До началото на зимният сезон не остана много. По проекта изгубените Родопи, се изгубих в мисли, проучване на координати за места забравени от Бог и реех поглед по черните планински пътечки губещи се на картата. Тези места в изгубените Родопи не са случайни. Имало ги е и преди нас, ще ги има и после. Там сенките от миналото оживяват с всяко утро и потъват в тегобата на поредната тъмна нощ. Нетърпимостта ми беше излязла извън контрол. Будех се сутрините в четири, а капките дъжд ромоляха по улуците и отекваха в нощта. Прогнозите се задържаха неблагоприятни за снимки, а тръпката да се озова назад в миналото полазваше все по-нетърпимо.
Отворилият се двудневен прозорец от що-годе приемливо време ми даде началният тласък. Закъснях с тръгването, въпреки че всичко беше приведено предварително в пълна бойна готовност. Събудих се в четири, но слушайки дъжда вън, така и не станах. Късно по обяд пристигнах в източните Родопи. Всички хълмове, по които в скалите са издълбани скални ниши, са нарочени за тракийски светилища. В източните Родопи е пълно с тях. С проучване на местоположението им, гаранцията за успех не е сигурна. Родопите са известни с това. Не решат ли да те допуснат, няма никакви шансове...
Тракийско светилище Аул Кая.
В основата на скалата ясно личи издълбана от водата фигура на човешко лице, казват му още Лъвската глава. Трудно се снима в обраслaта и превзета от тръни местност наоколо.
Изкачвайки се над скалите с човешкото лице, ясно се вижда скалната Арка край обезлюденото и призрачно село Орешари. Целият масив отсреща е опасан в скални ниши, пещерни сводове и иманярски набези, съдейки по самоделно направените стълби от клони облегнати по скалите там, за които ще стане дума по-късно.
В близост до селцата Пчелари и Долно Черковище са и тракийските светилища Кован Кая, и Хамбар Кая, но първо се отбих да видя скалните ниши Кара Ин, които също са в района. И не след дълго се озовахме там.
Не попаднах в капана на изкушението, да пробивам от тук и снимах нишите през дръвчетата!
След проведен описателен разговор по телефона с Авторката на текстовете в книгата относно местоположението на монашеският скит Поп Мартинова дупка, се запътих към тракийските светилища Хамбар Кая и Кован Кая.
Тракийско светилище Хамбар Кая. Ерозията работи здраво за заличаване на скалните ниши и след години тук само скалните останки ще свидетелстват за отминалите времена.
В скалният свод личат следи от паленето на огън. Вижда се и табелата по европейски проект, спомагащ "облагородяването" на района. В далечен план е скалният масив с внушителната скална Арка, която се вижда през цялото време.
С изглед от мокрите скали, по които рискувайки да се пребия се покатерих, тракийското светилище оприличава това. Фигура на череп гледащ назидателно и страховито към долината.
Общ изглед към Хамбар Кая с информационната табела. Съдейки по наклона на скалният издатък, траките са разполагали със завидни умения по левитация и/или алпинизъм, за да успеят с произведенията си!
В по-близък план към трапецовидните скални ниши на светилището Хамбар Кая.
Поради напредващото време и късият ноемврийски ден се запътихме експедитивно към следващият обект - Кован Кая. В разследване на местността се бяхме поулисали и изгубили ценно време. Скалните ниши са разположени южно и източно, и се виждат ясно от асвалтовия път.
Тракийско светилище Кован Кая.
В подножието му се намира пещерната скална ниша, в която влязох да разгледам.
Изглед от дупката навън.
На крачка бях да настъпя тази излежаваща се и наслаждаваща се на хубавото ноемврийско време пепелянка по скалите до масивът Кован Кая. Изтръпнах...
От всички страни масивната Кован Кая предлага множество трапецовидни ниши.
За съжаление автентичността на тези места е останала назад в годините. Модерните евро табели са изцапали за дълго време природните ни забележителности...
Появи се приятна облачност, която украси скалните ниши.
А ние трябваше да действаме организирано и да опитаме с пробив по скалите под Скалната Арка в търсене на следващият обект - Монашеският скит Поп Мартинова дупка. Пещерен процеп в скалите, в който се влиза по самоделно направена стълба от клони... Времето силно ни притискаше, скоро щеше да се стъмни. Тук е и момента, в който да благодаря искрено на Авторката, че ми изтърпя психариите по телефона. Умея да вбесявам хората, а тук определено имах нужда от телефонен жокер...
Скалите наоколо бълват ниши след ниши. Човек се губи в тези древни пътеки осеяни с история, а мисълта за скорошният залез стягаше бучката в гърлото...
След доста лутане излязох в открито място със стълба. От там качването вероятно е възможно, но не ми се рискуваше в този късен час и си останах само с представите за дупката... Стълбата е деформирана, с дъговидна извивка навън от скалите и колкото по-високо се качвах, (не е да не опитах) толкова повече се стягаше бучката в гърлото ми! Катя отдавна се изпари и слезе да ме чака при колата. А този Поп Мартин ще да е бил изявен алпинист в часовете по физкултура в отминалите години!
Тракийски скални ниши, упоменати като Кара Кус. Местните казват, че подобно наименование не им било известно и че масивът бил без име?! Като Саръ Кая, подобно на това до село Безводно също се среща по информация.
Изглед от пътя към тракийските светилища Кован Кая, Хамбар Кая и Аул Кая с меката светлина на отиващият си ден.
Изгубените Родопи ще останат в мен завинаги. Не си взех поука след предишното посещение по откъснатите пътища на село Безводно, когато направих същата грешка и отново не напазарувах храна, поради късното и неясно тръгване... Имах един единствен вариант за снабдяване с провизии, селце близко до старият мост на река Арда, преди да търсим място за нощуване в откъснатото и обезлюдено, изчезнало от карти и пътища село Орешари в късният час. За късмет намерихме малко магазинче, в което сложихме по нещо в торбичката и изморени запъплихме по завоите към този откъснат от свят и цивилизация кът - обезлюденото и изчезнало от картите село Орешари. Как и защо хората са изчезнали е мит.
По сумрак, на време за залеза спряхме в покрайнините на порутените и изоставени някога домове. Какво е принудило хората да се изселят, какво се е случило, ще бъде писано и пренаписвано в историята напред.
Сенките на някогашните домове плъзнаха в тъмнината, като спомените на хората живели някога тук. На край света. Далеч от шум и хорска суета.
Овощните дръвчета оцеляват в годините напук на руините, дават плод всяка година, все едно очакват да нахранят нечия трапеза отново и отново...
Витае тъга над тези кътчета, след време само ще си спомняме четейки пътеводители и статии, че някога, някъде под съборените керемиди и приведени клонаци, е кипял живот.
Многократно предупредени от местни и познати, за наличието на много вълци скитащи се тук по нощите, решихме да усетим мястото по начинът, по който то ни посрещне. Останахме да нощуваме на поляните в покрайнините на село Орешари, докосвайки със сетивата си сенките от миналото.
Дори в подобен пейзаж, в който очевидно композициите изобилстват, е трудно човек да покаже и пресъздаде настроенията витаещи тук. Духове и разруха обикалят наоколо, само воят на кучетата от съседни махали отеква зловещо по околните възвишения.
Изморени от търсене и път легнахме в палатката рано. Събудих се в полунощ. Тежки облаци притискаха небето. В далечината селца и градчета осветяваха с мъждукащите си прозорчета. Светнах с челника във всички посоки, да видя очите на потайните животни, но както се убедих, човек да срещне вълк е изключително труден сценарий. Вълците са умни и потайни животни. Откарах близо два часа извън палатката. Усетих миризмата на гниещите греди от къщите, тъмнината, движещите се облаци, трудно е да се нарисува, снима, опише такава картина. Някак си, хем като от филм на ужасите, от друга страна съвсем принудена ситуация, в която планувахме да останем точно тук. Дълго време тази миризма ще остане в съзнанието ми. И тази бучка от Поп Мартинова дупка още повече засядаше дълбоко и дълбоко в гърлото. Нямаше ги сенките от залеза, бяха потънали в миналото и щяха да изплуват бавно в часът на зазоряването. Утре ще си тръгнем от тук снимали залез и изгрев с модерните си играчки, преживели и изпитали различни чувства. Мястото ще го има още, вероятно и след нас, а после ще изчезне завинаги в тъмнина и само ще помним и разказваме легенди...
Изгледа към село Орешари на сутринта. Сенките не се появиха, времето беше облачно!
Знам, че публикацията заплашва да стане непоносимо дълга, но се насочихме и към друга част в източните Родопи, да презаредим батериите с още от енергийните светилища там. Тези покрай село Равен. В района се оказа, че има много за наваксване, но с това ще ви занимая друг път, а сега право към Каменните лица и Абразивните кладенци по Казан дере.
Камените лица са разположени по Казан дере след последните къщи на една от махалите в село Равен. Пътечка отвежда в подножието им, като лицата се виждат още в началото и.
Каменните лица в по-близък план са интересни.
Абразивни кладенци има близо до Каменните лица, както и на други места в Родопите. Реката е отмивала в годините варовиковите скали и е образувала дълбоки кладенци по поречието и.
Скалните ниши в района са накацали също в непристъпните скали.
И с това приключвам публикацията тук, както споменах стана заплашително дълга, но обектите са интересни за посещение и емоциите придружаващи човек до тях! До скоро с третата част от поредицата Изгубените Родопи, до обектите на която не съм се добрал още и ще ви занимая по-натам.
Напоследък от преумора и от бързане да покрия обекти правя траковете, без да трия следите от пътя с автомобила и манджата става яко постна!
Мога да ти дам следните координати, дано ти свършат работа, проверени са!
Изчезналото село Орешари - N41 36.017; E25 44.283
Светилището Аул Кая - N41 37.255; Е25 42.995 Кован Кая и Хамбар Кая са на пътя на 100 метра едно от друго до Аул Кая и има табели до тях!
Каменните лица при Казан дере - N41 32.270; E25 30.967
Скалата с трапецовидните ниши - N41 32.273; E25 31.097
по дерето срещу лицата
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети