Завистта в Планината

Защо съм токова завистлив, когато някой ме изпревари по пътя към Върха?!

Защото разглеждаш планината като място за състезание. Обърни се към планината. Преживявай с нея. Обикни я.

_________________
Щастие за всички даром и никой да не бъде пренебрегнат!
Редрик Шухарт
http://www.redmine.org

Явно не си за горе...планината е храм, а не писта.

_________________
"...Some people have systemathic approach on nothing..."

Да си кажа, аз също завиждам на хората с добри физически възможности. И които могат да търчат нагоре. И са издръжливи. И не ги болят краката.
Хич не съм бяла и добра. Very Happy

От тази и от други теми вече почвам да си мисля, че нещо не ми е в ред, щото просто си ходя и никакви възвишени работи не ми се случват Laughing

П.П. Stanev, тежка отговорност поемаш, да определяш за някого, че планината не е за него. Не, не, не!

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Въпрос на лично мнение. Който го е страх от мечки да не ходи в гората. Който не иска да пишат критични мнения за него, да не поства личното си мнение в публичното пространство. Отдавна се научих да казвам, това което мисля и да не го спестявам. Ако някой не ме е разбрал, ще повторя, но с детайли:

- Ако си горе за да се състезаваш, поради тази и тази причина > ОК.

- Ако си горе за да си сред природата (Trekking, Hiking, etc.) и да си правиш кефа > някой те изпреварва > и ти изпитваш завист (една доста силна и негативна емоция според мен) > Значи имаш проблем.

- Ако си горе за да си сред природата (Trekking, Hiking, etc.) и да си правиш кефа и да се пробваш до къде стигат силите и т.н. > някой те изпреварва > ти приемаш това, като предизвикателство и си казваш - Щом той може и аз мога, почерпваш опит, тренираш и се амбицираш да си по-добър от него/нея > Ето това мога да го приема. Това е позитивно, завистта не е.

П.П. Не бъркайте спортната злоба със завист, има огромна разлика между двете.

_________________
"...Some people have systemathic approach on nothing..."

Аз пък завиждам на хора, които могат да се движат лежерно.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Значи ще пукнеш от завист, ако ме видиш ...
Понякога съм толкова лежерен, че направо се движа назад.

_________________
Планинарство за всеки
Пътят на св. Яков (Camino de Santiago)

	didogen написа:
	Аз пък завиждам на хора, които могат да се движат лежерно.

Сложи една торба цимент в раницата и ще почнеш да завиждаш сам на себе си. Razz

_________________
Планини има много,но Балкана е само един!

http://hubavetz.com/

На мен все не ми стига времето (почивните дни) и зависта ми ако мога да я нарека така се състои, че по-добре подготвените физически хора могат да обходят по голям периметър за малко време.
Но от бързане, че все няма време заякнах Laughing

и започнах да планувам маршрутите си и да ги ходя винаги като да нямам време.

_________________
"АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс

Според експертите, завистта е лошо качество и изцяло негативно. С годините като, че ли съм помъдрял и разбрах, че няма полза да трупаш негативна енергия в себе си. Особено и след като прочетох книгата на Ронда Бърн - Тайната, с акцент към позитивното мислене и визуализирането реших да се опитам и аз да следвам добрите практики доколкото мога (не става отведнъж, това е процес). Писал съм го вече, тръгнах по планините в студентските си години, а сериозно в планината (преходи със спане по хижите) преди 3 години (на средна възраст според стандартите). В началото разбира се ме подминаваха на общо основание мнозинството туристи. Тогава ходех с един приятел на сходна с моята възраст и той се справяше много по-добре от мен. Никога няма да забравя ходенето ни заедно всяка есен по маршрута Княжево -Златните - Конярника - Ч. Връх. При този преход аз направо оставах без въздух, докато приятеля ми с голямо търпение ме изчакваше особено по отсечката от заслона до върха. В този момент аз осъзнах, че нещо не е наред, но в никакъв случай не изпитвах завист. Минаха години, работих над себе си... Последните ни ходения по същия маршрут аз се движех с неговата скорост без да се задъхвам, а на него му трябваха почивки - помнех неговото отношение към мен през годините и разбира се спирахме да почиваме.
Мисля на всеки му стана ясно, че да го изпреварват останалите масово означава, че той не е на ниво и начина е самоусъвършенстване и мотивация.
Сега ходя редовно на планина и основно аз задминавам хората, но не винаги. Лятото разбрах, че има хора на по-високо ниво, които и да дам всичко от себе си ще ме подминават като пътен знак в планината. Докато изкачвах Вихрен за първи път в живота си, един човек тръгнал след мен ме подмина като малка гара и продължи нагоре със значително по-висока скорост (явно не го правеше за първи път, защото беше без багаж, а аз си носех тежката раница за целия безводен преход до х.Яворов заедно с дрехи, храна и т.н.). Аз се качих за 2 часа, което е приемливо време (особено за непознат маршрут - обърках на едно място пътеката и тръгнах към Хвойнати, та трябваше да се връщам определено разстояние). Докато съдейки по мястото, където ме подмина човека и темпото с което се движеше, според мен се е качил за малко над 1 час. Ясно ми е, че такова нещо не е по силите ми, каквото и да правя. Но, това не е причина за завист - просто видях друг стандарт (недостижим за мен). След това се спуснах към Премката и оттам тръгнах към Кутело. Докато гледах къде стъпвам за да не се подхлъзна и падна по склона (вървях предпазливо и бавно) бях стигнал средата на трасето и обръщайки глава към Премката видях, че тръгва млад човек с високо темпо и без да си гледа в краката разчитайки на щеките явно (аз си ходех без такива екстри - нямах идея, че помагат толкова много). Докато стигна 3/4 от склона и човека ме подмина без да гледа къде е пътеката и разбира се беше на върха за нула време. Докато обиколи всички коти и аз се дотътрих догоре. После младия човек тръгна по билото през Кончето и т.н., а аз обиколих котите, хапнах и се настроих ментално за най-тежкото в предварителната програма - Кончето (направо легенди се пиша за него). И вече готов за преминаването тръгнах и по средата се разминах познайте с кого? Познахте с младежа дето ме подмина на Кутело - разходил се по билото до Разложки Суходол и се връщаше. Е няма начин да стигна неговото ниво - нито неговите години. Да му завиждам е просто израз на комплекс. Вместо това му се възхитих и си пожелах да има и в бъдеще такива хора - ЕВАЛА им правя, без никаква завист.

аз завиждам и на хора с по-добра екипировка от моята...

А защо трябва да се сравняваш със другите?

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Аз завиждам на Дончо (вече от НЕамбарица), че завижда на Ема (вече от Амбарица).

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

	packo packov написа:
	Аз завиждам на Дончо (вече от НЕамбарица), че завижда на Ема (вече от Амбарица).

Това пък какво общо има с темата?

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

	hillmanpp написа:
	аз завиждам и на хора с по-добра екипировка от моята...

А завиждаш ли на хора, които живеят в непосредствена близост до планина?

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки