребната база се издигат твърде високо над хоризонта... Потеглих към гребната база, а след нея продължих и по един тревен път върху изкуствено построена могила, успоредна на реката и служеща за дига. Струва ми се интересно да кажа, че точно тук, от въпросната гребна база нататък - тези няколко километра са единственото място в България, където Дунав се пада на юг! Знаех, че всеки 5-10 метра височина повече или по-малко са от огромно значение. На около 300м от гребната база дърветата отляво (север) оредяха и видях това:

Аууу, видимостта я имах!!!Тези стълбове бяха на около 800м разстояние. Зумирах здраво, за да уловя мига - ниско на хоризонта, под кабелите вместо синьо небе виждах бледи и далечни снегове!!! Ориентирах се, че ако отида на шосето за Дунав мост 2 определено ще имам по-добра видимост, особено от прелезите или естакадата при разклона за моста. Побързах да се обадя на моята другарка, която ме взе от крепостта и набързо стигнахме до един влаков прелез след новопостроената естакада. Както се очакваше, няколкото метра надморска височина в повече, които имах от прелеза, щяха да имат решаващо значение!

Въведох координатите на въпросния прелез в пикфайндъра и очаквах да видя ето това:

Може да сравните и със снимката от гребната база по-горе. Tucilla, Gugu i Godeanu (връхчето вдясно от Tucilla) се разпознават с лекота на снимката по-горе.
От прелеза Карпатите се бледнееха ниско на хоризонта, малко над къщите на село Покрайна.

Масивите на върховете Peleaga (2509m), Papusa (2508m) и Varful Custura (2457m) са отново лесно разпознаваеми по снимките (вдясно от тополата и на 150км дистанция).

Снимките естествено са със зуум. Оказа се, че от шосето след прелеза, на няколко метра н.в. по-ниско, където бяхме паркирали, къщите на с. Покрайна скриваха Карпатите!!! Продължих да си се радвам от прелеза, докато смаяни тираджии ме гледаха недоумяващи. Би трябвало да се види и частта около вр. Parangul Mare (2519m) по-вдясно (на изток), но гореше някакъв пожар на полето, който беше задимил въздуха, там където трябваше да се вижда върхът. Не мога да не спомена, че на теория този връх и околните му могат да се видят и от Черни връх!!! Надявам се някой ден и това да успея да видя и покажа...

Ето как се виждаше и от прелеза западният край на частта от Карпатите, която виждах:

Прибрах се за обяд и ме хвана яд защо не намерих по-добра наблюдателница като висок жилищен блок. Едно време на съвета (видинския образец на традиционния 15 етажен комунистически небостъргач) имаше сладкарница, от която гледката бе главозамайваща, но сега трябваше да търся висок блок, който при това да е в северната част на града, да не е със заключен вход, а стълбището му да е със северно изложение... Е и тук ми провървя - намерих го (10 етажния блок "Палма" до Баба Вида). Но това беше краят на късмета. Качих се малко преди залез слънце, Карпатите се виждаха несравнимо по-високо на хоризонта, но и адски бледо, защото слънцето там вече гаснеше. На фотошопа успях да постигна само толкова:

Ех, ако се бях сетил и престрашил по-рано да се кача на този блок, щях да ви покажа снимки с видинските блокове (в Калето и Бонония), а над тях самите Карпати! От стълбището между 9тия и 10тия етаж на блока, логично, се виждаха толкова по-високо над хоризонта, а и повече върхове. Днес отидох отново, защото пак бе слънчево макар и с висока облачност, но вече нищо не се виждаше. Дори Западна Стара планина над Дунава сякаш бе изчезнала.

За десерт, ето една живописна снимка от последният български град, паднал под Османско владичество през 1396г...

Последната промяна е направена от mateev на Пет Дек 26, 2014 6:37 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Здравей,
честито рождество Христово!
Браво за идеята ти, старанието ти и в крайна сметка за доброто реализиране.
Успех през новата година!

Хе,не знаех,че си градски!

Защо не си пробвал от Дунав мост-2-велосипедната алея гледа точно на север.

Вчера бях там с велосипеда,ама нямаше добра видимост,а и не съм се сетил да гледам за Карпатите.

Виждал съм ги обаче от лозята на с.Ново село.